AdSense Top

понеделник, 28 май 2012 г.

Мартин Павлов, бивш собственик на Замундата за торентите и загубите на индустрията

Източник
Вчера изгледах предаването на бТВ репортерите с Асен Блатечки, посветено на торентите.

Няма да коментирам в детайл едностранчивата и спекулативна позиция на Репортерите. Това вече направиха Йовко, Емил Георгиев и други. 

Подразних се от позицията на Стефан Минчев, собственик на кината Арена и член на Българското сдружение за борба с незаконното използване на защитени произведения, за огромните "загуби", които развлекателната индустрия и правоносителите търпели заради т. нар. пиратство и торентите...

Мисля, че един от най-подходящите опоненти на Стефан Минчев е човек, свързан с тази част от глобалната мрежа, срещу която индустрията роптае, оплаквайки хипотетичните си загуби и ограбените творци... Човек, чиито предполагаеми печалби изчисляват кибер-ченгетата и правоносители, често, излизайки извън всякаква логика и рамки, които здравият разум налага...

Това е разговорът ми с Мартин Павлов:

— Ще публикувам разговора ни в блога си. Как да те представя?
— Бивш собственик на www.zamunda.net

— Още ли си свързан със Замундата и ако да, колко печелиш на месец от реклами и СМС-и?
— Какви смс-и в Замунда, каква печалба? Ето ти едно мнение на страничен наблюдател: БТВ Репортерите: „индустрията с българския торент“ – кое е истина и кое лъжа?

— Защо са те нарочили за пират №1 на републиката, най-голямото зло за културата и творците?
— Е, че кой друг? На тях им трябват врагове. Щом трябва, ще съм виновен и за атомната бомба над Хирошима...

— Кои са тези "тях"?
— Носителите на права… :)

— Отчитат ли развлекателната и индустрията на съдържанието загуби заради торентите и споделянето в Интернет?
— Тук влизаме в дълбокото. Малката справка, която всеки може да си направи в сайта на НСИ и на bls.gov (статистическото бюро към Департамента на труда в САЩ), ще покаже направо стресиращи факти:

Българите дават по-голям процент пари от доходите си за развлечения от американците. За Entertainment, както те му викат.

Съпоставено с американските пропорции, българите би трябвало да плащат по 1,06 лева от доходите си за кино. Ние обаче харчим по-голям процент от приходите си от тях.

Според НСИ, българинът може да отдели около 4% от приходите си за "entertainment" или към 12 лева месечно. Американците отделят 5.49% от личния си бюджет. За нашите доходи това са 16.32 лева. Това реално е и максимумът за България.

Ако сметнем и всички неща, които влизат в така наречения "entertainment", ще се окаже, че българите харчат 2 пъти повече пари от американците за развлечения, като киното!..

Та какво викаш, загуби, ли?!

— Има ли данни в какви размери са приходите на киноиндустрията в България и колко биха печелили, ако ги нямаше торент тракерите Замунда и Аренабг?
— Да. От пряка дейност към 46 Милиона лева за 2009 година (според НСИ). От странична още толкова. Не могат да печелят повече, защото така и така Българинът дава повече, отколкото може да си позволи!

Трябва да поясня, че коментираме статистически данни са от 2009г., тъй като по-новите са непълни.

— Все пак, ако не свалят филми от Замундата и Арената, българите ще ходят ли повече в кината на Стефан Минчев?
— Не, както и да го гледаш, той си има своя максимум от 16.32 лева на месец и това е...

— Има ли, според тем зависимост между пиратството в интернет и индустрията?
— Има, разбира се, пиратството реално рекламира индустрията. Тя би била в пъти по-малка, ако го нямаше пиратството. Това не го казвам аз, а GAO.gov (Сметната палата на САЩ).

Да не говорим за обучените кадри и т.н.

— Какви обучени кадри?
— Това са практически всички хора в България, които работят на Фотошоп, Аутокад , програми за конвертиране и монтаж на видео, как мислиш, че са ги изучили? С курсове ли?

— Как, според теб, може и трябва да се промени бизнес моделът на развлекателната индустрия, отчитайки ролята на Интернет?
— Българинът предпочита да дава пари за LIVE изпълнения, не за записи. Митко Пайнера е гений! Тъй де! Просто моделът на този човек работи…

— Какъв е моделът му?
— Моделът му е, че не му пука какво има в мрежата! Това за него е само реклама. Той печели от LIVE изпълненията…

— Да, но как това се отнася към киното, литературата?
— Литературата сама по себе си е нещо, от което се учиш, нали така?.. Това трябва да е достъпна по подразбиране! Хартията си е хартия, но ако е online, то трябва да е безплатна! Демокрит, Платон, Аристотел , Ницше, Айзък, Адамс, Пратчет… За пари ли са писали?..

