AdSense Top

понеделник, 17 юли 2017 г.

Митът за тайния протокол на Англо-Съветския договор от 1942

След подписването на Англо-съветския пакт през май 1942. © IWM (CH 5712)
Наскоро коментирах голямата пропагандна лъжа за Процентното споразумение, с което Чърчил ни “подарява” на Сталин. Друг мит е, че британският премиер мрази България и той е основният виновник за тежките бомбардировки над София. Историческите факти обаче са доста по-различни. С процентите Чърчил измъква малко влияние от СССР, а съветската военна дипломация, както и личното настояване на Сталин бомбардировките над София да продължат докато се “вразумим”, са от ключово значение.

Трети подобен мит е и лъжата за Тайния протокол към Англо-Съветския договор от 26 май 1942 г.

Усилията на тогавашната съветска военна дипломация, притисната от немското нахлуване и последвалото завладяване на съветски територии, са свързани с подписването Англо-Съветското споразумение. Те имат за цел от една страна да отворят нов фронт и да осигурят военно-временните доставки (програмата “Заем-наем” или ленд-лиз), а от друга – да създадат минимални гаранции за следвоенно партниране. Той така се и казва:

Договор между СССР и Великобритания за съюз във войната срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници в Европа и за сътрудничество и взаимопомощ след войната

Преговори при сключването му или по-скоро опит за изнудване на Великобритания да подпише таен протокол е имало наистина. От страна на Сталин и СССР. За това разказва Елизабет Баркър в книгата си “Британската политика в Югоизточна Европа през Втората световна война” (стр. 129):
“…Що се отнася до Турция, Сталин беше много внимателен; Той не спомена Проливите, но предложи Турция, като част от широкообхватен "таен протокол" за следвоенното европейско споразумение, да получи българската територия на юг от Бургас заедно с Додеканезките острови.” 
(Архив на британското Външно министерство №371/32874 от 16 декември 1941 г. и 5 януари 1942 г.)
Освен това, пише авторката, американският президент Рузвелт още преди изпреварващото нападение на Хитлер над СССР е имал условие към Великобритания “да не влиза в никакви тайни споразумения по отношение на следвоенната реорганизация на Европа, без първо да се консултират с него”. Британският кабинет спазва този принцип и като резултат се стига до блокиране на преговорите по отношение на исканията на Сталин, които той счита за ключово важни. Дори повече, продължава Баркър, британското правителство се надява, че по примера на Чехословакия и Полша, “различните балкански държави ще се комбинират и ще формират сходна система.” В тази връзка авторката посочва, че според Външния министър на Кралството Антъни Идън, още на първия разговор Сталин е изразил интерес към военен съюз между “демократичните страни” след войната и е заявил, че “Съветският съюз няма да има възражения ако определени страни в Европа да се федерират.”

В телеграма на американския посланик Уинант в Лондон (до Държавния секретар от 19 януари 1942 г.) се посочва, че “съгласието на Съединените Щати и Великобритания в дадения момент със съветските териториални претенции… със сигурност ще има лош ефект върху настроенията в малките страни към САЩ и Великобритания и върху тези страни, които се противопоставят на разпространението на болшевизма…” В тази връзка Рузвелт декларира, че “при никакви обстоятелства няма да подпишат какъвто и да е таен договор” (Е. Баркър, стр. 130).

При тези обстоятелства посланик Уинант докладва на Държавния департамент, че Идън предлага един, а Сталин два проекта за договор. В проекта на Идън се казва изрично, че “президентът на Съединените щати и министър-председателят на Обединеното кралство не се стремят към териториално или друго разширяване…”

Във второто съветско проектопредложение по отношение на следвоенната уредба на Европа се казва следното (в чл. 1):

“Двете страни взаимно приемат, че при решаването на следвоенните въпроси, свързани с организацията на мира и сигурността в Европа, ще действат по взаимно съгласие.” 
В същото време Сталин продължава да настоява за определени териториални ангажименти от страна на британското правителство, но не ги получава. Претенциите му са основно свързани с това, Великобритания да признае прибалтийските държави като част от Съветския съюз (Уинант до Държавния секретар, 19 януари 1942 г.) Споменава се, че Сталин се надява, че “Полша, Великобритания и Съветският съюз ще успеят да постигнат съгласие, а съветското предложение е полско-съветската граница да следва “Линията Кързън”.

На 24 май 1942 г., само два дни преди подписването на Англо-Съветския договор, американският посланик във Великобритания Уинант пише до Държавния секретар, че исканията за Полша са оттеглени, а идеята за тайно споразумение е отхвърлена, но Съветите са поискали клауза, според която Великобритания ще признае, че “Русия има специални интереси във Финландия и Румъния”. Според Уинант, Идън се е надявал и тази препратка да отпадне.

В крайна сметка, в своя телеграма от 26 май Уинант информира Държавния секретар на САЩ, че след редакции по текста (езикови, не смислови), предложени от руснаците и приети от британците, се стига до подписване на споразумението същия следобед. То не съдържа никакви секретни клаузи, а текстът му е свободно достъпен и на руски, и на английски.

Да се върнем на пропагандните клишета. Безспорно, описаната история е едно от тях. Тя започва от един шведски вестник, който месец, след подписване на Англо-съветския договор през 1942 г. публикува “хибридната” информация, че споразумението съдържа тайни клаузи, с които “повечето от териториите, граничещи с Русия или са близо до нея, между тях Финландия, известни части от Северна Скандинавия, Чехословакия, Румъния, България и Югославия, се признават за руска сфера на интереси…” Тази измислица медиите днес ще наречат “Подялбата на Европа” и ще я датират три години преди Ялта.

Фейк новината се разпространява през 1942 г. из целия свят. В САЩ (“Чикаго Трибюн” от 24 юни същата година) публикуват без коментар предполагаемите клаузи, а в Австралия – пак по това време, вестниците “Адвокът” и “Икзаминър” публикуват коментари със заглавия “Фалшива нацистка пропаганда” и “Англо-руското споразумение – твърдения за тайни клаузи”. “Адвокът” описва информацията като “измамна германска пропаганда, позоваваща се на източници, вдъхновени от нацистите”. По същото време „Газет дьо Лозан” пише:
“Некадърността, която шведският вестник демонстрира в репортажа си за предполагаемите отстъпки за Русия личи от факта, че материалът отговаря точно на това, което Германия желае да припише на враговете си…”
Нека все пак си дадем сметка, че ехото от залпа на “Аврора” наистина все още не е заглъхнало в нечии глави. По тази причина те са склонни безрезервно и безкритично да приемат всяка измислица по темата. Притеснителна е лекотата, с която различни медии, например сайтът СЕГА от 25 май 2002 г., точно толкова аматьорски си позволяват да публикуват и тиражират неистини.

Поразителен днес е синхронът между нацистката пропаганда по време на войната и днешните СССР-носталгици, отричащи очевидните факти, че Сталин и Съветите се стремят с всички сили да подчинят България и да я поставят в своята сфера на влияние, въпреки усилията на съюзниците Великобритания и САЩ.

За да погледнем на събитията от тези времена и от своята перспектива обаче е нужно днешна Русия, като наследник на СССР, да ни върне плячкосаните като “военни трофеи” след 09 септември 1944 г. български архиви.

---

Използвани материали:

United States Department of State
Foreign relations of the United States diplomatic papers, 1942. Europe Volume III
U.S. Government Printing Office, 1942
Елизабет Баркър, 
 “Британската политика в Югоизточна Европа по време на Втората световна война”, 1976 г.

неделя, 16 юли 2017 г.

Социалистическият реализъм – заръка на Ленин и Сталин

Монумент на болшевика Артем. 1927 г. Автор И. П. Кавалеридзе
В далечната 1925 г., само няколко години след комунистическия преврат, в Русия се формира РАПП – Руска асоциация на пролетарските писатели. На 18 юни същата година Централният комитет на Всесъюзната комунистическа болшевишка партия приема резолюция, с която се определя политическия курс в литературата. Целта на това решение на ЦК е да повлияе на различните “групировки” в писателските среди, установявайки хегемонията на пролетарските писатели. “Визията” на болшевиките включва разбирането, че “ръководството в областта на литературата принадлежи на работническата класа в цялост, с всичките му материални и идеологически ресурси”. Постановлението, озаглавено “За политиката на партията в областта на художествената литература” има за цел да помогне на пролетарските писатели “да си заработят историческото право на хегемония”.

ЦК на ВКП(б) счита – даже посочва това в резолюцията си, че “би било съвършено неправилно да се пренебрегне основният факт в нашия обществен живот, а именно фактът на завоюването на властта от работническата класа и наличието на пролетарска диктатура в страната”.

Стратегията е ясна – преди завземането на властта, пролетарската партия разпалва класова борба и води линия за взривяване на цялото общество, гласи решението на ЦК на компартията. След това, в периода на самата пролетарска диктатура, пред партията на пролетариата стои въпросът как да се разбере със селяните и бавно да ги привлече на своя страна. Комунистическите лидери допускат и възможността за “известно сътрудничество с буржоазията”, докато не я изместят постепенно.

