AdSense Top

понеделник, 31 декември 2007 г.

С какво ни изпревари Македония?

Най-малко с три неща:

  1. Случиха на президент. Борис Трайковски. За Македония той бе символ на диалога и разбирателството. Православна Македония с голяма мюсюлманска общност си беше избрала президент - протестантски проповедник.
  2. Случиха на министерски съвет. Вече повече от година, откак настоящото правителство е на власт, а неговата популярност все не пада, даже обратното. А министрите им, подобно на нашите - млади. Премиерът на 38, а външният дори по-млад.
  3. Медиите им - толерантно настроени към различията.


Интересна конференция се проведе тези дни в Охрид. Световна конференция за диалог между религиите и културите. Имах честта да бъда поканен там, заедно с колегите ми, в качеството ни на последователи на вайшнавизма - монотеистичен клон от духовната традиция на древна Индия. Организирана бе на най-високо държавно ниво: премиер, външен министър, министър на културата, председател на народното събрание, председател на комисията за взаимоотношения между вероизповеданията и държавата. Сред почетните гости бе вдовицата на президента Борис Трайковски, по чиято инициатива подобен диалог е възможен и продължава в страната. Поканени бяха участници от повече от 40 страни, а присъствалите бяха около 400 по информация на организаторите. В конференцията взеха участие голям брой религиозни лидери и деятели, сред които представители на православното християнство, католицизма, протестанството, исляма, будизма, вайшнавизма и др. Българската делегация включваше Желю Желев, президент на България (1991-1997); Иван Желев, директор на дирекция “Вероизповедания”; доц. Омарчевски, зам.-декан на Богословския факултет; доц. Ибрахим Ялъмов, декан на Ислямския институт; проф. Иван Калчев, Негово високопреосвещенство варненския митрополит Кирил; пастор Николай Неделчев, Обединени евангелски църкви; пастор Бедрос Алтунян, Методистка църква; Роберт Джераси, Централен израелтянски духовен съвет, Асен Генов, Международно общество за Кришна-съзнание. Конференцията протече блестящо.

Към събитието подходих скептично. Заради печалния опит, който имам от подобни конференции у нас. Нашите са два вида: тези на правозащитниците, които по право държавата не взима много на сериозно и тези на “антисектантите”, които се провеждат в условията на полунелегалност - кръгът на поканените е доста тесен, а желаещи да участват “опасни сектанти” и без това няма кой знае колко много. Целта на първите е да защитят основни човешки права, като това на свободен избор и практикуване на религия, а на вторите е да се намери законен начин да се ограничат "новите" и "нетрадиционните" религии, както и да се засили ролята на основните вероизповедания в страната, ограничавайки свободата на останалите.

Не биха звучали много убедително възможните обвинения, че проведеното в Охрид мероприятие има за цел единствено държавен PR, защото няма никаква пречка, пред която и да било друга държавна институция, да речем в България, да направи подобна акция за популяризиране на страната си. Т. нар. "български етнически модел" за мен в много голяма степен е мит, отчитайки особеностите на българската политическа сцена и делата срещу България в Страсбург. Мит, който окончателно мина в историята след охридската конференция за диалог между религиите и културите.

Световната конференция за диалог между религиите и културите разгледа въпроса за приноса на вярата и културата към взаимното уважение, мира и съжителството. Двата основни панела на форума бяха озаглавени: "Приносът на общите ценности на различните култури и религии към бъдещето на човечеството" и "Религията в образованието - нейната роля за трансформация на обществото".

Успехът на конференцията бе предопределен от отношението на представителите на македонската държава, които присъстваха през трите дни на форума. Премиерът Никола Груевски подчерта характерните за съвремието ни политически, религиозни и културни тенденции. Той говори за отчуждаването, за религиозния фундаментализъм, за липсата на толерантност, за криза в институциите, за етическа криза и кризата в стандартите и съвместното съществуване. По тази причина, според него, подобна конференция цели преодоляването на предразсъдъците, а междурелигиозните и междукултурните дебати по подобни проблеми ще ни доближат един към друг, помагайки ни да се разбираме по-добре и да живеем съвместно в мир и диалог помежду ни. Груевски призова религиозните лидери от цял свят, присъстващи на конференцията, да говорят в един глас, предавайки посланието за толерантност, любов, мир и съжителство на целия свят. Премиерът подчерта, че присъстващите не са се събрали за да променят вярата си един на друг. Изборът и промяната на вярата става в сърцето и е въпрос на лично решение. Цитатът от писателя Дж. Суифт: "Ние имаме достатъчно вяра, за да се мразим, но не достатъчно, за да се обичаме", даден от Никола Груевски, много добре изрази желанието на организаторите да допринесат за разбирателството и диалога между религиите и културите в света.

Външният министър на Македония, Антонио Милошоски, цитира древния суфи поет: "За да се научим да говорим, трябва да се научим да слушаме, да се научим да говорим, слушайки", обръщайки внимание върху това, че изключителната позиция на една религия или култура, за сметка на останалите, трябва да се елиминира от процеса, който движи цивилизациите към просперитет, икономическо благополучие и културен напредък. Според него, политически активните лидери са задължени да създадат колкото може повече възможности за задълбочаване на диалога между различните общности, без значение дали те са религиозни, етнически, културни или лингвистични.

В подобен дух бяха изказванията на почти всички участници в конференцията, без значение дали те са религиозни или политически лидери и дейци. Умишлено няма да коментирам докладите, които имаха фундаментално-националистически характер, или тези, които бяха откровено нетолерантни към други религии. Първо, те бяха едно или две и второ, у нас си ги имаме в изобилие, а идеята ми с този репортаж е да покажа как малка Македония изпревари България в сферата на религиозната толерантност.

Добър финал на конференцията бе специалното участие на Мортън Харкът от световно известната група А-ХА, който демонстрира изключително толерантно отношение към участниците в конференцията, принадлежащи към различни религиозни общности, снимайки се с тях. Той сподели личните си духовни виждания в заключителната реч на конференцията и в разговори с участниците. Думите му: "Всяко човешко същество е изцяло духовно и нашата природа е да сме свободни в своите търсения. Ние сме създадени по този начин. Никой няма право да нарушава това спрямо другите хора. Това не е и необходимо. Ние сме глупаци, ако ползваме сила, когато минаваме през отворени врати!" сложиха естетсвен и много добър край на тази конференция, която може да послужи за пример на всички в България, които са пряко или коствено ангажирани в сферата на религията, религиозната свобода и толерантност.

Участниците в конференцията приеха декларация, изразяваща убеждението им, че единствено междуцивилизационният диалог, на основата на взаимното уважение, е предпоставка и допринася за разбирането на другите религии. Уважението към правата на различните етнически и религиозни групи е изключително важно за диалога между верите, цивилизациите и културите, се казва още в текста. Образованието трябва да е адекватно и да допринася за премахване на стереотипите и погрешните интерпретации на различните култури, религии и цивилизации. Декларацията осъжда всяка форма на религиозно насилие и дискриминация, както и оправдаването им и се обръща към всички вярващи да се отнасят към другите така, както биха искали самите те да бъдат третирани.

понеделник, 17 декември 2007 г.

Свободата на религията

"Тук се почита моето очарователно Висше Същество (Богът, във форма различна от тази, която аз съм приел). Поради различната ми практика, аз не мога изцяло да разбера тази чужда система [на поклонение], но наблюдавайки я, аз чувствам по-силна привързаност към моята собствена. Покланям се пред този символ, така както го виждам и отправям молитвата си към моя Бог, който е приел тази различна форма, за да засили любовта ми към Него."

Бхактивинода Тхакура (1838 - 1914)

Древна Индия безспорно е една от люлките на цивилизацията. Характерно за индийската духовна традиция е толерантното отношение към последователите на различните религиозни възгледи и идеи. Думите на Бхактивинода Тхакура – духовен учител от школата на Гаудия вайшнавизма – казани преди повече от столетие, изглеждат изключително актуални и днес. Свободният избор на религиозни или атеистични убеждения е едно от фундаменталните права на човека. Правото да избереш и изразиш вярата си включва необходимостта да го направиш така, че да не попречиш на другия да направи същото.

Събитията у нас през януари тази година, свързани с посещението и концерта на Шри Чинмой във Варна, дават сериозен повод за съмнение в правилното разбиране и прилагане на принципите на свобода на избор или отказ от религия. Основание за подобно твърдение са действията на някои духовници и политически активисти в морската столица, предизвикани от предстоящото музикално събитие в града.

Да разгледаме заглавията на някои от всекидневниците по това време:
"Н.В.П. Кирил поведе миряните срещу индийска секта" (в-к Атака, 6 януари 2007)
"Църквата скочи срещу индийски гуру" (в-к Сега, 6 януари 2007)
"Митрополит Кирил въстана срещу секта" (в-к Монитор, 6 януари 2007)
"Варненски попове гонят индийски гуру" (в-к 24 Часа, 9 януари 2007)
"АТАКА: Комисията по вероизповеданията да спре сектантския концерт във Варна" (в-к Атака, 9 януари 2007)
"Първанов подкрепя секта" (в-к Атака, 10 януари 2007)
"ВМРО прави регистър на сектите" (в-к Сега, 12 януари 2007)
"Привърженици на "Атака" протестираха срещу индийски гуру" (в-к Сега, 15 януари 2007)
“Стойчо Йотов: Секти се домогват до политиката” (в-к Дума, 16 януари 2007)


Това са част от заглавията, отразяващи желанието на духовниците и активистите на ”Атака”, да се забрани концертът на индийския гуру. Тези искания са отправени към кмета на града, парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията и директора на Дирекция ”Вероизповедания” към Министерския съвет.

Прави впечатление, че описаните действия без да имат масов характер, са по-скоро координирани, целенасочени и пропагандни. До колко са законосъобразни е друг въпрос, който не бива да бъде пренебрегван и на който трябва да отговорят компетентните институции. Нека да разгледаме някои от нормите, формиращи правната рамка на свободата на религията. В тази рамка влизат както разпоредбите на вътрешното законодателство, така и ратифицираните от България международни документи.

Юридическа сила на понятието ”Свобода на религията”
Съществуват международни документи, които придават сила и съдържание на това понятие. Сред тях са:

Международен пакт за гражданските и политическите права

Чл. 18
Всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата да изповядва или възприема религия или убеждение по свой избор и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение.
Никой не може да бъде обект на принуда, която да накърнява свободата му да изповядва или да приема религия или убеждение по свой избор.
Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежат само на такива ограничения, предвидени от закона и необходими за защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите.

Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи

Чл.9 Свобода на мисълта, съвестта и религията
Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.
Свободата да се изповядва религия или убеждения подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за защита на правата и свободите на другите.

Освен това, правото да се практикува религия и защитата от дискриминация се гарантира и от някои разпоредби на вътрешното законодателство, за които ще стане дума по-късно. За сега нека разгледаме въпроса с изискванията на закона за организиране на събрания на закрито.

Правото на група хора (формално или неформално сдружени) да организират събрания.


Българското законодателство гарантира правото на организиране на събрания на закрито, каквото представлява концерта. За сведение:

Чл. 43 (3) от Конституцията на България: За събрания на закрито не се изисква разрешение;
Чл. 2. от Закона за събранията, митингите и манифестациите: Събрания, митинги и манифестации могат да се организират и провеждат от граждани, от сдружения, от политически и други обществени организации.

Именно от това свое право, гарантирано от Конституцията на Република България, ратифицираните международни документи и законите на страната, решават да се възползват и последователите на Шри Чинмой в България, за втори път – духовният им водач вече е идвал в у нас и е свирил не къде да е, а в зала 1 на НДК. Планирайки мероприятието, те разлепват плакати в града, с което предизвикват реакцията, описана по-горе. Сред аргументите, в подкрепа на исканията за забрана на концерта на Шри Чинмой срещаме някои обвинения, характерни за началните години на прехода: "Опасна секта", "липса на регистрация по Закона за вероизповеданията", "зомбиране", "увреждане на духовното състояние на човека", "култ към личността".

Не бива да забравяме, че понятието ”секта” няма правна дефиниция, следователно и правна сила. Липсата на съдебна регистрация на определена духовна общност не е основание за забрана на каквито и да било мероприятия, включително и музикални концерти, организирани от хора с религиозна принадлежност. Останалата част от обвиненията би следвало да се третират от общото законодателство, при това, ако има основания и доказателства в подкрепа на подобни твърдения.
Важно е да се спомене, че взаимоотношенията между ученика и духовния учител (гуру) са основополагащи за хилядолетната духовна култура на Индия. Благодарение на това, тази традиция се запазва жива и автентична до днес. Тя включва ясни и строго определени критерии, които от една страна гарантират авторитетното й пренасяне през вековете, а от друга - съдържат механизми за вътрешен контрол и корекция.
Нападките срещу някого и обвиненията в "авторитарност" и "създаване на култ към личността", само заради това, че е приеман и почутан от последователите си като гуру (духовен наставник и водач) показват непознаване на Индийската духовна традиция.

Така стигаме до въпроса за основателността на исканията за забрана на подобно мероприятие. Законът предвижда условия, при които това може да стане.

Основания за забрана на събрание, митинг или манифестация.

Кметът или председателят на общинския съвет могат да забранят събрание, митинг или манифестация ако:

1. са насочени към насилствено изменение на конституционно установения обществен и държавен строй или срещу териториалната цялост на страната;
2. застрашават обществения ред в съответното населено място;
3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка;
4. нарушават правата и свободите на другите граждани.


Конституцията (чл. 43 ал. 2) препраща към съответния закон, определяйки реда за провеждане на подобни мероприятия.
Очевидно е, че нито едно от горните условия не са изпълнени, за да влезе в сила изискването на закона и да има основания за забрана на концерта.

Друга важна част от обвиненията, даващи основание за искане за забрана на събитието почиват върху ”международния опит” в това отношение.

Държавен суверенитет.

У нас е модно да се позоваваме на "чуждия опит". Стане ли дума за "опасните секти", услужливо на преден план излизат пикантни подробности за тази или онази "деструктивна секта", "забранена" или определена, като "авторитарна и тоталитарна" някъде зад граница... Такъв е и случаят с публично огласената вербална нота на германското посолство до руското външно министерство (от 22 ноември 1995 г.) в отговор на нота № 250/4/ЕД на руското външно министерство (от 13 декември 1994 г.). Незнайно защо се пренебрегват следните важни подробности: става дума за взаимоотношения с 12 годишна давност между две различни от България държави; цитираният документ, по които България не е страна е загубил своята актуалност още през 1998 г., когато специална комисия на германския парламент изважда почти всички религиозни общности от списъка, споменат в нотата.

Разпалване на религиозна омраза и нетърпимост.
"Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна" (Закон за защита от дискриминация, чл. 4 ал. 1). Описаните по-горе действия могат да бъдат определени като призив за "пряка дискриминация": "Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства" (ЗЗД, чл. 4 ал. 2). Тези действия са в противоречие и с установените от Закона принципи: "Никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите права поради религиозните си убеждения. Недопустими са ограничения или привилегии, основани на принадлежност или отказ от принадлежност към вероизповедание" (чл. 3 ал 1 и 2 от Закона за вероизповеданията)."Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”, както и това, че "не се допуска дискриминация на верска основа" (чл. 4 ал 3 и 4 от същия закон). С какво подобни действия се различават от проявите на религиозна омраза и нетърпимост?

В заключение можем да споменем, че тези реакции от страна на духовници и политически дейци, случващи се само дни след фактическото приемане на България в Европейския съюз, дават сериозни основания да се съмняваме до колко извършителите им наистина споделят ценностите на демократичното общество, в което правото на Закона е определящ фактор, а основните права и свободи са неотменими. Убеден съм, че индивидуалната вяра не зависи от това, в какво вярва другия. Духовната традиция на древна Индия ни дава пример за това, че многообразието в сферата на религиите не е нещо лошо и опасно, а проявите му не трябва да се забраняват.

Съвременната научна мисъл използва понятието вайшнавизъм, за да обозначи една от трите най-значителни религиозни традиции (заедно със смарта – брахманизма и шива – шактизма), непосредствено възникнали от цялата общност на сакрални практики в “индуската” религиозност. Названието произлиза от името на Бог Вишну – Този, който прониква навсякъде и поддържа всичко съществуващо, а същността се състои в обожанието Му според правилата и предписанията, описани в свещените писания. Според Britannica Book of the Year (1996) вайшнавите съставляват 70% от тогавашното 800 милиона хинду население в света. Към днешна дата най-често срешаните числа по отношение на броя на хинду населението на света варират между 850 милиона и един милиард. Последните статистики определят индусите на около 14%.
------

Вербална нота: в дипломацията - писмено неподписано съобщение (обикновено в трето лице), направено от дипломатически представител. Вербалната нота няма неотложен характер, а по-скоро е отправяна когато даден въпрос е оставен без движение за дълъг период от време. С вербалната нота се избягва впечатлението за неотложност, но в същото време служи за потвърждение, че дадената страна няма намерение да отлага въпроса. Фактът, че е неподписана засилва впечатлението, че вербалната нота е удобен начин да се направи нещо, което в същото време да няма силата и характера на официално становище.

неделя, 16 декември 2007 г.

РЕЛИГИОЗНОТО ОБУЧЕНИЕ В ПСЕВДО–СЕКУЛАРНА БЪЛГАРИЯ

…Религиозното обучениние в секуларните държави представлява преподаване на определена религия в различните й аспекти – вярвания, доктрина, ритуали, обичаи и обреди, както и ролята на всеки един от тях, от гледна точка на академичната наука, в исторически, философски и културен план.
Характерно за западната секуларна култура е това, че религиозното обучение е напълно отделено от академичното. Основен предмет на религиозното обучение са религиозните вярвания като фундаментален принцип на дадено вероизповедание, както и предпоставящо условие за принадлежност на вярващия към деноминацията. То включва основните отличителни белези, които са характерни за дадената религия и на основата на които тя съществува и функционира.
Секуларната концепция значително се различава от разбиранията на обществата, които се придържат към религиозните закони и в които религиозното образование обуславя академичната наука. Различава се от възгледите на тези общества, в които в чисто религиозен смисъл се преподава определена религиозна доктрина, определяйки традициите и обичаите като закони, а техните нарушения като престъпления и девиантно поведение, нуждаещо се корекции чрез наказание.
Хората в дадена страна имат определени религиозни вярвания и атеистични убеждения. По тази причина, религиозното обучение, поддържано и финансирано от държавата може да стане причина за конфликти. В някои страни религиозното обучение в държавните училища е разрешено, а в други - не.
Религиозното обучение в училищата има своите противници по различни причини. Една от тях е, че това обучение представлява привилегироване на една религия от страна на държавата. Друга причина е това, че ако дадена религия се преподава в училищата, това би довело до дискриминиране на децата, не принадлежащи кьм даденото вероизповедание.
Защитниците на разбирането, че религията трябва да бъде преподавана в училищата се аргументират с това, че дадената вяра е оказала социализиращо влияние върху поведението и морала на хората в държавата. Според тях, преподаването на религия би повлияло децата да се развиват като отговорни, духовно зрели възрастни…”
(Религиозно обучение, Уикипедия)


Конституция на Република България
Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
Закон за вероизповеданията
Чл. 4. (1) Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата.
Закон за народната просвета
Чл. 5. Образованието е светско.
Чл. 15. (1) Държавните образователни изисквания ...създават условия за:
изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура.
Правилник за прилагане на ЗНП
Чл. 4. (1) Светското образование не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини.
(2) В светските училища религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети.
Закон за висшето образование
Чл. 3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини.

Рамката, определена от цитираните по-горе закони и подзаконови документи, определя България като страна, в която религията е отделена от държавата – като секуларна държава. Тази рамка очевидно е неприемлива за законотвореца днес (а вероятно и за някои духовници), което налага някои на пръв поглед козметични промени в законодателството. Приемат се подзаконови документи, които тихомълком променят статуквото и на практика налагат определени религиозни доктрини в образователния процес. За да не бъдем голословни, нека обърнем внимание на това как тази рамка е разширявана през годините и как внесените промени в законите и най-вече приетите подзаконови документи видимо размиват границите, в които религиите са “свободни, равноправни и отделени от държавата”. С промените от 2002 г., внесени в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, както и с официално приетите и одобрени от Министерството на образованието и науката (МОН) концепции за обучение по предмет “Религия” и “Религия-Ислям”, Източното православие и Ислямът навлизат в училищата. Защо твърдя, че само две от множеството религии влизат в учебната програма, ще се опитам да обясня по-късно. Сега нека видим как това става на практика (удебеленият текст е от автора, с цел да обърне внимание върху нововъведенията):
Чл. 10. Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:
1. български език и литература;
2. чужди езици;
3. математика, информатика и информационни технологии;
4.(изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) обществени науки, гражданско образование и религия;
5. природни науки и екология;
Чл. 15. (1) Структурата на учебния план обхваща три вида подготовка: задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема.
(2) Задължителната подготовка осигурява постигането на общообразователния минимум.
(3) (Изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Задължителноизбираемата подготовка осигурява допълнително обучение по учебни предмети от културно-образователните области по чл. 10 и/или от професионалната подготовка в съответствие с интересите и индивидуалните възможности на учениците и с възможностите на училището. В задължителноизбираемата подготовка се включва изучаването на майчиния език и религия.

Подобни промени се внасят през 2003 г. и в Правилника за приложение на ЗНП:
Чл. 4 (3) (Изм., ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В светските училища могат да се изучават религии в часовете, определени за задължителноизбираема или свободноизбираема подготовка. Обучението по учебния предмет "религия" се извършва съгласно инструкция, издадена от министъра на образованието и науката.

Така, религията освен трайно, навлиза и напълно законно в учебните програми. Това, само по себе си не е проблем, тъй като, мнозина биха се съгласили, че богатото духовно наследство на човечеството има място в образователните институции. Трудно може да се оспори необходимостта религиите по света да се изучват в “исторически, философски и културен план”. Нито пък някой би възразил, ако религиите се преподават в училищата, и това става по начин, съответстващ на изискванията за “отделеност, равноправие и свобода”, заложени в Конституцията и Закона за вероизповеданията. За да не бъда досаден, ще спестя на уважаемия читател цитирането на международните документи, тъй като считам, че вътрешно-правните норми са напълно достатъчни да регулират този проблем (без по този начин да ги характеризирам като добри или лоши). Ако подходът, регламентиран от законите (преди допълненията от 2003 г.) бъде запазен, това ще гарантира чисто научна методология, без преподавания материал да е обвързан с определена религиозна доктрина. Ако това бъде направено, то би било прекалено хубаво, за да бъде вярно. Какво става у нас на практика?

Прави впечатление, че законодателят, държавните служители, журналистите или духовниците, свързани в своята дейност с проблема, масово ползват понятието "религия" като синоним на "вероизповедание", а "религиозно обучение" – най-често, като синоним на "вероучение". Защо това е така? Можем ли да говорим за умишлена подмяна на термините и какво вероятно се крие зад това? По-нататък ще се опитам да отговоря на тези въпроси от гледна точка на страничен, но свързан с проблема наблюдател.

Като начало, за целите на това изложение е необходимо да разграничим няколко основни положения при употребата на различните термини.
Без съмнение, термините "вероизповедание" и "вероучение" са изключващи и имат по-скоро православно-християнска окраска, докато "религия" и "религиозно обучение" са по-скоро включващи, с неутрален характер. Ще ползвам израза "секуларна държава" в смисъла на държава, в която религиите са "отделени, свободни и равноправни".

Нека си припомним експертната оценка на Закона за вероизповеданията, изработена от г-н Еванс по искане на Съвета на Европа, в която той пише следното:
“…В новия закон множество въпроси са регламентирани по несъвместим с член 9 [от европейската конвенция за защита на човешките права и основни свободи] начин…

…Налага се изводът, че определени аспекти на закона имат за последица привилегироването на определено религиозно вероизповедание за сметка на останалите… Това също противоречи на рамката на конвенцията.”

За целите на това изложение не е излишно да припомня накратко и някои детайли в сферата на религиозното законодателство в България, например част от историята на действащия Закон за вероизповеданията (ЗВ):
Той бе приет в последните работни дни на 2002 г. (19 декември), като гласуването му бе съпроводено с множество протести и декларация до президента Първанов с искане да наложи вето върху закона, подписана от 18 религиозни и неправителствени организации. Без да се съобрази с това искане, на 27 декември 2002 г., президентът на всички българи подписва указ за обнародване на закона. В следствие на това, той получава награда от Патриарха на цяла Русия Алексий за "изключителна работа по укрепване единството на православните народи", която има и парично измерение - 50,000 долара. В изявленията си преди награждаването, Патриарх Алексий II пояснява, че наградата се връчва преди всичко за подкрепата на г-н Първанов /включително и подписването без възражения/ на новия Закон за вероизповеданията, приет от българското Народно събрание в края на 2002 г. Закон, който според руския патриарх, ликвидира т. нар. "разкол" в Българската православна църква. Част от неговите разпоредби бе атакувана от група народни представители пред Конституционния съд, с искане те да бъдат обявени за противоконституционни. Това не стана.

След влизането на закона в сила, през юли 2004 г., на основата на Закона за вероизповеданията, със заповед на прокуратурата и с участие на полицията, станахме свидетели на безпрецедентна намеса на държавата във вътрешните дела на най-голямото в страната вероизповедание.

Това са част от фактите, които имат пряко или косвено отношение към проблема "религиозно обучение в България". Пряко отношение към въпроса с религиозното обучение има отказът на държавата да се запази като секуларна. Косвено отношение към преподаването на религия в училищата може да имат всички следствия от отказа на държавата да запази своя секуларитет, не до там добре прикритото “привилегироване на определено религиозно вероизповедание за сметка на останалите” и влиянието на подобно отношение към целите и съдържанието на образователния процес в тази сфера.

Да се върнем на темата. Как точно се употребява понятието “религиозно обучение” в секуларна България? Както вече стана дума по-горе, съществуват няколко закона и подзаконови документа, които би трябвало да регулират учебния процес по религия, като частен случай на отношенията между държавата и религиите, запазвайки “отделеността, свободата и равноправието” на различните религии. Това са:

Конституция на Р. България;
Закон за вероизповеданията;
Закон за народната просвета (ЗНП);
Правилник за прилагане на ЗНП;
Закон за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план;
Инструкция №2 на МОН от юни 2003 за провеждане на обучение по предмет “Религия”;
Концепция за обучение по предмет “Религия”;
Концепция за обучение по предмет “Религия-Ислям”.

С други думи, законите на страната изискват дьржавата да е отделена от религиите, а „налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини е недопустимо”. От друга страна, ако разгледаме в детайли споменатите по-горе концепции, ще открием, че концепция “Религия” пропагандира Източното Православие, а наименованието “Религия-Ислям” само говори за съдържанието на учебната програма. По тази причина, по-горе твърдя, че Източното православие и Ислямът доминиращо навлизат в учебните програми. Несъответствието между изискването на Конституцията и другите цитирани закони за "отделеност" на религиите от държавата и светския характер на образователната система у нас, от една страна, и чисто религиозния характер на одобрените концепции и учебници от друга, води до споменатата подмяна на термините. Публичното приемане на "вероучение" би предизвикало полемика с непредвидим край, докато "религиозно обучение" е нещо по-различно, по-светско, следователно - по-приемливо.

В стремежа си да се присъедини към една общност, в която основните човешки права, сред които и свободата на религията, са гарантирани, България променя законодателството си така, че на пръв поглед тези фундаментални човешки свободи изглеждат защитени. Въпреки това, след временното затваряне на глава “Образование и професионално обучение” от преговорите по присъединяването ни към ЕС в българското законодателство се внасят споменатите вече промени и допълнения, които, разгледани в контекста на критиките, отправяни към България в сферата на свободата и равноправието на религиите, оставят впечатлението за “привилегированост” на определени доктрини спрямо всички останали. По този начин, впечатлението, че законите у нас се създават с достатъчно "вратички", така че под-законовите документи (правилници, наредби и пр.) фактически да управляват нещата в дадената сфера, се затвърждава.

Осъзнавам, че след присъединяването на България към ЕС, информацията поднесена по-горе може да бъде обявена за неактуална. Фактическото състояние на нещата в сферата на религиозното обучение и законите, регулиращи взаимоотношенията между вероизповеданията от една страна и държавата и религиите от друга обаче подсказва, че тези проблеми са все още неразрешени, въпреки, че не без усилия в тази посока, са поставени извън фокуса на общественото внимание.
Моделите на религиозно обучение на развитите демокрации са предмет на отделно изследване, чийто обем значително би разширил настоящия текст, а положителното у тях е зачитането и уважаването на религиозния плурализъм. Законите, регулиращи тези въпроси в България също задават рамки, в които религиите би следвало да бъдат равнопоставено представени в учебните програми, като тяхната специфика се разглежда в исторически, философски и културен аспект. Внесените по-късно допълнения към тази рамка са реверанс към определеното в Конституцията и ЗВ като “традиционно” за България вероизповедание и към втората по големина религия у нас. В този смисъл, България отново е поставена пред избор: зачитане и уважаване на религиозния плурализъм и свободи или “привилегироване на едно религиозно изповедание за сметка на останалите”. Кой избор ще направим? Надявам се, че това ще бъде изборът, потвърждаващ секуларния характер на българската държава. Изборът, който ще затвърди свободата и равноправието на различните религии у нас.
------

Малкъм Д. Евънс (род. 1959 г.) е професор по международно право към университета в Бристол, катедра Социални науки. Завършва право в колежа “Regent's Park” в Оксфорд. Професор Евънс работи за Организацията са сътрудничество и сигурност в Европа по въпроси за свободата на религията. Член е на International Longshoremen’s Association Human Rights law and Practice Committee и на управителния орган на Асоциацията за предпазване от мъчения.

Да спасим Иракли: морал ИЛИ (българско) право

Подхождам към темата за еко-протестите в страната, тяхната законност и правото на полицията да задържа протестиращите, непрофесионално. Като "средно-статистически" гражданин, който обича природата, пътувал е много и цени красотата й. Пак от чисто гражданска позиция съм прочел и слушал много коментари и разяснения по всичките медии, дискутиращи темата. Гражданската ми позиция е: подкрепям напълно протестите; не одобрявам задържането на протестиращите природозащитници; настоявам да се спре влиянието на обръча от фирми, посягащи към най-красивите кътчета от България - нейните планини и черноморската й ивица.

Иракли е едно от местата, застрашено от застрояване, ако не бъде обявено за защитена зона, включена в еворпейската мрежа Натура 2000. Бил съм там. Видял съм протестиращите. Ходил съм и аз да протестирам. Видял съм и другата страна - т. нар. собственици на земи в региона. Казвам "така наречени" защото съм видял и огромните билбордове "продавам земя"...

Какво толкова, би казал някой. Много! Иракли е само едно от местата. То е емблематично, защото от него започнаха протестите. Колко ценно е от биологична гледна точка, ще кажат професионалистите. Аз им се доверявам. Аз мога да коментирам прочетеното от мен по въпроса и личната ми гражданска позиция.

Иракли е местност с богато историческо минало. Най-старите сведения за региона са от VII век и в тях село Емона, намиращо се в териториите на Иракли-Емине се описва като град. През следващите векове (VIII-XIV) емонското пристанище е било добре известно на мореплавателите, а карти на местността от по-късния период до към XVII век изобразяват нос Емине. Емона е имала крепост, многократно атакувана от завоеватели. Сред тях е и граф Амедей Савойски, завладял крепостта, но прогонен от местните жители, вдигнали се на възстание само след няколко месеца. Османското владичество бележи началото на упадъка на региона, а крепостта, с течение на времето се срутва. По-късно, в годините на бурен икономически растеж, Емона остава в страни, заради трудно достъпното си пристанище. Това обаче най-вероятно съхранява природните забележителности в региона. В последните хроники Емона се описва като градче, а по-късно като село с около 1000 къщи.

Сред най-впечатлаващите за мен природни феномени са щъркелите, които всяка есен се събират с хиляди над селото и кръжат с часове. Повеят от крилата им буквално може да се долови в тихите утрини, а плясъкът, който птиците издават летейки, сякаш успокоява слуха.

Сега спорът около Иракли е дали да бъде разрешено строителството върху хиляда декара. Строеж на ваканционно селище. (За сравнение: тези 1000 декара стигат за изграждането на 1000 къщи, с по един декар двор. Колкото са били къщите в селото, описани в една от последните хроники). За мен, като гражданин, само историята на местността е напълно достатъчна да се съглася, че защитата й е необходима. Позната ни е алтернативата на големите курорти по Черноморието и можем да направим сравнение. Не бива да допускаме нейното слънчевбрягизиране.

Има и друго обаче. Не само древната история на местността Иракли-Емине е интересна. Любопитна е и новата. Особено в контекста на еко-протестите.

По данни от медиите, част от земите, влизащи в границите на инвестиционните намерения, са бивши земеделски земи, върнати на собствениците им само с обстоятелствени проверки, без други документи и са вкарани в регулация с мотив, да се задоволят жилишните нужди на селото. Въпреки засиления обществен интерес, нито една от заинтересованите страни не е предоставила информация за земите, част от които са били общински, и върху които инвеститорите планират строежи. Около тези земи е спорът за Иракли-Емине. Така започва надлъгването. Без оглед на поетите от България агнажименти по глава "Околна среда" от пред-присъединителните преговори, без да се вземат предвид законите на страната, без да се вземат предвид изискванията на мрежата "Натура 2000", Общинският съвет в Несебър нехае и не желае да направи необходимото за защита на околната среда. В одобрения устройствен план плътността на застрояване постепенно се увеличава. Няма данни, а и инвеститорите не са отговорили дали са направени задължителните оценки за въздействие върху околната среда, в които да е отчетен и кумулативния ефект от всички по-малки парцели. Това, че зоната е потенциално защитена и влиза в мрежата "Натура 2000", поставя сериозни изисквания към евентуалните строителни дейности в региона, което от своя страна, трябва да бъде отчетено при издаване на въпросните оценки.

Министър Чакъров (МОСВ) не дава мотивирано обяснение защо, след като през 2006 г. налага мораториум върху строежи в региона, най-общо казано, с цел защита на потенциално защитени зони, по-кьсно, със сходна заповед, през август тази година, той изважда от мораториума 145 имота, на площ 1123,452 декара, с което на практика дава възможност за започване на строителни дейности в региона.

Така, по болезнено позната схема, породена от симбиозата между власт и "бизнес", с лека ръка се създават условия за унищожаване на поредното "неусвоено" и "необлагородено" кътче от Черноморието, с което то е застрашено от бетониране и циментиране.

Срещу това, по мое разбиране, протестират природозащитниците. Протестът им е една необходима гражданска инициатива, във време, когато никакви законови средства не са в състояние да извадят на яве истината за тези хиляда декара, истината за всичките механизми, които създават корупционна среда и хвърлят сянка на недоверие върху държавните и общински институции. Порочни взаимоотношения, на основата на личния интерес и келепир, които деморализират и демотивират българина. Тези протести създават Гражданското общество в България и изострят нетърпимостта ни към потенциално или откровено престъпни практики.

Думата ми е за морала и правото (по български). Ако моралът е сборът от схващания, като тези за добро, зло, съвест, чест, правилно и грешно, то Законът служи да приложи моралните норми. Ако психическата принуда, породена от негативното отношение на обществото е недостатъчна, както в случая, тогава на помощ би трябвало да се притече Законът.

Храненето изглежда е в основата на ценностната система на много българи. Условно можем да обособим няколко групи. Едни си седят в къщи, ядат, пият и плюят по всичко и всички. Други, напълно неинициативни, вечно се оплакват, че няма какво да ядат, но не се опитват да променят нещата. Третата група е най-опасната. Тази на мутрите. Те, ненаяли се, направиха каквото можаха в градовете и сега ненаситно посягат към планините и черноморското крайбрежие. Средствата за тях не са важни, ако целта ще бъде постигната. Тях българските закони очевидно не ги ловят.

Протестът на еко-активистите е в основата си морален. Той е в защита на законността. Той е израз на негативното отношение на обществото към описаните по-горе порочни механизми. Някои от протестите не бяха предварително съгласувани със софийска община. „Незаконни са!” – викнаха някои по медиите. Може и да са незаконни (по българските закони), но са МОРАЛНИ.

Пред българското право, такова, каквото го наблюдаваме 18 години, аз предпочитам моралния протест на природозащитниците. Това е мой съзнателен избор, израз на гражданската ми позиция по тези въпроси.

След последния (напълно законен) протест, шествието, организирано на 12-ти септември, в деня, преди заседанието на Националния съвет по биологичното разнообразие (НСБР), електронните медии си свършиха работата добре. Отразиха го обективно. Нямаше как да е иначе, след като хората пееха от прозорците заедно с протестиращите. НСБР прие 27 от общо 29 предложени зони за включване в програмата "Натура 2000" и отхвърли предложението на Дъжавната агенция по горите за почти двойно орязване.

Моралът възтържествува. За сега.

Асен Генов

БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК - БПЦ, СЪД, ЗАКОН

Законът за вероизповеданията няма адекватни механизми за регистрация на множество автономни юридически лица с еднаква верска основа и духовна практика, създадени от последователите на дадена религия. Той не отговаря ясно и на въпроси, свързани със съществуването на юридически лица на вероизповедания, които нямат централно ръководство, а са по-скоро организирани на локален принцип. Законът за вероизповеданията не е достатъчно ясен в случаите, когато дадено вероизповедание или група негови последователи, желаят да се разделят и да регистрират за целите и нуждите си отделно юридическо лице. Той е непълен и по отношение на това, как две и повече юридически лица на вероизповедания могат да се слеят и обединят.

Какви са практическите резултати от подобна неяснота, заложена от авторите на този нормативен акт? Ще припомня няколко открояващи се случаи:

Групата, станала популярна като “алтернативния Синод на Инокентий” беше насилствено изведена от ръководените от тях храмове, при което прокуратурата и полицията се позоваха на Закона за вероизповеданията.

Отец Любомир от Варна, след конфликт с варненския митрополит Кирил, е принуден да поиска регистрация на вероизповедание по Закона за вероизповеданията. Съдът отказа заради това, че вероизповеданието е източноправославно.

Отказва се регистрация и на юридическо лице на православно вероизповедание, представлявано от отец Христофор Събев.

Съществуват и други подобни примери.

Въображаемата необходимост от регистрация на юридически лица на вероизповеданията е обвързана и с мъглявите, неясни и недостатъчни определения, дадени от Закона, на понятията “вероизповедание”, “религиозна общност” и “религиозна институция”. Липсата на яснота на тези основни понятия, както и на ясно изразени, формулирани и гарантирани права на група вярващи, принадлежащи към някоя религия, да практикуват и публично да изразяват своята вяра, без за целта да са формално обособени и вписани в даден съдебен регистър, води до погрешната интерпретация за почти неизбежна необходимост от регистрация в Софийски градски съд, по силата на Закона за вероизповеданията.

Защо в споменатите по-горе случаи се отказва регистрация?

Заради философията на самия закон. Законът бе създаден с идеята да помогне за възстановяване със сила “единството в БПЦ и да се спре разкола”. Текстовете, даващи основание на съд, прокуратура и полиция да действат по този начин са:

Чл. 10. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие.
То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправ-ляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.
(2) Българската православна църква е юридическо лице.
Устройството и управлението й се определят в нейния устав.
По отношение на имуществата законът казва следното:
§ 3. Лицата, които към влизането в сила на този закон са се отделили от регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав, не могат да използват идентично наименование и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество.

Очевидно, с тези текстове авторите на закона имат идея да сложат точка на спора вътре в БПЦ, което представлява намеса на държавата във вътрешните дела на едно вероизповедание. В резултат редица опити на група последователи на някое вероизповедание да регистрират за нуждите си отделно юридическо лице бива осуетен от Софийския градски съд, който отказва да впише организацията в регистрите. Понякога това се случва въпреки становището на Дирекция “Вероизповедания”, ако то изобщо бъде поискано, че няма основания за отказ, произтичащи от Закона за вероизповеданията и Конституцията. Убеден съм, че това се случва с цел да не бъде създаден прецедент, който да помогне на всички желаещи да получат регистрация по този начин.

Какво всъщност се крие зад подобни действия? От приведените по-горе примери от живота на Българската православна църква разбираме, че има тенденция несъгласните със съществуващата уредба вътре в православното вероизповедание да потърсят друга форма на правна легитимация, опитвайки се да регистрират отделни юридически лица на религиозната общност, към която принадлежат. Тези юридически лица биха имали православен характер. Това очевидно е неприемливо за държавата, която явно предпочита по-малко на брой “хомогенни” вероизповедания, както и за висшия клир на БПЦ, за който изглежда е нормално вътрешен организационен спор да бъде решен със силовите механизми на изпълнителната власт.

Очевидно, бащите на действащия Закон за вероизповеданията, в опита си да се създадат правни гаранции (от страна на държавата) за защита на едно вероизповедание и неговата т. нар. цялост, създадоха от трите фактора - Закон за вероизповеданията, съд и Българска православна църква - триъгълник, който не без основание може да бъде наречен Бермудски. Това е Бермудският триъгълник, в който потъва правото на свободен избор и практикуване на религия - едно от фундаменталните човешки права. Триъгълникът, в който потъва принципът на правото и здравата логика.

Всички идеи и опити Законът за вероизповеданията да бъде изменен, с цел да бъде направен още по-рестриктивен, единствено задълбочават проблема и намаляват шансовете съвременните демократични принципи и ценности да бъдат приложени и в сферата на свободата на религията в България.

Подобни проблеми, които не могат да бъдат разрешени с вътрешно-правните механизми, именно поради силната им обвързаност с волята на държавната власт, някои политици и част от духовенството, което препятства безпристрастното прилагане на Закона за вероизповеданията, ще доведат до осъдителни присъди срещу България в Страсбург.
Това няма да е изненада. Лошото обаче е, че отговорността за нанесените финансови и други щети от подобни присъди не е персонална, а обезщетенията ще се плащат от данъкоплатеца и изборния електорат.

"Техният" Иракли

Иракли има интересна, но противоречива съвременна история. Характерно за региона е надбягването на общинския съвет в Несебър и държавата с времето, а вероятно и със законите и европейските стандарти. Не дълго преди да се заговори за главата „Околна среда” от присъединителните преговори на България и Европейския съюз, започват да се издават задължителните оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС), с които се променят съществено характеристиките на одобрения по-рано от общинския съвет устройствен план за строеж в региона. Първоначално планът е бил 20% , но след издадените ОВОС застрояването се увеличава на 30%...

Най-странно в новата история на Иракли е опитът на месните органи на властта, подкрепен в голяма степен от правителството (чрез Министерството на околната среда и водите) да "пропусне" някакви си 1000 декара (750 край плажа и близо 250 до селото), разрешавайки строеж на ваканционно селище, независимо от протестите, свързани със заплахите за природата на това красиво кътче от българското Черноморие и сериозните основания за съмнения в законността на действията на инвеститорите и органите на властта. До момента, въпреки почти нелегалния характер на всички процедури, малкото ясни неща, свързани с промяната на статута на земеделските земи, характеристиките на инвестиционните намерения в региона, етапът, на който се намират законовите процедури по евентуалното започване на строежи на Иракли и вандалското унищожаване на дървесната растителност по устието на река Вая, вливаща се в морето, дават сериозни основания за съмнения в законосъобразността на строежите и за възможните негативни ефекти върху био-разнообразието и равновесието в местността. Министерството очевидно нехае по този въпрос. Важно в случая изглежда да се разреши строежът на всяка цена, сякаш изтича някакъв срок, след който процедурата не би била толкова лесна и сигурна.
Регионът Иракли-Емине, също така, влиза в териториите, включени в мрежата „Натура 2000”, която защитава някои уникални местообитания. Тази мрежа регулира дейностите в регионите, които са включени в нея, с цел да защити застрашени животински и растителни видове.

Междувременно, правителството налага мораториум върху строителството в региона. Срокът изтича на 4 август тази година. Под силен натиск на еко-активистите, правителството удължава срока на мораториума с една година, до влизането на мрежата „Натура 2000” в сила, но услужливо изключва спорните 1000 декара, с което дава възможност да започне бетонирането на едно от последните зелени кътчета по българското Черноморие.

Нищо за сега не попречи на общинарите от Несебър и на еко-министъра Джевдет Чакъров да си затворят очите пред не съвсем коректно спазените процедури и по всяка вероятност и тук, както в почти всички области на обществения живот в страната ни, ще станем свидетели на това, как финансовите интереси, съмнителните сделки и взаимоотношения надделяват над обществените интереси, морала, законите и здравия разум.

Очевидно, както казах, е усилието на местната власт и Министерството на околната среда и водите да оставят вратички, преди влизането в сила на програмата „Натура 2000” за т. нар. швейцарски инвеститор и да му дадат възможност да изгради в региона планираното ваканционно селище, без оглед на това до колко екологичен е този проект. А след това? След това – и потоп!

От всички нас зависи дали ще успеем да запазим този прекрасен кът от българското Черноморие, наред със Странджа и други забележителности, и да не допуснем „слънчевбрягизирането” на поредния къс девствена природа.

Да спасим Иракли!

сряда, 7 ноември 2007 г.

ДА СИ КУПИШ ИЗБОРИ

Всички помним последвалите категорични и незабавни реакции на засегнатите институции след излъчването на филма на ВВС "Да купиш Игрите". Помним и събитията у нас в тази връзка и самодоволните, лишени от морал, коментари и опити на участниците да омаловажат проблема. В това се изразява, за мен, в личен план, разликата между реалната демокрация и общество с действащи морални норми и корективи, и псевдо-демократичното пост-тоталитарно общество, в което, благодарение на политическата класа, за всичките години на прехода, гражданите са деморализирани и демотивирани. Те нямат политическо представителство и не се доверяват на институциите в държавата. Последните кметски избори го доказаха красноречиво и категорично.

През годините наблюдаваме няколко интересни феномена. Избирателната активност спада, а интересът към властта мутира.

Ниската избирателна активност, това дори и децата вече го разбраха, се дължи и на факта, че българската политическа класа бяга, като дявол от тамян, от истински, реален мажоритарен вот, при който гласуваме не за личности, издигнати от политически партии, или за кандидати, скрити зад хлъзгавото понятие "независим", зад които се спотайват същите политически сили. Изборният закон по правило пренебрегва тези, които изразяват неодобрението си от политическото статукво, гласувайки с невалидни бюлетини или за обречени партийки и услужливо преразпределя гласовете им между партиите, употребявайки по този начин протестния вот. Това, според мен, е една от причините да наблюдаваме ниска избирателна активност през последните години. Роди се протестен не-вот.
Напоследък стана модерно да се говори за задължително гласуване, което е нищо повече от поредното хрумване как да се употреби разочарованието на нежелаещите да гласуват. Това е поредният опит да се обсеби правото на глас или въздържание от гласуване на много голям процент от гласоподаватлите. Тези, които нямат избор и политическо представителство, със средствата на закона, ще бъдат принудени да гласуват. Техният, по всяка вероятност, невалиден вот (празна; невалидна; унищожена и пр. бюлетина), отново ще бъде разпределен между партиите със закостенял електорат.

Задължителното гласуване, в нашия случай, би имало смисъл единствено ако дава възможност за отрицателно гласуване - ПРОТИВ партия, личност или програма. В противен случай, отново ще имаме дълги бюлетини, с възможности да гласуваш "за", а гласовете на тези, които са "против" и са изразили неодобрението си с невалидна бюлетина, ще бъдат преразпределени между познатите ни от две десетилетия играчи на политическата сцена.

За съжаление, закон, даващ възможност за отрицателен вот, вероятно няма да бъде приет!

До скоро всички ние изразявахме своето недоволство от опитите (доста успешни, между другото) на т. нар. бизнес да си купува политическо представителство и комфорт във властта. Говорихме (за съжаление само с приказките си останахме) за обръчи от фирми и т.п. България стана емблема на корупцията, а в страната ни, имената на доста политически фигури и представители на властта станаха нарицателни и трайно влезнаха в съвременния фолклор. До скоро, за да осъществиш "бизнес" плановете си бе достатъчно да имаш "своя човек" някъде по етажите на властта или в общинските институции. Така стоят нещата с незаконното строителство в градовете и защитените зони по Черноморието, например. Нужно бе да си купиш или да познаваш кмет и необходимото количество общински съветници и работата ти е в кърпа вързана. Общественият интерес обаче, както и навлизащите европейски правни, социални и обществени механизми започнаха да пречат на порочните практики у нас. Под натиска на общественото мнение, познанствата с власт-имеющите и раздаването на рушвети, вече не е толкова ефективно средство да реализираш незаконните си и вредни за околната среда планове. Еко-протестите по улиците (въпреки опитите на новоизлюпили се политически формации с псевдо-екологични програми да обсебят тази спонтанна гражданска инициатива) стават все по-популярни, а гласът на протестиращите - все по-ясно чут от обществеността и средствата за масова информация. Движенията в защита на Рила и Иракли стават израз на моралния протест на гражданите срещу политическата и икономическа безскрупулност. Замислете се защо Несебър (Иракли е в несебърската община) избирателната активност бе вероятно най-висока в страната? Обърнете внимание, че приемането на Общ устройствен план е сред приоритетите на новоизбрания кмет на Бургас!

Иначе казано, да си купиш политик, кмет или общински съветник вече не е достатъчно!

Българската политическа среда роди нов извратен лозунг: "Да сближим бизнеса с властта!" Коментаторите услужливо израждаха новото "чедо" на политическото говорене, без да се опитат да вникнат в смисъла му, обусловен от изкривената реалност у нас.

В една нормална правова държава, с будно гражданско общество, бизнесът, стимулиран от законите, допринася за устойчивото развитие на страната. Не така стоят нещата в България обаче! След като купуването на политици и представители на властта вече е не дотам ефективно, "здрави, луксозни и безработни бизнесмени" се упътиха директно към властта. Сегашните кметски избори го доказаха! Не случайно, толкова много "бизнесмени" се кандидатираха за кметове и поведоха листите за общински съветници под мотото "Да сближим бизнеса с властта!". Малко хора се замислиха за истинското значение на това сближаване, а резултатът бе светкавичен. Тези избори ще останат в историята със стройната система и организация, създадена за купуване на гласове. Репортажи по телевизията разкриха структури от стотици хора, разходващи стотици хиляди, а вероятно и милиони левове, пазарувайки гласоподаватели.

Бизнесът се сближи с властта и си купи изборите! Парите, "инвестирани" в покупка на гласоподаватели, ще бъдат върнати многократно по време на мандата, спечелен по този начин. Кметската институция и спечелените постове в местните органи на властта дават много подобни възможности.

Така, неудовлетворен от нивото на контрол над политиците и властта, българският "бизнес" - луксозно облечен мускулест мъжага с ограничен речник, разговарящ фамилиарно на "ти" със симпатичните журналистки, се упъти към властта. Сближи се с нея. Първият резултат е мащабното купуване на гласове, с невиждан до сега размах.

Очаквам парламентарните избори с огромно любопитство, тъй като те дават директен достъп до законодателната и изпълнителна власт в страната, което, от своя страна, би "облекчило" още повече "сближаването на бизнеса и властта".

Сигурен съм, че "бизнесът" ще поиска да си купи и предстоящите парламентарни избори. Дали ще позволим, зависи от самите нас.

Асен Генов
В-к ДУМА,

сряда, 17 октомври 2007 г.

Диагноза "Иракли"

"Да спасим Иракли" бързо се превърна в символ. Гражданската инициатива в защита на едно от последните незастроени места по българското Черноморие стана една от емблемите на протестите в защита на българската природа. Няма да сгреша ако кажа, че еко протестите нямаше да са същите, нито щяха да са толкова популярни и значими, без движението в защита на Иракли.

Днес "Да спасим Иракли", освен символ се превръща и в диагноза на държавната и общинска власт.

Най-общо казано, Иракли е място с богато историческо наследство. То е ценно и от гледна точка на красотата на българската природа, а според еколозите – и от чисто биологична и екологична гледна точка. Конфликтът около Иракли се състои в това, че шепа инвеститори, криещи се зад т. нар. чуждестранни фирми и псевдо-сдружения искат да сложат ръка върху това място, обричайки го на застрояване, по подобие на печално известните бетонни курорти по Черноморието ни и по света. В тези свои намерения те ползват познати схеми на взаимоотношения с местните и централни органи на властта. Общинския съвет в Несебър променя статута на частни и общински земеделски земи; инвеститорите изкупуват стотици декари, а министерството на околната среда и водите услужливо пропуска 1000 декара от заповед за забрана на строителни дейности в местността, с цел предпазване на потенциално защитената зона от увреждания. Приемат се устройствени планове; пренебрегва се изискването за задължителна оценка за въздействие върху околната среда и преценка за въздействие върху Натура 2000 зона, а Басейновата дирекция, областния управител и началника на Регионалната служба по околната среда и водите, под личното наблюдение и в присъствието на министъра на природните бедствия и авариите, предприемат абсурдна корекция на устието на река Вая, унищожавайки ценна растителност и защитени животински видове. Впечатлението е, че инвеститорите са си "поръчали" корекцията, с цел да унищожат огромната част от ценните за Натура 2000 местообитания и растителни видове, а поръчката им по-късно е реализирана в нарушение на заповедта на МОСВ. Така се стига до друг абсурд, при който министерствата бездействат, а местната власт "коригира" речното корито при устието, предпазвайки морето от наводнение. При тези действия със законови средства се постига незаконен резултат. Частният инвеститор си урежда "корекция" на речното корито, което облекчава значително бъдещите му инвестиционни намерения. Законът е заобиколен, а МОСВ не санкционира извършителите - хората и институциите, одобрили деянието. Те са ясни: Министърът на бедствията и авариите е издал обща заповед, а областният управител, под предлог, че се извършва превенция срещу бедствия, издава заповед на основата на Закона за биологичното разнообразие. Басейновата дирекция разрешава корекцията в услуга на частния инвеститор, в резултат на което буквата на Закона е спазена, но законността е погазена.

Недоволството на гражданите в защита на Иракли нараства заради непрозрачните и съмнителни от законова гледна точка процедури и решения, оставящи огромно поле за съмнения за корупция и престъпни практики и действия от страна на различните етажи на местната и държавната власт. Протестите, с участието на еко-организациите в страната и различните инициативи в защита на Иракли, Странджа, Рила и другите застрашени местности, доведоха до възможността да се проведат две работни срещи между представители на НПО и граждани и министерството на околната среда и водите. Учудващо бе демонстративното отсъствие на самия министър. МОСВ се представляваше от зам. министър Дардов. Още от самото начало се видя, че присъстващите говорят на различни езици. Гражданите и еко-организациите настояваха за незабавни санкции на нарушителите и фактически действия в защита на застрашените територии, докато зам. министърът се упражняваше в реторика по въпроса за сътрудничество при разяснителната дейност около Натура 2000. Трябва да си призная, че за Натура знам от сайтовете на различните НПО и ЕС в България. Връзката между Натура и МОСВ, се състои в това, че гражданите и НПО се опитват да защитят европейската програма от действията на еко-министерството. За какво сътрудничество може да става дума, ако точно това министерство, с бездействието си, се нарежда сред главните отговорници за безнаказаните унищожителни действия в редица местности, предложени за включване в мрежата Натура 2000?

Друг абсурд, на който станаха свидетели, присъствалите на срещата граждани, бе отправената към НПО покана за съдействие и изготвяне на предложения, на основата на българското законодателство, за действия по защита на застрашените територии. Министерството не призна, даже отрече липсата на достатъчен ресурс да следи издаването на оценки по всички строителни инициативи, но въпреки това не се посвени да поиска подобна помощ.

Впечатлението, че министерството не желае да се ангажира с въпросите по опазване на застрашените територии, се засилва от факта, че вече няколко месеца няма наказани за унищожаването на устието на река Вая. И как да има, след като министърът на държавната политика при бедствия и аварии лично е присъства и дава благослови при огледа на мястото. Всичко това по-късно е послужило на областния управител и подопечната на МОСВ Басейнова дирекция, като основание да разрешат унищожителната корекция на речното корито.

Не стигна времето обаче за други сериозни въпроси, като този с Рила, където въпреки глобата, наложена на кмета на Сапарева баня, строителните дейности продължават.

Все пак, имаше и положителни резултати от срещата. Представителите на властта (МОСВ, РИОСВ и другите присъствали) допуснаха, че е възможно да има увреждане на застрашени растителни видове и ценни местообитания в региона на Иракли, но не стана и дума за сериозни проверки и санкции. Г-н Величков (директор на Националната служба за защита на природата) призна, че е направено нарушение и при поставяне на генераторите за изграждането на ветро-генераторен парк, застрашаващ прелетните птици в Калиакра, при което е унищожена степната растителност в региона. Той си пожела да бъде извършена проверка по въпроса.

На фона на неизбежните глоби от страна на Европейския съюз обаче, апелът на МОСВ да не се драматизира опасността от финансови санкции звучи цинично. Нямало да се плащат сега, а след години.

Очевидна е тенденцията обръчът от фирми да задушава централната власт. Министерството на околната среда и водите е безсилно да спре нарушенията и заобикалянето на закона, а в същото време нехае и демонстрира небрежно отношение към апелите на гражданите и еко-организаторите. Това поведение е симптоматично за българската власт през годините на прехода. Еко-протестите в страната са симптомите на заболяването, а диагнозата са Иракли, Рила, Странджа, Калиакра и всички останали застрашени обекти из страната.

Пряката демокрация е лечението, когато държавата е „болна”, и не може да преодолее проблемите си.

сряда, 19 септември 2007 г.

Иракли: Екология по български

Историята на нос Емине, село Емона и местността Иракли-Емине през вековете е много богата и интересна.
Първите исторически сведения за региона, в които за Емона се говори като за град, са от VII век. По-късно, през VIII-XIV век, пристанището на Емона е добре известно на мореплавателите, а носът се среща на много карти от по-късния период до XVII век.
Крепостта Емона е била обект на множество нападения и завоевателски нашествия. При едно от тях, тя пада във владение на граф Амедей Савойски, но само няколко месеца по-късно местните жители прогонват завоевателите, вдигайки се на въстание.
Упадъкът на Емона започва през периода на османското владичество и с течение на времето крепостта се срутва. С трудно достъпно за параходите пристанище, село Емона остава незасегнато от бурния икономически растеж на новоосвободените територии на княжество България в края на XIX век, а природните забележителности на региона, вероятно благодарение на това, остават непокътнати.
Последните хроники описват Емона като градче, а някъде се говори за село от 1000 къщи.
Най-новата история на региона обаче е тясно свързана с крупни финансови интереси, произтичащи от инвестиционните намерения и проекти за строителство. Липсата на пълна и изчерпателна информация по въпроса оставя огромно поле за съмнения относно законосъобразността на всички взети решения и извършени действия в района Иракли-Емине. Съмнения, по отношение на това, дали и тези строителни интереси не са на познатите ни "бизнесмени" с черни очила, черни фланелки, черни костюми, и въображение, сведено до последния модел черно Беемве или Мерцедес. Съмнения, подхранвани от факта, че местността е апетитна хапка, а инвеститорите се държат така, сякаш са лишени от сантиментални чувства по отношение на забележителностите и богатствата на българската природа. Поведението им наподобява това на онези "бизнесмени" и "ценители" на красивото, които са готови да облицоват къщите си с бигора, изкъртен с чукове, кирки и триони от един от най-красивите водопади в България, този, край село Крушуна, след като водите на река Осъм биват отклонени специално с тази цел... Дали и в този случай подобни хора не протягат ръка и към тази „необлагородена” и „неразработена” територия от българското Черноморие, обричайки я на бетониране, подобно на намиращите се наблизо Слънчев Бряг, Елените и Влас?
Думата ми е за екологията по български. Историческото и културно наследство на региона няма да просълзи нито един от "сериозните инвеститори", планиращи строеж в местността. Редките растителни видове няма да направят впечатление на никого. Такива хора се впечатляват от гарденията на ревера, а не от пясъчната лилия на брега. Застрашените животински видове най-много да засилят глада им.
Един мой приятел наскоро писа, че в съседна Гърция, за строеж на двуетажна сграда, извън населените места по тяхното крайбрежие, е необходимо парцелът да е не по-малък от четири декара. Той даде пример и с Испания, където бетонните хотели, залели бреговата ивица, били смлени на прах и положени като основа на магистралите им. Вярвам му, че и българите добре се грижат за бъдещите си първокласни пътища.
Законът, моралът и здравият разум не можаха да спрат заплахата над девствените кътчета на българската природа, сред които е и Иракли-Емине. Предстои последната битка между природозащитниците и т. нар. едър бизнес, която засега изглежда обречена за по-бедните. В Румъния, при подобна битка за спорната Вамавеке на Черно море, която бе застрашена от застрояване, под натиска на общественото мнение, все пак здравият разум надделя и регионът бе предпазен от застрояване, асфалтиране и циментиране. Дали и родните еко-активисти ще успеят в опитите си да защитят Иракли, зависи от всички нас. От зараждащото се Гражданско общество в България.
В какво се състои проблемът? Село Емона има една дузина местни жители. Голяма част от земеделските земи, "върнати" на собствениците само с обстоятелствени проверки, без никакви други документи, са вкарани в регулация от Общинския съвет на град Несебър, с мотиви "за задоволяване на жилищните нужди на село Емона". Според информация в медиите, същите тези земи, както и други в Иракли, са в последствие изкупени на безценица от хора, като главния архитект на София, г-н Диков и собственика на АКБ Форест, г-н Банев (в-к "Гласове", бр 32, 2007 г.). Сред собствениците на земи в региона е Стоян Захариев - изпълнителен директор на "Суис пропъртис", един от главните инвеститори в региона (в-к "СЕДЕМ", брой 16/156 от 2004 г.). Надпреварвайки се с времето, законите, и европейските стандарти, при минимум прозрачност и публичност на действията, същият Общински съвет, недълго преди да започнат преговорите по глава "Околна среда" в процеса на присъедиянване на България към Европейския съюз, одобрява устройствен план, при който се предвижда 20% застрояване на местността. Не дълго след това, процентите се увеличават на 30%, давайки основание за поредната доза опасения за безотговорно отношение от страна на местната власт и инвеститорите към опазването на екологичното разнообразие и равновесие в региона. Малкото издадени задължителни оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС) естествено са положителни. Няма как да е иначе, след като инвеститорите наемат експерти и им плащат за подобни оценки. До този момент, от всичките 17 одобрени инвестиционни намерения, 15 са без ОВОС, което прави евентуалните строежи незаконни. Част от "схемата" е издаването на ОВОС-ите "на бройка", по отделно, без да се вземе предвид кумулативният ефект, което може да доведе до увреждане на редките местообитания в региона, а това от своя страна е забранено от "Натура 2000". Така, строежите в района биха били в сериозно противоречие с тази европейска програма, към която България е поела ангажимент още преди членството си в ЕС. Споменатата "схема" заобикаля тази възможност. Намирайки вратичка, еко-министърът се възползва от това и услужливо изважда спорните 1000 декара (750 на Иракли и 250 в землището на село Емона) от продължената заповед за забрана на строителство в района Иракли-Емине. Така и вълкът сит и агнето цяло. И инвеститорите са доволни, че ще пуснат багерите, и хората от "Да спасим Иракли" ще млъкнат. В суматохата, по добре изпитан стар метод за преодоляване на опозицията, на еко-активистите им е предложено да участват в процеса на изготвяне на екологичните оценки. Да участват във властта, така да се каже. Как, при какви условия и с какви пълномощия обаче еко-министерството не пояснява. Тоест, пуснати са ей така, за парлама, за да не кажат, че не са били питани. Съмнявам се обаче, че малцината допуснати ентусиасти-природозащитници ще успеят да надделеят над крупните финансови интереси.
Подобни взаимоотношения между общини и инвеститори, съществуват и в София, където хора, със сходен манталитет, движейки се на ръба на законното, а често и отвъд, дават възможност на разни т. нар. "бизнесмени" да започнат строежите си върху терени, предвидени за озеленяване и градинки в междублоковите пространства.
Дали шепата еко-активисти, поставили си за цел да защитят родната природа, ще успеят, не знам. По-скоро, отчитайки особеностите на българската политическа и държавна система и начинът й на действие, дълбоко се съмнявам, че Иракли и други подобни прекрасни кътчета ще оцелеят за дълго пред бетонното нашествие.
Тези дни се опитвах да обясня на един мой приятел от Македония нещо по тези въпроси. Търсих подходящата дума. По инерция употребих "шуробаджанащина". Той се смя дълго на лексемата. Каза ми: "Знам какво е шура, знам какво е и баджанак..." Разбра ме! Убеден съм, че и уважаемия читател разбира скептицизма ми по отношение на способността на държавната и общинска власт да защитят екологично застрашените региони по българското Черноморие. Финансовият октопод и интереси са стигнали твърде далече и нависоко, за да е възможно.
Това остава на нас, обикновените граждани!
На нас ще останат и десетките хиляди евро ежедневни глоби, които ще бъдат наложени на България за неспазените ангажименти по "Натура 2000".

Текстът е публикуван във в-к "Дума"

понеделник, 20 август 2007 г.

ЕМИНЕ-ИРАКЛИ: ЕКО-СПОМЕН И БЕТОННО БЪДЕЩЕ

Задаващите се избори, наводненията от поредните проливни дъждове, бушуващите горски пожари и убийствата по пътищата на страната, омаловажават въпросите и дебатите, свързани с екологията, защитата на природни богатства и девствени кътчета на страната ни. В подобен контекст, при по-повърхностен прочит, темите за защита на природата изглеждат, меко казано, нелепо. Друг фактор, който обезсмисля опитите да се привлече общественото внимание върху темата „Екология“, е пряката зависимост между опазването на околната среда и, за съжаление, интересите на едрия бизнес. В България много неща в сферата на този така наречен едър бизнес остават неясни за широката публика. Апетитите на определени инвеститори да строят в областта Емине-Иракли дават много основания за подозрения, че и там има недоизказани неща. Че вероятно става дума за комисионни и раздаване на пликове за писма с неясно, но почти сигурно съдържание.

За страничния наблюдател е очевидно, че правителството с голямо старание се опитва да даде възможност на инвеститорите да започнат строеж на Иракли върху „собствените им “ 1000 декара. По този начин строежът в този регион ще остане заварено положение, когато през 2008 г. влезне в сила програмата „Натура 2000“. Досега никой не е разсеял съмненията как точно тези 1000 декара земеделски земи са се трансформирали в земи, на които може да се строи. Никой не е разпръснал съмненията дали т. нар. ''швейцарски инвеститор'' е по някакъв начин свързан с известни от недалечното минало силови структури. Никой не е подложил и вероятно няма да подложи на ревизия решенията и архитектурните планове, засягащи тези земи. Решения взети от институции, чиито шефове или служители са собствениците на тези терени. Очевиден обаче е фактът, че правителството полага неимоверни усилия да даде възможност планираното на Иракли ваканционно селище да бъде изградено на всяка цена.

Както повечето скандални събития, които привличат общественото внимание у нас, и тук става дума за противопоставяне на културата на мутрите срещу законите, общественото мнение и интереси, а в конкретния случай и срещу екологични проблеми. Култура, която поставя личния келепир над всичко. Култура, която е в състояние да ти продаде менте стока, дори със заплаха за здравето и живота на потребителя. Култура, която те прави жертва на някой примат, ако не дай си боже, го засечеш с колата си, но прави същия този доста първичен индивид недосегаем за радарите на пътя и „паяците“ на „Паркинги и гаражи“. Каква ти екология, какви защитени територии, какви пясъчни лилии?.. Тук ще се строи! Хотел. Ще се разхождат курортисти и ще се продават кебапчета с повечко хляб. До тук с екологията!..

Наскоро четох материал за село Емона. Част от земите, които министър Чакъров услужливо изключи от мораториума върху строителството, са в землището на селото. Двеста-триста декара. Близо до манастира, на път към нос Емине, където фарът на всеки няколко секунди безмилостно отмерва времето до мига, когато културата на мутрите ще завладее и този кът от България.

Емона е прекрасно място.

Една от малкото сенчести горички, в които вятърът те разхлажда в августовската жега, се намира по пътя към стария манастир. Няма бетон. Няма я продукцията на „Пайнер мюзик“. За изненада, историята на селото се оказва многовековна. Много по-богата и древна от колкото съм си представял. Кой го е еня обаче? Тук се усвояват средства и територии! След Слънчев бряг, Елените и Влас идва ред на региона Емине-Иракли. Една от малкото девствени територии с минимално, почти незабележимо въздействие на човека. Място, където може да се разхождаш с часове, без да срещнеш никого. Малцината, с които евентуално ще се разминеш, ще те поздравят с усмивка. Такава беше местността Емине-Иракли. Сега там има джипове с туристи от Sunny Beach, пиещи бира от пластмасови бутилки. Off Road Adventure! Качваш се на джипката, друсаш се час-два, стигаш до Иракли. На плажа – нищо. Едно типично барче, от онези направо на пясъка, дето те цакат с топла бира. Друго си е там да се вдигне един комплекс. Нали? Чиста била водата. Е, вече идват яхти, а веднъж на два-три дни се чува по някой джет. За сега, тези придобивки на модерните курорти са рядкост. Вярно, нито един канал не се излива в морето, но няма да е за дълго. Очевидно, тук туризмът не е добре развит. Затова, тази култура трябва да навлезе и тук. Колкото по-бързо, толкова по-големи печалби ще инкасират инвеститорите.

Цялата тази история е пълна с много неясни и мъгляви въпроси. Въпроси, на които еко-министърът трябва да отговори ясно и категорично. Как земеделските земи бяха трансформирани в такива, на които може да се строи? Дали тези строежи наистина са предназначени единствено да удовлетворят житейските нужди на техните собственици? Ще бъде ли направено всичко необходимо според Закона за биологичното разнообразие и Закона за опазване на околната среда, за да бъде защитен регионът Емине-Иракли? Съобразени ли са инвестиционните намерения с изискванията на програмата Натура 2000? Защо спорните 1000 декара не са включени в Потенциално защитената зона Емине-Иракли? Ще бъде ли направена и кога, задължителната оценка за въздействие върху околната среда? Какво ще предприеме МОСВ, ако проектът на инвеститорите не отговаря на необходимите изисквания за потенциално защитена зона и територия, включена в програмата Натура 2000?

Точно тези, а вероятно и много други подобни въпроси, ме карат да си мисля, че протестите на Обединението на собствениците на земи (или както там се наричат) са режисирани от същите инвеститори, чиито интереси са диктувани от културата на мутрите – култура на чалгата и кебапчетата в пластмасови правоъгълни чинийки. Хората от Обединението не разбират, че така наречените от тях „еколози“ всъщност са техни съмишленици. Програмата Натура 2000 и всякакви подобни природозащитни проекти не им забраняват да ползват земите си. Тези програми по-скоро регулират дейностите в такива защитени територии. Защо тези 1000 декара трябва толкова услужливо да се извадят от всичките 36 хиляди защитени декара в местността Емине-Иракли и за тях да не важи мораториума върху строителство в региона? Ако министър Джевдет Чакъров не отговори убедително на тези въпроси, всичките му уверения, че ще направи необходимото за защита на био-разнообразието и уникалните местообитания, за мен не струват и пукната пара, а прякорът „Рушвет Чакъров“, лепнат му от протестиращите еко-активисти, би бил напълно заслужен.

Асен Генов
в-к Новинар

събота, 30 юни 2007 г.

Скучният филм за борбата срещу сектите

Самопоканвам се на поредната конференция, организирана от Центъра за проучване на новите религиозни движения (НРД), защото е организирана в условия на почти пълна нелегалност. Темата е: "Механизми за превенция на деструктивни прояви на вероизповеданията и религиозните общности". Съобщението в Интернет е непълно, липсва часът и други важни подробности, а програмата на мероприятието се разпространява апокрифно, от ръка на ръка, между приятели. Това ако не е сектантска проява, здраве му кажи!

Този филм съм го гледал.

Много пъти съм слушал Грийс и другите обичайни участници. Знам тезите им. Според Грийс, сектите са опасни и трябва да бъдат забранени по примера на Австрия и други страни от западна Европа с челен опит в тази област. Хората от Центъра се опитват без резултат да покажат модерно мислене и приемане на демократичните ценности, като зачитане на личната свобода и правото на избор на религия, но и самите те, и ораторите, поканени от тях, демонстрират крайна нетолерантност и дискриминационно отношение. Изказванията им са фокусирани около няколко основни тези, в пълно противоречие с декларираните от самите тях ценности и в очевиден разрез със законите и международните норми в сферата на правата на човека.
Основните им идеи са няколко: въвеждане на религия (разбирай катехизис) в училищата, за което имат толкова много подготвени специалисти, завършващи богословския факултет; въвеждане на прагова граница за минимален брой членове пред новите, желаещи регистрация религиозни общности (без да се дава достатъчно задоволително обяснение на предложението им, от гледна точка на принципа за недискриминация на религиозна основа), създаване на механизми за контрол над т. нар. секти, с презумпцията за виновност. И тук искам да отворя една скоба и да попитам защо в основното ни висше учебно заведение трябва да има факултет, посветен на една от религиите в държавата, било то и "традиционната" такава. В крайна сметка, това не е автоматична функция на самото вероизповедание - то би следвало да има достатъчно ресурси да поддържа собствени средни и висши учебни заведения, отделено от държавата. Нима мюсюлманите са по-добре организирани, та имат своя ислямски духовен институт? За сега не съм чул задоволителен отговор на въпроса.

И този път каймакът на тортата бе г-н Грийс. На всяка конференция, на която той участва, истински се забавлявам на думите му и задължително научавам по някой нов шедьовър. Сега например, той обясни на аудиторията, колко „лош” бил "американският модел" в сферата на свободата на религията. Европейският бил "свобода да избереш едно или друго вероизповедание", докато американският, според него, бил "свобода на религиозните общности да направят с последователите си каквото пожелаят". За да се противодейства на това, естествено, нужно е да се поучим, според него, от челния австрийски, френски, и пр., опит. Изказването му бе изпълнено с поредната доза негативизъм, често, подкрепяна с неточни твърдения. Ще ги спестя на уважаемия читател - не виждам смисъл да ги тиражирам. Преводът не бе на висота, а тезите му, надявам се, останаха неразбрани за повечето присъстващи.

Другите участници в конференцията варират в съответствие със сезона, политическата обстановка или просто посоката на вятъра. В предишната серия на филма имаше любопитни изказвания, сравняващи "сектите" с организации от "фашистки и сталински тип" и пр. Този път, сред поканените бе небезизвестният народен представител Павел Чернев, който трябваше да сподели някои свои съображения и идеи за законодателни промени (в същия дух). Не дойде. Дали се уплаши от охраната на Буш, блокирала града, или просто се успа в съботното утро, не знам, но така или иначе не успяхме да се обогатим информационно с неговите възгледи по въпроса. И по-добре. Серията бе достатъчно скучна и без него.

Опит да повдигне летвата направи директорката на Центъра, Ралица Костадинова, която сподели с малобройната публика своите изследвания "в сферата на европейското законодателство за превенция на сектите и НРД". Отново стана ясно, че всичко изговорено в тази област е подчинено на субективна преценка и лично отношение. Липсваше конкретика във всяко едно отношение, а изведените от изследването заключения можеха да бъдат оборени с елементарни аргументи. За какво говоря: сектите имали млади, харизматични, неженени лидери. И какво от това? Нима България е секта, щом нейният премиер е млад, неженен и харизматичен? Сектите проповядвали самоубийство. За това обаче, не бе приложен нито един цитат от устав, или друг основен документ на регистрирана или не регистрирана религиозна общност. Просто думи... Сектите вещаели края на света. И учените казват, че слънцето един ден ще спре да грее. А други религии говорят за Страшния съд. Все апокалиптични картини, но щом някоя малка, нова или непопулярна религиозна общност заговори за това, лепва й се етикета "деструктивна секта" и почват конференциите... Имаше и други характеристики на "сектите" но не виждам смисъл, да увеличавам обема на този текст безкрайно, коментирайки не дотам стройните обвинения в притежание на оръжие или принуда за въздържание от лечение например... Нима охранителните фирми не са организации със стриктна дисциплина, чиито членове носят оръжие? Какво да кажем за привържениците на радиестезията, хомеопатията или просто лечението с глад? Нима те не се обявяват за алтернатива на "ортодоксалната" медицина?

С две думи, въпросът с новите религиозни движения не е толкова еднозначен и лесен за разрешаване, колкото на главните герои в този филм им се иска. Не съм чул солиден аргумент срещу простите тези, които се уморих да повтарям:
1. СПЕЦИАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В СФЕРАТА НА РЕЛИГИИТЕ, ПО-РЕСТРИКТИВНО ОТ СЪЩЕСТВУВАЩОТО НЕ Е НЕОБХОДИМО И БИ БИЛО ДИСКРИМИНАЦИОННО. ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ, НА КОЯТО И ДА БИЛО РЕЛИГИОЗНА ОБЩНОСТ АКО БЪДАТ ДОКАЗАНИ, СЛЕДВА ДА СЕ ТРЕТИРАТ ОТ ОБЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. Престъпникът е престъпник, независимо от неговата хранителна диета, политически възгледи, религиозни и други идеи, или музиката, която предпочита.
2. СВОБОДАТА ДА СЕ СДРУЖАВАШ НА ОСНОВАТА НА ВЯРАТА Е НЕ НАКЪРНИМА И НЕОТМЕНИМА. РЕГИСТРАЦИЯТА НЕ Е ЗАДЬЛЖЕНИЕ И ПРИВИЛЕГИЯ, А ОБЛЕКЧЕНИЕ. Ограничения в тази сфера са разрешени от Закона само ако изпълняват хипотезите на разпоредбите на Конституцията, преписани и в Закона за вероизповеданията. Другото е апел към религиозна дискриминация.
3. ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ Е СВЕТСКО. ТО НЕ Е ОБВЪРЗАНО С НИТО ЕДНА РЕЛИГИОЗНА ДОКТРИНА, А НА УЧЕНИЦИТЕ, ПО ЗАКОН, НЕ МОЖЕ ДА БЪДАТ НАЛАГНИ НИКАКВИ РЕЛИГИОЗНИ ВЪЗГЛЕДИ. Религиозните общности са отделени от държавата. Те имат правото да организират и поддържат собствени учебни заведения, но въвеждането на едно или друго вероучение като предмет в държавните учебни заведения би било незаконно, или най-малкото дискриминационно.

Водещият на конференцията, г-н К. Нушев, от една страна се опитва да модерира, смекчавайки напрежението, създадено от по-радикалните изказвания, от друга страна обаче, не успява (вече две серии от филма) да заеме наистина неутрална позиция и да внесе баланс в подобни дискусии. Според него, липсата на регистрация прави дейността и принадлежността към някоя религиозна общност незаконна. Отново стана ясно, че той е радетел за приемане на праг на минималния брой членове на дадено вероизповедание, преди то да може да получи регистрация. За пореден път, той говори за необходимостта от орган, който да "контролира" различните религиозни общности, попадащи в групата на "деструктивни секти". Религиозна полиция, с други думи...

Конференцията бе придружена и със скандал. В предварителната програма бяха записани като участници личности, които никога не са изявявали съгласие да участват във форума. Намесена бе и Дирекция "Вероизповедания", която нито бе сред организаторите, нито бе представена официално на конференцията.

Така, и тази серия от скучния филм свърши. За пореден път се уверих, че участниците и организаторите на подобни форуми имат за цел да прокарат възгледите си на всяка цена, дори ако е необходимо да се промени законовата уредба в страната, без значение дали се спазват основни демократични принципи и фундаментални човешки права.

Конференцията не тръгна в посоката, очертана от един от първите оратори, негово високо преосвещенство митрополит Неофит, който призова за съвместна работа за "усилване на толерантността между религиите и за запазване на ценностите и стойностите на всяко вероизповедание". Участниците в конференцията не се вслушаха и в думите на доцент Николчев, който след като прочете приветствие от декана на богословския факултет, зададе въпроса дали точно тази проява не е деструктивна, коментирайки начинът, по който конференцията е организирана и проведена.

Все по-силно се потвърждава впечатлението, че сме свидетели на разгръщащ се ШИРОК НАУЧНО-ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ФРОНТ, чиято цел е да се въведе на всяка цена (православно) вероучение в училищата и да се създадат ограничения пред "новите" и "нетрадиционните" вероизповедания. Хубавото е, че Дирекция "Вероизповедания" не участва в този филм. Със сигурност ще се намерят и общественици интелектуалци, които ще се застъпят за запазване на светския характер на българското училище. Развръзката в този иначе скучен сериал предстои.

събота, 21 април 2007 г.

Религиозната свобода - дилемата на европейска България

В последно време някои политици и държавни служители се произнасят по въпроса колко «лошо» е това, че няма изискване за минимален брой членове, необходим за регистрация на вероизповедание. Защитниците на тази теза се аргументират с факта, че регистрираните за последните 10-15 г. у нас вероизповедания са твърде много. Те опипват почвата и правят опити да подготвят обществото да приеме евентуални предложения за промяна на Закона за вероизповеданията, в съответствие с идеята за минимална членска маса.

Фактите: след 10 ноември, до 2002 г. у нас действаше стар Закон за вероизповеданията. През годините на управлението на СДС бе изготвен проектозакон, който не бе приет заради негативната оценка на Съвета на Европа. По-късно, в края на 2002 г., дни преди Коледа, необичайно бързо бе приет сегашния Закон за вероизповеданията. Той не бе изпратен за експертиза, защото неговите автори се били съобразили с критиките на Европа, отправени към предишния проект с различна философия и съдържание. Странно, но вероятно възможно.

Много вероизповедания и неправителствени организации протестираха с публични действия и открито писмо до президента срещу ограничителния и на моменти дискриминационен характер на закона, но той не уважи искането им и не наложи вето. Така, с президентски указ, Законът за вероизповеданията влиза в сила на 29 декември 2002 г. Виждайки недостатъците му, 50 депутати атакуват част от законовите разпоредби, с иск Конституционният съд да отмени някои членове. Съдът от своя страна, въпреки че на практика взима решение в съответствие с искането (6 са «за», а 5 - «против»), не може да отмени членовете, поради специфичните изисквания на Закона за Конституционния съд, налагащ необходимостта от болшинство от 50% плюс 1 глас от всичките 12 съдии.

Според мнозина, този закон има дискриминационни елементи и ограничителна философия.

На този фон се чуват искания за допълнително увеличаване на възможността държавата да контролира и ограничава свободата на религията и правото да се сдружаваш според вярата си. Считам, че българското общество все още е склонно да проявява нетърпимост към изповядващите различни, по-малко популярни религиозни идеи. Подобна проява е опитът да се насочи обществеността в подкрепа на идеята за налагане на ограничения по отношение на минималния брой последователи, необходими за регистрация на юридическо лице на вероизповедание, а изразителите й правят паралел със Закона за политическите партии.

Нека отговорим на няколко въпроса:
Какво представлява регистрацията на юридическо лице на дадено вероизповедание?
Регистрацията, най-общо, дава възможност сдружението от изповядващи дадена религия, да присъстват в правния мир. Т.е. легитимира ги като правен субект, с произтичащите от това права да придобиват собственост, да извършват стопанска дейност и пр. Самият Закон за вероизповеданията казва: «религиозните общности могат да придобиват статут на юридическо лице», но могат и да не придобият – въпрос на техен избор. Регистрацията не е привилегия или признание, а облекчение за съответната общност да участва в обществения и стопански живот на страната. Защо умишлено се насажда и поддържа разбирането, че регистрацията едва ли не дава право публично да се практикува дадено вероизповедание, нека отговорят тези, които изразяват това мнение.
Един от важните признаци до колко едно общество е демократично, е отношението и търпимостта между и към различните вероизповедания, нивото на свободата на религията и правото на избор и самоопределение. Как стоят нещата у нас и какви са критериите в това отношение?
Някои от критериите са: законовата рамка, отношението на държавата, обществото, медиите и големите религии към проблема. Вероятно има и други.
Законите - Конституцията, Законът за вероизповеданията, антидискриминационния закон и пр., - гарантират равнопоставеността на различните деноминации, без оглед на тяхната численост и дата на възникване или учредяване в България. Може да се каже, че законовата рамка е приемлива. Проблемни са настроенията, неписаните правила и традиционно установени норми, които очевидно «привилегироват» (често използвана дума в критиките към България) двете най-масови вероизповедания у нас. Пример за това, че държавата има дискриминиращо отношение към новите и малцинствените вероизповедания е Законът за държавния протокол (чл. 6 ал. 3 т.5), приет през 2000 г.
Обществото ни, провокирано от медиите и изявите на някои политици и духовници, често демонстрира нетърпимост към "другия" и "различния", а пример за това е проваленият наскоро във Варна концерт на един от популярните днес духовни водачи. Очевидно, медиите и обществеността не демонстрират нужната толерантност към различните вероизповедания.
Същите действащи лица внимателно прокарват и друга идея – необходимостта да се противодейства на "опасната псевдо-духовна инвазия" и опити от страна на "опасните секти" да завземат все повече духовни територии, чрез въвеждане на задължително вероучение в училищата. За тях остава пренебрежим и незначителен факт това, че законите определят България като секуларна, а вероизповеданията като «отделени от държавата». Вижда се, че представителите на законодателната и изпълнителната власт не демонстрират нужното демократично отношение по този въпрос.

Защо идеята за налагане на минимален брой членове, необходима за регистрация на вероизповедание е дискриминационна?

По-горе казах, че от една страна, Законът за вероизповеданията не поставя като задължително условие за съществуване на дадена религиозна общност регистрацията й като юридическо лице в Софийски градски съд. От друга страна, държавните и общински служители не желаят да се освободят от додесетоноемврийските стереотипи на мислене и (в голяма част от случаите) изискват регистрация от определено вероизповедание за да бъде проведено дадено мероприятие, въпреки че Законът за събранията, митингите и манифестациите дава това право и на отделни граждани, а Законът за вероизповеданията не предвижда ограничение на правото свободно да се изразява и практикува религия без съответната регистрация. Считам, че сравнението с политическите партии е неуместно по ред причини и най-малкото поради това, че ЗИ изрично забранява верските убеждения, общности и институции да бъдат ползвани за политически цели. Така, подобен паралел е нелеп, а смесването на политиката и религията – незаконно.

Регистрацията на юридическо лице е облекчение, а не привилегия, която дадената религиозна общност може да получи, в желанието си да извършва определени дейности. Няма никаква основателна и обективна причина да се иска промяна в Закона за вероизповеданията, която да постави праг, на основата на минимален брой членове, пред възможността да се регистрира юридическо лице («религиозна институция» според ЗИ) за нуждите на дадена религиозна общност. Мисля, че зад подобни искания се крият субективни подбуди, които нямат нищо общо с демократичните принципи.

Изразителите на тази «мъдра», както те я наричат, идея дават за пример «други европейски страни», където подобен праг съществува. Аз също ще дам примери: да, наистина подобен праг (20,000 членове) съществува в Словакия. Праг, подобен на словашкия обаче, не съществува в страни като: Великобритания, Португалия, Унгария, Германия, Ирландия, САЩ, Австралия, Мексико, та дори и в Русия, където дори десетина души могат да регистрират вероизповедание.

България не е страна от мащабите на Китай и подобни ограничения са дискриминиращи и смехотворни, отчитайки факта, че у нас, благодарение на политическата класа, митинг от 500-1000 души, проведен след многоседмична пропаганда и при засилен обществен интерес към дадено събитие, се счита за голям успех. Каква ли долна граница предвиждат носителите на тази идея? Ако продължа аналога с Китай, вероятно няколко милиона последователи, през последните няколко стотин години… Дано не му стигне времето на това Народно събрание да внесе подобни промени.