AdSense Top

сряда, 1 ноември 2006 г.

Новите религиозни движения - проблеми и перспективи на прага на ЕС

Тази провокативна конференция [1] отново очерта обособените полюси в сферата на религиите в България. От едната страна е доминиращата в числено и историческо отношение религия в България и привържениците й. По средата, подобно на политическия живот, стои втората по численост традиционна религиозна общност в страната.Следват всички останали религиозни общности.

Това разделение маргинализира по-малките религиозни общности, непринадлежащи към колосите. Те са предварително обречени на периферно съществуване. Фактическото присъединяване към Евросъюза вероятно няма да промени съществено статуквото в тази област, но сигурно ще наложи някои промени в езиково отношение.Отделен въпрос е, до колко тези промени на изразните средства ще доведат до промяна в съзнанието, утвърждаване на демократичните ценности и липса на религиозна дискриминация.

Подмяна на терминологията

На първо място, новата риторика се изразява в опити за подмяна на терминологията. Все по-често, в официалните документи и репортажите на медиите определението “секта” се заменя с политически коректния израз “нови религиозни движения”, а “борбата със сектите”, и “деструктивното им влияние” с евфемизма “нови религиозни движения - проблеми и перспективи”. Съпротива срещу този подход обаче съществува. “Сектите” присъстват в съзнанието на фанатичните религиозни привърженици. “Сектите” още продават вестниците, прибавени като мерудия към някоя статия, подчертаваща опасността от тероризъм, загуба на идентичност и попадане под “чуждо влияние”.

Нека отново припомним, че изразите “секта”, “национална сигурност” и “традиционни вероизповедания” нямат правна дефиниция, следователно не биха могли да бъдат основа във взаимоотношенията държава - вероизповеданния. Те могат да се използват само в сферата на историческите, социалните, религиозните, обществени и пр. дискурси, както и в публицистиката, в опит да се повиши тиража или рейтинга на съответните медии.

Конференцията

При откриването, проф. Васил Проданов говори за “новата ситуация”, глобализацията, и “религиозната плурализация, пред която са изправени традиционните религии, конкурирани и атакувани с маркетингови средства”.

Стойчо Йотов [2] говори за религиите и националната сигурност, обръщайки внимание, че не винаги “целите на новите религиозни движения са религиозни”. Понякога те са “политически и демографски”. Според него се води “борба на интереси и оцеляване”.

Георги Кръстев [3] обърна внимание на препоръка 1412 на ПАСЕ, която потвърждава ангажимента на Асамблеята към свободата на съвестта и религията и припомня, че специално законодателство по отношение на “сектите” може да повлияе на свободата на съвестта и религията, гарантирани от чл. 9 на Конвенцията по правата на човека.

Доц. Димитър Димитров [4] подчерта “жестокия прозелитизъм на новите религиозни движения” и дефинира проблема, пораждащ съществуването на “сектите” - “липсата на религиозно възпитание”, след което прочете поздравление от декана на факултета доц. д-р Емил Трайчев.

Организаторите изразиха своето дълбоко уважение към единия чужденец, гост на конференцията - Фридрих Грийс (председател на FECRIS [5] ), който направи паралел между Третия райх, комунизма и “сектите” и изрази надежда ЦПНРД да стане член на федерацията му. Ралица Костадинова [6] потвърди сходните намерения на центъра.

Тези встъпителни думи ясно очертаха фалангите и бойците на "фронта на борбата със сектите".

Представителите на държавата

Подходът на ораторите бе добре познат на всички, а позицията, изразена от представителите на държавата [7], сякаш бе по-сдържана, което е обяснимо на фона на не дотам безпристрастните изказвания на повечето от организаторите и основните участници в конференцията. Отсъствието от схемата на правозащитни организации, изразяващи категорична позиция по въпросите на свободата на религията, със сигурност засили впечатлението за умереност на по-сдържаните оратори.

Каква бе представената позиция на държавата? Светла Маргаритова [8] подчерта и припомни задълженията на България и запозна участниците в конференцията със стандартите, наложени от Европейския съд. Като член на Съвета на Европа от 1992 г. България трябва да съобрази законодателството и практиката си с европейските стандарти. Тази необходимост произлиза и от ратифицираната от страната ни Европейска конвенция по правата на човека и основните свободи. Участничката припомни, че до този момент България има няколко загубени дела пред Европейския съд. В изказването си г-жа Маргаритова очерта конкретните рамки на свободата на религията, приемливите ограничения, които могат да бъдат налагани от самите вероизповедания, както и приемливите условия, при които, само в конкретно определени случаи, могат да бъдат предприемани ограничителни действия срещу свободата на религията. В своето изказване тя призоваваше за конкретика, за разлика от абстрактните обвинения и заплахи на голямата част от останалите оратори. Светла Маргаритова ясно подчерта задължението на България да спазва чл. 9 от Европейска конвенция за защита правата на човека и разгледа правната рамка на бъгларското законодатеслтво в тази област. Тя потвърди, че терминът “национална сигурност” няма правно определение, поради което, нито Върховен административен съд, нито Софийски градски съд (регистриращ юридическите лица на вероизповеданията, по закон) се задоволяват с немотивирани искания, лишени от конкретика и основани на «заплаха за националната сигурност”.

Според Жасмина Донкова [9] “пъстрият религиозен ландшафт” е признак на демократично гражданско общество, а регистрацията е свързана единствено с получаване на правен статус и присъствие в правния мир на страната, а не с категоризацията на религиозната общност. За Донкова, като държавен служител, “терминът “секта” няма правно определение” и е неприемлив, а регистрацията не е задължително условие, за вероизповеданията, тъй “законът дава право и на нерегистрирани религиозни общности да практикуват своето изповедание.” Донкова не оправда агресивната риторика на мнозинството от ораторите на прага на влизането ни в Европейския съюз и подчерта необходимостта “да бъдем по-толерантни, да приемаме другомислещия и да свикнем с мисълта, че той има тези права, които ние имаме и за които ние се борим”. Тя счита, че нарушенията в сферата на религиите, трябва да се третират от общото законодателство, без да се създават специалени ограничения.

Интересен бе похватът на Йеромонах Зоевски [10] . Той разгроми “сектите” в Русия, сравнявайки ги със “структури от мафиотски или ленински тип”, а от изказването му не лъхаше любов към ближния.

Заслужени аплодисменти получи изказването на Ибрахим Ялъмов [11] , който по строго академичен начин очерта правата и свободите в Исляма.

Финални въпроси

Заключителната част на конференцията бе посветена на медиите, но обратно на очакванията, не бе насочена към широкия кръг медии, отразяващи проблематиката, а по-скоро бе предназначена за вътрешния кръг радио-, телевизионни предавания и пишещи журналисти [12] , които споделят възгледите на повечето ораторите. От една страна, тези журналисти използваха същите идеологеми и риторика, от друга те ясно декларираха нежеланието си да станат трибуна на различни идеи и доктрини, частично извинявайки се с невъзможност да се свържат с представителите на новите религиозни движения. Извинение, което в присъствието на тези представители и дирекция “Вероизповедания” звучеше несериозно.

Все още новите вероизповедания у нас и регистрираните от тях юридически лица са категоризирани като "заплаха за националната сигурност", с призиви за превантивни мерки.

Въпросите, които неминуемо възникват у всеки обективно мислещ свидетел на тези събития го дистанцират от цялата схема.

Асен Генов

Бележки към текста:

[1] На 10-12 ноември т.г. в София се проведе тридневна национална конференция, озаглавена «Новите религиозни движения - проблеми и перспективи на прага на ЕС», организирана от Център за проучване на нови религиозни движения” (ЦПНРД) и проблемна група “Религия и национална сигурност” към Института за философски изследвания при Българската академия на науките, с активното съдействие на Богословския факултет към СУ (предоставил залата) и подкрепата на Дирекция “Вероизповедания”.

[2] Проблемна група "религия и национална сигурност" към Института за философски изследвания при БАН.

[3] Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет.

[4] Богословски факултет.

[5] Федерация на европейските центрове за изследване и информация за сектарианизма.

[6] Председател на УС на Центъра за проучване на новите религиозни движения.

[7] Народното събрание и Дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет,

[8] Комисия по правата на човека и вероизповеданията към Народното събрание,

[9] Главен специалист в Дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет,

[10] Студент по Богословие,

[11] Ректор на Висшия ислямски институт,

[12] Телевизия “Вяра”, Студио 865, Религия.бг, Двери.бг, Православие.бг, “Църковен вестник”, Радио “Сион”, “Благовестие” БНР, Силвия Николова, в. Дума.

Няма коментари:

Публикуване на коментар