AdSense Top

петък, 20 април 2012 г.

Съветите към президента през погледа на един Интернет потребител


Оня ден, на 18 април, беше обявен първият Консултативен съвет при президента по развитие на регионите и инфраструктурата. Бях чул, че сред темите щяло да бъде и електронното правителство...

Съветът беше обявен като първия, който щял да бъде излъчван на живо в Интернет. С това влезе в новините.

Според мен, нищо друго нямаше.

Прежалих 3 часа и седнах пред компютъра с намерението да изгледам цялата емисия. Ще коментирам събитието като обикновен, средностатистичеки потребител, който професионално, или от граждански интерес бе решил да чуе какво ще си говорят президента, министрите, областните управители, депутатите и другите, присъствали на събитието.

Формат

Няма как форматът да е работещ при наличието на толкова много хора, които имат своите 3 минути за изказване. Лично на мен, опитът да събереш 30 участници в управлението под една или друга форма, да им зададеш една толкова обширна тема и да им дадеш техните 3 минути за изказване е нещо, като да организираш много продължителен брейнсторминг, резултатите от който ще анализираш впоследствие.

Освен това, минимум 30% от времето премина в благодарности към домакина, което допълнително разводни обстановката.

Лично аз, за времето, в което имах нормална свързаност и можех да гледам и слушам, не успях да разбера или да откроя някоя от темите. Нито път забелязах да се стигне до идеи за конкретни решения или действия.

До тук с формата.

Като разбрах, че нищо няма да науча или разбера, се замислих за

Техническото обезпечаване

И то беше далеч от приемливото за институция, като Президентството.

Бих откроил следните сериозни технически проблеми, които всеки администратор, особено, ако поддържа и обезпечава сайта на Президента, трябва да ограничи:

  1. Използването на продуктите на Microsoft (Media Player и Microsoft Media Player) сериозно ограничава възможността на потребителите, ползващи все по-популярната Mac OS и други платформи, тъй като, в общия случай, това предполага инсталирането на допълнителен (платен или безплатен) софтуер и, въпреки това, не гарантира нормалното възпроизвеждане на излъчвания видео поток от сайта на Президента. Вместо това, можеха да се постараят да изградят, за времето, с което разполагаха, видео раздела на сайта според съвременните HTML5 стандарти или поне да ползват други плейъри, които биха гарантирали достъпа на много по-широк кръг потребители на мрежата;
  2. Освен това, тази конфигурация на излъчвания видео поток изолира и все по-широкия спектър мобилни устройства и платформи, които завземат все по-голям дял от потреблението на Интернет;
  3. Недопустимо е, при подобна реклама и заявка за "отваряне" на управлението и институцията, администраторите да не са предвидили и да не са изчислили върхови натоварвания на съвръра, поради големия брой зрители, което доведе до нееднократно сриване и "увисване" на предаването от офиса на Президента;
  4. Редно е, при подобна заявка за "отворено управление", особено, ако една от заявените теми е "електронното правителство", администраторите на сайта да помислят и за алтернативни канали за излъчване на съвета. Нещо, което липсваше на 18 април и за което всеки средно компетентен потребител би се досетил;
  5. Въпреки желанието на оператора на камерата, не всичко бе достъпно за зрителите, като например презентацията на Секретаря на Президента по икономиката и развитието на регионите и инфраструктурата, Елица Николова, която остана извън кадър.
Въпреки всичко, похвално е желанието на г-н Плевнелиев да отвори институцията и да направи заседанията на консултативните съвети публично достояние.

Похвално е и това, че сайтът на Президента е с отворен лиценз (Creative Commons).

Надяваме се, че оставащите дни до следващия съвет през май ще позволят на IT отдела на Президентството да изгладят и отстранят проблемите, които попречиха на желаещите граждани и журналисти да се информират за случващото се на Дондуков 2. 

четвъртък, 5 април 2012 г.

За половината чаша с... мръсна вода

Снимка с неизвестен източник... (#stopACTA)
Спорът около вредите и ползите от това, "да знаем, дали България разполага с индустриални количества шистов газ" прилича на спора между оптимиста и песимиста дали чашата с вода е наполовина пълна или наполовина празна.

