AdSense Top

вторник, 5 юни 2012 г.

Може ли бирата да изпере нечиста съвест?


Трудно приемам етикета "Блогър", защото не ми е съвсем ясно какво точно означава това. Така или иначе, фактът, че пиша нещо понякога в този блог кара мнозина да ме определят така.

Като "блогър" понякога получавам покани за редовни блогърски сбирки на по бира. Не пия, но 1-2 пъти съм ходил на такива събития да се видя с приятели.

Вчера научих, че наскоро, на 14 юни се организира такава среща. Това, което ме изненада неприятно е, че Първа инвестиционна банка щяла да плати бирите.

Чел съм много критики към блогърите, вкл. и към мен, че се продавали на политици и корпорации. Такива критики не бяха спестени към тези, които отидоха на среща с М. Кунева преди време и на среща с Прошко Прошков миналото лято-есен, когато беше кметската кампания в София.

Били се продали за едно кафе. 

Няма да добавям линкове. Гугъл помни.

Вчера научих, че ПИБ ще плати бирите на блогърите тези дни. Лошо няма. Жега е. Блогърите, не всички, де, обичат бира.

Лошото за мен е в това, че една общност, която се самоопределя като общност с устойчива имунна система, си позволява да се въвлече в начинание със съмнителни характеристики: 

Банка с перфектно обслужване, но рисков и недолюбван от мнозина собственик, който не желае да отговори на въпроси, свързани с неговия бизнес, определян от ЦРУ като човек, "свързан с най-тъмните сфери на престъпния свят" и съмнителни офшорни сметки, управлявани от мениджъри на ПИБ, да плати веселбата на групата иначе чувствителна към всякаква форма на лицемерие.

Именно лицемерие, защото същият пиар отдел на банката, който сега ще плати услужливо бирите за стотина лева, отказва да отговори на въпроси за това, как нейният собственик ще управлява ресурси за стотици милиони, а според някои, дори за милиарди левове...

В това е цялото лицемерие на въпросната банка и нейния собственик и пиар отдел. А аз по тази свирка не играя...

понеделник, 28 май 2012 г.

Мартин Павлов, бивш собственик на Замундата за торентите и загубите на индустрията

Източник
Вчера изгледах предаването на бТВ репортерите с Асен Блатечки, посветено на торентите.

Няма да коментирам в детайл едностранчивата и спекулативна позиция на Репортерите. Това вече направиха Йовко, Емил Георгиев и други. 

Подразних се от позицията на Стефан Минчев, собственик на кината Арена и член на Българското сдружение за борба с незаконното използване на защитени произведения, за огромните "загуби", които развлекателната индустрия и правоносителите търпели заради т. нар. пиратство и торентите...

Мисля, че един от най-подходящите опоненти на Стефан Минчев е човек, свързан с тази част от глобалната мрежа, срещу която индустрията роптае, оплаквайки хипотетичните си загуби и ограбените творци... Човек, чиито предполагаеми печалби изчисляват кибер-ченгетата и правоносители, често, излизайки извън всякаква логика и рамки, които здравият разум налага...

Това е разговорът ми с Мартин Павлов:

— Ще публикувам разговора ни в блога си. Как да те представя?
— Бивш собственик на www.zamunda.net

— Още ли си свързан със Замундата и ако да, колко печелиш на месец от реклами и СМС-и?
— Какви смс-и в Замунда, каква печалба? Ето ти едно мнение на страничен наблюдател: БТВ Репортерите: „индустрията с българския торент“ – кое е истина и кое лъжа?

— Защо са те нарочили за пират №1 на републиката, най-голямото зло за културата и творците?
— Е, че кой друг? На тях им трябват врагове. Щом трябва, ще съм виновен и за атомната бомба над Хирошима...

— Кои са тези "тях"?
— Носителите на права… :)

— Отчитат ли развлекателната и индустрията на съдържанието загуби заради торентите и споделянето в Интернет?
— Тук влизаме в дълбокото. Малката справка, която всеки може да си направи в сайта на НСИ и на bls.gov (статистическото бюро към Департамента на труда в САЩ), ще покаже направо стресиращи факти:

Българите дават по-голям процент пари от доходите си за развлечения от американците. За Entertainment, както те му викат.

Съпоставено с американските пропорции, българите би трябвало да плащат по 1,06 лева от доходите си за кино. Ние обаче харчим по-голям процент от приходите си от тях.

Според НСИ, българинът може да отдели около 4% от приходите си за "entertainment" или към 12 лева месечно. Американците отделят 5.49% от личния си бюджет. За нашите доходи това са 16.32 лева. Това реално е и максимумът за България.

Ако сметнем и всички неща, които влизат в така наречения "entertainment", ще се окаже, че българите харчат 2 пъти повече пари от американците за развлечения, като киното!..

Та какво викаш, загуби, ли?!

— Има ли данни в какви размери са приходите на киноиндустрията в България и колко биха печелили, ако ги нямаше торент тракерите Замунда и Аренабг?
— Да. От пряка дейност към 46 Милиона лева за 2009 година (според НСИ). От странична още толкова. Не могат да печелят повече, защото така и така Българинът дава повече, отколкото може да си позволи!

Трябва да поясня, че коментираме статистически данни са от 2009г., тъй като по-новите са непълни.

— Все пак, ако не свалят филми от Замундата и Арената, българите ще ходят ли повече в кината на Стефан Минчев?
— Не, както и да го гледаш, той си има своя максимум от 16.32 лева на месец и това е...

— Има ли, според тем зависимост между пиратството в интернет и индустрията?
— Има, разбира се, пиратството реално рекламира индустрията. Тя би била в пъти по-малка, ако го нямаше пиратството. Това не го казвам аз, а GAO.gov (Сметната палата на САЩ).

Да не говорим за обучените кадри и т.н.

— Какви обучени кадри?
— Това са практически всички хора в България, които работят на Фотошоп, Аутокад , програми за конвертиране и монтаж на видео, как мислиш, че са ги изучили? С курсове ли?

— Как, според теб, може и трябва да се промени бизнес моделът на развлекателната индустрия, отчитайки ролята на Интернет?
— Българинът предпочита да дава пари за LIVE изпълнения, не за записи. Митко Пайнера е гений! Тъй де! Просто моделът на този човек работи…

— Какъв е моделът му?
— Моделът му е, че не му пука какво има в мрежата! Това за него е само реклама. Той печели от LIVE изпълненията…

— Да, но как това се отнася към киното, литературата?
— Литературата сама по себе си е нещо, от което се учиш, нали така?.. Това трябва да е достъпна по подразбиране! Хартията си е хартия, но ако е online, то трябва да е безплатна! Демокрит, Платон, Аристотел , Ницше, Айзък, Адамс, Пратчет… За пари ли са писали?..

Пратчет, например, в гроба ли ще си ги носи правата и парите?

— Тоест? Хората няма да спрат да си купуват хартиени книги?
— Да! А, за филмите си е експеримент, кефи те, ходиш да го гледаш на кино, не те кефи изтриваш го.

— Наистина ли смяташ, че ако някой свали и хареса филм от някой торент сайт, той ще иде да го гледа в салона?
— Ако им го позволява бюджетът и им харесва, защо да не отидат?!
--------

Тези дни ще довърша разговора си с Мартин...

четвъртък, 24 май 2012 г.

PolitiKat пред студенти-политолози

Комитата пред студенти-политолози
Вчера вечерта, въпреки очакванията, че предстоящият дълъг уикенд ще осуети срещата ни със студенти по политология в СУ, все пак интересуващи се да чуят какво имаме да им кажем с Комитата имаше.

Бате Косьо започна пръв с изложение на тема "Партията на Телевизора срещу Партията на Интернет." Амбициозна тема, която ще оставя на него да коментира в блога си. Ще си позволя да обобщя част от тезите, които Комитата разви, по отношение на ролята на Интернет:
  • Интернет спомага за засилване на личните връзки между хората, той ги нарече "хоризонтални";
  • До скоро, медиите се изявяваха като единствен или поне доминиращ посредник между институциите и гражданското общество, а Интернет разби този монопол;
  • Благодарение на "намесата" на Интернет в информационния монопол на традиционните медии, обществено-политическите процеси се ускоряват...

Така аз разбрах оста на разделение между политическата власт, поддържана от "средствата за масово осведомяване" и проявите на "спонтанна демокрация", често катализирани с посредничеството на Интернет.

Бойкометърът...
Моята роля беше да разясня един от проектите, по които работим с колегата — politikat.net, или както ние сме го назовали: "гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие"...

Започнах с това, че Интернет и съвременните технологии могат да служат като инструмент за упражняване на свободата на словото за намаляване на лицемерието и политическите лъжи. За пример дадох бунтовете и протестите в арабските страни от Средния Изток.

Според Wall Street Journal, Египетските власти са помолили Водафон (55% от най-големия доставчик в Египет) да спрат “тотално мрежата”... New York Times пък пише, че сирийското правителство препятства достъпа на протестиращите до социалните медии и Интернет с цел да популяризират бунта си, само три месеца след като са разрешили достъп до фейсбук и Ютюб...

Това е така, защото Facebook и Twitter с групите си и с кратките си съобщения станаха основни средства за обмен на информация между протестиращите и общодостъпен начин за организация на протестите.

Обърнах внимание и на това, че правилният въпрос (както е формулиран от нюйоркския професор по журналистика Мичъл Стивънс) не е какво се публикува в гневните антиправителствени сайтове или какво пише в туитовете на протестиращите, а да се замислим

какво научават потребителите на глобалната мрежа в повече и какво им дава тя, което ги прави по-трудни за контрол и управление...


Припомних отново и едно много показателно изказване на Тони Блеър, според когото:
"През 60-те години се е случвало кабинетът да се оттегли на двудневно съвещание, преди да излезе с изявление по даден важен въпрос. Такова нещо не може да се случи днес - още по обяд на първия ден кабинетът ще трябва да си е събрал багажа. Днес всичко е въпрос на минути. Не можеш да си позволиш да реагираш дори със секунда закъснение. Ще кажа нещо, което обикновено няма да чуете от нито един политик или обществена фигура, но повечето от тях знаят, че това е самата истина: голяма част от работата ни – освен истински важните решения, които ни се налага да вземаме – се състои в това да се опитваме да останем в крак с темпото на медиите и с тяхната хиперактивност..."
В това, според мен, е и един от отговорите на въпроса за ролята на Интернет в обществено-политическите процеси — светкавичен обмен на доказуема и актуална информация. Земетресението го доказа — първата телевизия, започнала да предава репортажи, направи това часове, след като Twitter и Facebook вече разпространяваха информация за засегнатите региони, магнитуда на земетресението и евентуалните му поражения. В тази среда медиите са заставени да се адаптират към новата (за тях) среда, която дори у нас влияе на политическия живот макар все още не в мащаб, подобен на страните от арабския свят, но със сигурност по аналогичен начин.

Примерът, който дадох е със сайта Отворен парламент — граждански гласове, който повдигна темата за приходите на БФСки, оглавявана от Цеко Минев, която обеща да дари половината от приходите си за пострадалите от наводнението в село Бисер и за едни 3.6 милиона лева държавни пари, дадени за организация на събитие на частна фирма... Само няколко дни по-късно темата влезе и в мейнстрийм медиите — Капитал писа "кой е на пързалката"...

Казано просто — Интернет има силата и възможностите да влияе на вида и качеството на информацията, както и да участва във формирането на обществено-политическите процеси.

Партията на Интернет ще победи Партията на телевизора. Въпрос на време е това да се случи дори и в България.

politikat.net и студенти политолози, София, 23 май 2012



вторник, 8 май 2012 г.

Адаш, за един салам да лежиш в затвора не си струва...

Адаш, за един салам, бате, не си струва!.. От 1 до 10 години ти се полагат, защото глупаците, измислили кампанията на бТВ срещу пиратството, те набутаха в този курт капан...
Чл. 194. (1) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.
(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.
(3) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Чл. 195. (1) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;
Та, драги ми Асене, колкото и да си гладен, едно предполагаемо, недоказано и спорно, от правна гледна точка действие, набедено от тези, които печелят луди пари на ТВОЯ гръб, за престъпление, не може да бъде "изправено" с друго ОЧЕВИДНО престъпление, което ти извършваш в рекламното клипче на въпросната телевизия и нейната, меко казано, крайно нескопосана кампания...

Назаем от Д. Цонев
Преди време, ако си спомняш, твои приятели им пиеха мозъка със сламки до там, че ги накараха и голи да се съблечат даже, за да илюстрират, колко са ограбени...

Сега, твоите хора те вкараха директно в престъпление. Преодоляваш препятствия (проникваш с взлом, казано по-просто). За какво? За парче салам и за това, че някой си е свалил "Стъкления дом", за който ти си си получил хонорара, който тези, които са ти платили, са излъчили вече и са реализирали печалби от рекламите в праймтайма... А някой, който не е успял да изгледа филма по телевизията, сега си го е свалил, за да те гледа теб!

Какво правиш обаче ТИ?


Проникваш с взлом в дома на своя фен, за да си откраднеш парче салам...

И за да реализираш нова печалба за тези, които вече са спечелили от теб и сега услужливо те набутаха в престъпление...

Въпросите, на които Цеко Минев не пожела да отговори

Източник
След 2-3 седмично чакане моята "връзка" в ПИБ, един от пиарите на Цеко Минев, ми се обади и ми каза: "Г-н Генов, за съжаление, няма да мога да Ви съдействам за интервю с г-н Минев. Ако желаете, може след месец пак да опитаме. Може и с други въпроси..."

Това беше същността на любезния отказ, на още по-любезната покана от моя страна, Скиор номер едно на Републиката да отговори на няколко въпроса, които аз и мои приятели, сред които Тома Белев, формулирахме.

Тъй като обаждането на пиара на Цеко Минев може да се разтълкува с много по-кратки думички, примерно: "Разкарай се, кой си ти, че ще смущаваш Негово Банкерско Скиорчество", реших да публикувам въпросите, които вероятно няма нито един журналист, акредитиран да отразява разточителните олигархично-правителствени вакханалии по ски курортите, няма да му ги зададе.

Това са питанките, на които Цеко Минев не пожела да отговори дори писмено:

  1. Г-н Минев, какво е Вашето мнение - на какво законово основание спряха тази зима лифтовете на Витоша, тъй като ограничаенията в закона от март 2011 са същите, като при стария?
  2. Защо, според Вас, не работеше лифт "Заека", свързан и, ако не греша, е собственост на МФВС?
  3. Ако станете министър на спорта за 1 година, какво бихте направили?
  4. Г-н Минев, в медиите се спекулира че вие сте реалният собственик на фирмите Юлен и Витоша ски. Каква е истината -  имате ли участие в тяхната собственост? 
  5. Г-н Минев, в медиите излезе информация, че Федерацията по ски е сключвала договори с фирми управлявани от членове на управителният съвет на федерацията или техни близки. Каква е истината - има ли действително такива договори?
  6. Г-н Минев, вестник 7 дни спорт публикува Ваше мнение, че Тома Белев е престъпник. Това наистина ли е Ваше мнение и в какви престъпления смятате, че е извършил?
  7.  Г-н Минев, Федерацията по ски организира няколко пъти инициативата "научи се да караш ски". Кой помогна финансово за тази инициатива и колко деца до момента е обхванала тя?
  8.  Кога ще имаме световни и олимпийски шампиони в алпийските ски?
  9. Има ли у нас условия за провеждане на зимна олимпиада и къде?
  10. Г-н Минев, кое, според Вас, може да върне българите по ски-курортите в България, тъй като много от нашите сънародници предпочитат да карат ски в чужбина, на по-евтини места, при получават по-качествена услуга?
  11. И последният ми въпрос е по-скоро стратегически и хипотетичен. Как виждате бъдещето на ски спорта и туризма в България в условията на климатични промени и очаквания годините да стават все по-сухи, топли и непредвидими?

петък, 20 април 2012 г.

Съветите към президента през погледа на един Интернет потребител


Оня ден, на 18 април, беше обявен първият Консултативен съвет при президента по развитие на регионите и инфраструктурата. Бях чул, че сред темите щяло да бъде и електронното правителство...

Съветът беше обявен като първия, който щял да бъде излъчван на живо в Интернет. С това влезе в новините.

Според мен, нищо друго нямаше.

Прежалих 3 часа и седнах пред компютъра с намерението да изгледам цялата емисия. Ще коментирам събитието като обикновен, средностатистичеки потребител, който професионално, или от граждански интерес бе решил да чуе какво ще си говорят президента, министрите, областните управители, депутатите и другите, присъствали на събитието.

Формат

Няма как форматът да е работещ при наличието на толкова много хора, които имат своите 3 минути за изказване. Лично на мен, опитът да събереш 30 участници в управлението под една или друга форма, да им зададеш една толкова обширна тема и да им дадеш техните 3 минути за изказване е нещо, като да организираш много продължителен брейнсторминг, резултатите от който ще анализираш впоследствие.

Освен това, минимум 30% от времето премина в благодарности към домакина, което допълнително разводни обстановката.

Лично аз, за времето, в което имах нормална свързаност и можех да гледам и слушам, не успях да разбера или да откроя някоя от темите. Нито път забелязах да се стигне до идеи за конкретни решения или действия.

До тук с формата.

Като разбрах, че нищо няма да науча или разбера, се замислих за

Техническото обезпечаване

И то беше далеч от приемливото за институция, като Президентството.

Бих откроил следните сериозни технически проблеми, които всеки администратор, особено, ако поддържа и обезпечава сайта на Президента, трябва да ограничи:

  1. Използването на продуктите на Microsoft (Media Player и Microsoft Media Player) сериозно ограничава възможността на потребителите, ползващи все по-популярната Mac OS и други платформи, тъй като, в общия случай, това предполага инсталирането на допълнителен (платен или безплатен) софтуер и, въпреки това, не гарантира нормалното възпроизвеждане на излъчвания видео поток от сайта на Президента. Вместо това, можеха да се постараят да изградят, за времето, с което разполагаха, видео раздела на сайта според съвременните HTML5 стандарти или поне да ползват други плейъри, които биха гарантирали достъпа на много по-широк кръг потребители на мрежата;
  2. Освен това, тази конфигурация на излъчвания видео поток изолира и все по-широкия спектър мобилни устройства и платформи, които завземат все по-голям дял от потреблението на Интернет;
  3. Недопустимо е, при подобна реклама и заявка за "отваряне" на управлението и институцията, администраторите да не са предвидили и да не са изчислили върхови натоварвания на съвръра, поради големия брой зрители, което доведе до нееднократно сриване и "увисване" на предаването от офиса на Президента;
  4. Редно е, при подобна заявка за "отворено управление", особено, ако една от заявените теми е "електронното правителство", администраторите на сайта да помислят и за алтернативни канали за излъчване на съвета. Нещо, което липсваше на 18 април и за което всеки средно компетентен потребител би се досетил;
  5. Въпреки желанието на оператора на камерата, не всичко бе достъпно за зрителите, като например презентацията на Секретаря на Президента по икономиката и развитието на регионите и инфраструктурата, Елица Николова, която остана извън кадър.
Въпреки всичко, похвално е желанието на г-н Плевнелиев да отвори институцията и да направи заседанията на консултативните съвети публично достояние.

Похвално е и това, че сайтът на Президента е с отворен лиценз (Creative Commons).

Надяваме се, че оставащите дни до следващия съвет през май ще позволят на IT отдела на Президентството да изгладят и отстранят проблемите, които попречиха на желаещите граждани и журналисти да се информират за случващото се на Дондуков 2. 

четвъртък, 5 април 2012 г.

За половината чаша с... мръсна вода

Снимка с неизвестен източник... (#stopACTA)
Спорът около вредите и ползите от това, "да знаем, дали България разполага с индустриални количества шистов газ" прилича на спора между оптимиста и песимиста дали чашата с вода е наполовина пълна или наполовина празна.

С едно малко изключение.

Водата на оптимиста и песимиста тук е чиста.

Да разгледаме примера с водата, в контекста на добива на шистов газ по метода хидравлично разбиване.

Когато дискутираме вредите и ползите от това "да знаем дали България разполага с количества шистов газ, достатъчни за индустриален добив" няма как да не си зададем въпроса за чистотата на водата в чашата на оптимиста и песимиста, които спорят.

Оптимистът, в случая с шистовия газ, твърди, че водата е чиста или, че няма никакви рискове замърсената да се смеси с чистата. Тоест, за него чашата е до половината пълна. Ако бъде потвърден фактът, че разполагаме с огромни залежи на шистов газ, оптимистът твърди, че чашата ще се препълни толкова, че цената на газа да се доближи до американската — четири пъти по-евтин от руския.

Добре, но не съвсем.

От месеци се опитвам да разбера как точно оптимистът си представя това "доближаване" в условия, в които България се намира, където Газпром контролира огромната част от пазара, а делът от евентуалния добив на шистов газ, който България ще получи, в зависимост от концесионния договор, може да бъде от 1.5 до 30%. Не е ясно как добитият на територията на България от американската корпорация Шеврон шистов газ ще е в състояние да повлияе на 400% по-високите цени на газа от Газпром. Ако някой желае да закупи газ, извън договорените проценти, ще трябва да плати пазарни цени в среда, контролирана отново от Газпром. 

За сведение, цената на собствения ни газ от Галата, добиван от Мелроуз рисърсиз е 400 долара, при 470 на руския който внасяме.

Ако вземем за пример Полша, там цената на шистовия газ, добиван на същата дълбочина като у нас, между 5 и 7 км, е била с пъти по-висока от цената в САЩ.

Ако добивът на шистов газ в САЩ е на дълбочина 2.5 - 3 км, то двойно по-големи дълбочини увеличават себестойността на добива не с проценти, а с пъти... По тази причина гиганти като Exxon Mobile си тръгват от Полша, отчитайки наличието на газ, при условия за добив, които са търговски неизгодни.
Освен това, според Exxon Mobile, изградената инфраструктура и характеристиките на скалите и газа при тези условия допълнително оскъпяват добива.

Песимистът твърди, че има достатъчно заключения, че добивът на шистов газ по метода хидравлично разбиване крие много рискове за околната среда, живота и здравето на хората в регионите, където тази технология се ползва. 

Според песимиста:
  1. Всепризнат и публично известен е фактът, че компаниите, ползващи този метод, "обогатяват" водата, която се използва, с коктейл от стотици химикали, голяма част от които са или фирмена или търговска тайна;
  2. Според официални доклади на американското геоложко дружество, а и други от Великобритания, без съмнение съществува връзка между хидравличното разбиване (фракинг) и земетресенията в Охайо и Блекпул — региони, които преди добива са били несеизмични.
  3. Могат да бъдат намерени и официални доклади за влиянието на хидравличния разрив върху здравето на хората — риск от заболявания от рак, астма, невропатии в района на сондажите. При някои от изследванията в кръвта на пострадалите са открити бензен и тулол — химикали, съдържащи се във фракинг флуидите.
Тоест, песимистът твърди, че водата в половината чаша или е замърсена вече, или съществуват достатъчно основания да се притесняваме, че вероятността това да се случи е много голяма...

От всичко до тук става ясно едно — и оптимистът и песимистът боравят основно с хипотези, но хипотезата на песимиста почива на факти, а не на хипотетични положителни ефекти от находища със съмнителна икономическа ефективност.

Въпреки това, оптимистът твърди, че проблеми няма, че рискове не съществуват и, че икономическият ефект ще е "незабавен и несимволичен", извинете ме за цитата... Тоест, цените на газа, а от там и на редица услуги и стоки ще паднат.

За оптимиста чашата е наполовина пълна. Песимистът твърди, че тя е пълна с отрова.

Вие оптимисти ли сте и ще изпиете ли половината чаша с шистова вода? Само половината!..  Риск няма, и получавате другата половина 4 пъти по-евтино, твърдят оптимистите...

събота, 24 март 2012 г.

Моля, преведете ми и на мен един милион!..

снимка
Борисов помолил Искров, той щял да помоли директорите на СИБанк и Банка ДСК да върнат служителите си на работа в събота и неделя...

Междувременно, в петък вечер ПИБ щяла да преведе едни 1,200,000 лв...

Надява се Борисов, че работниците ще си получат парите. Благодарен бил на всички страни, защото "добруването на работниците му е важно"...

Аз пък се надявам някога да науча отговорите на следните въпроси:

  1. От къде са се взели парите?
  2. На какво законово основание Борисов твърди, в петък вечерта, че ПИБ ще преведе сумата от 1.2 милиона лева? Ще помоли собствениците на банката ли?
  3. Преводите към работниците най-вероятно ще минат през системата БИСЕРА, при която, ако преводът е направен след 15:45 на единия работен ден, ще бъде на разположение за получаване на СЛЕДВАЩИЯ работен ден след 10:30, сиреч, понеделник... И на БИСЕРА ли ще се обадят господата Борисов и Искров, за да задвижат преводите през почивните дни?
  4. При толкова много молби, към СИБанк, Банка ДСК и, евентуално, ПИБ, какви молби ще трябва да изпълни в замяна Борисов, когато дойде време да си върне "услугите"?
И, в крайна сметка, ако става с молби, моля ви, господа Минев, Андролов и госпожо Маринова, що не вземете да ми преведете и на мен 1 милион... 

понеделник, 19 март 2012 г.

Киберсигурност v/s граждански активизъм или индустриите на съдържание срещу технологиите и свободата


Тези дни трябваше да говоря за киберсигурността и гражданските права пред политици. Бях в компанията на Явор Колев и Велизар Соколов. Темата, естествено се въртеше около пиратството, педофилията и кражбите на самоличност...

Благодарение на Комитата и Емо Георгиев подготвих своето изложение. По-долу прилагам текста, който написах, подготвяйки се по темата:

Киберсигурността е не по-маловажна от офлайн сигурността. Офлайн сигурност, като синоним на лична неприкосновеност.

Темата за киберсигурността и гражданското участие в Интернет, в контекста на актуалните в момента теми, може да бъде категоризирана по следния начин:

Говорим ли за контент, няма по-подходяща картинка
хипотетични престъпления срещу интелектуалната собственост, авторските и сродни права (свободното споделяне в Интернет);
престъпления срещу личността, (педофилия, порнография и пр.);
престъпления срещу собствеността (кражби на лични данни, източване на банкови сметки и злоупотреби с кредитни карти).

Основните "играчи" в сферата на киберсигурността са Организациите за колективно управление на права (ОКУП) и репресивните органи. Двете групи, в най-общия случай, защитават идеята, че в името на сигурността, икономическото развитие и културните и научни достижения е необходимо и оправдано да се наложат някои рестрикции върху личните свободи и права.

Това тяхно разбиране води до следните конфликти с гражданското общество:
  1. Индустриите на съдържание отказват да се адаптират към новите условия на информационното общество
  2. Репресивните органи систематично се опитват със законови или околозаконови методи да разширят правата и възможностите си за навлизане в личното пространство на гражданите.
ОКУП и репресивните органи имат неправилен и неадекватен подход към новата реалност. Живеем във време на високоскоростна свързаност и практически неограничен достъп до всевъзможна информация. Въпреки това, ОКУП и индустрията на съдържание, вместо да се адаптират към реалностите, влагат огромен финансов и интелектуален ресурс в прокарване ретроградни и неработещи мерки и рестрикции. Това подхранва стремежа на репресивните органи към контрол и засилва щенията им за все по-голям достъп все по-навътре в личното пространство на гражданите. 

Опитът, който имаме през годините, ни показва две обезпокоителни тенденции.
  1. Нееднократни, продължаващи опити за разширяване на правомощията на репресивните органи за контрол на мрежата и достъп до личното ни виртуално пространство и интервенция в личните ни цифрови права. 
  2. Тенденция към многократно завишаване на употреба на СРС и достъп до трафични данни, докато борбата с престъпността и разкриваемостта на престъпления нямат положително развитие, а дори обратното.
От друга страна, гражданското присъствие в Интернет е друга много важна перспектива, когато дискутираме темите за цифровите права, мрежата и политиката.

В тази връзка, сравнението с Русия е неизбежно. Изборите и политическите драми в Русия, погледнати през призмата на гражданското присъствие в Интернет, разделят Русия на две — на „Партия на телевизора“ и на „Партия на Интернет“.

Темата за гражданското присъствие и активизъм в Интернет повдига въпроса за анонимността — друга пресечна точна на киберсигурността и свободното изразяване на политическа воля. 

Склонен съм да се съглася, че Анонимните активисти може да преминат границата на легалното и да извършат действия, квалифицирани от наказателно-правна гледна точка.

В този смисъл, според мен, гражданското присъствие в Интернет с политическа или друга обществена цел не може да бъде анонимно, а най-разпознаваемите граждански активисти в мрежата застават зад тезите си лично, персонално, с лицата си. Гражданските активисти, застъпници за различни каузи се обявяват за легитимна употреба на личните права и свободи. 

Гражданският активизъм не се противопоставя санкциите при доказани престъпления, но се обявява срещу прекалено големите правомощия, скрити зад неясно формулирани тези за превенция на хипотетични престъпления, често с откровено противоречащи на правото методи.

Или, казано съвсем просто:
Сигурността не може да е за сметка на личните свободи. Няма такава дилема.
Темата за личните свободи и цифровите права, в контекста на разговора за интелектуалната собственост ни довежда до доайена на интелектуалното право в България, г-н Георги Саракинов:
Доктор по право, експерт по права на интелектуална собственост и дългогодишен юрисконсулт на бившата Агенция за авторско право, председател на бившия Временен съвет за радиочестоти и телевизионни канали, експерт към Парламентарната комисия за култура и медии към 36-то, 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание. 
Той е автор е на книгите „Авторско право и сродните му права в Република България”, „Право върху търговска марка в Република България”, „Патентно право в Република България”, „Колективно управление на авторските и сродните им права” и „Авторското право в музиката”. 
Г-н Саракинов е безспорен експерт, работил за усъвършенстването на българското законодателство в областта на авторското право и имплементирането на европейските директиви. Той винаги е настоявал трудът на творците да бъде защитен по най-ефективния и правно издържан начин. Многобройните му статии и материали са били повод за дискусии и са давали и дават тласък за усъвършенстването на правната уредба и търсеното на гъвкави и адекватни решения на възникващите казуси. 
Г-н Саракинов описва проблема по следния красноречив начин:
"Авторското право вече не може да действа. Десет години се мъчат да го нагодят към новите условия и не могат. Това не е само в България, а е на глобално ниво. Това е така, защото се опитват да го направят в съществуващите рамки. В тези рамки не може да се реши, трябва да се излезе от тези рамки. Как, това аз сега не мога да кажа. Това е много сложен въпрос – дали ще има едно право за дигиталните условия, а друго за аналоговите, дали цялото ще се промени, дали изобщо ще го има – това са сложни неща. Но за да се решат те, трябва ясно да се каже, - сегашният модел вече не действа. 
Бившият министър на културата Явор Милушев го каза, много хубаво веднъж, преди години, каза - „Времето на Гутенберг си отива, идва времето на Гугъл“. С няколко думи е казано всичко... 
Който не е разбрал, че идва ново време, както Горбачов го каза на Хонекер – „Влакът идва, минава и заминава“. Който се качил – качил, който не, си остава на перона. Осемдесет и девета го каза. Ето това е положението."

Преведено, ролята на политиците, като посредници между индустриите на съдържание и репресивните органи от една страна и новите технологии и свободните граждани — от друга, е да намерят здравословния баланс между необходимостта от рестрикции в защита на законността и сигурността и личните права и свободи. Сред тези права и свободи, безспорно са и цифровите, в условията на все по-категорично навлизащите в живота ни високи и информационни технологии.

Необходимостта от промяна

Информационното общество и среда пораждат необходимостта от нови бизнес модели, подход и, най-вече, от нова правна рамка за понятия, като интелектуална собственост, авторски и сродни права.

Интернет е глобална среда, в която потребностите са завишени. Интернет позволява да достигна до информацията, която ми е потребна винаги, когато поискам. Това може да се окаже в нарушение на някои норми, съществуващи от далечните вече 19 и 20 век. Тогава цифровизацията и "интернетизацията" на обществото ги нямаше, или бяха в несравнимо по-малък мащаб.

Можем да дадем и примера с авторски продукт, към който вече няма интерес и търсене. В най-общия случай той се сваля от разпространение. Дали бихте могли да изгледаме лесно всеки филм от 60-те, 70-те, 80-те или 90-те години, които харесваме, ако ги нямаше Интернет и торент тракерите?.. И при какви условия?

Анахроничният и ретрограден подход на индустриите на съдържание и репресивните органи създават нездрава конкуренция между тях и технологиите. Това е опасно съревнование между институции и законодатели от една страна, а от друга — потребители и информационни технологии.  

Ретроградните и рестриктивни мерки довеждат до ограничения в правото ни на ползи от придобит по законен начин интелектуален продукт. 

Сред най-известните примери за негативите от подобно съревнование са ограниченията, наложени с технологиите DRM и RPC.

DRM (Digital Rights Management), най-общо казано, е технология за контрол на достъпа, ползван от производителите, издателите и правоносителите, която огранича употребата на даден продукт, по начин, с който доставчика на съдържанието не е съгласен. Т.е. ако си купите легално дадено парче или електронна книга от сайт за електронна търговия, имате сериозни ограничения – на какви устройства да го ползвате, дори колко пъти да го ползвате. Реално погледнато, вашето право на собственост е силно ерозирано.

RPC (Regional-playback control) е друг показателен пример за ограничаването на правото ви на ползи от законно придобит продукт на авторското право. Казано просто, всяко дисково устройство има настройки за регионално възпроизвеждане на DVD съдържание, т.е. можете да ползвате само DVD предназначено за даден регион и максимум пет пъти имате право да му промените регионалната настройка, независимо колко и къде пътувате.

Генерален извод, който може да си направим е, че техническите ограничения не работят. Нужно е политическо решение, т.е. реформа. Гражданското общество рано или късно ще си извоюва тази реформа.

В епохата на мобилността, на самолетите, лаптопите и таблетите техническите ограничения са абсолютно ретроградни.

Това са някои от основните положения, които всеки политик трябва да има предвид, формирайки, защитавайки или прокарвайки политики в епохата на информационното общество.

неделя, 12 февруари 2012 г.

ACTA, авторите, крадците и защитниците на интелектуална собственост

WEBCAFE ме провокираха, понеже не си падам по тази музика, да потърся едно, извинете, отвратително и елементарно чалга парче на Южен вятър, което е обявено за любимото на премиера Борисов. Не съм го чувал да го казва, но вярвам на Уебкафеджиите...

Пак от тях научих, че МЮЗИКАУТОР не можели да решат казуса с кражбата на Южен вятър, защото при тях парчето било с "неизвестен автор"...

Та, това парче е откраднато нота по нота от една много велика рок банда, групата Omega.

Това е оригиналът:



Това е ФАЛШИФИКАТЪТ:



Десетки, сигурно стотици хиляди са феновете на вероятно най-популярната българска банда ФСБ, които изпяха (в два албума) "След десет години"...



...но малцина знаят, че това парче е на Le Orme и се казва "Amico di ieri"



Ако ФСБ на корицата на албума си "След десет години" и при първото изпяване на песента в "Non Stop" все пак свенливо споменават, че музиката е на Antonio Pagliuca (без да става дума за Le Orme), то Южният вятър не съм забелязал да са се посвенили да откраднат мотамо музиката и да опорочат парчето на Омега по този отвратителен начин.

Иначе, "батальонът се строява" да брани авторското и сродните права чрез ACTA...

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Изслушване за ACTA в парламента, 08 февруари 2012

Вчера, 08 февруари 2012 г. правната комисия и комисиите по информационни технологии и по култура, гражданско общество и медии проведоха съвместно заседание по темата ACTA. Присъстваха министрите Трайчо Трайков и Вежди Рашидов, представители на IT сектора, организации за защита и колективно управление на авторски и сродни права, юристи и граждани.

Прилагам текстовете на изказванията, които направихме с Комитата, както и няколко видео клипа от събитието.

Ще започна с аргументите, а после и един въпрос. Първо, тук се казаха много думи, че споразумението няма да промени по никакъв начин българското законодателство.
Тогава ми е странно, защо се чуха тука искания възможно най-бързо да се приеме. Нали нищо няма да се промени? Нещо не ми е ясна връзката между двете неща. 
Второ, имам чувството, че живея аз в различен свят. Значи, докладчикът в Европарламента обявява това споразумение за маскарад, дава си оставката, посланичката на Словения в Токио се извинява на словенския народ, че е подписала такова споразумение. 
Полша спря процедурите по ACTA, Чехия спря процедурите по ACTA, обаче ние тук живеем в някаква паралелна вселена, в която чуваме съвсем други работи.
Има нужда от основна реформа, в авторското право, в сродните права и то точно свързана с това, че репресивните мерки навлизат сериозно в личното пространство на гражданите. Тази реформа е наложена от технологичния прогрес. Тя не е защото някакви хора са се една сутрин и са казали „Ами, дайте сега ще се реформираме.“ 
Поради причината че, всеки човек в джоба си има телефон, на бюрото си има компютър и не може до всеки телефон и компютър да се сложи полицай. Абсолютно невъзможно е. 
Значи, трябва да се направи реформа. И естествено, да се намали до минимум лицемерието, защото ако си спомняте, когато живеехме по времето на комунизма, тиранията започваше от лицемерието, от лъжите, които се говореха, в публичното пространство, пренесени в живота те се превръщаха в тирания и в репресия.
Така че ние това трябва да го отхвърлим. И, заявленията че няма да се промени законодателството, те могат да се разглеждат и от обратната страна. Няма да се промени законодателството, няма да има реформа в тази област, значи България завинаги ще изостава на опашката. 
Това е неприемливо. 
Значи, въпросът е. Значи, знаете че текат паралелни процедури, в българския парламент и в европейския. Значи, ако българския парламент ратифицира, а европейският парламент не ратифицира споразумението, интересно ми е какви ще са последствията за България. 
Благодаря и да отговори този, който се чувства компетентен.
Моя милост:
Тук имаме представители на лобистите, които ни уверяват, че няма никакъв проблем с приемането на ACTA. Преди да задам конкретни въпроси, искам да ви кажа няколко думи и аз, че произтичат сериозни проблеми от ACTA.
Изказването на господата преди мен беше базирано на един документ на Европейската комисия, "10 мита за ACTA". Тези десет мита за ACTA бяха развенчани от юристи, които не споделят мнението, че ACTA не е обвързващ документ за България.
Българското общество трябва да знае нещо много важно — при подписването на този документ, незнайно по какви причини, от посланика на България в Япония, в присъствието на земеделския министър, който, между договорките за квотите за риба и квотите за цитрусови плодове, също така полага подписа си под ACTA.
Това, което е притеснително за българското общество, е фактът, че дискусията започва след това, пост фактум, типично за всичко, което наблюдаваме за България до сега, като законодателен процес, от 2009, най-вече, до сега. ПОСТ ФАКТУМ, повтарям го много ясно. 
Трите въпроса, които искам да задам, са: 
Първият: защо се наложи това нещо да бъде подписано тайно от българското общество. 
Вторият въпрос: освен дискутираните интернет права и свободи, дигиталните права и свободи, за които българският законодател и изпълнителната власт очевидно нехаят, това е, как ще се отрази, някои от отговорните господа, свързани с приемането и ратифицирането на този договор, дали са разсъждавали върху въпроса как ще се отрази ACTA върху генеричните лекарства? Това е един много сериозен въпрос. Съществуват мнения на организации, свързани с достъпа до медицинско обслужване, които твърдят, че страни от третия свят и бедните страни, а България не може да се похвали, че е богата, ще бъдат много сериозно, образно казано, ударени от ACTA и ще бъдат ограничени във правото, дори с цената да бъде застрашен животът на хората, до достъп до генерични лекарства. Този отговор трябва да чуе българското общество. И един пример: ако един курс по химиотерапия струва 5-6 хиляди лева, възможно е с генерични лекарства този курс да падне цената му до хиляда лева. Управляващите трябва да отговорят на този въпрос. 
Трети въпрос, на който трябва да отговорят управляващите, е как ще се отрази това нещо на зърнопроизводителите. Защото се чуват коментари, от хора, които са компетентни, също така, че това сериозно ще ограничи и техните права. Отново в полза на корпорациите… 
Това са трите въпроса, които исках да задам, благодаря ви!
Сега и клиповете:

Асен Генов:



Вежди Рашидов:



Трайчо Трайков:

събота, 4 февруари 2012 г.

Предпазният принцип и темата за шистовия газ – изгубената риск комуникация

Позиция на Петър Кърджилов, от два дни бивш член на ДСБ, относно искането на партийното ръководство за "отмяна на забраната върху прилагането на технологията “Хидравлично разбиване при проучване и /или добив на газ и нефт на територията на Република България":
Здравейте всички, държа да ви запозная с позицията си относно Проекторешение за шистовия газ, публикувано вчера в политическия профил на Иван Костов във ФБ, председател на партията в която вече от два дни не членувам:

С това Проекторешение пак поставяте каруцата пред коня. Е, този път поне не поставяте пред коня скапана тиква, както направихте с остарялото становище (от 29 юни, 2011) на ГИ на БАН, което нарекохте "експертиза", въпреки че в него пише "не биха могли да се ангажират с аргументирано експертно мнение относно технологията за извличане на шистов газ посредством хидравлично разбиване". Ето как трябва да се случват нещата около шистовия газ според статията ми, която предлагах на вниманието Ви, на г-н Иван Иванов и на новоизбраното Националното ръководство на ДСБ докато още бях член на партията (до вчера), в която се позовавам на американските академици в риск комуникацията: "Логичните действия на българските институции, от позицията на адекватната риск комуникация, с оглед на легитимността на предпазния принцип и предвид интереса на цялата общественост, са да не подписват договори за концесии преди да бъдат извършени следните управленски и комуникационни стъпки:
  • Правителството да изчака юридическия анализ на ЕК за адекватността на действащото в ЕС законодателството на проблемите при добива на шистов газ. 
  • Отговорните институции, в лицето на МОСВ и МИЕТ, да изготвят подробен доклад за рисковете при технологията хидравлично разбиване – с оглед на световния опит и с помощтта на учени от всички страни, изследващи рисковете от тази технология.
  • Правителството да изисква и да получи цялата информация за проучванията и производствения процес по добиване на шистов газ от всеки един изпълнител, проявяващ интерес към добив на територията на България, включително за химикалите, които се използват. 
  • Правителството и Народното събрание да инициират промени в Закона за подземните богатства и в Закона за концесиите, така че те да отговарят на новите измерения на риска, които технологията хидравлично разбиване поставя. 
  • Компаниите, проявяващи интерес към проучвания и добив на шистов газ да инициират обществени обсъждания с участието на всички заинтересовани страни и носителите на риска. 
  • Правителството да спази задължителната предварителна екологична оценка за всяка конкретна полева работа по проучване и добив, съгласно действащото в България законодателство. 
  • Отделите по комуникации и връзки с обществеността в институциите и компаниите да предават с помощта на и чрез медиите, чрез достъпни за публиката език и визуални средства, информацията за всички активности, изброени дотук. Комуникаторите и журналистите трябва да действат с висок морал и професионализъм.

Още по темата от Петър Карджилов тук.

вторник, 31 януари 2012 г.

Блогъри, юристи и IT специалисти срещу ACTA

Вместо да пиша дълги постинги, по-добре е да споделя няколко изпиратствани записа от сайтовете на телевизиите от тази сутрин.

Въоръжете се с търпение и изгледайте тези около 60 минути видео. В ролите основно — Комитата, Емо Георгиев и моя милост, освен Теодор Захов, Данчо Караджов и хора от министерствата...:



петък, 27 януари 2012 г.

Шистова геополитика for Dummies в десет въпроса

Няколко въпроса, на които всеки защитник на тезата, че от геополитическа гледна точка проучването и добивът на Шистов газ от американската фирма Шеврон ще ни помогне да се освободим от руската енергийна зависимост...
  1. Вярно ли е, че земите, където ще се проучва и евентуално добива Шистов газ, са собственост на Валентин Златев?
  2. Вярно ли е, че Шеврон добива Шистов газ на много места по света заедно с Лукойл?
  3. Как точно Законът за концесиите регламентира и какви права той дава на концесионера върху добитата суровина, в случай, че такава бъде открита?
  4. Какъв точно процент от евентуално добития Шистов газ ще получи българската държава, при условие, че при добива на злато от Дънди Прешъс Металс по данни, които са публично известни, България получава под 2 процента?
  5. Ако допуснем, че България получи 5 пъти повече от газа, от колкото от златото на Дънди и достигне примерно до 10 процента, как точно това ще ни помогне да "изнудим" руснаците да ни продават по-евтино техния газ?
  6. По какви пазарни цени ще си купуваме собствения газ, добит от Шеврон?
  7. Ако приемем, че ще това ще са цените от средиземноморския пазар на газ, кое ще принуди Шеврон да ни го продават по-евтино от цените на газа на Лукойл, който доминира и на този пазар?
  8. Как българската държава ще принуди Шеврон да разкрие всичките няколко стотин химикала, които са включени в течността, която се използва за хидравличното разбиване, ако част от тях са фирмена или търговска тайна?
  9. Вярно ли е, че регионът, където ще се провежда проучването и евентуалния добив е подземна вододайна зона?
  10. Смятате ли, че и ние сме идиоти?
----
Получих няколко бонус-въпроса във Фейсбук, които допълвам към текста:
  1. От къде ще се взимат хилядите, вероятно милиони литри вода, нужни за добива на шистов газ по технологията "хидравлично разбиване"?
  2. Къде ще се съхранява вече "обогатената" с химикали вода, след като тя се извлече обратно от земните недра?
  3. Как държавата ще контролира дали концесионерът не използва необявени химикали?

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Газова шистофрения или Go Frack Yourself

Тези дни в медиите се появиха следните интерпретации на протестите срещу добива и проучването за шистов газ по метода "хидравлично разбиване" (фракинг):
"Тази кампания с протестите срещу добива на шистов газ беше организирана от пиар фирми от чужбина с мощна финансова подкрепа. Тези, които протестират и тези, които преговарят, го знаят това. Има върхушка, която е мотивирана и хора, които възприемат идеята по някакъв начин, защото мислят, че това е техен интерес" 
Трайчо Трайков. Източник
„Трябва да ни е ясно имаме ли индустриални възможности за добиване на шистов газ. Ние купуваме газ от Русия за 420 долара на 1000 кубически метра, а в държавите, които произвеждат газ цената е 99 долара за 1000 кубически метра”
Иван Костов. Източник
Това са двете тези, с които политиците умело подменят темата за шистовия газ и добива му чрез "хидравлично разбиване" или т. нар. фракинг. Ето как описва тази технология Евгений Дайнов за в. 24 часа:
[При] технологията “фракинг" (хидравлично разбиване) [се вкарва] сонда дълбоко надолу, тя помпа под налягане вода, пясък и химикали, с които разбива пластовете и освобождава газа от скалната прегръдка. С този подход Америка осигурява 30% от нуждите си и стана трети след Русия производител на газ. Дотук е ясно. Оттук започват споровете. Химикалите, казват ни “шистистите", са от репертоара на хранителната промишленост - напълно безвредн безвредни. Това е лъжа. Става дума за коктейл от 650 вида химикали, пазени в “търговска тайна". Но се знае, че съдържат радиоактивни газове като радон, а също така метан, арсен, ацетон, химикали от породата на антифриза и подобни.
Ето какво казват и демократите в САЩ за добива на шистов газ в един свой доклад. Нищо, че според българските десни те са леви. Може да са леви, но не са леваци (простете за непрофесионалния превод):
14 водещи петролни и газови компании са употребили повече от 780 милиона галона продукти за хидравлично разбиване, без да се брои водата, добавена към сондите. В крайна сметка, компаниите са употребили повече от 2,500 продукта за хидравлично разбиване, съдържащи 750 различни химикали и други компоненти. Съставката BTEX — Бензолът, Тоулолът, Ксилолът и Етилбензолът са включени в SDWA (Закон за сигурната (чиста) питейна вода; Safe Drinking Water Act) и са опасни замърсители на въздуха. Компаниите извършващи хидравлично разбиване са инжектирали 11.4 милиона галона продукри, съдържащи поне един от BTEX химикалите през последните 5 години. Метанолът, който е употребяван при 342 продукта за хидравлично разбиване, е бил най-широко използваният химикал между 2005 и 2009 г. Тази субстанция е опасен замърсите на въздуха и е потенциален кандидат за списъка, регулиран от Закона за чистата питейна вода. Други най-широко срещани химикали са Isopropyl alcohol, 2-butoxyethanol, и ethylene glycol. Много от течностите, използвани за хидравлично разбиване, съдържат химикали, които са фирмена или търговска тайна. Компаниите са използвали 94 милиона галона, включващи 279 продукта, описани като фирмена или търговска тайна. В много от случаите петролните и газовите компании не са в състояние да идентифицират тези химикали, обект на фирмена и търговска тайна, което подсказва, че тези компании инжектират химикали, които не могат да идентифицират.... 
Това е само резюмето на доклада, а самият доклад може да бъде свален (pdf на английски) от тук.

И на фона на всичко това какво измислиха политиците? Извадиха старите идеологеми и обвиниха всички наоколо в комунизъм и рубладжийство. Същите тези, които имаха и все още имат шанса да направят нещо за да разбият енергийната мафия и да създадат работеща стратегия за енергийната ефективност и за местните възобновяеми енергийни ресурси. Същите, благодарение на които си имаме и Нефтохим Лукойл и Лукойл България с 80% от пазара на горивата... Същите, които не направиха нищо, за да спрат безумието Белене, пак заради геополитическите си заклинания.

Същите те извадиха от политическия нафталин антикомунистическите и рубладжийски заклинания и направиха всичко възможно да подменят истинската тема за опасната технология на хидравличното разбиване, за запазване на околната среда и опазване на здравето на хората. И, трябва да си признаем, частично успяха. Особено в тези медии, за които пише в. Култура:
Трудно е да се обхване всичко с фотоапарат, дори да си с ръст на възрастен. В 12 часа множеството прелива отвсякъде, но не е тълпа. Няма ги дежурните лумпени от дирижираните мероприятия. Хората са дошли, защото имат определено мнение и държат то да бъде чуто... И откриваме, че проблемът с видимостта не е въпрос на ръст. Трите национални телевизии, например, са пропуснали да видят някакви си 5-6000 души на площада. Видели са стотината подранили преди уречения час. Или това е, както се изрази един полицай наскоро, “версията, която искаме да е вярна”?
Тези политици ни пробутаха несъстоятелната теза "Руски или каспийски газ или местен шистов". Тези политици ни пробутват тезата "Руски срещу американски ядрени централи". Тяхна е и тезата "Местни или вносни въглища"...

Протестиращите искат друго. Искат не геополитически заклинания, а реална сигурност и чиста околна среда. Искат го не от името на енергийните руски или американски лобита, а за децата си.

Геополитическите екзорсисти ни внушават, че каузата в защита на околната среда от рисковата технология на хидравличното разбиване е едноизмерна и едноплоскостна. Привиждат им се "чужди централи" и бродещи комунистически призраци сред протестиращите по улиците. За тях, всичките тези млади, независими и мислещи хора са заблудени и обслужват въпросната "призрачна комунистическа кауза на чуждите централи"... Твърдението им е аксиоматично и не подлежи на коментар и съмнения...

В същото време те се опитват да ни уверят колко загрижени са за околната среда, действайки в нейна вреда.

Газова шистофрения. В най-остра форма...

вторник, 24 януари 2012 г.

1 милион и половина били несъществена сума, с нисък публичен интерес

Снимка: Дарик
Вчера Сметната палата отказа да направи одит на Българската православна църква, защото държавната субсидия за вероизповеданието от 1 милион и 500 хиляди лева, според председателя й, Валери Йорданов, "е под нивото на същественост". Другаде писаха, че няма да има проверка заради "малък публичен интерес"...

Думите му, цитирани от Дарик, са:
„Много са малки сумите. За 1,5 млн. лв. просто... Ние имаме толкова огромни, високобюджетни организации с десетки, стотици милиони. Тази субсидия е прекалено малка. В бъдеще може, но по принцип това е под нивото на същественост за проверка. Те нямат държавни имоти или общински, които да стопанисват. Субсидията за мюсюлманското вероизповедание е половин милион, а за църквата милион и нещо. Малък е публичният интерес с оглед на малкия ресурс"
Направих си труда да се свържа с мои познати, компетентни по темата, чиято професионална дейност е свързана с функциите на Дирекция "Вероизповедания" и от тях получих отговор на следните въпроси за разпределението на държавната субсидия за някои вероизповедания. Обърнете внимание на разминаването в думите на Валери Димитров и сумата, която фактически е разпределила дирекцията за мюсюлманското вероизповедание. Не твърдя, че е умишлено, но почти тройно разминаване е недопустимо за служител на Сметната палата (или за Дирекцията).


Как се определя размера на държавната субсидия?


На основание чл. 35, т. 9 от Закона за вероизповеданията и чл. 74, т. 8 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация дирекция „Вероизповедания” на МС проучва нуждите и чрез дирекция „Бюджет и Финанси" прави предложения пред Министерския съвет по проекта за държавния бюджет за размера на държавната субсидия за подпомагане на официално регистрираните в страната вероизповедания. След одобрението на предложението от Министерство на финансите и гласуването му от Народното събрание същото се записва в приложение № 3 на Закона за държавния бюджет за съответната година.

Как се прави проучването?

Проучванията се правят чрез съгласуване с централните ръководства на вероизповеданията, митрополиите на БПЦ и районните ръководства на другите вероизповедания, църковните и джамийските настоятелства и духовните съвети. Критериите по които се работи при определяне на конкретните суми за
отделните вероизповедания са:
  • Численост на вярващите. 
  • Брой на молитвените домове на вероизповеданието и състоянието им. 
  • Колко от молитвените домове са паметници на културата. 
  • Налагаща се финансова издръжка за пълноценна работа на вероизповеданието. 
  • Състояние на сградния фонд и охраната на паметници на културата със световно, европейско и национално значение. 
  • Предварително обсъдено и планирано издаване на религиозна литература от страна на вероизповеданията.
На базата на получените, разгледани и одобрени искания от централните ръководствата и местните поделения на вероизповеданията дирекция „Вероизповедания” изготвят списъци по траншове с предложения за конкретното разпределение на субсидиите за местните поделения на вероизповеданията.

Направените списъци се предоставят на главния секретар на МС за утвърждаване.След утвърденето им от главния секретар на МС списъци се предоставя на дирекция „Бюджет и Финанси" на Министерския съвет за изпълнение.

Дирекция „Вероизповедания”:
  • Следи за своевременното изпращане на разпределените субсидии до бенефициентите, чрез получаване на разпечатки от дирекция „Бюджет и Финанси" на МС. 
  • С писма информира ръководствата на централните, местните поделения на вероизповеданията и кметовете на съответните населени места за размера на разпределената им държавна субсидия, както и за указанията и сроковете за нейното усвояване и отчитане в дирекцията.
  • Контролира с извършването на проверки на място на случаен принцип
законосъобразното и целесъобразното изразходване на средствата от
вероизповеданията. 
  • Съставят се протоколи от проверките. 
  • Осигурява своевременен отчет за изразходените от вероизповеданията
субсидии чрез получаване на заверени копия от оригиналните отчети, които се пазят в архива на получилите субсидии молитвени домове и манастири. 
  • В края на бюджетната година получените отчетни документи от вероизповеданията се комплектоват и се предава в архива на дирекция „Бюджет и Финанси" на МС.
В какъв размер и на кои вероизповедания се разпределя държавната субсидия?


Това става съгласно Приложение № 3 от Закона за държавния бюджет. Специално за субсидията за БПЦ трябва да се знае, че тя се разпределя целево за всеки храм или манастир в зависимост от подаденото искане от съответната митрополия или църковно настоятелство. Дирекцията стриктно следи за целевото използване на отпусната субсидия за съответния обект. Има случаи, в които се налага пренасочване на средства от един храм към друг, но това става сред изрично решение на епархийския съвет на съответната митрополия, която изпраща до ДВ мотивирано предложение за това. Решение за пренасочване на средства става единствено след писмено разреше на директора на ДВ.

Необходими документи за кандидатстване от страна на местни поделения на БПЦ Искане от църковното настоятелство към храма, в което накратко се обосновава необходимостта от ремонт на сградата. Същото трябва да е подписано от председателя на църковното настоятелство, който по право е свещеник (чл. 140, т. 4 от Устава на Българската православна църква) и задължително да са оказани имената му и координати за връзка с него. Количествено-стойностна сметка за предстоящите строителни дейности, изготвена от техническо лице. Снимки, удостоверяващи актуалното състояние на храма. Документ от съответната банка, че титуляр на посочената банкова сметка е църковно настоятелство, архиерейско наместничество или митрополия.

Копие от заповедта за назначение на председателя на църковното настоятелство от съответната митрополия.

Как се прехвърлят сумите на субсидията към субсидираните вероизповедания, какъв е механизмът?


Разпределената субсидия се превежда по банков път от дирекция „Бюджет и Финанси” на МС по посочената в искането на съответното централно или местно поделение банкова сметка За тази цел ДВ изисква в комплекта документи за кандидатстване да бъде приложен документ от съответна банка, че посочената в искането сметка е на централно ръководство или местно поделение на съответното вероизповедание. Когато местното поделение няма собствена банкова а използва банковата сметка на централното ръководство, ДВ в уведомителното си писмо до това ръководство упоменава името, населеното място и сумата за съответното местно поделение и моли средствата да бъдат предадени своевременно на управителното тяло на това поделение за целевото им изразходване.

Как се заявява исканата сума, ако сумата не се отпуска еднократно и централно по сметка на изповеданията? 

В 80% от случаите ДВ разпределя значително много по-малка сума от исканите средства от местните поделения. Това се налага поради огромния брой молби за субсидии, които постъпват в дирекцията и размера на субсидията, определен от ЗДБ. В дирекция „Вероизповедания” постъпват средно между 800 и 1100 молби за субсидия всяка година.

Как се отчитат изразходваните средства от вероизповеданията към ДВ?

В изпратените уведомителни писма за отпуснатата субсидия са разписани указанията за целевото изразходване на същата, както и сроковете за усвояване и отчитане на отпусната субсидия в дирекцията. Всяка година този срок е до 15 декември. До тази дата в дирекция „Вероизповедания” трябва да постъпят заверени копия от оригиналните отчетно-финансовите документи от съответните централни или местни поделения на вероизповеданията.

Ако до тази дата не постъпят необходимите документи, дирекция „Вероизповедания” с писмо или по телефона напомня на централните ръководства и местните поделения за задължението им за отчитане на средствата.Извършват се проверки на място.


Отчита ли ДВ и как изразходваната субсидия, определена със Закона за Държавния бюджет?

През м. декември всяка година в дирекция „Бюджет и Финанси" на МС, Министерство на финансите и КПЧВПЖГ на НС се представя отчет за изразходването на разпределената субсидия за вероизповеданията.


Данни за 2011 г.

От планираните 1 660 000.00 лв. за БПЦ в страната са подпомогнати частично при строителство и ремонт 301 храмове и 30 манастири. Средствата определени за Мюсюлманското вероизповедание бяха в размер на 180 000. 00 лв. от които са изразходени 181 000.00 лв. за ремонт на 33 джамии.

От планираните 40 000.00 лв. за други вероизповедание са изразходени 46 000 лв. за 10 молитвени домове на различни вероизповедания (Католическа църква в България, Будистка общност в България, Съюза на евангелските съборни църкви, Божия църква в България, Съюза за евангелските петдесетни църкви, Свидетели на Йехова и Българска Божия църква).

четвъртък, 19 януари 2012 г.

Геополитика за идиоти или как с гръмки фрази се жертват националните интереси

Изненада!

Ще кажа няколко добри думи за ГЕРБ. Фактически първите, от как настоящият ни премиер се домогна до кметския пост в София, а от там се упъти да съсипва държавата с диктаторските си амбиции, инфантителен управленски подход и арогантно и некомпетентно клиентелистко обкръжение.

За щастие, въпреки, че за скритите мотиви на подобно решение има тепърва да гадаем, вчера ГЕРБ предпочетоха да не допуснат една безспорно и признато рискова технология. Какви са политическите мотиви за това решение предстои евентуално да научим, но при всички случаи, по-разумно е да не се прибързва с разрешаване на определено рискова технология, която, ако това, което е достъпно като данни и информация в Интернет е вярно, застрашава на отравяне цели региони, в които се прилага.

Какво направиха ГЕРБ? Приеха решение, с което забраниха т. нар. хидравлично разбиване, или, най-общо казано, забраниха добива на шистов газ.

Протест за Витоша, 12.01.2012. Снимка: Георги Грънчаров
Приеха го след многократни промени в настроенията на лидера си по темата... Приеха го под натиск от улицата, сиреч, под страх. Тоест, няма за какво толкова да им се благодари, но все пак, подкрепен от напазаруваните "независими" депутати, Борисов може да прокара какъвто си иска закон...

Междувременно, някои самообявили се за единствени стожери на демокрацията и автентични изразители на антикомунизма в България политици (сякаш ние не сме скачали по улиците, за да пращаме колцина от тях мандат след мандат в парламента с гласовете си) и най-вече част техните поддръжници, прибързаха да разлепят рубладжийските етикети. Опитаха се да натикат защитниците на околната среда в един кюп с недоразуменията Яне Янев, Волен Сидеров и, о, ужас, комунистите.

В конкретния случай те направиха опит да принизят защитата на природните богатства, красотата и чистотата на околната среда, живота и здравето на гражданите до обслужване на руски енергийни и политически интереси. Така те показаха пълна неспособност или нежелание да се съобразят с необходимостта от защита на ресурси, които не ни принадлежат и сме задължени да запазим за поколенията след нас. Сред тях са чистата природа, природните богатства и здравето на хората.

Подобни сравнения са, меко казано, обидни за всички тези, които години наред загърбват политическите си пристрастия и се обявяват в защита на тези ценности в България. Обидно е тези хора да бъдат назовавани с определения, които фанатично преданите на несъстоятелните гео-политически тези не се посвениха да раздават щедро дни на ред, отчаяно защитавайки отново чужди гео-политически и финансово-корпоративни интереси.

Раздаваха етикети без да се замислят, че към тях самите и политическите им лидери могат да бъдат зададени няколко много прости, но важни въпроса.

Например, къде бяха те, когато шепа граждани протестираха на Орлов мост срещу Путин, именно заради руските енергийни интереси и лоби?..

Какво направиха те, за да спрат ядреното и фосилното енергийно лоби и мафия и да предпазят страната ни от заробващото им влияние?

А къде бяха, когато държавата бе лишена от рафинерията Нефтохим, с което де факто пазарът на фосилните горива в България бе монополизиран от Лукойл в степен, корпорацията днес да държи, по данни от медиите, около 80% от него?...

Какво направиха защитниците на свободния пазар през годините, в които бяха на власт, за изграждането на национална стратегия за енергийна ефективност и ефективно въвеждане и употреба на местните възобновяеми енергийни ресурси като средство за диверсификация и скъсване с руската енергийна зависимост?

Нищо!

Снимка: Георги Грънчаров
Вместо това, напоследък отново извадиха от ръкава коза на антикомунизЪма и рубладжийството и с ожесточение го развяват под носовете на 20-30 годишни младежи, протестиращи в защита на най-важния ресурс, с който разполага страната ни — красивата и чиста природа... Пуснаха от политическия килер призрака на антикомунизма и но въоръжиха идеологически с подходяща терминология: "Каспийски газ срещу руски газ, руски срещу местен шистов газ... Западни ядрени централи срещу руски ядрени централи... Местни въглища срещу вносни въглища..." (Както го написа един мой приятел във Facebook — Петко Ковачев)

Гласоподавателите, господа, дори и младите, не са глупаци и са чувствителни към лицемерието. По тази причина подобно отношение към тях се капитализира във висок процент гъбари по изборите, а Скакауецът е способен да събере почти толкова гласове, колкото доскорошните "автентични" носители и изразители на демократични ценности... Лицемерието към избирателите, както казах, струва скъпо.

В своя опит да оправдаят логически геополитическите си екзорсистки заклинания, вероятно най-приемливото оправдание, за което можаха да се сетят е, че и те били за чиста околна среда, за недопускане на вредни и рискови технологии, но така, да се забранявало ангро било опасен рецидив от миналото. Трябвало поне проучванията да се разрешат, а не да се забраняват!...

Нищо, че собствените им "експерти" се надбягваха да ни обясняват, че проучванията не били порискови или по-различни от тези, за нефт и земен газ...

Еми, ако не са по-различни, нека проучват, мораториумът не ги лови, нали така?..

А до тогава, България просто ще остане по-чиста без шиста! 


И отново ще се бори, този път, в защита на Природен парк Витоша от олигарха Цеко Минев и креатурата му Витоша ски.

вторник, 17 януари 2012 г.

МЛЪКВАМ за 1 ден в протест срещу SOPA

По примера на американската Wikipedia утре (считано от полунощ) този блог ще стане недостъпен за едно денонощие.

Защото "сопата" заплашва да "удари" всички нас.

И защото културата на Интернет е на на последно място култура на свободата. И на отстояването й.

сряда, 11 януари 2012 г.

Новогодишна Витоша ски приказка за големи бизнесмени с още по-големи амбиции

Криза е!..

Парите не стигат, а Вие имате голям бизнес и още по-големи амбиции…

Вече сте на възраст, на която добре знаете, че дядо Коледа не съществува, а единственият начин да получите подаръци от него е сам да си ги купите…

Решавате се и го правите! Влизате сам в ролята на добрия белобрад старец и започвате да пазарувате с влиянието си закони…

Купувате си поправка, с която се премахват законовите ограничения и Ви спестява, по изчисление на природозащитни организации, около 60 милиона лева...

Купувате си поправка в закона, благодарение на която вещно право върху държавни земи се учредява без търг...

Купувате си и поправка, с която правото на ползване на горски територии се обвързва с наличието на лифтове и ски влекове, на които Вие естествено сте собственик. Е, не Вие, а акционерно дружество, чийто мажоритарен собственик е офшорка от Вирджинските острови, а Вие, злите езици говорят, сте действителният й собственик...

Между тях се прокрадва и поправка, с която изискванията към гаранциите за произхода и законността на добива и износа на дървесина отпадат, естествено, във Ваша полза и за Ваше удобство, ако някога ви хрумне да се занимаете и с това...

Почти всичките благини, изброени по-горе, могат спокойно да бъдат наградени със званието "Лобистка поправка 2011" в полза на едно акционерно дружество с капитал 50 хиляди лв, зад което се крие въпросната офшорка...


Да обобщим какво получава за Коледа преоблеклият се като добрия белобрад старец голям бизнесмен, с още по-големи амбиции:

Отменя се таксата, дължима от всеки инвеститор, застрояващ горски територии, която се използва за залесяване на нови гори, за сметка на унищожените при строителството. Отпада необходимостта от законова процедура по урбанизация на горските територии, преди да може да се строят на тях ски съоръжения. Въвежда се вещно право на ползване на ски пистите и то се дава на собствениците на лифтовете и влековете, забележете, без търг или каквато и да било публична процедура.

Казано още по-просто: Вашата витошка ски фирма придобива преференциална, по силата на закон, позиция пред всички други в бранша, като тази привилегия включва възможността да не плащате такси, които до сега е трябвало да плащате при намерение да строите писти и ски съоръжения. Получавате в бонус и привилегията да придобивате право да ползвате писти без търг, сиреч, без да участвате в конкурентните механизми на свободния пазар.

С други думи, монополът на безскрупулния Ви бизнес с най-стария природен парк в Европа, емблема на Столицата и (бивше) неоценимо богатство за софиянци става факт...


А Вашите амбиции не са малки! Планирате 17 км. нови ски писти на площ от около 850 декара и нови ски съоръжения, с обща площ над 1100 декара...

Да, ама приложимите Закон за горите и Закон за защитените територии Ви пречат, което пък Ви принуждава сам да влезнете в ролята на белобрадия старец. Очевидно, за сега, успешно...

Найс, а?

Интересно е и друго!

Как Витоша ски третира конкуренцията си? Подобаващо на амбициите и бизнес-стила Ви!..

На Витоша, Витоша ски продава сезонната ски учителска карта за почти 1300 евро, докато идентична услуга в Алпите е около 400 евро. Ски учителите амортизирали пистите повече от обикновените туристи. Затова!

Освен това, от скоро, Федерацията по ски, с председател Цеко Минев, основава Направление Професионални ски учители. Структура, която дублира дейността на Сдружението Българско ски училище. Не само дублира, ами и разпраща нареждане скъпите карти да се продават само на сертифицираните от новото Направление ски учители, игнорирайки тези, от Сдружението...

Така Ви върви бизнесът, докато не решите, че са Ви необходими цитираните по-горе подаръци, които партия, правителство и парламент Ви правят веднага, щом влезнете в ролята на добрия белобрад старец и, къде с изнудване, саботирайки ски сезона край София, къде с лобизъм, не започнете да си пазарувате сами подаръците през акционерното дружество, зад което се кипри вирджинската офшорка.

Какъв е проблемът с офшорките?

Почти никакъв. Освен, че техните собственици и капиталите им са неясни. А те може и да са сиви или черни, кой знае?

По тази причина законодателят с Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари изисква прилагането на по-тежки мерки за идентифициране на високорискови клиенти, а в тази категория са включени и офшорните компании...

Сиреч, извън риска за неясен капитал и собственици, друг сериозен проблем с офшорките като че ли няма...

Ho! Ho! Ho! Happy New Year! — тананикате си Вие, прибирайки се вкъщи след успешния шопинг тур за законодателни промени в мол “Министерски съвет” и мол “Народно събрание”...