AdSense Top

петък, 21 октомври 2011 г.

Платихте си, за да ви промият мозъка. Сега гласувайте!

Избирателната активност през 2009 г. бе 60.20%. Толкова гласуваха. От тях, ГЕРБ спечели и формира мнозинство с 39.72%. Така, в абсолютна стойност, с гласовете на 24% от всички, с право на глас и с подкрепата на 5.6% от общия брой избиратели, гласували за Атака, ГЕРБ си осигуриха безметежно 4 годишно управление, осеяно с ежедневни медийни клоунади и откровено глупави изказвания на техния лидер...

С думи прости, 29.6% от всички българи с право на глас овластиха две политически недоразумения. Не само ги овластиха, но им дадоха правото да вкарат в партийните си каси повече от 20 милиона годишно.

Думата ми е за друго! Думата ми е за това, че вдругиден ще се проведат вероятно най-опорочените избори след тези, на 10 и 17 юни 1990.

Ще ги опорочат по няколко фрапантни начина. За пример може да бъде дадено тоталното медийно табу върху алтернативни политики, тези и мнения, наложено с пълната комерсиализация на кампанията чрез плащане за отразяване. Табу, наложено от ГЕРБ, въпреки предложенията на неправителствения сектор и извънпарламентарните партии в обществените медии да бъде забранена платената политическа реклама. Така ГЕРБ докараха кампанията до следните абсурди:
  1. На гостите в студиата им се забранява да споменават имена на партии, коментирайки политическия процес, а в хода на предизборната кампания, печатните медии са стигали до цени от 25 и повече хиляди лева за едно отразяване. 
  2. Вторият абсурд е, че дебат практически нямаше. Имаше набедени за фаворити и потенциални победители, имаше и такива, на които вместо добър ден им подаваха ценоразписа.
Дебат нямаше, защото медийният картел на Пеевски и Цв. Василев, в чиято банка са над 60% от парите на държавата, осигуриха безпрецедентен комфорт на Борисов и обкръжението му.

Не стига това, но по всички данни, комерсиализацията на кампанията в медиите е достигнала нечувани до сега размери. Размери, в които рискът избирателите да бъдат подведени от естеството и качеството на информацията за политиците и партиите, е огромен, дори неизбежен.

снимка: www.ataka.bg
Това означава, че 70% от българите, които не са гласували изобщо, или не са гласували за коалицията на ГЕРБ с Атака, плащат ежегодно 20 милиона, за да бъдат лъгани. Означава, че милионите, излети в долнопробна политическа пропаганда в медиите, са дошли от техния джоб. Това означава, че 70% от българите, с право на глас, си плащат за да ги манипулират. Плащат си, за да слушат нелепиците на Борисов от малкия екран и откровено налудничавото кресчендо на Сидеров.

Означава, че ако не гласуват сега, през следващите 2 години и ще са солидарно отговорни за ситуацията с тези, която овластиха ГЕРБ и Атака преди две години...

Това е първият начин, по който се опорочава кампанията. Другият е ЦИК. За ЦИК утре. В деня за размисъл...

А за изборите — аз ще гласувам. Ще гласувам с №32 в София, за да се опитам да разбия престъпния политически картел.

Моята съвест е чиста! Вашата я оставям на вас.

сряда, 19 октомври 2011 г.

Аз ще гласувам! Не се страхувам!

Ще гласувам за това, престъпният картел, който ни управлява, и който достигна своя апогей в сегашното правителство и парламентарно мнозинство, да има няколко бодливи трънчета в петата .

Ще гласувам и за тези, които се опасяват дори да бъдат анкетирани. Ще гласувам срещу насадения страх. Ще гласувам срещу силовото управление. Ще гласувам, защото се интересувам от обществените реалности.



Ще гласувам срещу пиар интервютата по 20, 30, 50 хиляди лева, които имат за цел да ми промият мозъка.

Ще гласувам срещу наглостта на политическия картел да приватизира публичността.

Ще гласувам въпреки това, че в медиите има само платена политическа реклама, която скрито подменя  реалността и дезинформира масово избирателите, обричайки ГЕРБ на неизбежна, според собствениците на медите, победа. Ще гласувам срещу комфорта, който си купуват политиците с многомилионни субсидии, използвани вместо за експертно управление, за скъпоплатен манипулативен пиар.

