AdSense Top

четвъртък, 24 май 2012 г.

PolitiKat пред студенти-политолози

Комитата пред студенти-политолози
Вчера вечерта, въпреки очакванията, че предстоящият дълъг уикенд ще осуети срещата ни със студенти по политология в СУ, все пак интересуващи се да чуят какво имаме да им кажем с Комитата имаше.

Бате Косьо започна пръв с изложение на тема "Партията на Телевизора срещу Партията на Интернет." Амбициозна тема, която ще оставя на него да коментира в блога си. Ще си позволя да обобщя част от тезите, които Комитата разви, по отношение на ролята на Интернет:
  • Интернет спомага за засилване на личните връзки между хората, той ги нарече "хоризонтални";
  • До скоро, медиите се изявяваха като единствен или поне доминиращ посредник между институциите и гражданското общество, а Интернет разби този монопол;
  • Благодарение на "намесата" на Интернет в информационния монопол на традиционните медии, обществено-политическите процеси се ускоряват...

Така аз разбрах оста на разделение между политическата власт, поддържана от "средствата за масово осведомяване" и проявите на "спонтанна демокрация", често катализирани с посредничеството на Интернет.

Бойкометърът...
Моята роля беше да разясня един от проектите, по които работим с колегата — politikat.net, или както ние сме го назовали: "гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие"...

Започнах с това, че Интернет и съвременните технологии могат да служат като инструмент за упражняване на свободата на словото за намаляване на лицемерието и политическите лъжи. За пример дадох бунтовете и протестите в арабските страни от Средния Изток.

Според Wall Street Journal, Египетските власти са помолили Водафон (55% от най-големия доставчик в Египет) да спрат “тотално мрежата”... New York Times пък пише, че сирийското правителство препятства достъпа на протестиращите до социалните медии и Интернет с цел да популяризират бунта си, само три месеца след като са разрешили достъп до фейсбук и Ютюб...

Това е така, защото Facebook и Twitter с групите си и с кратките си съобщения станаха основни средства за обмен на информация между протестиращите и общодостъпен начин за организация на протестите.

Обърнах внимание и на това, че правилният въпрос (както е формулиран от нюйоркския професор по журналистика Мичъл Стивънс) не е какво се публикува в гневните антиправителствени сайтове или какво пише в туитовете на протестиращите, а да се замислим

какво научават потребителите на глобалната мрежа в повече и какво им дава тя, което ги прави по-трудни за контрол и управление...


Припомних отново и едно много показателно изказване на Тони Блеър, според когото:
"През 60-те години се е случвало кабинетът да се оттегли на двудневно съвещание, преди да излезе с изявление по даден важен въпрос. Такова нещо не може да се случи днес - още по обяд на първия ден кабинетът ще трябва да си е събрал багажа. Днес всичко е въпрос на минути. Не можеш да си позволиш да реагираш дори със секунда закъснение. Ще кажа нещо, което обикновено няма да чуете от нито един политик или обществена фигура, но повечето от тях знаят, че това е самата истина: голяма част от работата ни – освен истински важните решения, които ни се налага да вземаме – се състои в това да се опитваме да останем в крак с темпото на медиите и с тяхната хиперактивност..."
В това, според мен, е и един от отговорите на въпроса за ролята на Интернет в обществено-политическите процеси — светкавичен обмен на доказуема и актуална информация. Земетресението го доказа — първата телевизия, започнала да предава репортажи, направи това часове, след като Twitter и Facebook вече разпространяваха информация за засегнатите региони, магнитуда на земетресението и евентуалните му поражения. В тази среда медиите са заставени да се адаптират към новата (за тях) среда, която дори у нас влияе на политическия живот макар все още не в мащаб, подобен на страните от арабския свят, но със сигурност по аналогичен начин.

Примерът, който дадох е със сайта Отворен парламент — граждански гласове, който повдигна темата за приходите на БФСки, оглавявана от Цеко Минев, която обеща да дари половината от приходите си за пострадалите от наводнението в село Бисер и за едни 3.6 милиона лева държавни пари, дадени за организация на събитие на частна фирма... Само няколко дни по-късно темата влезе и в мейнстрийм медиите — Капитал писа "кой е на пързалката"...

Казано просто — Интернет има силата и възможностите да влияе на вида и качеството на информацията, както и да участва във формирането на обществено-политическите процеси.

Партията на Интернет ще победи Партията на телевизора. Въпрос на време е това да се случи дори и в България.

politikat.net и студенти политолози, София, 23 май 2012



Няма коментари:

Публикуване на коментар