AdSense Top

неделя, 14 ноември 2010 г.

Изборният кодекс - костюм по мярката на ГЕРБ и АТАКА

Фидосова — основен застъпник на Изборния кодекс. Снимка: Дарик
На 11 ноември проектът за Изборен кодекс бе разгледан в правната комисия на Народното събрание.

Ясно стана едно: ГЕРБ и АТАКА си скроиха Изборен кодекс по мярка. Костюм, който могат да облекат само Сидеров и Борисов. 

Стана ясно и друго! Съществуването на кодекса се крепи на “турските автобуси”, без които АТАКА се изпразват от съдържание. Това е разменната монета, която ще направи приемането на Кодекса възможно.

Всички останали парламентарно представени партии не приемат основни положения в Кодекса, при това, такива, които поставят под сериозно съмнение демократичните характеристики на този продукт.

Кратка предистория:

Временната комисия, конституирана специално за да създаде проекта, се провали. Срокът за нейното съществуване изтече, а парламенарните партии, представени в тази комисия, приеха единствено доклад за своите различия. Дори дузината експерти не успяха да повишат ефективността и качеството на работата ѝ.

Продуктът:

Проектът за Изборен кодекс, по своята същност, представлява компилация от досегашните съществуващи изборни закони, който има два основни, фундаментални недостатъка:
  1. Не решава проблемите, свързани с нарушения и злоупотреби на изборните правила – купуване на партийни листи, гласове и пр.; 
  2. Проектът за Изборен кодекс има за цел да гарантира служебна преднина на ГЕРБ, работи за централизацията на властта и съсредоточаването ѝ в ръцете на една партия и, в крайна сметка, помага на АТАКА да не се обезличи напълно. 

Защо този проект не решава проблема с нарушенията и злоупотребите? 
Сред основните проблеми са: Несъразмерно висок праг за максимално допустимите дарения в брой — 5000 лева. Нещо, за което България е критикувана от GRECO (група държави срещу корупцията). Допустима, логична и приемлива граница би била всяка, близка до положителните примери: Франция - 150 евро, САЩ - 100 долара.

Другият сериозен проблем, който ГЕРБ можеха, но не решиха, е този, с партийните листи и купуването на места в тях. Неадекватно и нелогично високият преференциален праг обезсмисля и лишава гражданите от възможност да упражнят активното си избирателно право, размествайки партийните листи, според достойнствата на кандидатите. Така, отговорността на партиите да предложат кандидати и правото на избирателите да ги разместят, е нарушено.

Освен това, наказателната и административната отговорност при нарушения на Изборния кодекс не е регламентирана ясно в проектозакона.

Защо проектът за Изборен кодекс работи за централизацията на властта в ръцете на управляващата партия? 
Сред основните причини е това, че ГЕРБ премахват избора на районните кметове. Макар, както твърдят авторите на проекта, тези кметове да са със силно ограничени правомощия (далеч не безспорна теза), вместо да променят съответното законодателство, разширявайки правата им, ГЕРБ лишават близо милион и седемстотин хиляди избиратели (по данни от 2007 г.) от правото да изберат своя районен кмет в градовете София, Пловдив и Варна.

Така, районните кметове ще бъдат назначавани от партията, получила мнозинство на изборите, въпреки, че е напълно възможно по райони тя да не печели.

За да подсигурят и увеличат шансовете си за служебна победа, ГЕРБ намаляват броя на общинските съветници с около 20%. Това отново цели централизация на властта в техните ръце, защото по този начин се “оскъпява” изборът на един общински съветник, а партии с по-малко електорално влияние губят шансовете си да излъчат общински съветници.

Друг проблем, който подсказва желанието на ГЕРБ за централизация на властта, е, както стана дума по-горе, абсолютно неефективният и безполезен преференциален праг — 20% на за Народно събрание и 10% за Европарламента, както и липсата на такъв за местните избори.

Въпреки първоначалните уверения, които депутати от ГЕРБ сипеха и въпреки категоричните позиции на специалисти, че всеки праг, над 5% е безсмислен и няма да работи, ГЕРБ предлагат напълно нереалистичен и безполезен праг от 20 и 10 процента, с което обезсмислят цялото упражнение. Всички опасения за възможни злоупотреби и нарушения в малки населени места, в които гласува родата на даден кандидат, размествайки листата, могат да бъдат решени с въвеждане на задължителни преференции, при които липсата на отбелязани предпочитания ще отива за водача на листата.

Не на последно място по важност е увеличаването на броя жители, нужни за избор на кмет. ГЕРБ вдига прага на 500 души, с което лишава стотици малки населени места от правото да изберат собствен кмет. Естествено, това са региони, в които, по традиция, влияние имат ДПС и БСП.

Не може да пропуснем и това, че не се решава проблема с изборната администрация. Макар и с удължен мандат от 5 години ЦИК остава временна, а не постоянна администрация, а членството в нея отново ще се решава на партиен принцип с квоти, гарантиращи възможността на ГЕРБ и АТАКА да контролират централната и останалите комисии. Така, съмненията, че този орган ще обслужва конкретни политически цели, остават нерешени.

Няма как да бъде избегнато очевидното: ГЕРБ, спазарявайки се с АТАКА по някои важни за формацията на Сидеров въпроси, се готвят за служебна победа и налагат на избирателите такива изборни правила, при които централизацията на властта в ръцете на една партия става все по-очевидна. Бързането на управляващите да претупат дискусията и да приемат без сериозен дебат този толкова важен за функционирането на демократичната ни система закон само засилва това впечатление.

Няма коментари:

Публикуване на коментар