Ще гласувам за това, властта да не е в ръцете на един некадърен малообразован силовак, показал се десетки пъти по телевизора по време на кампанията, уверявайки ни, че ни строи, раздава, купува, прокарва, докато, в крайна сметка, ни прекарва...

Ще гласувам за това, в България да има реална опозиция. Ще гласувам за тези, които нямат думата, защото не могат или не искат да си плащат, за да говорят истината, и предпочитат да я казват пред несравнимо по-малка, но заинтересована аудитория.

Ще гласувам за тях, за да им помогна да стигнат до хиляди, овластявайки ги да участват в управлението на София, Варна, Бургас, Пловдив, Пазарджик и всички други градове, в които партия Зелените са издигнали свои кандидати за кметове и съветници.

Ще гласувам в София с бюлетина №32, защото познавам Андрей Ковачев и знам колко неудобен е той за олигарсите в Банско, Иракли и другаде и знам, че ще работи с всички сили за опазване на природния парк Витоша, богатство на София. Ще гласувам за него, защото знам, че ще пречи на хора, прочули се не толкова с името си, колкото с прякорите си, като "рушвета", "рапона" и други подобни.

Ще гласувам за Пламен, водач на листата на Зелените в София, защото е млад и честен. Ще гласувам за Цветозар Томов, защото е почтен, високообразован и високоморален човек.

Ще гласувам за тях, защото ще разровят далаверите с бездомните кучета в София.

Ще гласувам за тях, защото ще разровят далаверите с асфалтирането на дупките в София.

Ще гласувам за тях, защото ще се противопоставят на незаконното строителство в София.

Ще гласувам за тях, защото знам, че няма да ремонтират детски градини на цената на петзвездно луксозно строителство.

Ще гласувам за тях, защото ще разровят далаверите със Софийското метро и унищожаването на "Виа Принципалис"...

Ще гласувам за тях, защото не са корумпирани и няма да си мълчат!

Ще гласувам за тях, защото те ще бъдат трънчетата в петата на самозабравилите се, ояли се и оляли се нагли кариеристи и откровени измамници, които систематично съсипват столицата две десетилетия!

Ще гласувам в София с номер 32.

Направете го и вие. Ако искате да подкрепите своя кмет, наравете го. Имате избор. Подкрепете, ако искате, своя кандидат срещу Фандъкова/Борисов...  Но не забравяйте да подкрепите поне листата на Зелените с номер 32 в София.

Ще гласувам, защото не ме е страх и знам, че не е напразно.

неделя, 16 октомври 2011 г.

Кметският дебат днес

Както вече писах и двамата със Сула, тази вечер организираме дебат между 5-ма от кандидатите за кметове и общински съветници в София. Това са:
  1. Прошко Прошков, СК
  2. Георги Кадиев, БСП
  3. Николай Пехливанов, Атака
  4. Владо Каролев, НДСВ
  5. Цветозар Томов, издигнат с листата на Зелените
Дебатът ще започне в 18:00 ч. и ще продължи до 20:00. Ще се излъчва на живо от сайта на БТА, а код за вграждане във вашия блог или сайт можете да вземете по-долу.

Мястото на дебата е БТА, пресклубът. Въпросите са събрани онлайн в нашите блогове.
Диспутът може да бъде да бъде гледан от сайта на БТА.

Темата, както сме я обявили, е: "Вие ли сте истинската опозиция на ГЕРБ".



Watch live streaming video from iapressclub at livestream.com

събота, 15 октомври 2011 г.

За медиите и просяците

Дойдат ли избори, медиите полудяват. Лудостта, която ги обзе тази година е уникална по своя мащаб. Нещата са се изродили до толкова, че едно интервю във вестник може да достигне до стойности от 25 хиляди лева и повече... Не ме карайте да потвърдя това. Никой, който има достъп до такава информация не би искал да я сподели публично. За мащабите на епидемията на купуване на време и пространство в медиите можем да съдим по откъслечни фрази на политици, изтървани случайно или не в ефир. Можем да съдим за видимата част на айсберга и ако разгледаме цените, които част от медиите сами са обявили на сайтовете си или раздават на партийните централи при поискване.

Един от възможните проблеми е отчетността...

Електронните и печатни медии в такава степен са решили да осребрят участието си в предизборната кампания, че дори забраняват на анализаторите, които канят в студиата си, да споменават имена на партии, вероятно, под страх от скрита реклама на конкуренти на критикуваните, без за това да е платено, или калкулирайки възможни загуби от евентуално поискано право на отговор...

Друг проблем е пълната липса на информация за това, кои репортажи и интервюта са платени по договор между партиите и конкретната медия.

Така, избирателят, освен, че вижда лустросани и напудрени политици и политически тези, не може да добие реална представа за мащабите на финансовите потоци от партиите към медиите.

Липсата на прозрачност при движението на паричните потоци, от друга страна, отваря възможност за плащания през познатите ни черни партийни каси. Това пък, от своя страна, води до резонния въпрос за мръсните капитали и прането на пари от престъпна и незаконна дейност, които купуват политическо представителство...

Проблемът, освен комерсиално-криминално има и политическо измерение. 

Определено, безобразната и безподобна за историята ни комерсиализация на присъствието на политиката в медиите рефлектира върху качеството на политическия продукт. Политиците определено се стремят с всички сили да избегнат политическия дебат с опонентите, осланяйки се на услужливо предоставеното срещу огромен финансов еквивалент медийно време и пространство. Така, демокрацията страда именно заради липсата на алтернативи, които да се докажат влизайки в сблъсък пред погледите на избирателите.

Най-красноречив е случаят със скритите от медиите и пазени с най-стриктна охрана кандидати на ГЕРБ за президент и кмет на София...

Очевидно е, че казусът с платената политическа реклама в медиите и произтичащите от него проблеми са като множество язви по тялото на просяк. В своята сервилност, електронните и печатни медии заприличват все повече на просяците, които умишлено поддържат по тялото си гноясали рани, с чийто отвратителен вид се опитват да спечелят някоя и друга стотинка от минувачите.

Така, меркантилизацията на предизборната кампания до степен на безумие, извращава и изкривява изборния процес до там, че самата реклама на политиците в медиите заприличва на умишлено създадена и поддържана рана по тялото на просяк. За да изчистят съвестта си, политиците хвърлят някоя стотинка в шапката на медиите, които, от своя страна, услужливо им се усмихват от приведената си позиция...

вторник, 11 октомври 2011 г.

Онлайн дебат Прошков - Кадиев - Каролев - Пехливанов - Томов


Твърдата ми убеденост е, че платената политическа реклама вреди на демокрацията в България. Това се наблюдава и в сегашната кампания. Политиците, обвити в комфорта на скритата платена политическа пропаганда в електронните и печатни медии, съзнателно избягват пряк контакт помежду си, осланяйки се на пухкавите публикации и репортажи.

Абсурдът достига до там, че медиите забраняват на анализаторите, които канят в ефира си и студиата си, да споменават имена на партии, защото "законът го забранявал…" Вътрешната ми убеденост е, че зад подобни забрани се крие изцяло комерсиален интерес и страх от законното право на опровержение, което отново не е изгодно финансово за медиите.

Така, принципът "ден година храни", услужливо заложен от законодателите от ГЕРБ и АТАКА, се превърна в убиец на политическия дебат, както и в палач на младите и не толкова влиятелни финансово политически формации…

Това ме провокира да мисля за алтернативни възможности за нормален политически дебат и противопоставяне на тези.

Идеята за онлайн дебат се роди едновременно в моята глава и в мислите на моя приятел Иван Стамболов — Сула. Когато му звъннах, той вече беше мислил по въпроса и така, от дума на дума, стигнахме до окончателната идея да организираме онлайн дебат между основните политически сили в София.

Зарадвах се, че човек, с когото имаме някои леки противоречия за допустимата степен толерантност при третиране на различията между хората, както и степента, в която трябва да се грижим за околната среда, мисли като мен за нуждата от адекватен политически диалог. Така, заедно с него, стигнахме до практическата реализация на идеята за свободен и публичен дебат.

Ето я развита:

Дебатът ще се състои на 16 октомври в БТА. От 18:00 до 20:00 ч.

Това е програмата:

Участници: 
1. Георги Кадиев, БСП. Кандидат за кмет на София
2. Прошко Прошков, Синята коалиция. Кандидат за кмет на София
3. Николай Пехливанов, Атака. Кандидат за кмет на София
4. Владо Каролев, НДСВ. Кандидат за кмет на София
5. Цветозар Томов, издигнат с листата на Зелените за общински съветник в София

Регламент:

Продължителност: 120 минути.
Основна тема: Коя е истинската опозиция на ГЕРБ?
Въпроси: Ще се събират в двата блога (www.asengenov.com и www.sulla.bg), след което ще се обобщят и изберат най-подходящите и ще се разделят в няколко под-теми.
Техника на водене на дебата:
— редът за участие се определя с жребий
— продължителност за дискусия на всеки въпрос до 15 минути
— Задават се 5 до 8 въпроса, продължителност 2 мин.
— 5-те участника отговарят по ред, определен с жребия, по 2 минути, общо 10 мин.
— Дебат между участниците — 10 мин. за всеки въпрос

Двамата водещи, аз и Иван, ще следим за спазване на дисциплината на говорене и уважителното отношение между участниците, както и за стриктното спазване на регламента и времето

Успоредно с това ще има гласуване в Интернет кой от участниците се е представил най-добре.

Диспутът може да бъде да бъде гледан от сайта на БТА. За да вградите плейъра на БТА на своя сайт ползвайте следния код:


Това е самият канал на БТА (когато има събитие, което се излъчва):


Get Adobe Flash player


Очаквам вашите въпроси към участниците в коментари под този текст.

Изкуството иска жертви, ама не чак толкова големи, господа...

Вчерашните новини показаха плеяда известни художници, изразяващи лигави благодарности към премиера за решаването на казус, който следва да бъде решен безпроблемно в правова държава, в която върховенство има Законът. Поне така сме чували, че е нормално...

Нямах намерение да пиша по въпроса в блога си, но след като шегата, която си направих във социалната мрежа Facebook — измислен автопортрет на Борисов, имитация на скица-автопортрет на Пикасо от 1907, бе изтрита по неясен за мен начин, реших да я споделя и тук.

Очевидно е, че след като не могат да завземат или контролират виртуалното пространство, политиците и техните агитки в мрежата измислят всевъзможни начини да се саморазправят с опонентите си.

Такъв беше случаят с журналиста от бТВ, Миролюба Бенатова, чийто Facebook профил 2 пъти (за сега) бе докладван като нарушаващ правилата на социалната мрежа, без тя с нищо да ги е нарушила. Фактическата причина бе несъгласието на определена група хора с това, че маргиналите, вандалстващи из България по време на анти-циганските протести, не харесаха начина, по който журналистът бе отразил техните, да ги нарека по-меко, расистки изтъпления.

Генерал-лейтенантът, доктор Борисов трябваше да стане почетен член на СБХ... Акт на задругата, който събуди не само недоумение, но и остро несъгласие в артистичните среди, а и в обществото... За нормалните хора, подобно сервилно отношение събуди дори неодобрение. У мен — гняв. Вече никак не е смешно да гледаме нелепите изяви на преекспонирания образ на грубоватия, мускулест и вечно сърдит мачо и неговото самозабравило се обкръжение. Нагла група, която най-безотговорно съсипва страната с некадърното си управление, докато в същото време медиите ни "забавляват" с почетни художнически звания...

Нямаше да ме е толкова яд, ако това беше просто недоразумение, породено от естествената незаинтересованост на артистите от политиката и властта. Нямаше да се ядосвам, ако идеята за подобна "награда" бе в резултат на естествената им функция на морален и естетически коректив на самозабравили се и опиянили се от силата на властта управници.

Щях да приема това спокойно, ако, примерно, един Комарницки, беше казал, че Борисов наистина е допринесъл за съюза на художниците и трябва да бъде похвален за това. Щях да го приема спокойно, но да слушам "мултак номер едно" да каканиже абсурдни хвалебствия за художническите умения на премиера, който "скицира по време на заседанията на МС", това ми дойде в повече...

А скицата? Пуснах я във Фейсбук, но след като стана доста популярна, по неразбираеми и мистични за мен причини и начин, тя... изчезна.

...Един от вариантите е тя да е била докладвана като обидна или недопустима. Войната, от медийната среда се премества в глобалната мрежа. Какво предстои да ни се случи — тепърва ще научим...