AdSense Top

понеделник, 19 юли 2010 г.

За възпяването на ведически мантри

"Ведите включват огромно тяло от санскритска поезия, философски диалози, митове и мистични формули" — Така започва описанието на ведическото повтаряне на мантри на сайта на ЮНЕСКО, определящ тази практика за "нематериално наследство на човечеството". Ползвам по-сложна комбинация от думи, защото съзнателно се старая да избегна употребата на "възпяване", "пеене на псалми" и "песнопение" при превода английската Chanting. Chanting е нещо повече от църковно песнопеене.

Исторически, ведическите текстове са определяни на около 3500 годишни, но самата традиция ги описва като апаурушея — несъздадени от човешко същество, а възрастта им се свърза с началото на творението.

Идеята на повтарянето на ведическите мантри е, че това води до положителна, духовна трансформация на съзнанието. Тази традиция описва материалния свят като временен, лишен от същност. Отражение на духовния. Всичко в материалния свят е временно и тленно, но умът, подобно на сън, приема временните неща, без постоянно съществуване, за реални и същностни. Обратното — духовният свят е определян като вечен, а всичко в него е изпълнено със знание и доставя истинско удовлетворение. Така, основните характеристики на душата я карат да страда при загуба на материалните обекти в този временен свят, в който се намираме.

Горе-долу тук е и ролята на ведическите мантри. Осъществяват връзката между духовното и материалното, помагайки на повтарящите ги да се придържат към същността и да загърбят сянката и отражението, създаващи илюзорни обекти.

Макар и застрашена, тази традиция е все още жива. Гаудия вайшнавизмът, принадлежащ към ученическа последователност, за която се казва, че започва от Брахма, поставя възпяването на ведически мантри на централно място в своята духовна практика за самоусъвършенстване.

Сред най-важните мaнтри е Маха-мантрата Харе Кришна. "Маха-мантра" се превежда и като велика мантра — звук, освобождаващ ума от илюзията, караща го да приема временните обекти за същностни.

Тази традиция има своя ренесанс, започващ някъде през 16-ти век, а днес, в храмовете в Индия, свързани с вайшнавизма, може да срещнете вярващи, които, събрани на малки или по-големи групи, с или без музикален съпровод, възпяват величието на своя Бог. Едно от тези места е Вриндавана. Сред най-важните храмове там е Кришна Баларам Мандир, където наред с всички церемонии, характерни за за такова място, тече и 24 часов киртан — възпяване на Маха мантрата Харе Кришна. 24 часовото възпяване в този храм бе започнато и поддържано дълги години от Аиндра дас. Някъде в средата на 80-те той се премества да живее постоянно във Вриндавана, с идеята да възроди тази практика в храма. Водените от него групови възпявания са били източник на вдъхновение за мнозина, принадлежащи към тази традиция.  На 16-ти юли през нощта, след трагичен инцидент, Аиндра напуска този тленен свят. Всички последователи на Гаудия вайшнавизма, които са били някога в контакт с неговата личност, каризма и с духовната сила на повтарянето на Маха-мантрата Харе Кришна, организирано и водено от него, вярват, че той е намерил покой от материалните безпокойства, постигайки духовно съвършенство.

Няма коментари:

Публикуване на коментар