AdSense Top

понеделник, 1 декември 2008 г.

Вятърът на непроменените

Цен­тъ­рът за проуч­ва­не на но­ви ре­ли­гиоз­ни дви­же­ния про­ве­де кон­фе­рен­ция, оза­гла­ве­на “Ме­то­ди за въз­дей­ствие и ма­ни­пу­ла­ти­вен кон­трол на идей­на и ре­ли­гиоз­на ос­но­ва”. Цел­та, как­то си я пос­та­ви­ха ор­га­ни­за­то­ри­те, бе: “...да се да­де по­ве­че ин­фор­ма­ция за раз­лич­ни­те дес­трук­тив­ни проя­ви на ре­ли­гиоз­на ос­но­ва и опа­снос­тта от тях за от­дел­на­та лич­ност и об­щество­то, как­то и да се оче­ртая­т въз­мож­нос­ти­те за пре­вен­ция чрез ре­ли­гиоз­но­то об­ра­зо­ва­ние и прос­вет­на­та дей­ност на Цър­ква­та...”


С прог­ра­ма­та, те­мите и ора­то­рите, ор­га­ни­за­то­ри­те на кон­фе­рен­ция­та от­но­во до­ка­за­ха, че пре­ду­беж­де­ния­та, с кои­то под­хож­дат към проб­ле­ма “сво­бо­да на из­бо­ра и из­повя­два­не на ре­ли­гия” про­ти­во­ре­чат на цен­нос­ти­те на съв­ре­мен­но­то об­щес­тво. При­мер за то­ва са док­ла­дите: “Пси­хи­чес­ки ме­то­ди за въз­дей­ствие на то­та­ли­тар­ни­те кул­то­ве”; “Ин­ди­ви­дът ка­то за­ра­зо­но­си­тел на сек­тант­ска дей­ност”; “Ин­ди­ви­дът ка­то жер­тва на сек­тант­ска­та ак­тив­ност”; “Здра­ве­то - пред­по­чи­та­но от НРД (но­ви­те ре­ли­гиоз­ни дей­нос­ти, б.ред.) по­ле за въз­дей­ствие и кон­трол вър­ху пси­хи­ка­та на лич­нос­тта”; “Съв­мес­тна­та ра­бо­та меж­ду цър­ков­ни­те и дър­жав­ни съ­вет­ни­чес­ки мес­та по въп­ро­си­те за сек­ти­те в нем­ское­зич­ни­те стра­ни”... (Уми­шле­но про­пус­кам име­на­та на док­лад­чи­ци­те.)


Ни­то еди­н спе­циа­лист, за­щит­ник на сво­бо­да­та на из­бор и из­повя­два­не на ре­ли­гия ка­то част от фун­да­мен­тал­ни­те чо­веш­ки пра­ва и сво­бо­ди, не бе по­ка­нен. За мен, ка­то гост на съ­би­тие­то, сил­но се от­крои­ха две ос­нов­ни ид­еи, пов­тар­яни дъл­ги го­ди­ни в Бъл­га­рия от раз­лич­ни фор­ми­ро­ва­ния, пред­шес­тве­ни­ци и съв­ре­мен­ни­ци на цен­тъ­ра. Ед­на­та - за ду­хов­на­та опа­снос­т, коя­то е над­вис­на­ла над гла­ви­те ни, и дру­га­та - за еди­нстве­ни­я на­чин да се про­ти­во­дей­ства на “сек­тант­ска­та зап­ла­ха” чрез бор­ба сре­щу сек­ти­те и въ­веж­да­не на за­дъл­жи­тел­но бо­гос­лов­ско об­ра­зо­ва­ние в учи­ли­ща­та. Те­зи раз­би­ра­ния на ор­га­ни­за­то­ри­те не ос­та­на­ха скри­ти и бяха под­кре­пе­ни от прок­рад­на­ло­то се из­явле­ние на еди­н от уча­стни­ци­те, че в Бо­гос­лов­ския фа­кул­тет има и пе­да­го­ги­чес­ки про­фил. То­ва трябва­ше да ни под­ска­же, че ве­че се под­готвят “спе­циа­лис­ти” го­то­ви да пре­по­да­ват (нея­сно как­ва) “ре­ли­гия” в учи­ли­ща­та.


Те­зи ид­еи при­вид­но из­раз­яват “заг­ри­же­ност”, но стряскат със своя­та зле прик­ри­та не­то­ле­ран­тност, ос­но­ва­на на не­до­ка­за­ни и въоб­ра­жае­ми опа­снос­ти за лич­нос­тта, на­цио­нал­на­та си­гур­ност и об­щес­тве­ния ред. Сред гос­ти­те от­но­во бяха ста­ри­те бой­ци на фрон­та в бор­ба­та сре­щу “сек­ти­те”, до­ка­за­ли своя­та вярност към “кау­за­та” с не­то­ле­ран­тнос­тта си, чес­то ос­но­ва­на на оче­вид­на не­ком­пе­тен­тност в сфе­ра­та на пра­ва­та на чо­ве­ка и съот­вет­но­то за­ко­но­да­телс­тво.
От­но­во не бе из­ясне­но оба­че:

  1. За­що е необ­хо­ди­мо в ед­на се­ку­лар­на дър­жа­ва, за как­ва­то Бъл­га­рия се об­явява, дър­жав­ният уни­вер­си­те­т да под­дър­жа фа­кул­тет, пре­по­да­ващ са­мо ед­но от съ­щес­тву­ва­щи­те в стра­на­та ве­роиз­по­ве­да­ния, би­ло то и най-гол­ямо­то и с ве­ков­на ис­то­рия. Ни­ма не би след­ва­ло съот­вет­на­та ду­хов­на ин­сти­ту­ция, по­доб­но, да ре­чем, на тех­ни­те мю­сюл­ман­ски ко­ле­ги, да уч­ре­ди и под­дър­жа са­ма свое собс­тве­но вис­ше ду­хов­но уче­бно за­ве­де­ние?
  2. За­що проб­ле­мът с “не­зае­та­та ра­бот­на ръ­ка” на те­зи пе­да­го­зи-бо­гос­ло­ви трябва да бъ­де тран­спо­ни­ран вър­ху цяло­то об­щес­тво и той да бъ­де ре­шен чрез въ­веж­да­не на за­дъл­жи­тел­но изу­ча­ва­не на ре­ли­гия в учи­ли­ща­та?
  3. Как, въ­веж­дай­ки съот­вет­на­та уче­бна дис­цип­ли­на, да­ва­ща оче­вид­ни пред­по­чи­та­ния на ед­но от съ­щес­тву­ва­щи­те у нас ве­роиз­по­ве­да­ния, ще бъ­де за­па­зен прин­ци­път на рав­но­пос­та­ве­ност и рав­ноп­ра­вие на ре­ли­гии­те?
  4. Как еди­н под­гот­вен и обу­че­н бо­гос­лов-пе­да­гог ще за­па­зи обе­кти­виз­ма и без­прис­трас­тие­то си, пре­по­да­вай­ки дру­ги ре­ли­гиоз­ни док­три­ни?
  5. Как ма­те­риа­лът по пред­ла­га­ния пред­мет “Ре­ли­гия” ще бъ­де пред­па­зен от ин­док­три­ни­ра­не чрез сис­тем­но и це­ле­на­со­че­но на­ла­га­не на ид­еи­те и въз­гле­ди­те на ав­то­ри­те и пре­по­да­ва­те­ли­те - все обу­че­ни и под­гот­ве­ни бо­гос­ло­ви-пе­да­го­зи?
  6. Как съ­щи­те те­зи под­гот­ве­ни бо­гос­ло­ви-пе­да­го­зи ще за­пазят и пре­съз­да­дат ав­тен­тич­но­то у дру­ги­те ре­ли­гии, на­ри­ча­ни не­лас­ка­во “ино­стран­ни и ино­вер­ни про­па­ган­ди”, сре­щу кои­то трябва “да се взе­мат мер­ки за опа­зва­не на пра­вос­лав­ни­те хрис­тия­ни”?

Но­во­то то­зи път бе док­ла­дът на еди­н от уча­стни­ци­те със заг­ла­вие “Со­циал­но-пра­вен ана­ли­з на дей­нос­тта на но­ви­те ре­ли­гиоз­ни дви­же­ния”. Учу­два­що бе, че ни­кой не се про­ти­во­пос­та­ви на из­ло­же­ни­те от док­лад­чи­ка ид­еи. Ако не си бях поз­во­лил да про­во­ки­рам дис­ку­сия, ве­роя­тно ни­кой няма­ше да се про­ти­во­пос­та­ви на ид­еи­те му за “упо­тре­ба на спе­циал­ни ра­зуз­на­ва­тел­ни средс­тва” сре­щу “сек­тан­ти­те”; за ан­га­жи­ра­не на Дър­жав­на­та аге­нци­я за на­цио­нал­на си­гур­ност в бор­ба­та сре­щу “сек­ти­те” и дру­ги­те му раз­би­ра­ния, вну­ша­ва­щи “необ­хо­ди­мост от спе­циал­ни рес­трик­тив­ни мер­ки” сре­щу “сек­тант­ски­те проя­ви и фор­ми­ро­ва­ния”. По­доб­ни схва­ща­ния, про­па­ган­ди­ра­ни на та­къв фо­рум, из­да­ват нос­тал­гия по ед­но без­въз­врат­но от­ми­на­ло вре­ме. Те пла­шат със свое­то от­кро­ве­но вну­ше­ние за необ­хо­ди­мост от въ­веж­да­не на ор­ган и дей­ствия, ха­рак­тер­ни за ед­на, не­ка я на­ре­чем, “ре­ли­гиоз­на по­ли­ция”.


Над­явам се, че ев­ро­пей­ска Бъл­га­рия няма да до­пус­не и да прие­ме по­доб­ни вну­ше­ния. Вярвам, че та­ки­ва уп­раж­не­ния по ре­то­ри­ка на “про­фе­сио­нал­ни” кръ­го­ве по ин­те­ре­си при­над­ле­жат на ми­на­ло­то. Уве­ре­н съм, че стра­на­та ни е над­рас­на­ла по­доб­ни ид­ео­ло­ге­ми и е прие­ла цен­нос­ти­те на съв­ре­мен­но­то сво­бод­но об­щес­тво, га­ран­ти­ра­що сво­бо­да­та на лич­нос­тта и ува­жа­ва­що прин­ци­пи­те на плу­ра­лиз­ма.

Списание "Обектив" на БХК, бр. 161, ноември 2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар