AdSense Top

четвъртък, 1 юли 2004 г.

Законът за вероизповеданията - между реалността и медийните изяви

Според информационния сайт focus-news, на 1 юли 2004 г. в предаването "До обед" по БНР депутатът Борислав Цеков казва следното: "...Няма колебания относно приемането на Закона за вероизповеданията и практиката доказва, че опасенията, че би привилегировал едни и дискриминирал други религиозни групи са несъстоятелни, като това се доказва и при преговорите с ЕС по този въпрос... [правните спорове и диспути] ... са едни спорове, които уронват устоите на обществото ни."
Някои нарекоха широко дискутирания Закон за вероизповеданията "коледен подарък" за една от страните по спора в духовната сфера. Изявите на част от политиците и съответните държавни чиновници, предшестващи и последвали приемането му, ни кара сериозно да се замислим дали сравнението с "подаръка" не съдържа доза истина.

Ето и част от фактите, около приемането на закона:

Предишното народно събрание и управляващото мнозинство на СДС успя да консолидира три внесени законопроекта в един. Той беше критикуван от повечето заинтересовани страни, включително и правозащитни организации. Управляващото тогава мнозинство има волята да изпрати проектозакона за оценка от Съвета на Европа, в съответствие с резолюция 1211 на ПАСЕ:
"4.1: [Българското народно събрание] трябва да обърне по-голямо внимание на европейските стандарти и на мнението на Съвета на Европа по проектозаконите, които разглежда..
4.8: Свободата на мисълта, съвестта и религията трябва да бъдат оддържани в съответствие с чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека..."

Още в самото начало на дейността на настоящото 39-то народно събрание, първият законопроект, внесен в деловодството, бе този за вероизповеданията (Б. Цеков - НДСВ). По-късно бяха депозирани още два (група експерти и Л. Местан, Милчев и Крикорян - НДСВ). От трите най-либерален беше този, известен като "проекта Местан", а най-проблематичните и спорни текстове бяха наследени от "проекта Цеков". След като трите проекта бяха също така обединени в един, настана затишие, с нищо невещаещо шеметната развръзка през последните дни на 2002 г. и последвалите събития и протести.

Българските политици, официално и неофициално, нееднократно поемаха ангажимент, произтичащ от цитираната по-горе резолюция, да съгласуват и този проектозакон със Съвета на Европа. Това означаваше да изпратят законопроекта в СЕ за експертна оценка. С наближаване на гласуването му на второ четене зачестиха медийните изяви на депутати от НДСВ, вносители на законопроектите. В тези изяви епизодично се включваше и (тогава) Дирекцията по вероизповеданията. На една от сесиите на Комисията по вероизповеданията и човешките права към НС беше взето решение законопроектът да не се изпраща за експертиза. Един от абсурдните аргументи в подкрепа на това решение (както научихме от доста интервюта) бе, че те, депутатите, били взели предвид критиките и негативната експертиза на СЕ, дошла по-рано, по отношение на мъртвия вече законопроект на СДС от 38-то НС. Е, не е странно защо повечето от регистрираните вероизповедания не приеха тази логика. Пак тогава, в последните дни на 2002 г., след като стана ясно, че парламентарното мнозинство демонстративно няма да се съобрази с мненията на голяма част от регистрираните у нас вероизповедания, бяха проведени протестни действия пред НДК и Парламента. Естествено, на фокус бяха представителите на Синода на БПЦ с наместник софийски Митрополит Инокентий. Това не означаваше, че протестите бяха единствено техни. Медиите, за съжаление, представиха нещата главно в тази светлина. Депутатите и този път не взеха предвид несъгласието и законът бе гласуван на второ четене.

Поставени в безизходица, представителите на 18 религиозни и неправителствени организации написаха писмо до президента Първанов с искане:
"Уважаеми г-н Президент, настояваме спешно да ни приемете на среща, на която да изразим своите критики, опасения и препоръки... Настояваме да упражните правото си и да наложите вето на така приетия закон. Считаме, че законът трябва да бъде изпратен за експертна оценка от Съвета на Европа."
Това не се случи.

Жалкото в случая бе, че по този начин бяха игнорирани тази част от българите, които не изповядват източното православие. В непубликувана статия, (не се намери издание!) адвокат Иван Груйкин пише:
"Патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий II в изявленията си преди връчване на наградата (на президента - бел.ред) конкретизира, че наградата се връчва преди всичко за подкрепата на г-н Първанов (включително и подписването без възражения) на новия закон за вероизповеданията, приет от българското Народно събрание в края на 2002 г. Закон, който според руския патриарх, ликвидира т. нар. "разкол" в Българската православна църква."

И още:

"Ще си позволим да разсъждаваме каква би трябвало да е реакцията на президента, ако например мюсюлманското вероизповедание ма нужда от подкрепа при отстояване на своето единство. Би ли се ангажирал тогава президент на всички българи и ако да - би ли приел евентуално предложената му за това награда от името на представител на мюсюлманска фондация? Силно се съмнявам и се надявам, че не, но не защото съм християнин, а защото дълбокото ми убеждение като гражданин и като юрист е, че подобно действие би било недопустимо. Точно толкова, колкото недопустима е, действителна или единствено показно афиширана, дейността на президента за "укрепване единството на православните народи", каквото и да означава това..." (Иван Груйкин, "Президент и/или Конституция")

Все пак в парламента имаше воля за промени. В началото на 2003 г. петдесет депутати от ОДС сезираха Конституционния съд с искане да обяви някои членове на закона за противоконституционни, а самото дело бе образувано на 3 февруари. Конституционният съд изиска становищата на регистрираните вероизповедания и всички страни по делото (повече от 40 организации и вероизповедания), но публикува на своя Интернет-сайт единствено становището на Министерския съвет, защитаващо атакуваните от депутатите членове на закона. Това становище все още е там заедно с решението на КС, съответстващо на становището на МС.

Заслужава внимание и начинът, по който бе взето решение № 12 от 15 юли 2003 г. по конституционно дело №3. По закон решения в КС се взимат с болшинство от 7 души, при 12-членен състав на съда. На въпросното заседание присъстват 11 съдии, а един е в отпуск. Шест от тях гласуват за обявяване на спорните членове за противоконституционни, а останалите пет - за тяхната конституционна несъобразност. Така, с формално решение против внесения иск, сезираните членове от закона остават в сила, с волята на малцинството и при наличието на негативно на практика решение.

Междувременно дойде и негативната експертна оценка от Съвета на Европа за действащия вече закон, изготвена от М. Еванс и проф. Р. Лоусън.1 В своята същност двата доклада са идентични и различията между тях (ако изобщо ги има) са пренебрежимо малки. В своята оценка г-н Еванс пише следното:

"...В новия закон множество въпроси са регламентирани по несъвместим с член 9 [от Европейската конвенция за защита на човешките права основни свободи] начин, основните проблеми понастоящем са от съвсем друг порядък, като се започне с неясната редакция на закона като цяло, към което се добавя и двусмисленият и вероятно противоречив характер на редица негови разпоредби. Все още административната дискреционна власт има прекомерен обхват при прилагането на закона, който от своя страна съдържа някои очевидно дискриминационни елементи и други, които създават възможност за дискриминация... Налага се изводът, че определени аспекти на закона имат за последица привилегироването на определено религиозно вероизповедание за сметка на останалите и възможността за вземане на страна
в предимно вътрешни спорове в общностите. Наред със системата на ограничаване и санкции, широките правомощия и привидно неограничената дискреционна власт на Дирекция "Вероизповедания" са следващият основен източник на загриженост."

И в друго е прав адв. Иван Груйкин:
"Последвалите приемането на Закона за вероизповеданията събития потвърдиха дълбокото ми убеждение, че действителната причина за силовото му налагане в края на 2002 г. са личните интереси на група шумни представители на новото тогава парламентарно мнозинство, твърдо решени да наложат на обществото своя тоталитарен модел на отношения в религиозната сфера." (в. Дневник, 30.06.2004 г.)

По тази причина, религиозните общност в страната са в очакване на нови драми. И в очакване на поредни предупредителни думи. Като тези, чути през юни т.г от пратеничката на еврокомисията по спазване на задълженията и ангажиментите на държавите-членки на Съвета на Европа Жюлиет Дюрийо, произнесени пред българските политически сили и неправителствени организации:"Не е редно да съществува текст в конституцията/закона, според който традиционното вероизповедание във вашата страна да е източноправославното".

Асен Генов
Обектив, бр. 102, 2004