AdSense Top

петък, 27 февруари 2009 г.

Меверето: "Е са ше ги наритаме теа!.."

Министър Миков и Генералния комисар Димитров се скъсаха да ни обясняват как лумпените предизвикали и изнервили невинната полиция и жандармерия на "оня" протест на 14 януари. Как провокирали служителите на МВР, които иначе никога не биха посегнали да бият мирно протестиращи граждани... По всякакъв начин ни се внушаваше колко високо морални са служителите на реда и как безотговорните арестанти избират най-неподходящия момент да умрат я в районното, я в полицейската "катафалка" (както ги наричахме преди години)... По правило, не давам и пет пари за тези приказки, какво да говорим да им се вържа?..

От днес обаче внушението за високия професионализъм и морал на редовия служител, който никога не би си превишил правомощията не струват и пукната пара!

Днес, по време на протеста на група природозащитници на Попа, пред "Кристал" и пред Първа инвестиционна на Коня, срещу застрояването на националните паркове и уволнението техните директори, които пречат на строителната мафия, близка до ДПС и БСП, на един редови служител на МВР, който вероятно пие минерална вода и пуши пред МВР, искайки увеличение на заплатата, без да бъде по никакъв начин предизвикан от протестиращите, разговаряйки с някого по своя мобилен телефон, очевидно отегчен от изпълнението на служебните си задължения, каза буквално следното:

"А бе, е са ше ги наритаме теа!.."

Така, поне в моите очи, безславно и окончателно умря митът за справедливата ръка за служителя на Закона, който бди над спокойния ми сън.

Не можах да видя значката със служебния номер на този служител на реда със здрава и справедлива десница, нямах никакво включено записващо устройство, (диктофон, камера и т.п.) но запомних номера на служебната му кола:

СА 1459 АМ

В съзнание съм, че думите ми могат да бъдат интерпретирани като художествена измислица и по тази причина, г-н Миков, Ви предизвиквам:
  1. Издирете кои Ваши подчинени са били в тази служебна кола;
  2. Като радетел на безконтролното подслушване на МВР, изискайте записите на мобилните им разговори от днес, 27.02.2009, в периода 18:40-19:10 и проверете кой е изрекъл тази крилата фраза;
  3. Санкционирайте го, така че друг път да не се самонадъхва да се саморазправя с мирно протестиращи граждани;

Докато не направите това, уверенията Ви, че полицията не е надвишила правомощията си, и, че полицаите са били предизвикани по време на протеста и сред тях няма такива, които просто си падат по това, да бият хората, не струват нищо за мен! Един Ваш подчинен опроверга това тази вечер по категоричен начин!..

сряда, 25 февруари 2009 г.

"Отвратителният" български характер (по Филип Киркоров)

Преди няколко дни Филип Киркоров отговори много откровено, но, вероятно доста скандално за някои, на въпрос в предаването "БНТ Такси". Запитан "кое е най-българското у Вас", Киркоров без да се замисли изстреля "Имам отвратителен характер"... Което означава, че за един не живеещ в страната и успял в чужбина българин най-характерната българска черта е "отвратителният характер".

През изминалите няколко дни отделих малко време да мисля какво ли вероятно се крие зад това изказване на певеца... Не ме разбирайте погрешно, не съм сантиментален идеалист и не смятам, че сме за чудо и приказ и за пример на всички наоколо. Не искам, също така, да остроумнича колко задръстени сме на тези географски ширини, но има поне един паралел, който може да се направи между най-характерната българска черта, спомената от Киркоров и реалността, в която живеем у нас.

Ще започна по-отдалече. Имам приятели македонци. Те държаха преди време фабрика за млечни продукти... Нека се върнем у нас: една от най-дискутираните в медиите теми бяха хранителните ментета, които ни пробутват по магазините. Като вегетарианец, темата с колбасите-ментета не ме вълнува, даже се изкушавам да кажа: "така им се пада"... По-силно ме заинтригува въпросът с млеката, сирената и кашкавалите има всичко друго, но не и мляко!.. Едри и дребни производители, лекари и специалисти по стандартите в млекообработвателната индустрия се упражняваха в реторика по въпроса... След всичко изговорено стана ясно, че грешката е вярна. Купуваме тебешир, а не кашкавал... Връщаме се в Македония. Моите приятели ми казаха, че най-търсените майстори-млекари там са българите, защото знаят как да правят кашкавал от картофи.

Когато ми казаха това преди 5 години (или дори повече), то ми прозвуча като измишльотина, която премълчах дискретно. Сега, години по-късно, когато млекопроизводителите признаха гласно, че голям процент от тях ни продават боклуци, вместо мляко, това ми звучи отвратително. Човек, който си позволява съзнателно да прави това, само и само да извлече по-голяма печалба, има отвратителни черти в характера си. Ако за такъв човек келепирът е основен житейски идеал, а далаверата начин на мислене, то "отвратително" е основна черта от характера му. Ако голямата част от млекопроизводителите са склонни да се отнасят отвратително към клиентите си, бих приел, че за представителна извадка от тях, "отвратителният характер" е основна българска черта.

Остава ми да вярвам, че в останалите сфери на обществения живот у нас не преобладава "отвратителното", като основна българска характеристика.

събота, 21 февруари 2009 г.

Павлин Димитров изплю камъчето!

Днешният "Сеизмограф" със Светла Петрова доказа, че МВР и гражданите говорят на различен език. МВР (и шефовете му) горовят различен език и от повечето политици, които приеха доста смислена корекция към Закона за електронните съобщения, даващ право на достъп на МВР до данните от трафика само при разследване на тежки престъпления и престъпления в Интернет.

Аргументът, който Миков и компания вадят вече трети ден е предполагаемо убийство, при което у жертвата е намерен мобилен телефон. Как да се се възползва МВР и да не проследи последните обаждания на жертвата, питат загрижено господата?..

За мен, като средно-статистически гражданин, който познава полицията до толкова, че да знае какви са правата му при евентуален полицейски произвол, не стана ясно:

1. какво общо има убийството с трафика в Интернет, за което толкова жалят хората на Миков?..
2. Какво пречи при на МВР при улики, сочещи участие в престъпление, което попада в хипотезите на конкретните разпоредби на Закона, да си свършат работата, да получат разрешение и да съберат необходимата информация?

Димитров (сега) и Миков (преди дни), в един глас, обясняваха колко сложна е процедурата при получаване на разрешение за проследяване при извършени тежки престъпления...

Очевидно, Отговорът на горните въпроси е ЛИПСАТА НА НЕОБХОДИМА АДМИНИСТРАЦИЯ, която да е в състояние незабавно да авторизира действията на МВР 24х7х356, както това става по филмите... ;-)

Без да иска, Ген. ком-а на МВР, Павлин Димитров, индиректно изплю камъчето: Не Законът, а липсата на администрация, или по-скоро липсата на работеща такава, е пречката пред МВР, да събира данни за Интернет трафика и телефонните разговори на лица при съмнения за тежки престъпления или престъпления в Интернет...

Не е ясно само защо с такова ожесточение двамата се борят за безконтролен достъп на МВР до данните от трафика на гражданите в МВР?..

петък, 20 февруари 2009 г.

Какво още искате, гусин Миков?..

Учудващо за мен, Парламентът не прие промените в Закона за електронните съобщения така, както му се искаше на Миков. Първоначалната версия на промените, която бранеха с всички сили активисти на БСП и подчинените на министъра на МВР, бе доста стряскаща! Най-общо казано, искаше се почти тотална свобода и пълен достъп на МВР до данните на Интернет доставчиците за трафика на техните клиенти. Приетите от Парламента промени разрешават на службите да събират данни за телефонния и Интернет трафик само при съмнения и за предотвратяване на тежки престъпления и престъпления по Интернет.

Как реагираха Меверето и Миков?

На сайта на МВР излезе официално становище, озаглавено: "МВР ще бъде силно затруднено да разкрива престъпления по горещи следи"... В писмото се казва: "С изменията на чл. 251 от Закона за електронните съобщения, приети днес от Народното събрание, данните, събирани от операторите и Интернет-доставчиците ще могат да се използват само за разкриване на тежки престъпления и престъпления по Интернет. Това означава, че извън кръга на престъпленията, за които тези данни могат да се използват, остават модерните напоследък телефонни измами, издирването на избягали затворници, склоняване към проституция, разпространяването на порнографски материали, в това число и по интернет и др."

Не е ясно как и защо написалите тези редове служители на МВР изваждат "телефонните измами, издирването на избягали затворници, склоняване към проституция, разпространяването на порнографски материали, в това число и по интернет и др." от случите, при които Законът позволява подобни данни да се събират за "разкриване на тежки престъпления и престъпления по Интернет"... Нека те отговорят! И Миков!

Миков не се задоволи с това зле скалъпено написано писмо, ами стигна по-далече: "МВР е блокирано, страх ме е да си помисля, че някакви лични мотиви могат да се намесят в един такъв въпрос." Оказва се, че да гарантираш личната неприкосновенност на гражданите срещу произволно слухтене на службите е "личен мотив"... При липсата на възможност за безразборно следене на гражданите в Инетрнет, министърът на вътрешните работи Михаил Миков се оплака (цитиран от Медиапул) , че "ведомството му е останало "без ръце" след приетите преди ден промени в Закона за електронните съобщения". Даже, в цитираният от мен източник, той обяснява как спазването на законната процедура е пречка пред органите на МВР. Споменава се бегло, че министърът може да издаде 24 часова заповед за следене...

Ако съберем две и две, неизбежно ще получим, че МВР има всички необходими регулиращи механизми за да си върши работата при тежки престъпления или престъпления в глобалната мрежа.

Какво тогава му пречи на Миков?

Безспорен обаче остава фактът, че П
арламентът разреши на службите да събират данни за телефонния и Интернет трафик в случаи на тежки престъпления или престъпления в глобалната мрежа...

Източници: Сайт на МВР, Медиапул

четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Кое уби протестите?..

Със сигурност, морален и фактически убиец, със съучастието на Бате Бойко, бе лицето Миков, който по крайно недемократичен начин остави полицията и жандармерията да се саморазправи с протестиращите на 14 януари, използвайки като повод безобразията на стотина лумпени, премествайки фокуса и енергията, която изведе хиляди на площада в оня студен ден...

Нека обаче помислим как самите организатори не намериха изход от насилствено създадената от политическите анализатори и съветници на тройната коалиция ситуация.

На всички беше ясно, особено след протеста на 11 февруари, че тази форма на израз на несъгласие с политическото статукво в страната е напът да премине в историята. 18 февруари, със своите 50-тина протестиращи пред Коня, окончателно доуби рационалното и въздействащото във вълната от протести, започнали на 14 януари.

Само доброто отношение на медиите към каузата и идеите на онези 5000, събрали се на 24 януари 2009 на площада пред Народното събрание, не доведе до там, че последната сбирка на шепа хора пред Парламента, да не бъде порядъчно осмян пред многомилионна аудитория...

Две неща, поне според мен, бият на очи, като много важни и определящи за неуспеха, да не кажа, провала на тази романтична идея да се възродят настроения и механизми, довели до политическите сътресения и промени през зимата на 1997. Идея за качествена промяна в начина на упражняване на професията "политик" в България; идея, целяща по-активно участие на гражданското общество във властта и идея, в крайна сметка, целяща да даде алтернатива на политическите механизми, с което отново да мотивира гражданите да участват в политиката чрез избори и по други начини, както и да върне морала в тази сфера на обществения живот. Поне аз така разбирах зараждащата се преди около месец вълна от недоволство.

Двете основни, според мен, неща са:
  1. Исканията на първоначалните организатори (майки, земеделци, студенти и природозащитници) не можаха да стигнат до големия процент от гражданите, въпреки, че им звучаха познати и приемливи, и не им дадоха възможност да се идентифицират с протестиращите на площада, което пък обрече протестите на маргинализация и постепенно затихване.
  2. Организаторите на протестите не пожелаха отправят ясни политически искания, въпреки, че изразяваха недоволство от политическата система и не намериха личности, сред опозицията, които да дадат политическо лице на протестите, извеждайки няколко хилядните твърди ядра на десните опозиционни партии в София, което пък можеше да изведе и хората на улиците в другите градове на страната.
Има и трето нещо: новоформираната се миналата година политическа партия Зелените, вероятно, заради вътрешни съмнения как да стане това, а и заради разбираемото нежелание на част от протестиращите и симпатизанти на партията, не намери начин да се легитимира като политическа сила, стояща много плътно зад организацията на протестите. Не случайно, именно природозащитници и членове на Зелените, можеха да бъдат видени сред протестиращите, при това, никак не малко! Това, разбира се, запази чистата идея и облик на партията, но допринесе за смъртта на протестите.

Не бе разчетено и друго категорично послание към протестиращите: знакови представители на дясната опозиция присъстваха неотклонно на всеки протест, вероятно, без последния от вчера. Сред тях бяха лидери и ярки фигури от СДС и ДСБ.

Всичко това, по един напълно логичен, но за съжаление, неприемлив за демокрацията и гражданското общество в България начин, доведе до фактическата смърт на тази форма на протест, а в резултат на това и до пълното изместване на фокуса към конкретните проблеми на повечето от първоначално организиралите протестите прослойки:
  • майките се съсредоточиха върху проблемите на здравните заведения и домове за деца с увреждания и без родители;
  • земеделците направиха отчаян опит да имитират гръцките си колеги, подърпаха се с полицаите и се заеха със земеделските си задължения;
  • студентите започнаха дискусия с политиците, срещу които протестираха, като сред преставителите на политическата класа бяха и личности, демоснтриращи нагла самоувереност - Местан...
Само партия Зелените и представителите на еко-сдружения се заеха да свършат нещо реално в политическата сфера - организират серия от дискусии по наболели обществени и политически въпроси.

Поне на мен така ми се струва, че протекоха събитията от 14 януари до 18 февруари...

понеделник, 16 февруари 2009 г.

Записват ли се телефонните ни разговори? (Експеримент)

Така и не чух еднозначен отговор на този въпрос. Затова и реших да се възползвам от правото си на достъп до информация и написах следното писмо до моя мобилен оператор:
Здравейте!

Казвам се Асен Генов и телефонният ми номер в Глобул е 089 ххх хх хх. Поради зачестилите напоследък дискусии в медии относно законодателството в сферата на личната неприкосновеност и достъпът до лични данни и информация от страна на органите на МВР и ДАНС, бих искал да получа официален отговор на следните въпроси, като вярвам, че това е гарантирано от правото ми на достъп до информация, като клиент на Глобул:

1. Записват ли се личните телефонни разговори на клиентите на Глобул към трети лица, различни от операторите на Глобул (номер 123)?

Ако се записват:

2. Как и на какъв носител се съхраняват записите?
3. За какъв срок се съхраняват записите?
4. При какви условия те могат да бъдат предоставени на трети лица?
5. Какво прави Глобул за защита на личната неприкосновеност на клиентите си по отношение на записваните им телефонни разговори?

С уважение,
Ваш лоялен клиент,
Асен Генов

неделя, 8 февруари 2009 г.

Присъдата от Страсбург - лична присъда срещу Първанов

След като акушира на Закона за вероизповеданията при приемането му в последните работни дни на 2002, в периода между Коледа и Нова година и игнорира протестните писма и апели на десетки регистрирани вероизповедания, граждански организации и интелектуалци, Президентът стана де факто поръчител на полицейската саморазправа над несъгласните със Синода, оглавяван от Патриарх Максим. В резултат на това, по-късно, на 21 юли 2004 г., 250 храма и оглавяващите ги свещеници бяха атакувани, бити, арестувани и насилствено изведени от църквите. Изгонените с полицейска сила свещеници се жалват в Страсбург, съдът допуска делото за разглеждане, което подсказа почти сигурна осъдителна за България присъда. Така и стана...

Между временно, Президентът получи награда от руския Патриарх Алексий за това, че е подписал Закона, с което е допринесъл за единството на БПЦ. По информация от медиите Първанов получава наградата за "изключителния си принос в отстояване единството на православните народи", вкл. и за подписването без възражения на новия тогава Закон за вероизповеданията.

Годините минаха и Страсбург се произнесе срещу бруталната намеса на държавата във вътрешните дела на едно от вероизповеданията.

Курсът на действие на Президента, одобрен от Москва, чрез връчената му награда, влезе в открито противоречие с европейските ценности, което пък, от своя страна, се видя от решението на Съда в Страсбург.

Какво направи обаче Първанов? Изтича до Москва да се жалва на руския Патриарх за личния си провал. Президентът на всички българи поиска руския Патриарх Кирил да се произнесе "по много болезнения въпрос" за решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСЧП), на което е получил следното уверение от главата на Руската православна църква: “Обещавам, като Московски и на цяла Русия патриарх, да предприема всички усилия, за да отстоявам достойнството и правата на Българската църква-сестра”. Заслужава си да обърнем внимание на това, че Президентът е акцентирал върху "съществуващите коректни отношения между църквата и държавата у нас, както и че държавата не се намесва в църковните дела, а се опитва всячески да ги подпомага".

Ако обобщим, че получим следното:
  1. Държавата, благодарение на "коректните си отношения, ненамесата и помощта към БПЦ", предизвиква груба саморазправа и намеса във вътрешните й дела, в резултат на което
  2. Свещеници завеждат дело срещу държавата в ЕСЧП в Страсбург, а
  3. Първанов получава морална и материална подкрепа от руския Патриарх и оглавявания от него Международен фонд "Единство на православните народи";
  4. По-късно ЕСЧП в Страсбург се произнася осъдително срещу България, което фактически е удар по моралния и професионалния имидж на Първанов, а той, вместо да се опита да реши спорния казус по единствено правилния начин - да посредничи при диалога между държавата и тези свещеници, чиито права са погазени,
  5. Тича отново до Москва да моли за помощ и морална подкрепа отново руския Патриарх...
Ако приемем логиката, че който не се учи от грешките на историята е обречен да ги повтори и, ако се вгледаме в индикациите, че държавата се готви да игнорира и търси начини да не изпълни решението на ЕСЧП в Страсбург, лесно стигаме до заключението, че Президентът Първанов работи срещу националните интереси, компрометира членството на страната ни в ЕС, демонстративно игнорира проблемите на тези българи, които излизат от контекста на конкретните му конюнктурни политически интереси.

Тъй като Президентът очевидно не е толкова голям глупак, че да не разбере колко погрешни са действията му, по отношение на фундаментални демократични ценности и интересите на България, не ми остава да мисля друго, освен, че той просто не притежава държавническите, професионални и морални качества за заемания от него пост.

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Кой се страхува от Референдумите?

Оня ден се случи нещо интересно. Тройната коалиция демонстрира показно разногласие заради предложения проект за Закон за референдумите.

Без да дискутирам вероятните причини за толкова изострена полемика, като например чисто показно несъгласие в коалицията, целяща да ни увери колко демократична и диалогична е тя, се замислих върху следното: Какво се предлага в законопроекта? При 600,000 подписа, Референдумът е задължителен, а при 200,000 Народното събрание трябва да се произнесе дали да има допитваме.

ДПС въстана срещу този Закон, въвеждащ елементи на пряката демокрация. Според Местан: "... с така предложения закон за референдумите се обслужва тезата, че съществуващата политическа система не може да роди демократичен продукт..." На него му приписват и обяснението, че ДПС "няма да подкрепят подмяна на представителната демокрация"... А според други депутати от ДПС, цитирани в медиите, "...приемането на законопроекта в такъв вид би означавало прехвърляне на правомощия на Народното събрание".

Как може да бъде разтълкувано подобно несъгласие? Какво ни казва Местан и компания? За мен, такива изказвания са плод на политически цинизъм, а не казаното от Бат' Бойко в Чикаго. Това, което Местан и Ко ни казват е следното:

  1. Нищо и никой, извън Народното събрание и съществуващата политическа система, обсебена от оформилата се през последните две десетилетия политическа върхушка, не може да "роди" по-демократичен продукт от познатите ни до болка стари муцуни в парламента;
  2. Даването на повече права на "електората" и изборния "материал" да участват в законодателните и управленчески процеси е нищо повече от подмяна на "представителната" демокрация;
  3. Подобен законопроект е посегателство върху правомощията на Народното събрание.
Поне аз така тълкувам заформилата се игричка между ДПС и БСП.

Не съм съгласен обаче с Местан, че точно той и колегите му от тройната коалиция в Парламента са моите представители в "Представителната демокрация". Те вероятно са представители на олигархията и кръговете от фирми, но не и мои! По тази причина, подобно "изземане на правомощия на Народното събрание" и допускане на възможността, че добър демократичен продукт може да се "роди" извън главите на 240-те представители на политическата върхушка, може да се окаже форма на "пряка демокрация", която да даде положителен резултат, за разлика от огромния процент от управленски решения напоследък.

Нежният Миков

Всички помним как служителите на МВР влачиха тинейджъри и младежи по софийските кръстовища, когато те, изразявайки своя протест срещу "обръчите от фирми" и олигарсите в и около властта, които унищожават околната среда в България, протестираха по софийските кръстовища в защита на Странджа, Рила, Иракли и др., като блокираха улици и организираха колоритни протести пред МОСВ и други институции.

Всички помним и видяхме как жандармерията и полицията биеше, блъскаше, влачеше и арестуваше десетки окървавени мирни граждани, дошли на 14 януари 2009 да изразят своето недоволство срещу тройната коалиция и провалилата се политическа класа в България.

Какво се случи вчера (04.02.2009) обаче?

Докато стотина души "будеха" българското гражданско общество на "Попа", няколко десетки, вероятно, стотици земеделци и млекопроизводители организираха протестни митинги по пътищата на България и дори част от тях се опитаха да ги блокират. И какво се случи? Нямаше ги групите на Дарт Вейдър (жандармеристите с характерното им бронирано облекло), нямаше дори стотици полицаи. Имаше няколко дузини дежурни от репеутата, които, както се видя в новинарските емисии по телевизиите, си играеха на блъсканица с протестиращите, които бяха блокирали за кратко пътищата. Полицаите ги пипаха нежно по ръцете, не носеха и не позлваха дори палки, подръпвайки ги насам-натам с идеята да ги разпрсънат. В резултат имаше 2 (двама) отведени (даже не и арестувани) в районното, според съобщения в медиите.

Очевидно Миков не беше дал нареждания да се позлва "много по-голямата сила" на полицията срещу очевидното неподчинение на гражданите, което не бе направено на 14 януари, когато същите тези български граждани не искаха да се разотиват от площада пред Народното събрание, с желание да се възползват от конститоционното си право и да изразят своето несъгласие и протест срещу властта на БСП, ДПС и НДСВ.

Разликата в подхода на МВР е очевидна. Подкрепям протестиращите земеделци, в исканията им за по-добри условия на работа, но няма как да не попитам Миков:

От какво се уплашихте, министре, та не наредихте на служителите си да употребят същата сила за разпръскване на протестиращите земеделци, каквато наредихте да се ползва срещу мирни граждани, несъгласни със стила и резултатите от управлението на Вашата партия?..

сряда, 4 февруари 2009 г.

Приятелската среща на Попа мина. Какво следва?

Присъединих се към приятелската среща в памет на българската демокрация, която бе днес на Попа. Направи ми впечатление отново присъствието на знакови за дясната опозиция фигури на ДСБ и СДС. Там бяха: Атанас Атанасов, Мартин Димитров, Мартин Заимов и председателят на столичното ДСБ Иво Йонков, а вероятно и други.

За мен, тяхното присъствие, освен, че по всяка вероятност е продиктувано от политически партийни интереси, е отворена врата за диалог към тези, които организират гражданските протести срещу политическата върхушка и липсата на морал в политиката и властта.

Аз, като гражданин, се присъединявам и подкрепям протестите и смятам, че студентските организации, природозащитните неправителствени организации и симпатизантите на еко-идеята, част от които формираха политическата партия "Зелените", в резултат на желанието им да повлияят положително на политическия живот в страната и да противодействат на беззаконието във всяко отношение и най-вече в сферата на опазване на околната среда, трябва да си отговорят на един много важен въпрос: Какво предлагат като алтернатива и с кого ще я реализират?

За сега, до колкото аз мога да преценя, протестите служат за отдушник. Те се радват на широка, но пасивна подкрепа. Хората ги одобряват, но не се присъединяват. Вината, макар и в много голяма степен негова, не е само на Миков.

Според мен, причината за не особено масовата активна присъствена подкрепа се крие в това, че не всички могат лесно да се идентифицират с исканията и това, което предлагат като изход "идеолозите" на протеста.

Присъствието на горните лица на протеста е знак и подкана за общи действия. Мисля, че ПП "Зелените" и екологичните НПО могат да извлекат позитиви ако намерят общ език с въпросните политически партии и личности. Мисля, че от целия политически спектър, който заслужава внимание, въпросните партии, ако се абстрахираме от някои спорни негативи, са най-близо до идеалите, които тези формации изповядват и идеите, с които привличат младите хора на България.

понеделник, 2 февруари 2009 г.

Приятелска среща на протестиращите - 04.02.2009

Събитие: "Помен за демокрацията и официално пробуждане на гражданското общество"
Време и място: 4 февруари, 17:00 часа пред паметника на Патриарх Евтимий (“Попа”)
Повод: 12 години от връщането на мандата на БСП
Място: Събираме се пред паметника на Патриарх Евтимий (“Попа”), носим свещи, звъним с будилници и аларми на телефоните.


Гражданино,

Ела да почетем смъртта на българската демокрация, която беше умъртвена по особено мъчителен и садистичен начин от проваленото управление на България.

  • Палачите на демокрацията употребиха много различни изтезания;
  • чудовищни манипулации и подмяна на изборни резултати;
  • трансформираха политическата си власт в икономическа;
  • оцапаха я с "активни" мероприятия на “бивши” слуги на службите — агенти и откровени доносници;
  • отгледаха си "опозиция";
  • стигнаха до там да обявят "свободен пазар" на изборните гласове...

Демокрацията ни е мъртва!

Ела на 4 февруари пред паметника на Патриарх Евтимий (“Попа”) в 17:00 часа, да събудим гражданското общество от мъчителния кошмар на мутризираното управление и да възкресим демокрацията!

Носи си будилник!

Преди 12 години, на 4 февруари 1997 година, гражданското общество постигна голяма победа - БСП върна мандата за управление и така отвори вратите за демократизацията и евроинтеграцията на България.

Да помогнем на гражданското общество да спечели още една победа!