С едно малко изключение.

Водата на оптимиста и песимиста тук е чиста.

Да разгледаме примера с водата, в контекста на добива на шистов газ по метода хидравлично разбиване.

Когато дискутираме вредите и ползите от това "да знаем дали България разполага с количества шистов газ, достатъчни за индустриален добив" няма как да не си зададем въпроса за чистотата на водата в чашата на оптимиста и песимиста, които спорят.

Оптимистът, в случая с шистовия газ, твърди, че водата е чиста или, че няма никакви рискове замърсената да се смеси с чистата. Тоест, за него чашата е до половината пълна. Ако бъде потвърден фактът, че разполагаме с огромни залежи на шистов газ, оптимистът твърди, че чашата ще се препълни толкова, че цената на газа да се доближи до американската — четири пъти по-евтин от руския.

Добре, но не съвсем.

От месеци се опитвам да разбера как точно оптимистът си представя това "доближаване" в условия, в които България се намира, където Газпром контролира огромната част от пазара, а делът от евентуалния добив на шистов газ, който България ще получи, в зависимост от концесионния договор, може да бъде от 1.5 до 30%. Не е ясно как добитият на територията на България от американската корпорация Шеврон шистов газ ще е в състояние да повлияе на 400% по-високите цени на газа от Газпром. Ако някой желае да закупи газ, извън договорените проценти, ще трябва да плати пазарни цени в среда, контролирана отново от Газпром. 

За сведение, цената на собствения ни газ от Галата, добиван от Мелроуз рисърсиз е 400 долара, при 470 на руския който внасяме.

Ако вземем за пример Полша, там цената на шистовия газ, добиван на същата дълбочина като у нас, между 5 и 7 км, е била с пъти по-висока от цената в САЩ.

Ако добивът на шистов газ в САЩ е на дълбочина 2.5 - 3 км, то двойно по-големи дълбочини увеличават себестойността на добива не с проценти, а с пъти... По тази причина гиганти като Exxon Mobile си тръгват от Полша, отчитайки наличието на газ, при условия за добив, които са търговски неизгодни.
Освен това, според Exxon Mobile, изградената инфраструктура и характеристиките на скалите и газа при тези условия допълнително оскъпяват добива.

Песимистът твърди, че има достатъчно заключения, че добивът на шистов газ по метода хидравлично разбиване крие много рискове за околната среда, живота и здравето на хората в регионите, където тази технология се ползва. 

Според песимиста:
  1. Всепризнат и публично известен е фактът, че компаниите, ползващи този метод, "обогатяват" водата, която се използва, с коктейл от стотици химикали, голяма част от които са или фирмена или търговска тайна;
  2. Според официални доклади на американското геоложко дружество, а и други от Великобритания, без съмнение съществува връзка между хидравличното разбиване (фракинг) и земетресенията в Охайо и Блекпул — региони, които преди добива са били несеизмични.
  3. Могат да бъдат намерени и официални доклади за влиянието на хидравличния разрив върху здравето на хората — риск от заболявания от рак, астма, невропатии в района на сондажите. При някои от изследванията в кръвта на пострадалите са открити бензен и тулол — химикали, съдържащи се във фракинг флуидите.
Тоест, песимистът твърди, че водата в половината чаша или е замърсена вече, или съществуват достатъчно основания да се притесняваме, че вероятността това да се случи е много голяма...

От всичко до тук става ясно едно — и оптимистът и песимистът боравят основно с хипотези, но хипотезата на песимиста почива на факти, а не на хипотетични положителни ефекти от находища със съмнителна икономическа ефективност.

Въпреки това, оптимистът твърди, че проблеми няма, че рискове не съществуват и, че икономическият ефект ще е "незабавен и несимволичен", извинете ме за цитата... Тоест, цените на газа, а от там и на редица услуги и стоки ще паднат.

За оптимиста чашата е наполовина пълна. Песимистът твърди, че тя е пълна с отрова.

Вие оптимисти ли сте и ще изпиете ли половината чаша с шистова вода? Само половината!..  Риск няма, и получавате другата половина 4 пъти по-евтино, твърдят оптимистите...