AdSense Top

събота, 8 май 2010 г.

Охридската конференция за диалог между религиите и културите

За някои провеждащата се в Охрид Втора международна конференция за диалог между религиите и културите може да е част от кампания за национално брандиране. Вероятно няма да са съвсем в грешка, но това не ме интересува. За мен е важно друго. Поканен бях (за втори път) на тази конференция заради принадлежността ми към една от основните доктрини, в рамките на богатото духовно наследство на Индия.

Вероятно мнозина биха оспорили смисъла на подобни ефектни, скъпи и показни мероприятия, това обаче не ги прави маловажни. За мен те са израз на добра воля и демонстрация на степента на готовност на участниците да водят диалог и да уважават различията. Участвам в конференцията като гражданин на държава, в която общинските съветници могат да забранят на "педерасите и сектите" да демонстрират чувствата или вярата си на публични места. И от тази гледна точка, за мен е доста любопитно да наблюдавам поведението и посланията на всички участници в този форум.

При всички случаи се отнасям с нужното уважение към македонските власти, които за втори път (в лицето на премиера, министрите и президента) организират тази конференция, но не мога да не изразя съжаление, че политическата целесъобразност започна да взима превес. Първоначално добрата идея да се създаде форум за диалог между културите и религиите изглеждаше много модерен и европейски, но тази година диалогът бе сведен до минимум, микрофонът бе даден на участниците в края, при приемането на декларацията (която ще излезе скоро на сайта на конференцията), но всички предложения за козметични промени на текста бяха умело отклонени от манипулативно председателстващия. В същото време, приемайки декларация срещу дискриминацията и за толерантност, по време на конференцията не чух да се изказват представители например на бешикташите, които са представени от векове в региона, но са недолюбвани от ортодоксалните представители на тяхното вероизповедание.

Тоест, политическата коректност и целесъобразност тази година взеха връх над искреното желание на вярващите, изразено още през 2007, да създадат и участват във форум, основан на диалога и уважението.

Какво още ми направи впечатление? Със сигурност политическия и държавен пиар зад тази конференция предполагаше много по-активно участие на православните църкви. Основните медии в страната излъчваха редовно репортажи за събитието, а в тези емисии, които аз гледах, ясно бе изразено съжаление, граничещо с неодобрение на това, че Българската, Руската и Гръцката православни църкви не са изпратили официални представители на събитието. Предположението за политическа подкрепа (в спора между Македония и Гърция за името) висеше недоизказано във въздуха. Осъзнавам цялата сложност на т. нар. македонски въпрос и по тази причина не се наемам да го коментирам, но знам, че има и по-добър начин да се "използват" религиите, без да бъдат намесвани в преки политически спорове, като този между гърците и македонците.

Друго нещо, което ми направи впечатление, бе агресивното изказване на Ендрю Бейкър, директор на международен еврейски комитет (не е македонец), в което акцентът бе поставен не върху необходимостта от уважение и диалог между религиите и културите, а върху гоненията над представителите на неговия етнос и религия, сякаш някой в залата се съмняваше в това. Той стигна до там, че акцентира върху срамния факт от българската история, при която повече от 7000 македонски евреи са депортирани българските власти в Македония към лагерите на смъртта, малко преди България да спаси своите над 40,000 от подобна участ. Чест прави на всички членове на българската група в Охрид, че загърбиха религиозните различия и бяха готови да изразят общо мнение по въпроса, но по една или друга причина това не се случи, а аз се надявам, че въпросът няма да бъде "решен" в типичния за настоящото управление на България безпардонен и арогантен стил с поредното скандално изказване на министър Божидар Димитров. Дано не се случи. Най-малкото, защото всички — президентът Георги Иванов, премиерът Никола Груевски и министърът на културата Елизабета Канчевска-Милевска, цитираха с уважение изказването на президента Желев при участието му на конференцията през 2007 г. За мен, подходящото решение на този проблем със сигурност включва извинение.


Иначе, конференцията мина добре. В смисъл, че страничният наблюдател можеше да види католици, мюсюлмани, православни християни, индуси, дори и шинтоити (чак от Япония) да се хранят на една маса, всеки със своята диета, и да водят диалог. Това, в крайна сметка, за мен е положителното от тази конференция.

Надявам се, че инициативата, вдъхновена от покойния президент Трайковски, няма да се опорочи, в опит да бъде употребена за политически цели.

2 коментара: