AdSense Top

сряда, 29 април 2009 г.

Одобрение и електорална подкрепа за Зелените

Ок. Дойде и първата добра новина. Агенцията, която мнозина определят като "сериозна" - Маркет Линкс - даде 10% одобрение за партия "Зелените". До тук - добре!

Каква трябва да бъде, според мен, целта и реакцията на Зелените? Елементарна! Да разграничим "одобрение" от "електорална подкрепа"!

Ако успеем да трансформираме 10% "одобрение" в 4 и повече процента "електорална подкрепа" на самите избори, това вече ще е сензацията на изборите.

Сензация, много по-значима от, да речем, крещящото присъствие в политиката на недоразумения като "Атака".

Нова, млада, необременена със негативите на политическата действителност в България партия, която само за няколко месеца си спечелва 10% одобрение и се цели в долния праг на изборите - това вече е нещо. Все още изглежда идеалистично, но не е невъзможно.

Ако тази тенденция се запази и задълбочи, Зелените може да се окажем един от важните фактори и субекти.

Вярвам, че в една подобна нова ситуация, разграничаването на "приятели" и "врагове" ще е по-лесен избор, защото ще имаме силата и позицията да оставим условия за:
  1. Неприемливи за нас личности;
  2. Признаване на грешки от миналото;
  3. Реални ангажименти за спазване и следване на политическа линия и стратегия, която да е в синхрон с програмата и идеите на Зелените.
На основата на това, Зелените ще могат да "отсеят" приемливи от неприемливи партньори, както и да се замислят и дори активно да се включат в политическите процеси и живот в страната.

Вярвам, че няма да се самозабравим от новината за подкрепата, ще пресметнем трезво разликата между подкрепа и реален вот, за което ще ни помогнат и други резултати от цитираното изследване, и ще изберем печеливша стратегия.

събота, 25 април 2009 г.

Политически коректно решение

Изложих тезата си, че Зелените имат нужда от стратегически партньори. Нееднократно повторих, че не бива да обявяваме война на целия свят. Повторих няколко пъти, че има различни алтернативи, сред които да избираме и определяме краткосрочните и дългосрочните си стратегии и планове за изборите и след това. Срещам подкрепа, изказана под сурдинка. Срещам критика, отправена с доза лични нападки и некоректни внушения. Редно е и е време да спра. Тезата ми е ясно чута и артикулирана, за съжаление, късно и без необходимата вътрешна дискусия. Адресатът е получил посланието. Мисля, че повече от това не мога да направя, освен да се надявам аз да греша за резултата от предизборната стратегия на Зелените. Ако греша - това ще е добре за Зелените! Надявам се да е така! Обратното би било приятно за егото, но зле за идеята.

Ползата от партньорство с десните

По принцип съм скептичен към общоприетото и масовото. Не приемам всичко в медиите за чиста монета. От години е така, още от времето, когато за първи път си позволих да работя за защита на религиозната свобода в България. Знам какво може да се напише, да се сложи на 1-ва, 2-ра, 3-та или 4-та страница, за да се продаде вестника. Обективност? Професионализъм? ТИРАЖ! По тази причина не приемам всичко чуто, видяно, прочетено в медиите безусловно.

Не вярвам безусловно и безрезервно на всичко казано, видяно и изписано срещу десните. При всички недостатъци (корупция, лично облагодетелстване, политическа и морална безпринципност и всичко друго, което може да се каже по адрес на мнозина в тези среди), едно нещо не може да бъде отречено: България в НАТО и ЕС през 2009 година, с всичките възможности да изразим свободно мнението си, да пеем Харе Кришна по улиците или да блокираме кръстовища, го дължим на демократичните сили, въпреки разсейките на комунизма и посткомунизма. Period!

Отчитайки това, когато някой седне да ме убеждава колко лошо е за Зелените да се "лепнат" към сините, веднага ми светва защитната лампа и чувам предупредителна сирена.

