AdSense Top

вторник, 26 октомври 2010 г.

Селският хитрец в стъкларски магазин

Ранният Борисов. Снимка: News.bg
Популизмът е говорене. Не е действие. Когато популисткото говорене се превърне в действие, настъпва хаос. Да си припомним осигуровките, чието намаляване с 2% и последвалото повишаване с 1.8% бе определено от Борисов, като последователност...

Същото стана и с големите енергийни проекти, които мнозина считат за инструмент на икономическа зависимост от Русия. За тях, Борисов, идвайки на власт, заяви, че се отказваме, в случая с петролопровода Бургас-Александруполис, а Белене пък замразяваме и търсим европейски инвеститори.

Това беше в началото. Думи...

Междувременно, Борисов смени тезата. Спря да се отказва и зачака екологична оценка, с което тотално отсвири референдума на бургазлии, а руснаците, естествено, извадиха подходящата еко-експертиза...

Същото, горе-долу, ще стане и с АЕЦ-а. Европейските инвеститори се сведоха до сръбски стратегически интереси, а от там, след няколко срещи с високопоставени руски политици и бизнесмени, Белене се върна отново под крилото на руския орел...

Борисов демонстративно не обърна внимание на деликатния френски намек за отделянето от руското влияние...

Във вътрешно-политически план подобни действия вероятно са много рейтингови, но те са нищо повече от селски тарикатлък — щедри, често абсурдни или неизпълними обещания на едро, демонстрация на силни емоции пред и към медиите, артистично-контролиран гняв и предизвикано любовно обяснение на повечето водещи медии — все рейтингови действия, прикриващи управленска немощ и стратегическа кокоша слепота.

Във външно-политически план, поведението на Борисов може успешно да бъде сравнено с това, на слон в стъкларски магазин. Спомнете си трактора, с който Цветанов копае трупове — фамозната лекция на премиера пред фондация "Конрад Аденауер"... Така стана и с всички енергийни проекти, конституиращи руското енергийно влияние у нас.

Борисов напоследък. Снимка от Интернет
Всичките му словесни флик-флаци не му вещаят обаче нищо добро във външно-политически план. Да разгледаме изолацията, в която се намира Първанов — ревностен защитник на руските енергийни проекти. Коя е последната западна демокрация, която той е посетил?..

Именно в този контекст трябва да разглеждаме и категоричната, даже прекалено ангажирана за чужд дипломат в суверенна държава, позиция на американския посланик, Н.П. Дж. Уролик, който в прав текст ни съветва:
...Има два въпроса, които България трябва да си зададе - дали АЕЦ "Белене" е икономически обоснован проект, като той трябва да се оцени по отношение на всички икономически параметри и на второ място дали осигурява енергийната сигурност за България и за целия регион... Кабинетът трябва ясно да се ангажира за "Набуко"...
Нека не си правим илюзията, че подкрепата или липсата на такава няма никакво значение за българското правителство. Моята скромна прогноза е, че без западната подкрепа, дните на този кабинет са преброени. Дано и Борисов го разбере. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Иначе, кризата може да свършва на Димитровден, но започва зимата. А, зимата се зареди с недоволство, нещата имат навика да излизат извън контрол.

петък, 22 октомври 2010 г.

Пестеливият Цветанов

Снимка Интернет, както се казва
Вестник СЕГА публикува две поредни статии (първа и втора), които повдигат съмнение около законността и честността на придобитите средства на един от рейтигновите герои в държавата, борецът срещу организираната престъпност, педофилията, отвличанията и всички злини на куп — вице-премиерът Цветан Цветанов.

По време на медийния демарш на шефа на НАП, Красимир Стефанов вчера, той не хвъри много светлина по темата, освен, че нееднократно повтори, че при тези данни за всеки друг гражданин тази проверка би била преустановена. Хвърли няколко пъти бомбата с доходите на семейство Цветанови, които възлизали на около 320000 „разполагаем доход“, т.е. след всички данъци. Стефанов спомена и направените от Цветанов преводи през ДСК на стойност 255100 лв, от които 139000 лични и 115286 — кредит.

Къде вижда тези числа г-н Стефанов не мога дори и да гадая. Изненадва ме разликата, която се получава в неговите твърдения и тези, на вестник СЕГА — влизайки в голямата политика, Цветанов разполага с влогове (разбирай, спестявания), на стойност 47872 лв. Повечето данни, споменати в статиите, могат да бъдат открити в декларациите на сайта на Сметната палата.

Достоверността на данните, цитирани в СЕГА лесно може да бъде проверена, а част от информацията може да бъде видяна и в декларациите на министъра за 2009 и 2010 г.

Да разгледаме елементарните сметки. Според статиите, Цветанов има да доказва едни 124803 лева. Сумата се образува така:

От цената на апартамента — 146436 лв. приспадаме доказуемите разполагаеми средства по трудови възнаграждения и други приходи — 124583 лв. и получаваме 20853 лв., към които добавяме спестените 102950 лв. и стигаме до недоказуемите 124803 лв.

Нека обърнем внимание на една незначителна подробност!

Според данните, цитирани от вестника, към края на 2008 Цветанов би могъл да разполага с приблизително 69503 лв., които се формират от притежаваните преди 2005 г. 47872 лв. и заплатите му като функционер на ГЕРБ за периода 2007/08, когато, според СЕГА, е получавал по 1200 лв. на месец (малко под 1000 лв. след данъците).

През 2008 г. Цветанов купува апартамента за 146436 лв. От тях изваждаме доказуеми те 69503 лв., а за доказване остават още 76933 лв.

През 2009 Цветанов декларира спестените 102950 лв. Когато започва работа, като министър, той декларира спестяванията, но приходи в декларацията няма! Приходите му би трябвало да възлизат на около от заплати за 6 месеца, като висш партиен функционер в ГЕРБ — около 5900 лв. и 49181 лв. от консултации и "друга стопанска дейност" (консултантските хонорари са видими и от декларациите на Цветанов). Общо от заплати, консултации и друга стопанска дейност получваме 55081 лв.

Тоест, към датата на встъпване в новата длъжност, Цветанов трябва да доказва произхода на спестените 102950 лв. и онези 76933 лв., останали му след продажбата на апартамента в края на 2008 г. Цялата сума възлиза на 179883 лв.

Ето какво казва НК:
При определяне квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
През 2010 г. минималната заплата е 240 лв. Така, ако тези 179883 лв. останат недоказани, това би означавало около 750 минимални заплати, или вероятност за престъпление в "особено голям размер“.

Да видим и друг цитат от НК:
"Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.
Дължимите данъци върху 179883 са 17988.30 лв., или дължим данък в "особено голям размер"...

Трябва обаче да разгледаме и други интересни факти:
  • Любопитно е да се разбере дали фирмата, която продава апартаментите, е продала имота на реални или занижени цени? 
  • С каква политическа логика Цветанов и Борисов ще обяснят близостта на фирмата с ДПС? 
  • Как Цветанов и Борисов ще обяснят факта, че фирмата е печелила по 3 и повече обществени поръчки за последните 5 години? 
  • Как Цветанов ще обясни плащания на ипотека и лизинг за почти 1000 лв, получавайки около 950 и спестявайки за няколко години 102 хиляди и харчейки 124 хиляди?.. 
  • Дори и да приемем, че през целия период — 2000-2009 г. Семейство Цветанови са имали разполагаем доход от 320000 лв., редно е да видим как тази сума се е движела през годините, за да можем да добием реална представа дали към датата на настъпване на дискутираните събития те са разполагали с необходимите суми да закупят апартамент за 146436 лв. и да останат със спестявания от 102950 лв. Или казано по-просто, това, че за 10 години Цветанови хипотетично са разполагали с 320000 лв. не означава автоматично, че за периода 2005-2010 те са могли да изхарчат близо 150 хиляди и да спестят 100 хиляди. 
Освен всичко това, Цветанов трябва да обясни какви консултантски дейности е извършвал, за коя фирма и в кой период — преди министерския, което би означавало, че е консултирал по въпроси за синхронизиране на българското и европейското законодателство по времето на тройната коалиция, или по време на министерския си мандат, което пък би означавало, че е извършвал консултантска дейност, докато е заемал висока държавна длъжност.

Топката без съмнение е в полето на Борисов. Дали ще играе дефанзивно, бранейки Цветанов в глуха защита и ще компрометира по този начин имиджа си на безкомпромисен борец за законност, нов морал, законност и справедливост, или ще смени играча, зависи от Премиера.

За сега обаче индикациите са по-скоро в посока на това, че Борисов ще мине в глуха защита и ще поеме всички негативи заради многоимотния си заможен, но разсеян министър.

неделя, 17 октомври 2010 г.

Темите на седмицата и темите в медиите...

Случи ми се да участвам в "Уикенд с ТВ7" наскоро. Вчера един от гостите бе Илия Марков, а тази сутрин — Комитата.

Тези две издания на предаването за пореден път показаха различния дневен ред на медиите и реално случващите се проблеми в обществото.

Очакванията ми бяха, че теми, като "Полетът на хеликоптера", "Германската желязна лейди в София", или "Мълчането на медийните агнета" за наградата на журналиста Асен Йорданов ще влезнат в програмата.

Уви. Излъгах се. Наложи ми се да проследя диалога в студиото, в който участват уважавани от мен хора, по теми, като Европейо-пернишкия университет, надхитрянето около Панагюрското съкровище и пр.

Единствената тема, която заслужава внимание — тази, с главен герой, носещ прякор на селскостопанска техника и посочен за цар на подземния свят, бе отразена вяло и почти с нищо не ме обогати информационно, подобно на абсолютно синхронното ѝ отразяване във всички възможни медии...

Ако аз можех да влияя върху дневния ред на подобни предавания, със сигурност щях да предложа следните теми:
  1. Първо, щях да настоявам в програмата  да влезе наградата на журналиста Асен Йорданов, в контекста на скандалните му разкрития за управляващите, най-вече твърденията му, че България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г., както и разследването му за нелегална фабрика за цигари през 1995, която е била собственост на сегашния премиер. Да не забравяме, че наградата "Leipzig Media Award е учредена през 2001 г. от медийна фондация и се присъжда на изявени журналисти, издатели и медийни институции, които са ангажирани с каузата за защита на свободата на словото и правейки това се излагат на риск. Председател на фондацията в момента е кметът на Лайпциг Бюрхард Юнг". Значима тема, нали?
  2. Втората тема, която бих задал, е промяната на мярката за неотклонение на "лоялния гражданин" Ал. Петров, в контекста на политическата отговорност за ГЕРБ за провала на основното им пропагандно клише — борбата с лошите и организираната престъпност. Щях да разгледам тази тема и в контекста не само на съд и прокуратура, но щях да обърна внимание и на ролята на следствието. Не на последно място, щях да провокирам гостите да разсъждават по въпроса защо Борисов демонстративно се разграничава и не желае да коментира или да прояви категорична и твърда позиция по казуса "Ал. Петров".
  3. Третата тема, която щях със сигурност да включа в програмата, това е хладното посещение на Ангела Меркел в България, която не каза почти нищо обнадеждаващо за управлението, извън протоколните любезности. Дойде, поседя няколко часа и отлетя. Заедно с нея отлетя и надеждата, че ще срещнем безрезервна подкрепа, по пътя към Шенген... Именно протоколни бяха изявите ѝ. Подкрепяла ни Германия, но в усилията ни. Различно е от това, да ни подкрепят ЗА Шенген, нали? Оценката на Германия щяла да бъде "честна и справедлива"... 
Как обаче тези теми влезнаха в медиите?

Така:
"Той с 25 червени рози. Тя: Браво за войната с мафията..." (24 часа) "Тя" естествено е "личната приятелка“ на Борисов - Ангела. Ал. Петров? Нито дума за трите въпроса, които поставям по-горе, относно триото Борисов, Цветанов, Петров...

А, за наградата на Асен Йорданов, ако не беше Атанас Чобанов, Медияпул и Дневник, нямаше да научим.

Толкоз за дневния ред на обществото и този, на медиите. 

Нали знаете? "Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!" А, премиерът отива на мач на Лудогорец и пита публиката от къде да си купи семки. Мило, нали?..
Снимка: ДАРИК НЮЗ

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Виждате ли разлика?

Русия е страна с президенстко управление. Руското Федерално събрание е двукамарно. Не може да се каже, че Русия е бедна държава — БВП на човек е 16100 долара за 2008, или общо 2,266 трилиона за всичките 140 милиона народ... Според информация в Уикипедия, дори е на 8 място, след САЩ, Япония, Китай, Германия, Франция, Великобритания и Италия.

Чили също е страна с президентско управление и двукамарен Парламент, но е малко по-бедна. БВП на Чили за 2008 е 9912 долара на човек, или 166.3 милиарда за население от почти 17 милиона души. Чили е на 46-то място, според същата класация.

На 12 август се навършиха 10 години от аварията с руската подводница Курск, довела до смъртта на 118 души.

По същото време, на 12 август 2010 г. се навършиха 5 дни, от както 33 миньори бяха затрупани в чилийска мина.

До тук всичко е сходно, нали?

Има обаче една съществена разлика. Президент на Руската федерация на 12 август 2000 г. е Владимир Путин. Тогава се случва аварията в Курск, отнела 118 човешки живота. Под неговото ръководство Русия отказва международна помощ и обрича 118 души на смърт.

Близо десет пъти по-малко Чили обаче се обръща за помощ, включително и към НАСА, в резултат на което бе планирана, проведена и перфектно реализирана впечатляваща акция, спасила близо три пъти по-малко човешки живота в несравнимо по-бедно Чили.

Възможни са всякакви коментари, от космическите технологии на НАСА, през японските сондьори, до цената на цялата акция и показното ѝ отразяване в медиите. вероятно, част от съображенията ще са рационални, но няма отговор на един съществен въпрос:

Въпросът, който остана без движение е този, за моралните, стратегическите, политическите и пр. подбуди, накарали президента Путин да не търси помощ при спасяването на 118 души, осъждайки ги на смърт.

Сила и мощ ли демонстрира руският президент? Какво демонстрира Русия, плащайки с цената на 118 живота?

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Високо, високо, високо...

Снимка: Дарик Нюз
Тези дни всички сме впечатлени от "хвърковатата чета" на НАП, които, окрилени от "личното разпореждане" на премиера, летят високо в небесата и наблюдават от птичи поглед беззаконието...

Страх ги било, каза премиерът, затова лично разпоредил упражнението с вертолета. Бравос!

Всенародната радост обаче бе помрачена от президента, който призова не само тия, ами всички незаконно забогатели лица да бъдат ударени от строгата, но справедлива ръка на Закона, държаща в този момент лоста за управление на хеликоптери...

Видимо раздразнен, в поредното си интервю, премиерът, провокиран от безсрамието на президента, назидателно обясни:
"Аз се съмнявам, че в края на втория му мандат, той сега разбира за всичко това, така че го моля просто да ни поздрави..."
Аз пък се съмнявам, че полетите с хеликоптер са единственият начин да следиш за лоши данъкоплатци и закононатушители! Особено, отчитайки силното желание на МВР да продуцира екшън сериали по всички национални телевизии...

Съмнявам се, че работата на ГДБОП е да нахлуват "прибързано" в грешни имоти, докато НАП-аджиите летят в небесата...

Съмнявам се и в друго! Съмнявам се в това, че за 4 години, като Главен секретар на МВР, Борисов, произведен в генералски чин от Георги Първанов, не е знаел за незаконните строежи и скъпи имоти.

Кой ме пита обаче мен?

Алфа Рисърч съобщи благата вест: Народът пак повярва на правителството! Понеже Първанов най-вероятно няма да поздрави Борисов, ще го направя аз: Конграчулейшънс, Борисов!

Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!

петък, 8 октомври 2010 г.

Представителна ли?!

По подразбиране, представителната демокрация идва с пакет отговорности, които упълномощените да вземат автономни управленски решения, носят пред суверена — избирателите.

В този смисъл, смяната на министър в известна степен представлява предоговаряне на отговорностите. Ако смяната на един и същ министър е втора за няколко месеца, тогава предоговарянето на отговорностите, поради промяната в първоначалната уговорка са повече от очевидни.

Ако сферата, в която се извършва предоговарянето, е здравопазване, тогава, заради своята значимост за обществото, проблемът с прилагането на обичайни и логични процедури, както и формалното поемане на отговорност пред упълномощителите (избирателите) е повече от необходимо. Все пак, не става дума за смяна на чиновник на някоя синекура длъжност, нейде из дебрите на администрацията, а говорим за смяна на здравния министър.

Какво обаче се случи у нас? Демонстрира ли премиерът това, че смяната на министъра на здравеопазването е и негова отговорност? Дойде ли в Парламента, да представи лично новата номинация?

Не.

Нещата се развиха различно от логиката, която процедурата на представителната демокрация предполага. Борисов демонстративно изпрати своето вице, който, според мнозина също е „пътник“, да представи нов министър на здравеопазването, който, както самият Константинов отбелязва, заема пост с голямо текучество напоследък...

Естествено, провокирана от демонстративния премиерски непукизъм, опозицията използва случая да предприеме действия, които, въпреки, че изглеждат забавно и несериозно, всъщност доста умело илюстрират абсурдността на ситуацията: докато представители на управляващото мнозинство говореха в Парламента, те размахваха плакати с лика на първия държавен ръководител.

Резултатът? Очевидно разгневен, Борисов цъфна в Парламента, за да потупа новия министър по рамото и да нарече работодателите си безделници, обиждайки по този начин и тези, които са ги овластили с механизмите на представителната демокрация — избирателите. „Безделниците“ поискаха всички в Парламента да се разграничат от думите на Първия, което провокира поредния абсурд: Уж демократично действащите граждани за европейско развитие на България не пожелаха да се разграничат от лидера си, обявявайки идеята за почти еретична... Това пък, от своя страна, отчитайки генезиса на опозицията и самоопределянето на ГЕРБ, като демократична и открита партия, практически, за пореден път демонстрира силно субординираната на крайната воля на Лидера структура на ГЕРБ. Както не веднъж съм казвал, БСП трябва ръка да му целуват на Борисов за това, че умело и систематично реанимира своя основен враг от тройната коалиция — БСП на Станишев...

Сякаш, да илюстрира безрезервната вярност към Лидера, председателят на Парламента, г-жа Цачева пускаше и спираше камери и микрофони, като един истински диждей или тон-режисьор, демонстрирайки неодобрение към изказвания „извън дневния ред“, но допусна граничещото с лудост поведение и значително надхвърлило позволеното време, изказване на Волен Сидеров, позволявайки по този начин деструктивен език на омраза — неприемлив, според всички демократични стандарти.

Всичко обаче е наред! Министърът е сменен, медиите са показали Лидера, той се е скарал на депутатите с думи, така приятни на електората, който отдавна завижда на „безделниците“ за евтините кюфтета...

Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!