AdSense Top

петък, 8 октомври 2010 г.

Представителна ли?!

По подразбиране, представителната демокрация идва с пакет отговорности, които упълномощените да вземат автономни управленски решения, носят пред суверена — избирателите.

В този смисъл, смяната на министър в известна степен представлява предоговаряне на отговорностите. Ако смяната на един и същ министър е втора за няколко месеца, тогава предоговарянето на отговорностите, поради промяната в първоначалната уговорка са повече от очевидни.

Ако сферата, в която се извършва предоговарянето, е здравопазване, тогава, заради своята значимост за обществото, проблемът с прилагането на обичайни и логични процедури, както и формалното поемане на отговорност пред упълномощителите (избирателите) е повече от необходимо. Все пак, не става дума за смяна на чиновник на някоя синекура длъжност, нейде из дебрите на администрацията, а говорим за смяна на здравния министър.

Какво обаче се случи у нас? Демонстрира ли премиерът това, че смяната на министъра на здравеопазването е и негова отговорност? Дойде ли в Парламента, да представи лично новата номинация?

Не.

Нещата се развиха различно от логиката, която процедурата на представителната демокрация предполага. Борисов демонстративно изпрати своето вице, който, според мнозина също е „пътник“, да представи нов министър на здравеопазването, който, както самият Константинов отбелязва, заема пост с голямо текучество напоследък...

Естествено, провокирана от демонстративния премиерски непукизъм, опозицията използва случая да предприеме действия, които, въпреки, че изглеждат забавно и несериозно, всъщност доста умело илюстрират абсурдността на ситуацията: докато представители на управляващото мнозинство говореха в Парламента, те размахваха плакати с лика на първия държавен ръководител.

Резултатът? Очевидно разгневен, Борисов цъфна в Парламента, за да потупа новия министър по рамото и да нарече работодателите си безделници, обиждайки по този начин и тези, които са ги овластили с механизмите на представителната демокрация — избирателите. „Безделниците“ поискаха всички в Парламента да се разграничат от думите на Първия, което провокира поредния абсурд: Уж демократично действащите граждани за европейско развитие на България не пожелаха да се разграничат от лидера си, обявявайки идеята за почти еретична... Това пък, от своя страна, отчитайки генезиса на опозицията и самоопределянето на ГЕРБ, като демократична и открита партия, практически, за пореден път демонстрира силно субординираната на крайната воля на Лидера структура на ГЕРБ. Както не веднъж съм казвал, БСП трябва ръка да му целуват на Борисов за това, че умело и систематично реанимира своя основен враг от тройната коалиция — БСП на Станишев...

Сякаш, да илюстрира безрезервната вярност към Лидера, председателят на Парламента, г-жа Цачева пускаше и спираше камери и микрофони, като един истински диждей или тон-режисьор, демонстрирайки неодобрение към изказвания „извън дневния ред“, но допусна граничещото с лудост поведение и значително надхвърлило позволеното време, изказване на Волен Сидеров, позволявайки по този начин деструктивен език на омраза — неприемлив, според всички демократични стандарти.

Всичко обаче е наред! Министърът е сменен, медиите са показали Лидера, той се е скарал на депутатите с думи, така приятни на електората, който отдавна завижда на „безделниците“ за евтините кюфтета...

Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!

Няма коментари:

Публикуване на коментар