AdSense Top

събота, 25 април 2009 г.

Ползата от партньорство с десните

По принцип съм скептичен към общоприетото и масовото. Не приемам всичко в медиите за чиста монета. От години е така, още от времето, когато за първи път си позволих да работя за защита на религиозната свобода в България. Знам какво може да се напише, да се сложи на 1-ва, 2-ра, 3-та или 4-та страница, за да се продаде вестника. Обективност? Професионализъм? ТИРАЖ! По тази причина не приемам всичко чуто, видяно, прочетено в медиите безусловно.

Не вярвам безусловно и безрезервно на всичко казано, видяно и изписано срещу десните. При всички недостатъци (корупция, лично облагодетелстване, политическа и морална безпринципност и всичко друго, което може да се каже по адрес на мнозина в тези среди), едно нещо не може да бъде отречено: България в НАТО и ЕС през 2009 година, с всичките възможности да изразим свободно мнението си, да пеем Харе Кришна по улиците или да блокираме кръстовища, го дължим на демократичните сили, въпреки разсейките на комунизма и посткомунизма. Period!

Отчитайки това, когато някой седне да ме убеждава колко лошо е за Зелените да се "лепнат" към сините, веднага ми светва защитната лампа и чувам предупредителна сирена.

За мен, основният негатив от подобно партниране би бил отлив на доверие сред хардлайнерите на Зелените, които със своя улично-протестантски манталитет обявяват война на целия политически свят в България, без да се замислят за последиците в дългосрочен план. Никога не казвай никога в политиката е моят отговор.

При другия вариант - отказ от всякакво партниране - рискуваме отлив на по-умерени, колебливи симпатизанти, които очакват по-зрял политически подход и търсене на разумен, принципен и прозрачен компромис.

Двете групи са Collateral Damages. Стратезите на Зелените трябва да преброят възможните жертви и щети и да вземат адекватно политическо решение, неповлияно от медии и интернет форуми.

Лично аз смятам, че умерения подход, търсене на диалог и стратегическо партниране със десните, да речем, на нивото на сходство в платформите (от избирателната система, през държавното устройство, до взаимно приемливи персонални кандидатури за парламента и, естествено, опазване и защита на околната среда), е по-зрелият подход, при който не всички мостове са изгорени, а вратите остават отворени. Това може да ни коства доверието крайните съпротъри, но може да ни спечели по-умерени, но, именно заради диалогичния си подход, по-продуктивни поддръжници. Да не говорим и за чисто прагматичните ползи от това, да си парламентарно представена партия.

Разбирам, че в момента се формира политическия и електорален профил на Зелените. По тази причина, подобни теми са изключително актуални и трябва да се разглеждат от лидерите на партията, отчитайки всички за и против. Това са моите 50 цента по въпроса, а ролята и отговорността на лидерите на Зелените, както аз я виждам, е да заложат на печеливша, в дългосрочен план, стратегия и да я отстояват, искайки за това мандат от членовете на партията, а не да предизвикат предрешен вътрешен вот, който по дефолт, не дава възможност за политически диалог, както стана на първото Национално събрание на Зелените.

Няма коментари:

Публикуване на коментар