AdSense Top

сряда, 31 август 2011 г.

Човек дори и добре да кара...

Колкото и да беше хубаво, вече не е. Човек, колкото и добре да кара, най-сетне "Паркинги и гаражи" и "Градска мобилност" му заключват, в по-добрия случай, а в най-баналния, му отвличат колата...

"Венелин", в последната си част, точно преди "Евлоги и Христо Георгиеви" беше парадоксална... Лявата част на улицата беше синя зона, дясната — не!

Това, което разбрах, някакъв съсед се съдел с общината и затова улицата, в тази ѝ част, беше рай за паркиране, ако успееш да намериш дупка на десния тротоар...

На човечеца, дръзнал да съди общината, не са му стигнали силите и той загубил делото. Няма как да е иначе! Изправил се е срещу общината и вероятно най-мафиотската ѝ структура "Паркинги и гаражи"... Структура и дейност, в която са вплетени много финансови интереси. Печалбата е огромна, а инвестициите, сравнено с печалбите, вероятно близки до нулата. Замислете се! Какво е направила софийската община за паркирането и трафика в София?..

Е, по тази причина днес не се изненадах да науча, че човечецът, на когото много се радвам, за това, че е дръзнал да обезпокои общината и структурите ѝ, е загубил делото... Няма как да е иначе. Щеше да е прекалено хубаво и нямаше да е в България...

петък, 26 август 2011 г.

Какво обещава Борисов за еврофондовете между две дати на избори в България

В медиите може да бъде намерена следната информация за очакванията на премиера Борисов за процента на усвояване на евро-фондовете от България.

Дали съществува нямамва връзка с датата на изборите — преценете сами:

Септември 2009: Усвояване на близо 98% от европейските средства до края на мандата е целта, която си поставя правителството.

Август 2010: "...Гарантирам, че ще усвоим над 50-60% от еврофондовете", заяви премиерът Бойко Борисов във Варна.

Ноември 2010: „Какво ще има България след края на мандата? Ще има поне 50% усвояване на еврофондовете, които при вас бяха спрени...“

Декември 2010: „Оптимист съм, че през следващите няколко месеца темпото на усвояване на средства от ЕС ще се увеличи от 7 на сто на 40%”, заяви министър-председателят.

Януари 2011: "...Тази година ще отидем на 40%. До края на мандата ще отидем на 70-75%..."

Юни 2011: Усвояването на парите от еврофондовете ще стигне до 85-90% в края на 2013 година

Август 2011: "...В края на мандата ние ще отидем на 90 - 95% усвояване на еврофондовете..."

(Източниците на цитатите могат да бъдат намерени на нашия сайт www.politikat.net.)

Както писа Mediapool.bg, от Фондация "Четиринадесети януари" предложихме следното:

Заради тази тенденция от организацията шеговито предложиха въвеждането на нов индекс, подобно на борсовия SOFIX, който обаче да се казва ЩУББ. Абривиетурата идвала от изречението "ще усвоим" в комбинация с инициалите на министър-председателя.

вторник, 23 август 2011 г.

Не спасихме Иракли...

Да си го признаем! За съжаление, нито спасихме Иракли, нито запазихме самобитната красота на Емона, отрязана от света по времето на социализЪма с това, че пътят просто не минал през селото и то постепенно се превърнало в такова, със затихващи функции.

Такава помня Емона преди около 30 години — половин до една дузина обитавани къщи. Симпатични старци и две-три млади момчета и момичета. По-младите напуснаха селото. Възрастните почти всички измряха. Сред тези, които заварих тогава вероятно единственият местен, който все още може да срещнеш по пътя за емонския фар е Митко. Той работи като фараджия, вероятно и до днес.

Селото беше тихо и спокойно. Колата ти можеше да пренощува с отворени прозорци, а къщите (ако можем да наречем така набързо ремонтираните вероятно столетни постройки) бяха отключени денонощно.

Плажът бе пуст в продължение на целия ден и на няколкото си километра. Чак в последната му трета, след колибата на поета Петър Манолов и Водния дух се появяваха биваци, в които шепа чудаци живееха по цяло лято, избягали от цивилизацията. По пътя за плажа единствената ти среща бе със стадо подивели коне, пуснати някога на пустошаш от собствениците им. Сред храстите се виждаха и полу-диви свине...

Провизии можеше да си набави човек от местните в селото, а ако искаше да отиде на стоп до Обзор, щеше да му се наложи да чака почти час за случайно минаваща по селския път кола, или да планира разходката си няколко дни предварително. Местните продаваха домашно, ама истински домашно кисело мляко. Овче и краве. И двете можеха да се режат с нож, толкова бяха гъсти. Доматите имаха сладък вкус, а плодовете (сливи, дини, пъпеши), вероятно, заради емонската суша, която поддържа упорито склоновете пепеливо жълти близо шест месеца в годината, бяха изключително ароматни.

Местните с удоволствие се отзоваваха на молбата ти за помощ да ти подскажат как да смениш счупената керемида, или как да извадиш от кладенеца заседналата помпа.

Емона и Иракли бяха места, на които можеше да прекараш 1-2, ако си по-свободен, дори 3 месеца от годината, далеч от всякакви дразнители на "цивилизацията", примерно като, задръстванията, изнервените шофьори и суетата по улиците. Музика се чуваше рядко, на нечий рожден ден, но винаги хубава.

Емона и Иракли, освен всичко, имат и доста богата и интересна история. Наследството и красотата на това място ме ангажираха трайно в кампанията "Да спасим Иракли", защото вярвах, че българите могат да имат своя Вама Вече, за който да се преборят и, в същото време, за запазят едно от малкото красиви и чисти природни обекти в България.

Това не стана.

През годините бяха правени много опити за незаконно и полузаконно застрояване и на региона и развиване на стопанска дейност. Благодарение на екологичното движение тези опити и намерения бяха и все още са държани под контрол и в разумни граници.

Едно нещо обаче не може да направи екологията. Тя няма власт над естетиката и морала. Екологичното мислене е следствие от моралните качества и естетическите разбирания на индивида и на обществото. Поне според мен.

Точно по тази причина не успяхме да спасим Иракли. Няма да успеем да запазим и романтично-самобитната Емона.

Иракли все повече се доближава до "стандартите" по българското Черноморие — Несебър, Слънчев бряг и подобни. Плажът вече е осеян с чадъри за по 5 лева на ден. Има и барче. Естествено, в подходящ за амбициите си архитектурен стил. Не липсват и охранители, чиито разговори се извисяват до нива, предизвикващи гняв, отвращение и възмущение у всеки нормален човек. Аз например бях принуден да чуя, че един от тях имал желание да "направи чистка на Емона, като се качи в селото с автомат, след като му се обадят по червения телефон. Щял да избие богаташите, дето паркирали пред плажа. Защо карали коли, като били богати, да ходели на плаж с хеликоптер тогава!.." Край на цитата.

Емона също не остана незасегната от "цивилизационните" процеси по българското черноморие. От спокойно и тихо селце, с няколко дузини къщи, селото постепенно заприличва по презастрояване на Созопол, Несебър или всеки друг съсипан черноморски курорт.

Провеждащият се и разрастващ се ежегодно фестивал на изкуствата "Арт Емона" има за цел да подпомогне възстановяването на църквата  в селото, но никой до сега не е направил никакви видими усилия да се възстанови пътя към Емона...

От друга страна, вероятно именно на лошия път се дължи това, че все още Емона не се е превърнала в поредното асфалтирано и бетонирано курортно селище, по примера на околните населени места.

Вероятно лошият път ще остане последната бариера пред т. нар. цивилизационни и урбанизационни процеси, съсипващи поетапно, постепенно и целенасочено Черноморието. Бариера, която ще бъде преодоляна в един момент. Първата жертва ще бъде плажът на Иракли, където не един и двама видни български "бизнесмени" имат инвестиционни намерения, а местните, заслепени от поредната възможност да използват "бащините си земи" за лесна и изгодна печалба, ще подкрепят я партия ДЕЛА, вляла се в ГЕРБ, я друг мутро-политически мутант, втурнал се към властта за да преразпредели средства, ресурси и влияние...

Ето затова Емона и Иракли са обречени. Защото екологията е продукт на моралните и естетически ценности на човека и обществото. Българското, съдейки по реалностите, изпитва остър дефицит на тези качества.



понеделник, 8 август 2011 г.

Спортът в един мирен свят и по време на война...

Източник БГ Баскет
Наскоро премиерът се похвали с "перлата в инфраструктурната си корона", спортната красавица на София, зала "Армеец Арена". Строежът на залата, официални данни за която няма нито на сайта на спортното министерство, нито на сайта на Главболгарстрой (изпълнител на проекта), стартира с обещание на премиера, че цената ще бъде 90 милиона, а капацитетът ѝ ще бъде 16,500 места.

Версията за стойността на съоръжението и готовността на Главболгарстрой да строи дори без пари, услужливо е тиражирана от медиите (Дарик ФинансСтрой Медия).

В крайна сметка, това, което получаваме са сериозни основания за съмнение, че става дума за грандиозна злоупотреба, довела до това, новата зала "Армеец Арена" да има себестойност чувтсвително по-голяма от тази, на една от най-големите зали в света — белградската Арена, която има много по-голям капацитет от софийската и обхваща много по-широк спектър от спортове, които могат да бъдат практикувани в нея. А числата говорят сами за себе си:

Белградската Арена, строена във военновременна и ембаргова Сърбия, струва 136,931,874 лв (според курса на Google на 07 август 2011 г.) за капацитет от 19,982 места, или 6,852 лв на седящо място.

Софийска "Армеец Арена", според данни от медиите, струва 108,000,000 лв за максималния капацитет от 14,545 места, което прави прави 7,493 лв на място. Ако разделим стойността на обявения във в-к Стандарт капацитет от 12,000 места, получаваме 9,083 лв на място.

За възможни злоупотреби споделя в-к Атака на 17 май 2010 г. Подобна хипотеза излага и в-к Гласове от 20 май 2010 г.

Къде е истината вероятно никога няма да разберем. Факт е обаче, че получаваме в мирно и демократично време полу-функционално съоръжение, с много по-малък капацитет и възможности от една несравнимо по-добра, по-голяма и мулти-функционална зала, строена в съседна Сърбия, по време на война, бомбардировки и ембарго.

А съмненията се подхранват от пълната липса на каквито и да било официални сведения за параметрите, характеристиките и окончателната стойност на спортната зала "Арена Армеец"...