За мен, основният негатив от подобно партниране би бил отлив на доверие сред хардлайнерите на Зелените, които със своя улично-протестантски манталитет обявяват война на целия политически свят в България, без да се замислят за последиците в дългосрочен план. Никога не казвай никога в политиката е моят отговор.

При другия вариант - отказ от всякакво партниране - рискуваме отлив на по-умерени, колебливи симпатизанти, които очакват по-зрял политически подход и търсене на разумен, принципен и прозрачен компромис.

Двете групи са Collateral Damages. Стратезите на Зелените трябва да преброят възможните жертви и щети и да вземат адекватно политическо решение, неповлияно от медии и интернет форуми.

Лично аз смятам, че умерения подход, търсене на диалог и стратегическо партниране със десните, да речем, на нивото на сходство в платформите (от избирателната система, през държавното устройство, до взаимно приемливи персонални кандидатури за парламента и, естествено, опазване и защита на околната среда), е по-зрелият подход, при който не всички мостове са изгорени, а вратите остават отворени. Това може да ни коства доверието крайните съпротъри, но може да ни спечели по-умерени, но, именно заради диалогичния си подход, по-продуктивни поддръжници. Да не говорим и за чисто прагматичните ползи от това, да си парламентарно представена партия.

Разбирам, че в момента се формира политическия и електорален профил на Зелените. По тази причина, подобни теми са изключително актуални и трябва да се разглеждат от лидерите на партията, отчитайки всички за и против. Това са моите 50 цента по въпроса, а ролята и отговорността на лидерите на Зелените, както аз я виждам, е да заложат на печеливша, в дългосрочен план, стратегия и да я отстояват, искайки за това мандат от членовете на партията, а не да предизвикат предрешен вътрешен вот, който по дефолт, не дава възможност за политически диалог, както стана на първото Национално събрание на Зелените.

петък, 24 април 2009 г.

За някои депутати и тяхното самодоволството и самоувереност...

Учудващо за мен съвпадение на мнения имаше между изразеното от Колчаков становище за промените, предложени от него, в избирателния закон и Лютви Местан.

Депутатът от ДПС много яростно се противопоставяше преди време на законопроекта за референдумите. Според него, това изземало функциите на парламента и защитавало тезата, че Народното събрание не може да роди демократичен продукт. Обяснено на прост език, Местан ни поучаваше, че само избраните 240 депутата имат вграден демокрациометър и най-добре (да не кажем, единствено те) могат да правят демокрация. Всеки опит подобни функции да се прехвърлят на народа, внушаваше ни Местан, са много лошо нещо!

Вчера, гостувайки на Бареков, депутатът-демократ, борец за ред, законност и справедливост, ни обясни с гордост, как високия процент пред коалициите е много хубаво нещо! Посланието бе много ясно: Колкото по-малко политически партии в Парламента, различни от силните партии на статуквото (БСП, ДПС, ГЕРБ, в някаква степен и РЗС), толкова по-качествена демокрация. Логиката на Колчаков бе елементарна и поразяваща със своята откровена наглост, и самодоволство. Отново, с други думи и механизми, бе защитена тезата на ДПС и Местан, че извън групата на партиите-мастодонти на т. нар. Преход не съществува качествена алтернатива. Не само това! Колачков стигна и по-дaлече: Той доволно, с уверен тон, обясни, че по този начин се "променя системата" и пред нас се отваря портата на успешната евроинтеграция!.. Бетонирайки партиите на статуквото, отрязвайки силно възможността за намеса на нови и по-малко популярни политически формирования, внушаваше ни Колчаков, системата се усъвършенствала и подобрявала.

Че тази логика е порочна ме кара да мисля и фактът, че дори сред управляващото мнозинство се намериха хора, които не я подкрепиха и изразиха мнението, че подобна промяна е недемократична. Странно бе да гледам как червен депутат (Близнашки) обясняваше на демократа Колчаков, че неговата идея е недемократична... Харесва ми този цитат от "Стандарт", който предава разговора само с две изречения:

Моите съпартийци се изкушиха да се разправят с политическия си опонент и постъпиха недемократично. Такова нещо не е правено в последните 20 години, категоричен бе Близнашки.

8-процентната бариера не е европейска практика и норма. Високите прагове вредят на изборния процес, каза още Близнашки и така опонира на Иван Колчаков, бивш седесар, сега в редиците на Яне, който заяви, че бариерата ни отваряла пътя към Европа.

Не рекламирам БСП. Няма да гласувам за тях и работя за това и други да не го правят, но когато депутат, самоопределящ се като демократ, самодоволно ми обяснява, че няма проблем във всичко това, когато нагло ми обяснява, че няма проблем и в това, да се запази статуквото на пазарлъци и договорки, само и само да се стигне до властта на всяка цена и след всякакви комбинации, това просто не го приемам.

Жалкото е, че обратното броене за партийки, като тези на Янев и пр. тече от самото им създаване, но пък лидерите и членовете им работят услужливо за статуквото от момента на активирането им.

Хора, с подобно мислене, които гравитират около демократичните ценности, изчаквайки момента, в който ще изпълнят "мисията" си в услуга на силните партии на статуквото, фактически пречат на промените и демократизацията на страната ни.

Дано подобни предложения и промени, услужливо предложени от тези депутати, и приети от мнозинството на статуквото в Парламента, ускорят обратното броене за всички тях.

четвъртък, 23 април 2009 г.

Зелените и избори 2009

Към все още неродената преди време П.П. Зелените ме заведе твърдото ми несъгласие и противопоставяне срещу опита на откровени престъпници и олигарси да застроят едно от последните чисти и хубави места по Черноморието - Иракли. Помагам на каузата "Да спасим Иракли" както мога. Така се стигна до участието ми в Зелените. Нова, млада, свежа и перспективна партия, учредена от лица, които се бунтуват истински срещу статуквото. До арест, ако е необходимо.

Вече сме в "предизборната обстановка", в която Зелените можем да направим рационален избор как се явяваме, какво правим и какви са целите ни. След януарско-февруарските протести се видя, че има възможност да се генерира силна обществена подкрепа, която обаче няма да е само ЕКО, но главно политическа. Видя се ясна мотивация и желание у мнозина да променят статуквото. Протестите бяха посетени от хора с дясна политическа ориентация, освен "еколозите". Отправиха ни се ясни политически послания, чрез присъствието на знакови фигури за опозицията. Ние проиграхме възможността да свалим ако не правителството, поне Миков, който саботира гражданския протест. Уплашихме се да не се изгубим в мъглата, образно казано, и леко отблъснахме евентуалните си партньори.

Направихме го и втори път: Отново ни протегнаха ръка. Десните дойдоха на няколко наши дискусии. Последва Национално събрание на Зелените, на което се прие курс към "самостоятелно явяване на изборите", без никакво коалиране. Обявихме война на тези, които произлизат от зелената идея - сините партии. Въпреки, че сред тях има и такива, които ни помагат.

На война, като на война!

Последва контра-удар: След като потенциално взимаме от техните гласове, няма по-логично нещо от това да последва и защитна реакция. Вдигнат бе депозитът за явяване на изборите на 100 хиляди лв. с риск, ако изобщо го съберем, да го загубим в полза на държавата, ако не вземем определен процент на изборите. Вдигнат бе и процентът за коалициите, което не ни засяга сериозно, но главният проблем за нас са не 8, а 4-те процента.

Обидихме се... Вероятно има защо, но контраатаката, ако изобщо е насочена срещу нас, бе предизвикана от нас самите.

Какво става в момента? Имаме желание да променим статуквото. Отиваме на избори. С много неизвестни обаче! От депозита до реалните ни възможности. Трябва ни социология, която да ни каже какви са реалните ни шансове. Не се доверяваме на никого, вероятно с основание, но някаква яснота по въпроса ни е нужна. Трябва ни анализ на ситуацията. Не съм чул сериозен такъв до сега. Не съм и чел.

Така естествено стигам до няколко важни за мен въпроса:
  1. Какви са реалните ни шансове на тези избори и какви проценти ще вземем?
  2. Какви са шансовете ни и за следващите (2013) избори?
  3. Ако сега не успеем, какво правим през следващите 4 години в периферията на събитията?
  4. В този, за сега, почти неизбежен период на маргинализация, какво правим и какви са шансовете ни да оцелеем?
  5. Учредяване на партия и участие в избори предполага амбиции за участие в законодателната и изпълнителната власт. Ако не искаме това сега, не е ли по-удачно да продължим да "променяме статуквото" чрез НПО и граждански инициативи, което правим очевидно добре?
  6. Какви са шансовете на малките партии на тези избори?
  7. Имаме ли възможни партньори в политиката и кои са те?
  8. Никаква форма на сътрудничество с десните ли не е възможна?
  9. Не искаме ли да се борим за депутатско и, защо не, министерско место още на тези избори? Например, Еко-министерството?
Това са само част от възможните въпроси преди тези избори.

Аз лично се уверих, че с много малко усилия мога да мотивирам мнозина да гласуват в зелено, но все пак става дума за хора, които са информирани и могат да избират по-адекватно. Срещнах се и с мнозина, които приветстваха идеята да си партнираме с дясното. Това, изглежда, е сериозната дилема, която трябва да решим преди тези избори. Индикации за интерес към нас от "другата" страна все още има! Сред нас самите този диалог все още не е проведен сериозно и мотивирано. Има само емоционален отказ. Няма пък! Ние сме добрите в един свят от лоши...

А какво би станало, ако намерим общ език с единствените възможни партньори? Писах го по-рано, но пак ще повторя две неща:
  1. Ние ставаме лесно и бързо разпознаваеми като политически субект.
  2. Десните, ако ги приемем за като наши евентуални партньори, при ясни правила и условия за двете страни, получават свеж импулс и щрих в профила си.
Така, спираме да се боричкаме помежду си за гласове на разочаровани сини избиратели и насочваме усилията си срещу статуквото от последните две правителства от 2001 до сега. Ставаме стратегически партньори. Нека не сме коалиционни съюзници. Стратезите могат да "облекат" формата в подходяща дреха.

Политиката е изкуство на възможностите и компромиса. Ако подходим политически, а не емоционално, имаме всички шансове да се възползваме от възможността и да намерим компромис и общ език, който да ни даде по-голям шанс на тези избори. Партньорство с десните увеличава шансовете и на двете страни за успех. Както и да го погледнем. Това е мое лично мнение.

вторник, 21 април 2009 г.

За партньорството между зелени, сини и тъмно сини...

Симпатизирам на Зелените. Помагам с каквото мога за каузата и на партията. Само преди няколко седмици, на националното събрание на Зелените, на което присъствах, се взе решение да се явим самостоятелно на изборите за евро и български парламент. Мотивите, както аз ги разбирам, основно са свързани с желанието на голяма част от членовете на Зелените да се предпазим от сливане с политическото статукво, което би ни обезличило като политическа формация. Други се страхуват от това да не се впуснем в безпринципни уговорки и задкулисни пазарлъци, за които сме се наслушали и начели по медиите. Вероятно страховете и на двете групи не са неоснователни. Приемам дори и логиката, че излезем ли на политическата сцена сами, явим ли се на избори сами, без да влизаме в коалиция само за да се докопаме до 1-2 депутатски места или 1 министерство (да речем, екологичното), това, в дългосрочна перспектива може да ни помогне да се обособим като разпознаваем политически играч. Иска ми се обаче да помисля за рисковете.

