AdSense Top

събота, 15 август 2009 г.

Vox populi vox Бойко

От няколко дни се опитвам да "вкарам" стила на премиера в някакво рационална схема, за да ми е по-лесно да го възприема и разбера и да си обясня какво след какво следва, и какво да очаквам в бъдеще. Няма как да не обърна внимание на една много важна характеристика на неговите действия. А, именно: основното действие на премиера е говоренето. Пред камера или на микрофон. Насочено е към народа. Народ, на латински е populus... Ето, започва се, ще каже някой. Да, започва се!.. За съжаление, започва се основно в Интернет, защото медиите, вижда се, няма да служат за коректив поне няколко месеца от тук нататък. Нито печатните, нито електронните. Даже обратното - изглежда, обажданията в редакции и студиа създадоха и ще гарантират временен комфорт на премиера. Не е чудно защо, отчитайки вероятността той "да избухне" при някой глупав въпрос... Не си спомням, също така, премиер да е имал толкова интензивно присъствие в медиите. Само някои негови конкуренти и колеги от латинска Америка го бият, защото се радват на много по-голям брой открити детски градини, пътища, сгради, и обекти от всякакво естество, както и 5 часови телевизионни предавания. По-дълги са само прес-конференциите на Путин и речите на Кастро...

Разминаването между говорене и действие, послания и възможност за реализацията им, адресати на говоренето и изпълнители на "задачите" е очевидно. Нека видим само няколко примера:

  1. Разсекретяването на "Галерия" беше говорене за пред медиите и журналистите. Ако беше станало, щеше да е много хубаво за тях да разберат кой, за какво и кого е "разработвал" и подслушвал. Хубаво, ама не стана. След помпозните изявления в медиите: "обществен интерес, спекулации с името на службата. Ние искаме да имаме управление, което хората да знаят кой какво е вършил и какво се върши в момента. Тази служба трябва да изпълнява това, което хората искат: борба с тероризма, борба с корупцията и да бъде максимално невидима, нечуваема и негенерираща скандали и затова съм дал да я контролира опозицията. Разпоредил съм разсекретяване по члена и смисъла на закона, за да може всеки човек да си прави изводите" нещата се оказаха малко по-различни, даже леко комични за един бивш секретар на МВР. Разсекретяването, най-просто казано, не може да стане по-бързо от 1 година, при това, с изричното съгласие на всички засегнати... Думите на премиера останаха без покритие, за сега, но достигнаха до адресата – populus [народът] "видя", че премиера има воля, най-накрая, да "направи нещо".
  2. Да не забравим и нареждането на Борисов към "неговите" депутати ["Възложил съм на Народното събрание." - както той казва], да приемат възможно най-бързо решение за пълно разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност, защото досиетата били "опасни, когато са тайни, както било при СДС". Вече съвсем ясно се вижда силната решителност е обзела премиера да се бори с лошите ченгета, затвърждавайки имиджа си на доброто такова, което пипа със силна ръка, но в кадифени ръкавица. Внушението е добро, ако изключим пълното разминаване между говорене и възможност за реализация. Разминаване, защото, както се вижда, ГЕРБ вече включват на заден ход по отношение на "пълното разсекретяване на досиетата"...
  3. Самолетите са друг словесен крах на премиера. Произведе ефект върху хората, най-вече с внушението за "маскарите", дето си поръчват самолети, за сметка на populus [народа], но не последва обещаният резултат. Какво беше обещано? Ето какво: "Ще спрем самолетите на властта, ще пътуваме по-малко. Ще направим конкурс за превозвачи. По-пестеливо и ще останат пари за хората". Какво стана? Ето какво: "Чартирането на машините ще се отнася за полети, които правителственият авиоотряд не може да изпълнява, обясниха от правителствената пресдирекция. Освен два самолета "Еърбъс" отрядът разполага с един самолет "Фалкон" и един ТУ-154." Тоест? отново разминаване между речено и сторено. Нито е разпуснат авиоотрядът, нито са "спрени самолетите на властта", на всичкото от горе, ще има и чартърни полети, а за парите, дето щели да останат за хората ще почакаме да видим. Да не говорим, че в едно интервю, което цитирам по-долу, става ясно, че всъщност купените самолети май може да са един, а не два, ама да е хубав! А, какво точно ще стане, ще разберем след "подготвяния прозрачен конкурс"...
Да си припомним и друго. Една от поредните медийни изяви на Борисов, в което той ползва цветущия си, толкова характерен език и демонстрира доста специфично поведение. Това, в което той пусна култовата фраза "думи, като моля, другарко, Бойко ме бие пред Брюксел не важат", след което, обръщайки се фамилиарно към финансовия СИ министър, му дава заповед пред камерите и демонстративно напуска конференцията видимо отегчен и обиден...

Или да вземем култовото интервю на премиера пред 24 часа, в което той не се свени да ползва личното местоимение в първо лице, единствено число доста по-често от приемливото в подобни случаи? Интервю, в което всичко, от Формула 1 до НЗОК, през ДАНС, се преплита в един словесен поток, съответстващ не на конкретни управленски планове и стратегии, а на емоционалното състояние на говорещия. Отварящите въпроси на журналистката К. Кръстева, от друга страна, предразполагат премиера да се изяви отново в светлината на "Аз моята история съм я написал, та написал… От мен зависи да направя председател на парламента, премиер"... (пак в 24 часа)

Вижда се, че изявите на премиера целят да уверят populus в намерението му да разреши ВСИЧКИ проблеми, включително и нерешимите. Ако нещо се произвежда със сигурност то е говорене, вещаещо "възмездие" за причинената несправедливост. Доста конвертируем по отношение на populus подход, който наблюдаваме вече няколко пъти.

Характерният за премиера стил на говорене (строго) изисква одобрението на всички - от нуждаещите се от трансплантации, през полицаите, към заинтересованите от управлението на НЗОК, до банкерите и финансовите кръгове, та чак до феновете на Формула 1.

Говорене, примиряващо непримирими категории: "интересите" (най-вече негативизма и омразата) на populus към интересуващия се само от собственото си благополучие "недостоен и корумпиран елит". Низините и върховете. Горе и долу.

Ако има проблем в popul-ярната политика на премиера той е в това, че използването на глаголи и местоимения в 1 лице единствено число, не продуцира по магически начин действие, а още по-малко желан (от populus) резултат.

Политиката е трансформирана в дискурс. Преди всичко начинът на говорене, а не начинът на действие, става основна характеристика на управлението.

2 коментара:

  1. Оказа се, че въпреки бюджетния дефцит за юли от 550 мил. лв. страната разполага с 50 милиарда...

    ОтговорИзтриване
  2. Да, това, с дуела с Орешарски е една друга тема, която определено предпочитам специалисти да изкоментират! Ако се смяташ за подготвен, ще ми бъде интересно да прочета мнението ти, може и тук. :-)

    ОтговорИзтриване