AdSense Top

понеделник, 26 октомври 2009 г.

Къде сгрешихте?


За разлика от рекламата (която беше популярна преди време), нещата днес изобщо не са забавни, нито креативни. Даже обратното. ГЕРБ и АТАКА ни връщат поне една дузина години назад във времето, когато, с цел да се оправдаят някои очевидни социални проблеми, засилващи се от неумението на политиците да ги решат, за със „сектите – убийци на души“ бе много удобно и конвертируемо извинение.

Днес, макар и не със 100% идентичен мотив, две госпожи (съответно от ГЕРБ и АТАКА) са на път да реанимират една тотално погрешна и крайно недемократична идея – тази за контрол над вероизповедания и намаляване на „опасността от сектите“, въвеждайки на практика идеята за държавен контрол (чрез засилено участие на централните органи на властта), централизация и ограничаване на броя на вероизповеданията (въвеждайки минимален праг на брой членове, вариращ между 5000 и 250000 в различните интерпретации на идеята им).

Най-често споменаваната мантра (аз бих го нарекъл медийно заклинание) е тази за „сектите – убийци на души“, най-вече „убийци на душите на децата ни“.

Коментарът ми иска да даде отговор от гледна точка на „засегнатите“ от подобна, смело ще я нарека комунистическа, идея за налагане на държавен контрол над религиите. Помним, че именно за комунистите религиите бяха опиум за ниско интелигентните маси, а контролът и назначаването на удобни за властта „духовни водачи“ на вероизповеданията  (с милиционерски чин) бяха задължителен елемент, чийто последици все още не сме разрешили в България, поне по отношение на най-масовите религиозни общности.

Няма да коментираме в детайл и абсурда на твърдението, че „сектите убиват нечии души“, тъй като аз бих приел логиката, изразена в коментар на мой приятел: „Отново атеисти и лаици коментират религиозни проблеми – душата е безсмъртна и не може да бъде убита; Всяко твърдение от тук нататък на дамата (Красимира от ГЕБР) е несъстоятелно“. Приемам, логиката, че атеистичният подход към решаване на какъвто и да било доктринален въпрос, като този за „конкуренцията“ между религиозните идеи, в „съревнованието“ им за „спечелване“ на сърцата и умовете на последователите, не би следвало да се решава с механизмите на властта, при това, от атеисти, а по-скоро, би следвало да е въпрос на свободен избор и свобода на съвестта и съзнанието. Точно това обаче плаши и е неудобно за АТАКА и ГЕРБ, поне за сега... Доколкото за Атака (доста лява по своите идеи политическа партия) това е характерно, за ГЕРБ, определяща се като европейска, дясна и демократична партия, това по-скоро е абсурдно като политика. Абсурдно именно, защото лъха на комунизъм от всеки километър...

Какво лансират госпожите като идея –  нещо много просто: Първо ни внушават напълно недоказани и неверни твърдения (от части и по силата на пропагандната логика за лъжата, повторена много пъти), за някаква имагинерна опасност, и второ, на основата на първото невярно твърдение, ни предлагат „лечението“ - държавата поема нещата в свои ръце, чрез законодателната и съдената власт. Идеята за „пререгистрация на всички съществуващи религиозни общности и налагането на минимален (до колко в България 5 хиляди или 250 хиляди може да се нарече „минимален“ е една съвсем отделна тема!?) праг, всъщност, както се опитах да обясня по-горе, е една силно недемократична, дори комунистическа идея. Тя би могла да обслужи, при това много лошо, по мое мнение, само едно вероизповедание – това, което само се стреми към срастване с държавата и налагане на собствената му доктрина на всички граждани с механизмите на властта – източното православие. Макар и пресилено твърдение, то не е безпочвено, отчитайки нееднократните публични изказвания в тази посока на водещи духовници на въпросното вероизповедание.

Ако за един отмрял строй централизацията бе удобен механизъм за контрол, в една демократична среда, опитите да бъде наложена подобна форма на унифициране на различията е по-скоро неприемлива. Идеята за количествен праг (брой последователи), необходим при регистрация на вероизповедание, отново обслужва идеята за „по-малко проблеми с опасните секти“, чрез „окрупняването им“. Предполагам, че нейде из дебрите на мислите на „майките“ на тази идея, депутатките от ГЕРБ и АТАКА, това би довело, като резултат, и до „връщането на блудните синове и дъщери в лоното на правата вяра“, от която са се отклонили, ставайки адепти на една или друга „убийствена за техните и на децата им души секти“... Да, ама не! Тази идея вероятно изглежда примамлива и приемлива за една църква, която векове наред, забравяйки услужливо, че е „стартирала“ именно като „секта“ (според собствената й дефиниция) с шепа последователи, но е напълно неприемлива за европейска и демократична България. Идеята, освен всичко, е и тотално неприложима към един широк спектър от вярвания, за които масовостта и централизацията са неприложими и ирелевантни категории. Например, вярванията на Изтока. Ако за една, да речем, православна църква, е логично и канонично да се ръководи от една личност, била тя пръв сред първите, то за вярванията на Изтока това е по-скоро неприложима логика, тъй като всеки духовен водач по идея има правото да има свои последователи и школа, а механизмите за определяне на неговата автентична принадлежност към дадената доктрина не са тези, на „централната власт“ на вероизповеданието и на „държавната санкция, чрез регистрация, даваща легитимност и право на участие в правния мир и социалния живот“, а, по-скоро, се свеждат до три много по-приемливи, от гледна точка на религията, категории: светците – духовните учители (гуру), свещените писания и всички последователи, формиращи групата на „свети личности“, заради вярата и принадлежността им към дадената доктрина.

Така, комунистическата идея за „централизация и контрол“, чрез регистрация, даваща право на социален живот и въвеждане на праг от минимален брой членове, непостижим за огромното мнозинство от вероизповеданията у нас, съчетана с прокрадващите се мнения за ограничения дори в свободата „сектантите“ да се събират и общуват по домовете си, представлява една огромна крачка назад към миналото и напълно необясним от демократична гледна точка реверанс на ГЕРБ наляво. Отново, макар и напълно приемливо за АТАКА, това е напълно неприемливо, нелогично и недемократично за модерна, европейска България. А, на къде ще тръгнат Борисов и неговата ГЕРБ предстои да научим.

„Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници! Нали така? Да!“

Photo: monitor.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар