AdSense Top

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Къде си вярна ти любов народна?

Наглостта и самоувереността не знае граници, особено у някои. След като преди десетина дни обяви, че сме му длъжни, защото "поел държавата" в такава ситуация, смущавайки по този начин дори несмущаемите водещи Иван и Андрей. Те пък от своя страна се опитаха да го парират с въпроса: "чак пък длъжни?!" и получиха обяснение, че "именно сме му длъжни"... Снощи пък бившият софийски градоначалник и настоящ премиер се самопровъзгласи за нещо средно между треньор, наставник и инструктор на "своите" гласоподаватели, заявявайки, в характерен за него стил: "нашите избиратели излизат точно толкова, колкото са нужни, за да победим с  болшинство. Тези, които не излязоха днес, си почиват за следващите избори." Толкова "дълга била резервната скамейка на ГЕРБ."

Нито дума за главоломния спад на гласоподаватели на ГЕРБ в София. Мързелът, умората или стратегическото изчакване не са обяснение. Поне не за мен.

Истината, пресметната в абсолютни стойности, според данни в медиите, е следната:

Приблизително 70-те процента победа за ГЕРБ, при 22.5% активност означава, в абсолютни стойности, че от всичките 1 100 000 софиянци с право на глас, само около 247 500 са упражнили правото си на глас, а от тях, само 173 250 или общо около 15.7% са подкрепили Фандъкова.

Нямам спомен София да е имала клет, избран с толкова нищожно малцинство, сравнено с броя на всички избиратели.

Вместо да ни будалкат с умора, резервни скамейки, спортни стратегии, "голям бой ги бихме", "който не е с нас е с БСП и ДПС" и прочее глупости, по добре е да чуем признанието, че вълната, която катапултира Борисов във висините на властта, всъщност бе вълната на недоволството от безобразията на тройната коалиция, предвождана от Серго и Доган. Доверието, което си спечели генералът, благодарение на простоватия си език и грубоватия си вид, всъщност е доверие на кредит. Кредит, който му е даден за определен срок и при ясни условия: да бъдат преодолени и (по възможност) санкционирани безобразията на същата тази тройна коалиция.

Въпреки не много опърничавите медии, мнозина, отърсвайки се от еуфорията около евро и парламентарните избори по-рано тази година, стават все по-взискателни, а гледан с изтрезняло око, генералът представлява не много лицеприятна гледка.

Електоратът (не само синият) не е като говедата на Гана, дето могат да бъдат изкарвани при нужда. Не всеки е склонен да гласува за когото и да е, стига да е предложен от Борисов. Безличните кандидатури, при пълна липса на съревнование на тези избори, вземат толкова гласове, колкото заслужават, а големият процент негласували ТРЯБВА да им подскаже, че в конкурентна среда те нямат шанс.

Използвайки спортната реторика на Борисов ни остава да вярваме, че през идните две години до пълните кметски избори някой ще успее да върне интригата в мача и да вкара избирателите отново в играта.

Видя се, че това най-вероятно НЯМА да стане със селекционер и треньор като Борисов и Цветанов, защото "самодоволството, повече от нормалното, не е добър знак"...

Снимка на Борисов: Дневник

1 коментар:

  1. Хм... След САМО три месеца управление вече се вижда, че сгромолясването на ГЕРБ е неминуемо. Подозирам, че то ще бъде по-шумно от това на Тройната коалиция.
    Сапунения мехур ще се пукне, интересно ми е обаче кога.

    Трагедията обаче е в друто. А после накъде? ББ спечели изборите не поради това, че хората много му вярват, а защото искаха да ИЗРИТАТ Тройната коалиция от властта.
    В България обаче няма сериозна политическа алтернатива. Просто няма за кого да гласуваш - колкото и да змучи изтъркано, но наистина всички са маскари!

    Ако има организации, които все още са запазили почтеността си (напр. ПП Зелените), те са прекалено малки и слаби и могат засега да поставят проблемите, но възможността им да влияян за реалното решение на тези проблеми е ограничена.

    България има остра нужда от кадърни и честни хора във властта. Ама къде ги? Поне аз не ги виждам сред т.нар. "политическа класа"...

    ОтговорИзтриване