AdSense Top

петък, 30 януари 2009 г.

Какво става с протестите?

Моето скромно мнение е, че протестите стигнаха до една почти задънена улица. Не е без изход, но трябва да го намерим.

Групите, които се спрягаха за организатори, стигнаха до дилемата как да продължат. Поне с такова впечатление оставам аз, като участник в протестите.

Очевидно е, че:
  • Студентите далеч не са същите, като през 1997 г.
  • Земеделците почти по нищо не приличат на гръцките, иначе отдавна да бяха блокирали магистралите "Хемус" и "Тракия"..
  • Майките са непримирими, но трябва да хранят децата си...
  • Природозащитниците бягат от политиците като дявол от тамян, именно, защото политиците през последните 20 години допуснаха всички безобразия с околната среда. Да не говорим, че даже мълчаха и гледаха, когато полицията биеше и арестуваше защитниците на Иракли, Странджа, Рила и всички други емблематични кътчета от природата в България.
Каква е дилемата, както аз я виждам? Дали и как да се увеличи гражданската и политическата подкрепа на протестите, за да може ефектът да е наистина голям и значим. разбирам, че всички тези групи имат пълно основание да се съмняват в морала на политическата върхушка. Всички проблеми, в крайна сметка, се дължат именно на тях.

Без широка гражданска подкрепа, протестите са малобройни и все по-редки. Политическата подкрепа от опозицията рискува да обезличи протеста, но може и да генерира нова сила, подкрепа и влияние.

Опозицията пропусна възможността да спечели симпатиите още на 14-ти, ослушвайки се зад прозорците на Парламента. Всяка тяхна намеса сега може да се тълкува и като продиктувана от тясно-партийни интереси. Появата на опозиционни лидери може да бъде изтълкувана като неприемлива за всички онези млади хора, които очевидно са загубили доверието си на политическото статукво и система, но имат морални и физически сили да подкрепят екологични каузи...

Не крия, че съм пристрастен, но виждам, че ситуацията е почти патова. Без широка подкрепа - ефектът няма да е нито толкова бърз, нито толкова категоричен. Всички успехи в сферата на опазването на околната среда, за които ми е известно, са плод на усилена работа на определена група професионалисти и на малко по-голяма група протестиращи любители на чистата природа, наричани "еколози" или придорозащитници. Предполагам, че майките, студентите и земеделците имат своите малки граждански победи, но, като цяло, очевидно, нашият потенциал не стига да провокира лавинообразен ефект, водещ до промяна на политическата система, която деморализира и демотривира голям процент от гласоподавателите, които все още нямат своето политическо представителство или са го загубили.

Все пак, с присъствието на лидера на СДС и софийската организация на ДСБ бяха дадени политически знаци. Кой как ги тълкува и приема е отделен въпрос...

Главният въпрос, който остава нерешен е как да продължат протестите?

Няма коментари:

Публикуване на коментар