AdSense Top

сряда, 17 октомври 2007 г.

Диагноза "Иракли"

"Да спасим Иракли" бързо се превърна в символ. Гражданската инициатива в защита на едно от последните незастроени места по българското Черноморие стана една от емблемите на протестите в защита на българската природа. Няма да сгреша ако кажа, че еко протестите нямаше да са същите, нито щяха да са толкова популярни и значими, без движението в защита на Иракли.

Днес "Да спасим Иракли", освен символ се превръща и в диагноза на държавната и общинска власт.

Най-общо казано, Иракли е място с богато историческо наследство. То е ценно и от гледна точка на красотата на българската природа, а според еколозите – и от чисто биологична и екологична гледна точка. Конфликтът около Иракли се състои в това, че шепа инвеститори, криещи се зад т. нар. чуждестранни фирми и псевдо-сдружения искат да сложат ръка върху това място, обричайки го на застрояване, по подобие на печално известните бетонни курорти по Черноморието ни и по света. В тези свои намерения те ползват познати схеми на взаимоотношения с местните и централни органи на властта. Общинския съвет в Несебър променя статута на частни и общински земеделски земи; инвеститорите изкупуват стотици декари, а министерството на околната среда и водите услужливо пропуска 1000 декара от заповед за забрана на строителни дейности в местността, с цел предпазване на потенциално защитената зона от увреждания. Приемат се устройствени планове; пренебрегва се изискването за задължителна оценка за въздействие върху околната среда и преценка за въздействие върху Натура 2000 зона, а Басейновата дирекция, областния управител и началника на Регионалната служба по околната среда и водите, под личното наблюдение и в присъствието на министъра на природните бедствия и авариите, предприемат абсурдна корекция на устието на река Вая, унищожавайки ценна растителност и защитени животински видове. Впечатлението е, че инвеститорите са си "поръчали" корекцията, с цел да унищожат огромната част от ценните за Натура 2000 местообитания и растителни видове, а поръчката им по-късно е реализирана в нарушение на заповедта на МОСВ. Така се стига до друг абсурд, при който министерствата бездействат, а местната власт "коригира" речното корито при устието, предпазвайки морето от наводнение. При тези действия със законови средства се постига незаконен резултат. Частният инвеститор си урежда "корекция" на речното корито, което облекчава значително бъдещите му инвестиционни намерения. Законът е заобиколен, а МОСВ не санкционира извършителите - хората и институциите, одобрили деянието. Те са ясни: Министърът на бедствията и авариите е издал обща заповед, а областният управител, под предлог, че се извършва превенция срещу бедствия, издава заповед на основата на Закона за биологичното разнообразие. Басейновата дирекция разрешава корекцията в услуга на частния инвеститор, в резултат на което буквата на Закона е спазена, но законността е погазена.

Недоволството на гражданите в защита на Иракли нараства заради непрозрачните и съмнителни от законова гледна точка процедури и решения, оставящи огромно поле за съмнения за корупция и престъпни практики и действия от страна на различните етажи на местната и държавната власт. Протестите, с участието на еко-организациите в страната и различните инициативи в защита на Иракли, Странджа, Рила и другите застрашени местности, доведоха до възможността да се проведат две работни срещи между представители на НПО и граждани и министерството на околната среда и водите. Учудващо бе демонстративното отсъствие на самия министър. МОСВ се представляваше от зам. министър Дардов. Още от самото начало се видя, че присъстващите говорят на различни езици. Гражданите и еко-организациите настояваха за незабавни санкции на нарушителите и фактически действия в защита на застрашените територии, докато зам. министърът се упражняваше в реторика по въпроса за сътрудничество при разяснителната дейност около Натура 2000. Трябва да си призная, че за Натура знам от сайтовете на различните НПО и ЕС в България. Връзката между Натура и МОСВ, се състои в това, че гражданите и НПО се опитват да защитят европейската програма от действията на еко-министерството. За какво сътрудничество може да става дума, ако точно това министерство, с бездействието си, се нарежда сред главните отговорници за безнаказаните унищожителни действия в редица местности, предложени за включване в мрежата Натура 2000?

Друг абсурд, на който станаха свидетели, присъствалите на срещата граждани, бе отправената към НПО покана за съдействие и изготвяне на предложения, на основата на българското законодателство, за действия по защита на застрашените територии. Министерството не призна, даже отрече липсата на достатъчен ресурс да следи издаването на оценки по всички строителни инициативи, но въпреки това не се посвени да поиска подобна помощ.

Впечатлението, че министерството не желае да се ангажира с въпросите по опазване на застрашените територии, се засилва от факта, че вече няколко месеца няма наказани за унищожаването на устието на река Вая. И как да има, след като министърът на държавната политика при бедствия и аварии лично е присъства и дава благослови при огледа на мястото. Всичко това по-късно е послужило на областния управител и подопечната на МОСВ Басейнова дирекция, като основание да разрешат унищожителната корекция на речното корито.

Не стигна времето обаче за други сериозни въпроси, като този с Рила, където въпреки глобата, наложена на кмета на Сапарева баня, строителните дейности продължават.

Все пак, имаше и положителни резултати от срещата. Представителите на властта (МОСВ, РИОСВ и другите присъствали) допуснаха, че е възможно да има увреждане на застрашени растителни видове и ценни местообитания в региона на Иракли, но не стана и дума за сериозни проверки и санкции. Г-н Величков (директор на Националната служба за защита на природата) призна, че е направено нарушение и при поставяне на генераторите за изграждането на ветро-генераторен парк, застрашаващ прелетните птици в Калиакра, при което е унищожена степната растителност в региона. Той си пожела да бъде извършена проверка по въпроса.

На фона на неизбежните глоби от страна на Европейския съюз обаче, апелът на МОСВ да не се драматизира опасността от финансови санкции звучи цинично. Нямало да се плащат сега, а след години.

Очевидна е тенденцията обръчът от фирми да задушава централната власт. Министерството на околната среда и водите е безсилно да спре нарушенията и заобикалянето на закона, а в същото време нехае и демонстрира небрежно отношение към апелите на гражданите и еко-организаторите. Това поведение е симптоматично за българската власт през годините на прехода. Еко-протестите в страната са симптомите на заболяването, а диагнозата са Иракли, Рила, Странджа, Калиакра и всички останали застрашени обекти из страната.

Пряката демокрация е лечението, когато държавата е „болна”, и не може да преодолее проблемите си.