В момента, един от най-сериозните аргументи срещу партньорство със сините и тъмно сините на изборите за български парламент е предложеното от хора от СДС повишение на депозита за изборите (в момента 50,000 лв.) и вдигането на бариерата за коалиции от 4 на 8%, което автоматично изхвърля малките и новите партии извън играта. Краткият отговор на въпроса защо го направиха може да се крие и в това, че вероятно се опасяват от нови играчи. Сигурно няма да е без основание. Не смятам, че Зелените са основната причина, но е възможно да са сред целите зад тези промени. Така, естествено стигаме до темата за рисковете. Първо, държа да кажа, че не смятам, че опитът да се изолират нови и малки партии, несвързани с олигархията, е неочакван. Когато обявиш война, логично е да очакваш, че срещу теб ще воюват. По време на протеста ние, Зелените, не приехме знаците, които десните ни отправиха и няма защо да се цупим, че тръгват на война с нас. Война, защото ако не сме заедно, сме опоненти. Нашите гласове ще дойдат и от колебливите сини и тъмно сини. Защитната реакция на големите е обяснима и предизвикана. Това може да ни постави пред следните рискове:

  1. Слаб резултат на тези избори, което означава извънпарламентарна опозиция поне още 4 години;
  2. Отлив на симпатизанти и енергия заради слабия резултат;
  3. Загуба на огромни за възможностите на партията ни средства;
  4. Изолация и липса на стратегически партньори (като това е сравнително лесно преодолимо);
  5. Да не говорим за трудностите на лидерите ни, при евентуален провал на изборите;
  6. Да не говорим и за засилване на "бойните действия" при разгара на предизборната кампания...

Да, възможен е и друг сценарий, при който постигаме добър, според нас, резултат и, ако не друго, поне си връщаме депозита. :) Или още по-оптимистични варианти, при които прескачаме бариерата и излъчваме евро и български депутати. Всичко е възможно, но по време на избори е нужна и социология. Каква е зелената - не знам. Знам, че ако не сме приятели по време на избори, ще сме врагове. Това е жалкото. Фактически и исторически, Синята идея е обвързана със Зелената.

Ако отчетем рисковете, ако погледнем и пресметнем реално фактите и възможностите си, какво можем да спечелим от зелено-синьото партньорство?
  1. Няма да се борим за колебливи сини гласове, тоест, няма да сме врагове!
  2. Заедно ще се борим за колебливи червени, атакисти, бойкоборисовци и огромния процент НЕЛГАСУВАЩИ;
  3. Партньорите ни получават свеж импулс и нов щрих към профила си.
  4. Ние ставаме по-лесно разпознаваеми.
Всички изглежда ще са доволни.

Така, мисля, че и депозита и процентите ще са малък проблем. А, ние ще се превърнем в голям проблем за статуквото.

вторник, 14 април 2009 г.

Соц бригада!

Снощи гледах репортаж по Нова, в "Господарите на ефира" за това, как хората на Бат' ви Бойко и тези, на Серго се надбягват да изхвърлят кофите за боклук. То, не бяха роми в оранжеви жилетки, то не бяха камиони... Абсурдът стигна до там, че хигиенистите изхвърляха кофи с по една празна кутия цигари в тях. Само, дето не миеха с шампоан, като във Велико Търново... Бяха адски сериозни! Вършеха си работата много съвестно!

Картинката ме подсети за един виц:

Минава висш партиен функционер по главната, а там гледа двама работят усилено - единият копае канавка, другият върви зад него и зарива. Отговорният другар пита: "Какво правите тук, другари? Защо е тоз усилен труд?" Те му отговарят: "Ние сме производствена бригада! Пешо копае канавката, Жоро полага кабелите, а аз закопавам и валирам след тях! Сега Жоре е болен, а ние имаме инструкция да не прекъсваме производството!.."

Та така... Идат избори, господа! Гответе се!