AdSense Top

неделя, 16 декември 2007 г.

БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК - БПЦ, СЪД, ЗАКОН

Законът за вероизповеданията няма адекватни механизми за регистрация на множество автономни юридически лица с еднаква верска основа и духовна практика, създадени от последователите на дадена религия. Той не отговаря ясно и на въпроси, свързани със съществуването на юридически лица на вероизповедания, които нямат централно ръководство, а са по-скоро организирани на локален принцип. Законът за вероизповеданията не е достатъчно ясен в случаите, когато дадено вероизповедание или група негови последователи, желаят да се разделят и да регистрират за целите и нуждите си отделно юридическо лице. Той е непълен и по отношение на това, как две и повече юридически лица на вероизповедания могат да се слеят и обединят.

Какви са практическите резултати от подобна неяснота, заложена от авторите на този нормативен акт? Ще припомня няколко открояващи се случаи:

Групата, станала популярна като “алтернативния Синод на Инокентий” беше насилствено изведена от ръководените от тях храмове, при което прокуратурата и полицията се позоваха на Закона за вероизповеданията.

Отец Любомир от Варна, след конфликт с варненския митрополит Кирил, е принуден да поиска регистрация на вероизповедание по Закона за вероизповеданията. Съдът отказа заради това, че вероизповеданието е източноправославно.

Отказва се регистрация и на юридическо лице на православно вероизповедание, представлявано от отец Христофор Събев.

Съществуват и други подобни примери.

Въображаемата необходимост от регистрация на юридически лица на вероизповеданията е обвързана и с мъглявите, неясни и недостатъчни определения, дадени от Закона, на понятията “вероизповедание”, “религиозна общност” и “религиозна институция”. Липсата на яснота на тези основни понятия, както и на ясно изразени, формулирани и гарантирани права на група вярващи, принадлежащи към някоя религия, да практикуват и публично да изразяват своята вяра, без за целта да са формално обособени и вписани в даден съдебен регистър, води до погрешната интерпретация за почти неизбежна необходимост от регистрация в Софийски градски съд, по силата на Закона за вероизповеданията.

Защо в споменатите по-горе случаи се отказва регистрация?

Заради философията на самия закон. Законът бе създаден с идеята да помогне за възстановяване със сила “единството в БПЦ и да се спре разкола”. Текстовете, даващи основание на съд, прокуратура и полиция да действат по този начин са:

Чл. 10. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие.
То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправ-ляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.
(2) Българската православна църква е юридическо лице.
Устройството и управлението й се определят в нейния устав.
По отношение на имуществата законът казва следното:
§ 3. Лицата, които към влизането в сила на този закон са се отделили от регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав, не могат да използват идентично наименование и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество.

Очевидно, с тези текстове авторите на закона имат идея да сложат точка на спора вътре в БПЦ, което представлява намеса на държавата във вътрешните дела на едно вероизповедание. В резултат редица опити на група последователи на някое вероизповедание да регистрират за нуждите си отделно юридическо лице бива осуетен от Софийския градски съд, който отказва да впише организацията в регистрите. Понякога това се случва въпреки становището на Дирекция “Вероизповедания”, ако то изобщо бъде поискано, че няма основания за отказ, произтичащи от Закона за вероизповеданията и Конституцията. Убеден съм, че това се случва с цел да не бъде създаден прецедент, който да помогне на всички желаещи да получат регистрация по този начин.

Какво всъщност се крие зад подобни действия? От приведените по-горе примери от живота на Българската православна църква разбираме, че има тенденция несъгласните със съществуващата уредба вътре в православното вероизповедание да потърсят друга форма на правна легитимация, опитвайки се да регистрират отделни юридически лица на религиозната общност, към която принадлежат. Тези юридически лица биха имали православен характер. Това очевидно е неприемливо за държавата, която явно предпочита по-малко на брой “хомогенни” вероизповедания, както и за висшия клир на БПЦ, за който изглежда е нормално вътрешен организационен спор да бъде решен със силовите механизми на изпълнителната власт.

Очевидно, бащите на действащия Закон за вероизповеданията, в опита си да се създадат правни гаранции (от страна на държавата) за защита на едно вероизповедание и неговата т. нар. цялост, създадоха от трите фактора - Закон за вероизповеданията, съд и Българска православна църква - триъгълник, който не без основание може да бъде наречен Бермудски. Това е Бермудският триъгълник, в който потъва правото на свободен избор и практикуване на религия - едно от фундаменталните човешки права. Триъгълникът, в който потъва принципът на правото и здравата логика.

Всички идеи и опити Законът за вероизповеданията да бъде изменен, с цел да бъде направен още по-рестриктивен, единствено задълбочават проблема и намаляват шансовете съвременните демократични принципи и ценности да бъдат приложени и в сферата на свободата на религията в България.

Подобни проблеми, които не могат да бъдат разрешени с вътрешно-правните механизми, именно поради силната им обвързаност с волята на държавната власт, някои политици и част от духовенството, което препятства безпристрастното прилагане на Закона за вероизповеданията, ще доведат до осъдителни присъди срещу България в Страсбург.
Това няма да е изненада. Лошото обаче е, че отговорността за нанесените финансови и други щети от подобни присъди не е персонална, а обезщетенията ще се плащат от данъкоплатеца и изборния електорат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар