AdSense Top

сряда, 11 август 2010 г.

Защо трябваше да се случи?

Конституция на Република България
Чл. 1 (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Суверен. Това е думичката, която Конституцията ползва, описвайки българския народ. Суверен, по отношение на всичко, случващо се в България, включително и на политическата и управленска сцена.

Първото фактическо разминаване между волята на Суверена и излъченото от него политическо представителство, в лицето на управляващата ГЕРБ, бе Законът за електронните съобщения. Тогава, макар и не толкова масово и не с такъв социален заряд, колкото на протеста през януари 2009, обществото по категоричен начин показа, че не е склонно да жертва извоюваните си свободи, заради обещавана, но имагинерна сигурност. Премиерът, воден от желанието си да изглежда така, сякаш действа в унисон с волята на Суверена, привидно отстъпи, а по-късно, след като Борисов призна отстъплението за своя "най-голяма грешка", след което мнозинството прие такива промени в ЗЕС, че фактически, в много голяма степен запази възможността на полицията да достъпва неправомерно и, вероятно, не съвсем добронамерено, до личните трафични данни на гражданите.

С този си акт управляващите от ГЕРБ за първи път недвусмислено демонстрираха разминаването между декларираната близост до народа и авториратната си същност, при която едноличният лидер си позволява да отива в Парламента в последния момент, преди някое гласуване и да променя резултатите от него само с еднолично разпореждане.

Така, за първи път бе подсказана истинската същност на ГЕРБ — лидерска, авторитарна партия, при която волята на "вожда" единствено има значение. (Всъщност, първата индикация за мен бе напускането на Парламента от рапъра Мадафака, което се случи без никакви писани правила и принципи, но това е друга история.)

Друго нещо, което е показателно за управлението на ГЕРБ е честата смяна на позицията по редица важни въпроси, в съответствие с непосредствените настроения сред електората и в медиите, както  и липсата на последователност по редица важни за страната проблеми (ДДС, АЕЦ Белене, Бургас-Александруполис и т.п…).  Така естествено стигаме до третия човек в държавата (след премиера и президента) — председателя на Народното събрание, г-жа Цецка Цачева, която, вероятно окрилена от честите промени в мнението и позицията на своя лидер по редица важни въпроси, сякаш обобщаващо за демонстрираната от ГЕРБ непоследователност и честа промяна на мнения и позиции, философски обобщи, че "моралът има различни измерения".

Това, за мен, цялостно оформя политическия облик на ГЕРБ, като партия, при която нищо друго, освен волята на Първия ръководител няма значение, заявените позиции често се менят, а спазването на поетите ангажименти не е е водещ принцип.

Случаят с честите напоследък гафове на министър Божидар Димитров потвърждават това. При първия гаф той бе предупредел лично от премиера, а и сам декларира, че при втори такъв ще си ходи. Това не се случи нито при втория, нито при третия, нито при последвалата серия от гафове в поредица от интервюта, които очевидно излезлият от нормална кондиция министър даде.

Силите на гражданското общество стигнаха до там, да се противопостави в Интернет, провокирайки част от медиите вяло да изкоментират издънката с неприемливите характеристики на българския народ, които Димитров даде, но не стигнаха до там да поискат по-сериозна санкция, освен нелепите последвали обяснения на министъра, които сякаш задълбочиха усещането за нещо гадно, което ни се случва…

Премиерът пък не пожела и този път да демонстрира съпричастност към проблема и последователност в думите си, отпращайки всички към "достатъчно големия Божидар Димитров, който сам може да отговори" за действията  и думите си.

Така, премиерът също наруши (вероятно не за първи и не за последен път) имиджа си на мъжкар, който държи и спазва думата си.

Точно по тази причина случаят с Божидар Димитров трябваше да доведе до по-сериозни санкции, а медиите трябваше да са преносната среда между Суверена и политическото му представителство. Трябваше, но не се случи. Вероятно корпоративната им и политическата им зависимост попречиха дебатът ефективно да излезе от виртуалното пространство и да се пренесе в реалния живот на политическата ни действителност.

И този път управляващите, чрез своя лидер, заеха мястото на Суверена, не позволявайки единственото логично нещо да се случи — самозабравил се политик да отиде там, където му е мястото. В историята!

И този път процесът по формиране на действащо гражданско общество, което може да наложи волята си над политическата класа, не бе довършен. А чудото, около мощите на Йоан Предтеча можеше да се случи...

Снимки: Нюз БГ и Фрог Нюз

3 коментара:

  1. В реакцията на гражданското общество си пролича колко то още не е готово да реагира адекватно на подобни предизвикателства от страна на властта. Коментарите се концентрираха върху детайлите на случая и до голяма степен се изчерпваха с "контраобиди" към Б. Димитров. Това всъщност не беше реакция на протест, а спонтанен, до голяма степен безадресен израз на общо неудовлетворение, за който непремерените приказки на Димитров подействаха като стартер. За съжаление, реакцията не беше насочена срещу същността на проблема.

    Самият Б. Димитров е просто някакъв индивид, попаднал на днешното си място по стечение на обстоятелствата. Като личностни характеристики той не е представителен – и не може да бъде представителен – за каквото и да било. Нито може да символизира каквото и да било. Затова не е интересен.

    Словесното му разпищолване също не е нещо кой знае какво. Наслушали сме се и на значително по-драстични примери, да не започвам да цитирам.

    Всъщност тук трябва да се напомни, че това за "шибания народ" е смислово същото като чикагското прозрение на Борисов за "лошия човешки материал". Може би затова Б.Д. е толкова уверен, че премиерът няма да го изгони заради ТОЧНО тази реплика: защото ще бъде запитан защо го гони, след като и той е казал същото – и ще трябва да се обяснява и оправдава, което Борисов никак, ама никак не обича.

    Това обаче са пак детайли. Главното в казуса е друго: то е, че поведението на Б. Димитров е поредното свидетелство колко бързо и невъзвратимо управляващите биват завладяни от синдрома на олимпийското самочувствие. Казусът е индикатор за атмосферата в коридорите на властта.

    Той подсказва, че всичките показни низвергвания на сгафили партийни и управленски кадри всъщност са само прах в очите. Симулация на чувство за отговорност пред избирателя – а не ефективно налагане на отговорен стил на поведение в политиката и управлението.

    Точно обратното: коридорите на властта очевидно индуцират в своите обитатели усещането, че те са над всички и всичко. И не дължат отчет никому, също като олимпийските богове. Е, най-много да внимават със Зевс, щото той е все пак гръмовержецът, нали...

    В интерес на истината, има от кого да копират подобно поведение. Ако вземеш едно към едно приказките на самия Борисов, ще си представиш, че той лично строи магистрали за закуска, за обяд раздава пенсии на целокупното народонаселение, а привечер, между другото, оправя енергийния и финансовия баланс на страната. ЛИЧНО – с две голи ръце и широкия н'ам колко педи (питайте Берлускони) гръб. Разбира се, гордо поемайки ПЪЛНАТА отговорност за всичките си действия (то оставаше и да не я поема).

    ОК, всеки си има право да се изживява по някакъв начин. Ако фактически си върши работата, това може да му се прости, хората са склонни да бъдат толерантни. Но напоследък изглежда, че Борисов не само се изживява като местния шериф; той все повече започва да си вярва че Е местният шериф. И всичките му подчинени постепенно, но неотклонно се превръщат в местни шерифчета. Всеки в кварталчето си. Което води (поне у нормално мислещите хора) до крайно неприятни предчувствия за бъдещето.

    (продължава)

    ОтговорИзтриване
  2. (продължение)

    Навремето имаше един такъв, дето си беше повярвал безгранично – казваше се Жорж Ганчев. За щастие, хората се усетиха овреме и нито му дадоха достатъчно проценти в парламента, нито го избраха за президент. Затова феноменът Жорж Ганчев бързичко залезе на политическия ни небосклон, без да нанесе кой знае какви вреди (поне не и материални).

    При Борисов обаче положението е много по-сериозно: той ВЕЧЕ е в положение, в което контролира по-голямата част от властта. Още в началото на възхода му като политик писах, че основната опасност пред него е да си повярва прекалено – и да развие самочувствие, недопустимо за един политик (какъвто и да е той) в една парламентарна демокрация. За съжаление, това май започва да се случва.

    А подобен пример от върха на държавната власт е ужасяващо заразителен надолу по йерархията и може неусетно да доведе до катастрофални последици. Не знам дали самият Борисов си дава сметка за това.

    Високопоставени политици и управленци вече без задръжки ръсят какви ли не глупости – напълно забравили, че задължително умение за всеки политик е да си мери приказките. Не от някакви паркетно-дипломатически съображения (Сакскобургготски е обратната крайност) – а поради простия факт, че е длъжен да засвидетелства уважение към тези, които са го поставили на власт. Ежечасно и ежеминутно, без уговорки. И това трябва да си личи в цялостното му поведение, не само в приказките му.

    Вместо това ни се демонстрира олимпийското самочувствие. Дори опитите за обяснение от страна на Димитров звучат толкова пренебрежително, подигравателно и безочливо, че само заради тях би следвало да бъде санкциониран. Показно санкциониран. Да ми обяснява той какво значело "шибан" – и то по такъв начин, че дори и идиотестата леля Мария от рекламите за прах за пране би му теглила една сочна майна. Има някаква граница, която в този случай беше тотално премината. Проблемът е там, че Димитров въобще и не осъзна, че я е преминал. Нито някой му го каза: медиите мълчат, Борисов се прави на разсеян, а парламентарната опозиция в лицето на БСП лавна по обичайния си начин, използвайки повода за поредния изблик на междупартийна неприязън "по принцип".

    Скоба: тук въобще не важи хипотезата "изпуснал се". На един политик от подобно ниво не му е позволено да си ПОМИСЛЯ подобни неща, камо ли да се "изпуска". Апропо, в това отношение случаят е същият като с прокурора Роман Василев при ареста на бившия военен министър. Дали, аджеба, на един американски прокурор ще му минат през ум подобни мисли, когато арестува заподозрян? Камо ли да ги изрече – и то на всичкото отгоре пред камера, след като знае, че записът веднага отива в новините? Това е пак олимпийско самочувствие, но на правоохранителните органи. Синдромът е плъпнал навсякъде.
    _________________________________

    Та: лично аз не искам да свалят Божидар Димитров. Напротив, искам го там, но с намордник. И то така, че намордникът да се вижда отдалеч. И да напомня непрекъснато на колегите му, че за олимпийско самочувствие в коридорите на една демократична власт бият.

    Пък белким им дойде акълът в главата. Ако и да не е моралът (щото там процесът е по-сложен), то поне акълът.

    Намордникът може да бъде всякакъв. Примерно, забрана за публични изказвания за период от 6 месеца (да речем). Или намаляване на заплатата му наполовина, пак за толкова време (поне). И т.н., варианти много, въпрос само на желание е да се измисли подходящ.

    Ако олимпийският синдром още не е завладял напълно Борисов, той би могъл да направи нещо подобно. И да го използва като повод да си сложи малко намордник и самият той (представям си го как казва пред микрофоните – тук щях да ви кажа нещо по-солено, ама трябва да внимавам, да не се наложи аз самият да се наказвам, както наказах Божо... ;)).

    Ако обаче наистина вече се е взел за Зевс, ситуацията неминуемо предстои да загрубее. Колкото и да ми е неприятно да пророкувам подобни неща.

    Айде да видим...
    ______________

    P.S. Сори за дължината :(

    ОтговорИзтриване
  3. Фекалите са еднакво отблъскващо отвратителни независимо от това дали се намират в тоалетната или извън нея. Това важи с пълна сила за др.Б.Димитров Созополски и множеството подобни нему от бутафорния кабинет на Негово Самонадуващо се Маркучие.

    ОтговорИзтриване