AdSense Top

четвъртък, 1 февруари 2007 г.

Който пее, зло не мисли

Скука. Почти нищо ново. Само Бате Бойко споменава от време на време по няколко думи за Р. Овч., Вальо Топлото и АЕЦ-а, но и тези теми отшумяват като тътен от пироефекти на жълтите павета, по повод приемането ни в Евросъюза - 15 минути и толкоз. А темата със сестрите в Либия е сериозна и с нея майтап не бива. И изведнъж: о, чудо! Концерт на Шри Чинмой в морската ни столица. Колко удобно за духовен PR и националистическа пропаганда!.. Предстоят и избори за ръководни постове, местни органи на властта и евро-парламента.

С какво шепата последователи на гуруто (и няколко стотин гости от чужбина) наплашиха някои духовници и политическите активисти във Варна? Толкова ги уплашиха, че да поискат от кмета на града, Парламентарната комисия по вероизповеданията и директора на Дирекция "Вероизповедания" да забранят събитието... Много шум за нищо. Или почти нищо. Водени от вярата, че служителите на Двореца на културата и спорта във Варна ще бъдат коректни, представителите на Център „Шри Чинмой”, без подписан договор за наем, започват реклама на предстоящия концерт. Разлепват плакати, раздават билети, а в тази дейност се включват дори и хората от Двореца. В разгара на кампанията срещу концерта, обаче, директорът на Двореца променя мнението си, отказва предварително договорената зала, а за втората по-малка зала със 700 места иска невероятните 5500 евро за 2 часа. Междувременно кметът на града информира хората на Шри Чинмой, че щял да насрочи комисия, която да реши, ден преди концерта, дали той да се състои или не, като през цялото време не отговаря на поканата на организаторите за среща. Така Център „Шри Чинмой” се отказва от първоначалния план и провежда концерта на друго място, в камерен състав. С други думи – кампанията е успешна.

Да разгледаме детайлите на тази мила, родна картинка в детайли:

I. Правото на група хора (формално или неформално сдружени) да организират събрания.
Българското законодателство гарантира правото на организиране на събрания на закрито, каквото представлява концертът:
Чл. 43 (3) от Конституцията на България: За събрания на закрито не се изисква разрешение;
Чл. 2. от Закона за събранията, митингите и манифестациите: Събрания, митинги и манифестации могат да се организират и провеждат от граждани, от сдружения, от политически и други обществени организации.

От това свое право решават да се възползват и последователите на Шри Чинмой в България. А прецедент има - духовният им водач вече е идвал в България и е свирил не къде да е, а в зала 1 на НДК. Решават и разлепват плакати, с което започват проблемите им. Нека видим само няколко заглавия от пресата:
  • "Н.В.П. Кирил поведе миряните срещу индийска секта" (в-к Атака, 6 януари 2007)
  • "Църквата скочи срещу индийски гуру" (в-к Сега, 6 януари 2007)
  • "Митрополит Кирил въстана срещу секта" (в-к Монитор, 6 януари 2007)
  • "Варненски попове гонят индийски гуру" (в-к 24 Часа, 9 януари 2007)
  • "АТАКА: Комисията по вероизповеданията да спре сектантския концерт във Варна" (в-к Атака, 9 януари 2007)
  • "Първанов подкрепя секта" (в-к Атака, 10 януари 2007)
  • "ВМРО прави регистър на сектите" (в-к Сега, 12 януари 2007)
  • "Привърженици на "Атака" протестираха срещу индийски гуру" (в-к Сега, 15 януари 2007)
  • “Стойчо Йотов: Секти се домогват до политиката” (в-к Дума, 16 януари 2007)

Аргументите в подкрепа на исканията за забрана на концерта са традиционните: "опасна секта", "липса на регистрация по Закона за вероизповеданията", "зомбиране", "увреждане на духовното състояние на човека", "култ към личността"...

Уморих се да повтарям, че "секта" няма правна дефиниция, следователно и правна сила, а липсата на регистрация не е пречка или основание за забрана да се изповядва една или друга религия, а още по-малко за забрана да се провеждат музикални мероприятия, да се лепят плакати и пр., независимо от религиозните или атеистичните възгледи на организаторите (справка: съответния закон). Останалите "обвинения" са предмет на общото законодателство, ако има основания за това и ако бъдат доказани в съда. За сега нито има сигнали, нито доказателства в подкрепа на подобни твърдения. Освен това, некомпетентните обвинения и нападки по отношение на принадлежността към индийската духовност и култура, както и обвиненията в "авторитарност" и "създаване на култ към личността", показват липса на задълбочени познания в тази област. Характерно за тази древна традиция е, че отношенията Духовен учител – ученик са основополагащи и особено важни за нейното съществуване. Те са подчинени на строго определени правила и дълбоко заложени ясни критерии, които от една страна гарантират авторитетното пренасяне на тази култура през вековете, а от друга - съдържат механизми за вътрешен контрол и корекция.

II. Основания за забрана на събрание, митинг или манифестация.
Нека да разгледаме и условията, при които едно събитие може да бъде забранено от овластените институции. Кметът или председателят на общинския съвет могат да забранят събрание, митинг или манифестация ако:

1. са насочени към насилствено изменение на конституционно установения обществен и държавен строй или срещу териториалната цялост на страната;
2. застрашават обществения ред в съответното населено място;
3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка;
4. нарушават правата и свободите на другите граждани.

Конституцията (чл. 43 ал. 2) препраща към съответния закон, определяйки реда за провеждане на подобни мероприятия. Кое от горните изисквания на закона е изпълнено, че да се поиска забрана на концерта? Никое!

Дали цялата паника около един предстоящ (и провеждан вече у нас) концерт е безобидна и напълно отговаряща на законите? Не знам. Нека компетентните институции преценят. В едно съм сигурен - реакция или няма да има или ще бъде неадекватна и толкова закъсняла, че факторът време ще я обезсмисли.

III. Национална сигурност и държавен суверенитет.
От край време у нас е модно да се позоваваме на "челния чуждестранен опит". Стане ли дума за "опасните секти", услужливо на преден план излизат пикантни подробности за тази или онази "деструктивна секта", "забранена" или определена, като "авторитарна и тоталитарна" някъде зад граница... Такъв е и случаят с неактуалната вербална нота на германското посолство до руското външно министерство (от 22 ноември, 1995 г.) в отговор на нота № 250/4/ЕД на руското външно министерство (от 13 декември, 1994 г.). Това, че става дума за взаимоотношения с 12 годишна давност между две различни от България държави и документи, по които България не е страна и това, че през 1998 г. специална комисия на германския парламент изважда почти всички религиозни общности от списъка на „опасните”, споменат в нотата, за някои явно е един пренебрежимо незначителен факт. Нали се продават вестниците и паството е защитено? Нали? Да!

VI. Разпалване на религиозна омраза и нетърпимост.
Конституция на Република България:
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Закон за защита от дискриминация, чл. 4 ал. 1:
"Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна."

Исканията за забрана на концерта, описани по-горе, могат да бъдат определени като призив за "пряка дискриминация": "Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства" (ЗЗД, чл. 4 ал. 2). Могат, но какво от това? Нищо. Какво значение има това, че "никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите права поради религиозните си убеждения. Недопустими са ограничения или привилегии, основани на принадлежност или отказ от принадлежност към вероизповедание" (чл. 3 ал 1 и 2 от Закона за вероизповеданията). Кой ти гледа? Важно е PR-ът да върви и тиражът да се качва! А това, че "държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”, както и това, че "не се допуска дискриминация на верска основа" (чл. 4 ал 3 и 4 от същия закон) е "Утопия" за "Градът на слънцето".

*Информацията за събитията е дадена на автора от представители на Център "Шри Чинмой".
**Вербална нота: в дипломацията - писмено неподписано съобщение (обикновено в трето лице), направено от дипломатически представител. Вербалната нота няма неотложен характер, а по-скоро е отправяна когато даден въпрос е оставен без движение за дълъг период от време. С вербалната нота се избягва впечатлението за неотложност, но в същото време служи за потвърждение, че дадената страна няма намерение да отлага въпроса. Фактът, че е неподписана засилва впечатлението, че вербалната нота е удобен начин да се направи нещо, което в същото време да няма силата и характера на официално становище.

Няма коментари:

Публикуване на коментар