AdSense Top

понеделник, 31 декември 2007 г.

С какво ни изпревари Македония?

Най-малко с три неща:

  1. Случиха на президент. Борис Трайковски. За Македония той бе символ на диалога и разбирателството. Православна Македония с голяма мюсюлманска общност си беше избрала президент - протестантски проповедник.
  2. Случиха на министерски съвет. Вече повече от година, откак настоящото правителство е на власт, а неговата популярност все не пада, даже обратното. А министрите им, подобно на нашите - млади. Премиерът на 38, а външният дори по-млад.
  3. Медиите им - толерантно настроени към различията.


Интересна конференция се проведе тези дни в Охрид. Световна конференция за диалог между религиите и културите. Имах честта да бъда поканен там, заедно с колегите ми, в качеството ни на последователи на вайшнавизма - монотеистичен клон от духовната традиция на древна Индия. Организирана бе на най-високо държавно ниво: премиер, външен министър, министър на културата, председател на народното събрание, председател на комисията за взаимоотношения между вероизповеданията и държавата. Сред почетните гости бе вдовицата на президента Борис Трайковски, по чиято инициатива подобен диалог е възможен и продължава в страната. Поканени бяха участници от повече от 40 страни, а присъствалите бяха около 400 по информация на организаторите. В конференцията взеха участие голям брой религиозни лидери и деятели, сред които представители на православното християнство, католицизма, протестанството, исляма, будизма, вайшнавизма и др. Българската делегация включваше Желю Желев, президент на България (1991-1997); Иван Желев, директор на дирекция “Вероизповедания”; доц. Омарчевски, зам.-декан на Богословския факултет; доц. Ибрахим Ялъмов, декан на Ислямския институт; проф. Иван Калчев, Негово високопреосвещенство варненския митрополит Кирил; пастор Николай Неделчев, Обединени евангелски църкви; пастор Бедрос Алтунян, Методистка църква; Роберт Джераси, Централен израелтянски духовен съвет, Асен Генов, Международно общество за Кришна-съзнание. Конференцията протече блестящо.

Към събитието подходих скептично. Заради печалния опит, който имам от подобни конференции у нас. Нашите са два вида: тези на правозащитниците, които по право държавата не взима много на сериозно и тези на “антисектантите”, които се провеждат в условията на полунелегалност - кръгът на поканените е доста тесен, а желаещи да участват “опасни сектанти” и без това няма кой знае колко много. Целта на първите е да защитят основни човешки права, като това на свободен избор и практикуване на религия, а на вторите е да се намери законен начин да се ограничат "новите" и "нетрадиционните" религии, както и да се засили ролята на основните вероизповедания в страната, ограничавайки свободата на останалите.

Не биха звучали много убедително възможните обвинения, че проведеното в Охрид мероприятие има за цел единствено държавен PR, защото няма никаква пречка, пред която и да било друга държавна институция, да речем в България, да направи подобна акция за популяризиране на страната си. Т. нар. "български етнически модел" за мен в много голяма степен е мит, отчитайки особеностите на българската политическа сцена и делата срещу България в Страсбург. Мит, който окончателно мина в историята след охридската конференция за диалог между религиите и културите.

Световната конференция за диалог между религиите и културите разгледа въпроса за приноса на вярата и културата към взаимното уважение, мира и съжителството. Двата основни панела на форума бяха озаглавени: "Приносът на общите ценности на различните култури и религии към бъдещето на човечеството" и "Религията в образованието - нейната роля за трансформация на обществото".

Успехът на конференцията бе предопределен от отношението на представителите на македонската държава, които присъстваха през трите дни на форума. Премиерът Никола Груевски подчерта характерните за съвремието ни политически, религиозни и културни тенденции. Той говори за отчуждаването, за религиозния фундаментализъм, за липсата на толерантност, за криза в институциите, за етическа криза и кризата в стандартите и съвместното съществуване. По тази причина, според него, подобна конференция цели преодоляването на предразсъдъците, а междурелигиозните и междукултурните дебати по подобни проблеми ще ни доближат един към друг, помагайки ни да се разбираме по-добре и да живеем съвместно в мир и диалог помежду ни. Груевски призова религиозните лидери от цял свят, присъстващи на конференцията, да говорят в един глас, предавайки посланието за толерантност, любов, мир и съжителство на целия свят. Премиерът подчерта, че присъстващите не са се събрали за да променят вярата си един на друг. Изборът и промяната на вярата става в сърцето и е въпрос на лично решение. Цитатът от писателя Дж. Суифт: "Ние имаме достатъчно вяра, за да се мразим, но не достатъчно, за да се обичаме", даден от Никола Груевски, много добре изрази желанието на организаторите да допринесат за разбирателството и диалога между религиите и културите в света.

Външният министър на Македония, Антонио Милошоски, цитира древния суфи поет: "За да се научим да говорим, трябва да се научим да слушаме, да се научим да говорим, слушайки", обръщайки внимание върху това, че изключителната позиция на една религия или култура, за сметка на останалите, трябва да се елиминира от процеса, който движи цивилизациите към просперитет, икономическо благополучие и културен напредък. Според него, политически активните лидери са задължени да създадат колкото може повече възможности за задълбочаване на диалога между различните общности, без значение дали те са религиозни, етнически, културни или лингвистични.

В подобен дух бяха изказванията на почти всички участници в конференцията, без значение дали те са религиозни или политически лидери и дейци. Умишлено няма да коментирам докладите, които имаха фундаментално-националистически характер, или тези, които бяха откровено нетолерантни към други религии. Първо, те бяха едно или две и второ, у нас си ги имаме в изобилие, а идеята ми с този репортаж е да покажа как малка Македония изпревари България в сферата на религиозната толерантност.

Добър финал на конференцията бе специалното участие на Мортън Харкът от световно известната група А-ХА, който демонстрира изключително толерантно отношение към участниците в конференцията, принадлежащи към различни религиозни общности, снимайки се с тях. Той сподели личните си духовни виждания в заключителната реч на конференцията и в разговори с участниците. Думите му: "Всяко човешко същество е изцяло духовно и нашата природа е да сме свободни в своите търсения. Ние сме създадени по този начин. Никой няма право да нарушава това спрямо другите хора. Това не е и необходимо. Ние сме глупаци, ако ползваме сила, когато минаваме през отворени врати!" сложиха естетсвен и много добър край на тази конференция, която може да послужи за пример на всички в България, които са пряко или коствено ангажирани в сферата на религията, религиозната свобода и толерантност.

Участниците в конференцията приеха декларация, изразяваща убеждението им, че единствено междуцивилизационният диалог, на основата на взаимното уважение, е предпоставка и допринася за разбирането на другите религии. Уважението към правата на различните етнически и религиозни групи е изключително важно за диалога между верите, цивилизациите и културите, се казва още в текста. Образованието трябва да е адекватно и да допринася за премахване на стереотипите и погрешните интерпретации на различните култури, религии и цивилизации. Декларацията осъжда всяка форма на религиозно насилие и дискриминация, както и оправдаването им и се обръща към всички вярващи да се отнасят към другите така, както биха искали самите те да бъдат третирани.

Няма коментари:

Публикуване на коментар