AdSense Top

петък, 24 юни 2011 г.

Арт-терористи...

Тези дни в София са се развихрили арт-терористи!..

Първо оскверниха паметника на съветската армия, която толкова изкусно се сражава за свободата ни, че няма данни да има жертви на българска територия. Затова нейният монумент заслужено заема значителна част от една от най-хубавите градини в София, ширещ се сред огромни дървета и сенчести алеи. 

Така де, признателна България!

Общината и държавата обаче не закъсняха! За нула време, преди да е настъпил първия работен ден, съвпадащ с началото на т. нар. "Великая отечественая", измиха срама от челото на столицата, за радост на хиляди знайни и незнайни руски блогъри и медии. Браво, отсрамихте ни, господа общинари! Отсрамихте ни, заради "поругаването на паметта на войните, освободили България и Европа от фашизма, извършено с особен цинизъм, който няма прецедент в други европейски страни, където съществуват подобни монументи"...

Добре, че бяха Българският антифашистки съюз, Съюзът на ветераните от войните, Съюзът на военноинвалидите в България, Съюзът на сержантите и офицерите от резерва и запаса, Национално движение "Русофили", Форум "България-Русия", Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Фонд "Устойчиво развитие за България", Дружество "Александър Невски", Федерацията на съотечествениците, Българо-руската търговска промишлена палата, Българо-руски клуб "Шипка", Съюзът на българските писатели, Славянското дружество в България, Съюзът на архитектите в България, Дружество "Найден Геров", Съюзът на филмовите дейци, Съюзът на българските журналисти, които ни отсрамиха с отговорната си позиция в защита на освободителите...

Мина се, не мина, арт-терористите оскверниха и друга светиня за софиянци — Енергото, което година след година, нощ след нощ, зима след зима дава светлина и топлина за всички ни. Омърсиха трафопостовете по "Шишман" с нечуван цинизъм и пълна липса на естетически качества, обезличавайки и обругавайки тези символи на електрификацията, настъпила по времето на развития социализъм в България...

Вярвам, че и този път реакцията на общината ще бъде безпощадна и светкавична, а вандалите ще бъдат наказани. Естествено, Софийската градска прокуратура, вярвам, и тя няма да спи, ами ще се самосезира и ще започне досъдебно производство срещу осквернителите...



















четвъртък, 23 юни 2011 г.

The Советская армия v/s US Army

Паметникът на съветската армия (ПСА) доминира над идеалния център на София без да има много общо с естетиката, и няма безспорна историческа и морална стойност. Обществото не е еднозначно в оценката си за него и е разделено по оста "агресори-окупатори — освободители".

Освен това, той заема значителна част от парковата среда.

Родителите биха изпитали затруднения да обяснят всички негативи на комунистическия режим, на фона на този величествен комплекс, издигнат във възхвала именно на този нехуманен строй.

Трудно е да се възрази на което и да било от горните твърдения.

Преди няколко дни неизвестни автори оцветиха паметника и преобразиха съветските войни в американски комикс герои, което предизвика както одобрение, така и неодобрение.

На запад, интересът бе основно насочен към забавно-артистичната страна на събитието, докато руските пост-комунистически медии се надбягваха да ни обвиняват в "изключителен цинизъм" и обругаване на паметта на съветските войни, загинали във Втората световна война...

За съжаление, държавата (областният управител на София) и Столична община се поддадоха на про-руския натиск, осъществяван от русофилски организации със съмнителен облик и авторитет. За съжаление, сред тях се нарежда и Форум "България-Русия", в чийто борд, говори се, е била и кметът Фандъкова.

Форумът, в тайно съглашение с областния управител на София, полицията и Столична община, в късни, нощни доби изми паметника така, че той да е "чист и неосквернен" в деня, в който преди 70 години се чу: "Началась Великая отечественная война советского народа против немецко-фашистких захватчиков. Наше дело правое. Враг будет разбит. Победа будет за нами!

При всички възможни начини да действат, те в избраха възможно най-тъпия — чрез тайна уговорка, зад гърба на медиите и обществото, опитвайки се да изпреварят събитията... С което превърнаха цветната провокация в градска легенда и завинаги я увековечиха в историята.

Прокуратурата пък избърза, с нечувани за нея темпове, и започна производство срещу неизвестен извършител-хулиган, което може да доведе дори до затвор. Нечувано, на фона на пълното безсилие пред истинските престъпници. Да не говорим, че нищо не знаем за "обществената опасност" и за това, дали наистина е "вандалски акт", след като материалните "щети" бяха отстранени за около час, при това, през нощта...

Така, стигаме до черешката на тортата: ревностните защитници на паметника пък имаха глупостта и наглостта, да оправдават присъствието на такъв идеологически и пропаганден инструмент с паметника на загиналите 120 американски пилоти, бомбардирали български градове през Втората световна война. Били убивали хора, видите ли, затова не можело! Вероятно, съюзниците им от Съветската армия са воювали с водни пистолетчета...

Понеже говорим за съюзници, все пак, смятам, че ще е справедливо да имат еднаква историческа мемориална съдба. Каквото за едните, такова и за другите.

И двете посолства вече имат сходна съдба — намират се в хубави, зелени райони на София. Не е равностойна обаче историческата съдба на армиите. Едните се радват на огромен монумент, разпрострян на стотици квадратни метри паркова площ, а другите трябва да се задоволят с една паметна плоча, разположена под дърветата, на входа на посолството...

Мисля, че би било напълно справедливо ако паметникът на съветската армия бъде демонтиран и преместен в специално създаден музей на комунистическото наследство. Загиналите съветски войници могат да бъдат възпоменавани с малка паметна плоча, подобна на американската и тя да бъде монтирана в сенките на дърветата, край руското посолство в София.

Така, всички спорове могат да бъдат туширани, като центърът на София ще бъде свободен от бруталната пропаганда, наследена от комунистическия режим.

А градината на паметника може да бъде рекултивирана и превърната в зелена площ, в която софиянци да намерят място за отдих в летните градски жеги...

вторник, 21 юни 2011 г.

Цветни контрасти

Две шарени събития се конкурираха цветово тези дни в София.

Неизвестен автор преобрази омразния за мнозина Паметник на съветската армия в София от скучновати, сиви скулптури, напомнящи мрачното и престъпно минало на комунизма, в забавен пъстър "колаж" от комиксови герои, покриващ историческите негативи, с които мнозина свързват композицията в центъра на София. Акт, който ни вкара в световния обмен, но раздели медиите. Западните се забавляваха, а руските ни обвиниха в "изключителен цинизъм" и ни призоваха да постъпим съвестно и да "вземем кофи и парцали и да направим това, което ни подсказва съвестта..."

Оцветено, мястото видимо се оживи, но за съжаление, "животът" на инсталацията бе кратък — само 3 дни, при което, общината, управлявана от определяща се за дясна партия, предпочете паравана на нощта и на 21 юни 2011 г. около 00:30 минути, под строга полицейска охрана започна и с поразителна бързина (не повече от час), завърши почистването на паметника, остроумно преобразен от неизвестен автор на графити. Типично по комунистически, със среднощни акции...

Дневник
Вероятно стреснати от руското, пост-съветско недоволство, общинарите, в частност, областният управител разреши, а Форум "България-Русия" плати почистването. Близо 1000 лв. струвало. Същият този форум, който кани ЛЮБЄ и в който членуваше до изборите (а сега не знам) кметът Фандъкова...

Banksy пък го грози затвор, защото е извършил, според културния министър Рашидов (да, оня, дето разби носа на полицай), това било "углавно престъпление"...

Днес паметникът отново е черен. Общината и форумът на Шаренкова "вандализираха" поп-арт инсталацията "Лигата на супергероите", "боядисвайки" я в черно.

Другият цветен контраст, за който искам да разкажа е вече традиционен. Това е 16 ежегоден Ратха Ятра фестивал, който последователите на Кришна провеждат в София.

Всяко лято шествието събира стотина последователи на религиозната общност, които пеейки мантри обикалят софийските улици.

Харе Кришна съществуват официално в България от 91-ва, когато получават регистрацията си, като едно от вероизповеданията в страната. От тогава, съществуването им е повече от разнообразно. В началото на прехода те са оплювани в медиите, срещу тях са провокирани "недоволства", стрелят с пушки по тях и хвърлят коктейли "Молотов". Това е в началото. Сега общността съществува повече или по-малко спокойно, а от повече от десет години и безпроблемно, ако не се броят инцидентните чисто административни препятствия, свързани с религиозната им дейност и живот, които поставят пред тях Столичната и други общини.

Да се върнем на празника.

Идеята, с която последователите на Кришна излизат на този ден по улиците, жените, облечени в пъстри сарита, а мъжете, изглеждащи по-семпли в техните традиционни роби, е, да "изведат" Бога при хората. Да може всеки да Го види. И Той да види всички.

Повечето от хората, стекли се за шествието, са обикновени, работещи хора. Сред тях има педагози и преподаватели, стоматолози и медици, търговци и работници... Най-разнородна и разнообразна конгрегация, обединена, около вярата си, която, макар и относително нова за нашите географски ширини, вече е с трайно присъствие в ежедневния живот на софиянци и сред жителите на много други населени места в България.

Доктрината на Харе Кришна е лесна за разбиране, но отличаваща се с всички признаци на дълбоката философска мисъл и традиция на Изтока: Дух и Материя. Отличителната характеристика на живота е духът. Материята е инертна, тленна и временна. Душата, всеки един от нас, принадлежи на по-висшата сфера — духовната. Освобождаването от материалното е възможно с подходяща духовна практика — осъзнаване на Бога и връзката с Него. Мантрата, която възпяват, е инструмент за това и част от нематериалното наследство на човечеството. Този инструмент е универсален, вярват те. Действа и върху практикуващия, но и върху случайните минувачи.

Това пък обяснява желанието им да възпяват ведически химни пред хора, на открито.

От това всички имаме полза. Толкоз. Лесно е за разбиране, а който иска, може да задълбочи дискусията във философски теми, според желанието му.

А, контрастът със сивото софийско ежедневие сякаш сам се натрапи, когато шествието премина покрай група охранители на някой известен бизнесмен. Дори те си тананикаха в крак с минаващия парад.



Видяха го и стотиците минувачи, които се усмихваха, тананикаха, а някои дори танцуваха с минаващото, покрай тях шествие:




неделя, 19 юни 2011 г.

Картофи, мас и овце

снимка: www.bgnes.com
Споделих с приятелите си във Facebook новината, че Борисов пратил студентите да пасат овце, в отговор на въпрос: "Какво трябва да мотивира младите и образовани хора, за да останат в малките населени места?" Пред тях, премиерът се изцепил: "Кой ми е помогнал на мен, сирака, да стана кмет, премиер? Имало безработни? Търсят се овчари!"

Попитаха ме, какво му е унизителното да се работи? Всички искали на бюро, пред компютър...

Подразних се от този въпрос. Подразних се, защото знаем кой му е помогнал. Знаем в чий хотел почива и с кого не играе карти премиерът, защото оня лъжел. Знаят го и в чужбина, особено, след като изтече грамата за сенчестия бизнес и метаамфетамините. Някой западен лидер да е канил официално премиера, или да подготвя напоследък визита в България?..

Знаем и кои са партньорите и съдружниците му, знаем и кой е бащата на дългогодишната му приятелка, видна банкерка. Всичко знаем.

Затова, когато му задават въпроси за безработицата и емигриращите млади хора, точно той е по-добре да си мълчи, или много да помисли, преди да отговори. За да не увеличи броя на емигрантите, вместо да ги върне до 3 години, както обеща...

Иначе, няма нищо унизително в това, да се работи. Не е задължително всички да работят на бюро, с компютър.

Унизителното е самият премиер.

Не ме интересуват спомените му за филиите с мас. Не ме интересуват жартиерените интервюта по пантофи с него, на връх рождения му ден (колко ли още българи са родени на този ден, далеч по-достойни от него?) Не ме интересува дали е садил картофи или дини на селския (тогава) бостан в Банкя премиерът. Нито ме интересуват овчарските му стратегии за икономически възход, намаляване на безработицата и спиране на емиграцията...

Унизително е, че човек, като него, с подобна биография, интелектуални способности, ценностна система и морални характеристики може да стане премиер на държава.

Унизителни са жалбите на премиера, че вече вече живее в изкривена и пречупена реалност, в която, вече се се променил и изкривил: "Преди ми беше най-любимо да отида на мач на "Левски" на "Герена". По къси гащи и да люпя семки. Сега вече въобще не ми се ходи там. Ето това вече в мен е пречупената нормалност"

Унизително е, че управленските визии и стратегии на премиера се свеждат до закуски с филия с мас, кърска работа на картофената нива и овчарски подвиквания към народа и медиите...

Унизително е, да имаш премиер, който "се държи като господар на народа, а не като негов слуга. Премиер, който се държи като пияна мутра, която паркира пред нощен бар..."

петък, 17 юни 2011 г.

Нахранените журналисти и гладните блогъри

Снимка: e-vestnik.bg
Елена Кодинова, както аз я разбирам, критикува "симпатичните аматьори", блогърите, че се продават за жълти стотинки (няколко литра нафта и едно-две кафета), така, "непрофесионално и егоцентрично изкривяват реалността", в услуга на политиците и корпорациите...

Комитата пък се опита да ѝ обясни, че блогосферата е част от една нова "технология, която създава алтернативна публичност, която може да помогне да разрешим проблемите на съществуващия модел, при който съществува "фундаментално противоречие между медиите като бизнес и медиите като обществени институции, упражняващи конституционната свобода на словото..."

Дали го разбра(ха), не знам...

Помните ли скандала с репликата "нахранете журналистите"? Аз си го спомням частично.

Ето какво казва Комитата:
...Безброй професионални журналистически текстове и интервюта излизат без подробности за питиетата и обстановката, мотивирали този или онзи материал, включително някои наистина добри образци на журналистиката. Без майтап... Някои читатели вероятно нямат никаква идея в какви мащаби такива събития се организират за журналисти. Я разгледайте по-подробно програмата на някой медиен фестивал или панаир.
За съжаление, не знам кой е автор
Съмнявате ли се, че храненето под една или друга форма продължава и, че мащабите му са епидемични?

Според доклад на "Фрийдъм хаус", България е извън списъка на страните със свободни медии. През 2009 пък, според "Репортери без граница", България е на последно място в Европейския съюз по отношение на свобода на медиите. През 2010, отново, според "фрийдъм хаус" ситуацията в България никак не е розова:
Reporters continue to face pressure and intimidation aimed at protecting economic, political, and criminal interests. The perpetrators often operate with impunity, leading to some self-censorship among journalists.
В такава именно медийна обстановка, представител на журналистическата професия си позволява да обобщава, че едва ли не всички блогъри са корумпирани аматьори,  продаващи се за чаша кафе и няколко кръгчета с луксозен автомобил...

Дали е така?

Преди време, когато WikiLeaks извади първите текстове за България, имах възможност да участвам в едно телевизионно предаване, в което зададохме въпрос дали някоя българска медия е поискала сътрудничество с WikiLeaks по отношение на грамите за нас. До днес не ми е известно за българска медия, която да е влезнала в пряк контакт със сайта. Ако има такива, те го правят с посредник, като този посредник по-скоро пасва в категорията блог, поне според дефиницията за медии, които самата Кодинова дава:

Защото - нека си признаем - всеки журналист се съобразява, когато пише срещу рекламодатели. Или пък ако не го прави - работодателите му напомнят откъде му идват парите и му коригират критичния поглед към света.
Ето как определя собствения си сайт Биволъ, Атанас Чобанов, който той стартира заедно с Асен Йорданов определят създадения от тях проект за разследваща журналистика, сайтът Биволъ, Атанас Чобанов и Асен Йорданов:
Без цензура и без автоцензура, безпристрастно и коректно ние предлагаме разискване по най-актуалните теми.
Можем ли да твърдим, че в медиите, описани от Елена като зависими (виж по-горе), които в същото време са "фабрики за публичност", няма цензура и манипулации?..

Един пример само! Колко от тях коментираха онази грама, в която се говореше за руската мафия и нейното "представителство" в България?

Или пък колко медии коментираха задълбочено грамата за "най-популярния политик със сенчестите връзки"? Да, онази с метаамфетамините, дето сърбите услужливо я засенчиха с ареста на Младич, докато цяла сутрин българските медии мълчаха по темата...

Това маловажни, продажни и манипулативни теми ли са, започнати от един, да си го кажем честно, блог *, започнати и поддържани в публичността от сайт за разследваща журналистика, създаващ алтернативна информационна среда, списван от двама души, който не се вписва в клишето "традиционни медии", най-малкото, заради това, че е независим от политически, корпоративни и рекламодателски интереси?..

А, да припомня ли кампанията "България не е Биг Брадър", организирана срещу промяната в ЗЕС, в която имах възможност да участвам и която доведе до първия протест срещу настоящото управление? А, кампанията "Обади се на депутат, спри тоталното подслушване", която доведе до изтичане на телефоните на цялата група на ГЕРБ в парламента? Ами "бирените" записи на премиера и независимите експертизи, които направляваха дебата почти през цялото време?

Да припомня ли, че зад почти всички тези кампании стояха именно "аматьорите-блогъри", продаващи се, според Кодинова, за кафе и бензин?..

Ето затова Комитата е прав, че се създава АЛТЕРНАТИВНА на медийната ПУБЛИЧНОСТ и в нейното създаване участват най-вече именно блогъри... Нова реалност, която е алтернативна именно на медийната, описана като изпитваща дефицит на "пари и морал"...

И друг мой приятел е прав, казвайки, че от блогър може да стане журналист, но обратното не винаги е възможно...
---

* (По настояване на Атанас Чобанов внесох редакция в първоначалния текст, описващ Биволъ, заради неточности, допуснати при първоначалната редакция. Извинявам се за допуснатата неточност.)

неделя, 12 юни 2011 г.

С Фокус по Кресненското дефиле (ден 9-ти)

Кресненското дефиле е сред най-красивите местности в България. Стръмните склонове на Пирин са разсечени от Струма, в резултат на което са се оголили живописни скали, а бързеите, които реката образува, са атрактивно място за любителите на рафтинга. Пейзажите са изключително красиви. Толкова, че е трудно да съсредоточиш вниманието си върху тесния криволичещ път, по който зле възпитани шофьори често те изтласкват встрани, изпреварвайки необмислено и безотговорно.

Фокусът позволява сигурни маневри и сравнително висока скорост, а дори и капка здрав разум е достатъчна, за да избягвате скорости над 80-90 км/ч.

Учудващо е защо основната пътна артерия към Гърция всъщност е обикновен, тесен, еднолентов, двупосочен, а вероятно и второкласен път с множество рискови участъци.

Противно на очакванията, Сандански не блесна особено с архитектура или пейзаж, но скоро след него идват наистина красиви гледки. Неусетно, криволичещият път ви отвежда до разклона за Мелник и Рожен. Препоръчвам ви тази отбивка. Тук гледката е впечатляваща!..

Предлагам ви няколко фотографии от пътя през Кресненския пролом до Кърланово — едно много красиво, самобитно селце. Предполагам, че е сред най-малките в България. Ерозиралите хребети на хълмовете, наподобяващи пирамиди, се забиват в облаците и светят в златисто, огрени от лъчите на залязващото слънце. Хората са дружелюбни, даже кучетата не те лаят, а въртят приятелски опашка. За съжаление, даже прасенцето Джоко е много доверчиво, без да подозира какво го чака по Коледа... По залез, пейките, край старите къщи опустяват, а селото замръква, подготвяйки се за новия ден.

След Кърланово наближавате Рожен, Роженския манастир и гроба на Яне Сандански, за които ще ви разкажа утре...