Пратчет, например, в гроба ли ще си ги носи правата и парите?

— Тоест? Хората няма да спрат да си купуват хартиени книги?
— Да! А, за филмите си е експеримент, кефи те, ходиш да го гледаш на кино, не те кефи изтриваш го.

— Наистина ли смяташ, че ако някой свали и хареса филм от някой торент сайт, той ще иде да го гледа в салона?
— Ако им го позволява бюджетът и им харесва, защо да не отидат?!
--------

Тези дни ще довърша разговора си с Мартин...

четвъртък, 24 май 2012 г.

PolitiKat пред студенти-политолози

Комитата пред студенти-политолози
Вчера вечерта, въпреки очакванията, че предстоящият дълъг уикенд ще осуети срещата ни със студенти по политология в СУ, все пак интересуващи се да чуят какво имаме да им кажем с Комитата имаше.

Бате Косьо започна пръв с изложение на тема "Партията на Телевизора срещу Партията на Интернет." Амбициозна тема, която ще оставя на него да коментира в блога си. Ще си позволя да обобщя част от тезите, които Комитата разви, по отношение на ролята на Интернет:
  • Интернет спомага за засилване на личните връзки между хората, той ги нарече "хоризонтални";
  • До скоро, медиите се изявяваха като единствен или поне доминиращ посредник между институциите и гражданското общество, а Интернет разби този монопол;
  • Благодарение на "намесата" на Интернет в информационния монопол на традиционните медии, обществено-политическите процеси се ускоряват...

Така аз разбрах оста на разделение между политическата власт, поддържана от "средствата за масово осведомяване" и проявите на "спонтанна демокрация", често катализирани с посредничеството на Интернет.

Бойкометърът...
Моята роля беше да разясня един от проектите, по които работим с колегата — politikat.net, или както ние сме го назовали: "гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие"...

Започнах с това, че Интернет и съвременните технологии могат да служат като инструмент за упражняване на свободата на словото за намаляване на лицемерието и политическите лъжи. За пример дадох бунтовете и протестите в арабските страни от Средния Изток.

Според Wall Street Journal, Египетските власти са помолили Водафон (55% от най-големия доставчик в Египет) да спрат “тотално мрежата”... New York Times пък пише, че сирийското правителство препятства достъпа на протестиращите до социалните медии и Интернет с цел да популяризират бунта си, само три месеца след като са разрешили достъп до фейсбук и Ютюб...

Това е така, защото Facebook и Twitter с групите си и с кратките си съобщения станаха основни средства за обмен на информация между протестиращите и общодостъпен начин за организация на протестите.

Обърнах внимание и на това, че правилният въпрос (както е формулиран от нюйоркския професор по журналистика Мичъл Стивънс) не е какво се публикува в гневните антиправителствени сайтове или какво пише в туитовете на протестиращите, а да се замислим

какво научават потребителите на глобалната мрежа в повече и какво им дава тя, което ги прави по-трудни за контрол и управление...


Припомних отново и едно много показателно изказване на Тони Блеър, според когото:
"През 60-те години се е случвало кабинетът да се оттегли на двудневно съвещание, преди да излезе с изявление по даден важен въпрос. Такова нещо не може да се случи днес - още по обяд на първия ден кабинетът ще трябва да си е събрал багажа. Днес всичко е въпрос на минути. Не можеш да си позволиш да реагираш дори със секунда закъснение. Ще кажа нещо, което обикновено няма да чуете от нито един политик или обществена фигура, но повечето от тях знаят, че това е самата истина: голяма част от работата ни – освен истински важните решения, които ни се налага да вземаме – се състои в това да се опитваме да останем в крак с темпото на медиите и с тяхната хиперактивност..."
В това, според мен, е и един от отговорите на въпроса за ролята на Интернет в обществено-политическите процеси — светкавичен обмен на доказуема и актуална информация. Земетресението го доказа — първата телевизия, започнала да предава репортажи, направи това часове, след като Twitter и Facebook вече разпространяваха информация за засегнатите региони, магнитуда на земетресението и евентуалните му поражения. В тази среда медиите са заставени да се адаптират към новата (за тях) среда, която дори у нас влияе на политическия живот макар все още не в мащаб, подобен на страните от арабския свят, но със сигурност по аналогичен начин.

Примерът, който дадох е със сайта Отворен парламент — граждански гласове, който повдигна темата за приходите на БФСки, оглавявана от Цеко Минев, която обеща да дари половината от приходите си за пострадалите от наводнението в село Бисер и за едни 3.6 милиона лева държавни пари, дадени за организация на събитие на частна фирма... Само няколко дни по-късно темата влезе и в мейнстрийм медиите — Капитал писа "кой е на пързалката"...

Казано просто — Интернет има силата и възможностите да влияе на вида и качеството на информацията, както и да участва във формирането на обществено-политическите процеси.

Партията на Интернет ще победи Партията на телевизора. Въпрос на време е това да се случи дори и в България.

politikat.net и студенти политолози, София, 23 май 2012



вторник, 8 май 2012 г.

Адаш, за един салам да лежиш в затвора не си струва...

Адаш, за един салам, бате, не си струва!.. От 1 до 10 години ти се полагат, защото глупаците, измислили кампанията на бТВ срещу пиратството, те набутаха в този курт капан...
Чл. 194. (1) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.
(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.
(3) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Чл. 195. (1) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;
Та, драги ми Асене, колкото и да си гладен, едно предполагаемо, недоказано и спорно, от правна гледна точка действие, набедено от тези, които печелят луди пари на ТВОЯ гръб, за престъпление, не може да бъде "изправено" с друго ОЧЕВИДНО престъпление, което ти извършваш в рекламното клипче на въпросната телевизия и нейната, меко казано, крайно нескопосана кампания...

Назаем от Д. Цонев
Преди време, ако си спомняш, твои приятели им пиеха мозъка със сламки до там, че ги накараха и голи да се съблечат даже, за да илюстрират, колко са ограбени...

Сега, твоите хора те вкараха директно в престъпление. Преодоляваш препятствия (проникваш с взлом, казано по-просто). За какво? За парче салам и за това, че някой си е свалил "Стъкления дом", за който ти си си получил хонорара, който тези, които са ти платили, са излъчили вече и са реализирали печалби от рекламите в праймтайма... А някой, който не е успял да изгледа филма по телевизията, сега си го е свалил, за да те гледа теб!

Какво правиш обаче ТИ?


Проникваш с взлом в дома на своя фен, за да си откраднеш парче салам...

И за да реализираш нова печалба за тези, които вече са спечелили от теб и сега услужливо те набутаха в престъпление...

Въпросите, на които Цеко Минев не пожела да отговори

Източник
След 2-3 седмично чакане моята "връзка" в ПИБ, един от пиарите на Цеко Минев, ми се обади и ми каза: "Г-н Генов, за съжаление, няма да мога да Ви съдействам за интервю с г-н Минев. Ако желаете, може след месец пак да опитаме. Може и с други въпроси..."

Това беше същността на любезния отказ, на още по-любезната покана от моя страна, Скиор номер едно на Републиката да отговори на няколко въпроса, които аз и мои приятели, сред които Тома Белев, формулирахме.

Тъй като обаждането на пиара на Цеко Минев може да се разтълкува с много по-кратки думички, примерно: "Разкарай се, кой си ти, че ще смущаваш Негово Банкерско Скиорчество", реших да публикувам въпросите, които вероятно няма нито един журналист, акредитиран да отразява разточителните олигархично-правителствени вакханалии по ски курортите, няма да му ги зададе.

Това са питанките, на които Цеко Минев не пожела да отговори дори писмено:

  1. Г-н Минев, какво е Вашето мнение - на какво законово основание спряха тази зима лифтовете на Витоша, тъй като ограничаенията в закона от март 2011 са същите, като при стария?
  2. Защо, според Вас, не работеше лифт "Заека", свързан и, ако не греша, е собственост на МФВС?
  3. Ако станете министър на спорта за 1 година, какво бихте направили?
  4. Г-н Минев, в медиите се спекулира че вие сте реалният собственик на фирмите Юлен и Витоша ски. Каква е истината -  имате ли участие в тяхната собственост? 
  5. Г-н Минев, в медиите излезе информация, че Федерацията по ски е сключвала договори с фирми управлявани от членове на управителният съвет на федерацията или техни близки. Каква е истината - има ли действително такива договори?
  6. Г-н Минев, вестник 7 дни спорт публикува Ваше мнение, че Тома Белев е престъпник. Това наистина ли е Ваше мнение и в какви престъпления смятате, че е извършил?
  7.  Г-н Минев, Федерацията по ски организира няколко пъти инициативата "научи се да караш ски". Кой помогна финансово за тази инициатива и колко деца до момента е обхванала тя?
  8.  Кога ще имаме световни и олимпийски шампиони в алпийските ски?
  9. Има ли у нас условия за провеждане на зимна олимпиада и къде?
  10. Г-н Минев, кое, според Вас, може да върне българите по ски-курортите в България, тъй като много от нашите сънародници предпочитат да карат ски в чужбина, на по-евтини места, при получават по-качествена услуга?
  11. И последният ми въпрос е по-скоро стратегически и хипотетичен. Как виждате бъдещето на ски спорта и туризма в България в условията на климатични промени и очаквания годините да стават все по-сухи, топли и непредвидими?