AdSense Top

сряда, 7 ноември 2007 г.

ДА СИ КУПИШ ИЗБОРИ

Всички помним последвалите категорични и незабавни реакции на засегнатите институции след излъчването на филма на ВВС "Да купиш Игрите". Помним и събитията у нас в тази връзка и самодоволните, лишени от морал, коментари и опити на участниците да омаловажат проблема. В това се изразява, за мен, в личен план, разликата между реалната демокрация и общество с действащи морални норми и корективи, и псевдо-демократичното пост-тоталитарно общество, в което, благодарение на политическата класа, за всичките години на прехода, гражданите са деморализирани и демотивирани. Те нямат политическо представителство и не се доверяват на институциите в държавата. Последните кметски избори го доказаха красноречиво и категорично.

През годините наблюдаваме няколко интересни феномена. Избирателната активност спада, а интересът към властта мутира.

Ниската избирателна активност, това дори и децата вече го разбраха, се дължи и на факта, че българската политическа класа бяга, като дявол от тамян, от истински, реален мажоритарен вот, при който гласуваме не за личности, издигнати от политически партии, или за кандидати, скрити зад хлъзгавото понятие "независим", зад които се спотайват същите политически сили. Изборният закон по правило пренебрегва тези, които изразяват неодобрението си от политическото статукво, гласувайки с невалидни бюлетини или за обречени партийки и услужливо преразпределя гласовете им между партиите, употребявайки по този начин протестния вот. Това, според мен, е една от причините да наблюдаваме ниска избирателна активност през последните години. Роди се протестен не-вот.
Напоследък стана модерно да се говори за задължително гласуване, което е нищо повече от поредното хрумване как да се употреби разочарованието на нежелаещите да гласуват. Това е поредният опит да се обсеби правото на глас или въздържание от гласуване на много голям процент от гласоподаватлите. Тези, които нямат избор и политическо представителство, със средствата на закона, ще бъдат принудени да гласуват. Техният, по всяка вероятност, невалиден вот (празна; невалидна; унищожена и пр. бюлетина), отново ще бъде разпределен между партиите със закостенял електорат.

Задължителното гласуване, в нашия случай, би имало смисъл единствено ако дава възможност за отрицателно гласуване - ПРОТИВ партия, личност или програма. В противен случай, отново ще имаме дълги бюлетини, с възможности да гласуваш "за", а гласовете на тези, които са "против" и са изразили неодобрението си с невалидна бюлетина, ще бъдат преразпределени между познатите ни от две десетилетия играчи на политическата сцена.

За съжаление, закон, даващ възможност за отрицателен вот, вероятно няма да бъде приет!

До скоро всички ние изразявахме своето недоволство от опитите (доста успешни, между другото) на т. нар. бизнес да си купува политическо представителство и комфорт във властта. Говорихме (за съжаление само с приказките си останахме) за обръчи от фирми и т.п. България стана емблема на корупцията, а в страната ни, имената на доста политически фигури и представители на властта станаха нарицателни и трайно влезнаха в съвременния фолклор. До скоро, за да осъществиш "бизнес" плановете си бе достатъчно да имаш "своя човек" някъде по етажите на властта или в общинските институции. Така стоят нещата с незаконното строителство в градовете и защитените зони по Черноморието, например. Нужно бе да си купиш или да познаваш кмет и необходимото количество общински съветници и работата ти е в кърпа вързана. Общественият интерес обаче, както и навлизащите европейски правни, социални и обществени механизми започнаха да пречат на порочните практики у нас. Под натиска на общественото мнение, познанствата с власт-имеющите и раздаването на рушвети, вече не е толкова ефективно средство да реализираш незаконните си и вредни за околната среда планове. Еко-протестите по улиците (въпреки опитите на новоизлюпили се политически формации с псевдо-екологични програми да обсебят тази спонтанна гражданска инициатива) стават все по-популярни, а гласът на протестиращите - все по-ясно чут от обществеността и средствата за масова информация. Движенията в защита на Рила и Иракли стават израз на моралния протест на гражданите срещу политическата и икономическа безскрупулност. Замислете се защо Несебър (Иракли е в несебърската община) избирателната активност бе вероятно най-висока в страната? Обърнете внимание, че приемането на Общ устройствен план е сред приоритетите на новоизбрания кмет на Бургас!

Иначе казано, да си купиш политик, кмет или общински съветник вече не е достатъчно!

Българската политическа среда роди нов извратен лозунг: "Да сближим бизнеса с властта!" Коментаторите услужливо израждаха новото "чедо" на политическото говорене, без да се опитат да вникнат в смисъла му, обусловен от изкривената реалност у нас.

В една нормална правова държава, с будно гражданско общество, бизнесът, стимулиран от законите, допринася за устойчивото развитие на страната. Не така стоят нещата в България обаче! След като купуването на политици и представители на властта вече е не дотам ефективно, "здрави, луксозни и безработни бизнесмени" се упътиха директно към властта. Сегашните кметски избори го доказаха! Не случайно, толкова много "бизнесмени" се кандидатираха за кметове и поведоха листите за общински съветници под мотото "Да сближим бизнеса с властта!". Малко хора се замислиха за истинското значение на това сближаване, а резултатът бе светкавичен. Тези избори ще останат в историята със стройната система и организация, създадена за купуване на гласове. Репортажи по телевизията разкриха структури от стотици хора, разходващи стотици хиляди, а вероятно и милиони левове, пазарувайки гласоподаватели.

Бизнесът се сближи с властта и си купи изборите! Парите, "инвестирани" в покупка на гласоподаватели, ще бъдат върнати многократно по време на мандата, спечелен по този начин. Кметската институция и спечелените постове в местните органи на властта дават много подобни възможности.

Така, неудовлетворен от нивото на контрол над политиците и властта, българският "бизнес" - луксозно облечен мускулест мъжага с ограничен речник, разговарящ фамилиарно на "ти" със симпатичните журналистки, се упъти към властта. Сближи се с нея. Първият резултат е мащабното купуване на гласове, с невиждан до сега размах.

Очаквам парламентарните избори с огромно любопитство, тъй като те дават директен достъп до законодателната и изпълнителна власт в страната, което, от своя страна, би "облекчило" още повече "сближаването на бизнеса и властта".

Сигурен съм, че "бизнесът" ще поиска да си купи и предстоящите парламентарни избори. Дали ще позволим, зависи от самите нас.

Асен Генов
В-к ДУМА,