В крайна сметка, целта на ЦК на ВКП(б) през 1925 година е “идеологически да отвоюва от буржоазията техническата и всяка друга интелигенция и да я постави в служба на революцията”.

Така или иначе РАПП изживява времето си и се стига до разпускането ѝ. През 1932 г. Политбюро на ЦК на ВКП(б) приема Постановление (с дата 23 април), озаглавено “За преустройство на литературно-художествените организации”. В него се констатира, че “през последните години на социалистическото строителство е достигнат значителен - както количествен, така и качествен ръст в литературата и изкуството”. Само преди няколко години, приема Политбюро, “в литературата имахме значително влияние на чужди елементи, а кадрите на пролетарската литература бяха все още слаби”…

В решението се констатира, че съществуващите творчески организации са “отеснели и пречат на сериозния размах на художественото творчество”. Възниква “опасност те да се превърнат в средство за култивиране на самоизолация”, граничещо със сектантство. Политбюро е притеснено от факта, че “значителни групи от писатели и художници могат да бъдат откъснати от политическите задачи на съвременността” и разпорежда “ликвидиране на Асоциацията на пролетарските писатели”. По отношение на другите творчески съюзи – музикантски, композиторски, архитектски и др. се предприемат “аналогични промени”.

Преминава се към подготовка на Първия всесъюзен конгрес на писателите в СССР. Организацията се проваля през 1933 и пролетта на 34-та година. През юни едноличен организатор и ръководител на подготовката на Конгреса става Андрей Жданов.

До есента на 1934 г. творците в СССР са се “вдъхновявали” от идеите на “пролетарския реализъм”. Новите обстоятелства и политическа линия, начертана в решението на Политбюро на ЦК на ВКП9б) през 1932 година, поражда необходимост от актуализация на термините. Под ръководството на Сталин се предприема “курс към консолидация на здравите сили в интелектуалните среди”, пише историкът Леонид Максименков.

Малко по-рано, през 1932 г. се ражда терминът “социалистически реализъм”. За негов автор е определян болшевикът журналист и литературовед Иван Михайлович Гронский (1894-1985). Той е работил в изданията “Известия”, “Красная нива” и “Новый мир”. Прекарва 15 години от живота си в Гулаг, след което е реабилитиран в партията, но никога повече не му е позволено да се завърне към творческа дейност.

Концепцията за “социалистическия реализъм” е изцяло готова до провеждането на Първия конгрес на писателите в Съветския съюз (17 август – 1 септември 1934 г.), а определението на термина е включено в Устава на съюза на писателите на СССР и гласи следното:
“Социалистическият реализъм изисква от писателите правдиво, исторически коректно изобразяване на действителността в нейното революционно развитие. Правдивостта и историческата коректност трябва да са съчетани със задачата за идейната преработка и възпитание на трудещите се в духа на социализма.” 
Основите на концепцията за “социалистическия реализъм” са положени още от Владимир Ленин през 1905 г. в неговата статия “Партийната организация и партийната литература”. В нея пролетарският вожд казва:
“Не може да се живее в общество и да сме свободни от обществото. Свободата на буржоазния писател, художник или актриса е единствено маскировка (или лицемерна маскировка) на зависимостта от торбата с парите, от подкупа, от съдържанието. Ние, социалистите, разобличаваме това лицемерие…” 
Само няколко месеца след решението на Компартията да разпусне РАПП, най-общо казано заради неуспеха в налагането на социалистическите идеи и заради разправиите между многото групировки сред писателите, Сталин провежда среща с писатели-комунисти в квартирата на Максим Горки. Тя се състои на 20 октомври 1932 г.

Вождът на народите се кара на събралите се писатели и ги предупреждава, че както те са критикували (“умеехте да биете другите – сега потърпете сами”, казва им Сталин), сега самите те трябва да понесат критика. Йосиф Висарионович посочва като съществен проблем факта, че “морето на безпартийните писатели расте и се множи. Тях никой не ги ръководи…

Сталин посочва задачите на литературния фронт:
“Длъжни сте да създадете единна, сплотена комунистическа фракция, която пред лицето на океана от безпартийни писатели да излезе като единен, сплотен фронт, единен здрав колектив и, заедно с тях, да насочва литературата към тези цели, които си поставя Партията. А целта пред всички нас е една: строителството на социализма…” 
Информирайки ги за организационния комитет за подготовка Първия конгрес на писателите в СССР, Сталин е категоричен: “революционният социалистически реализъм за нашата епоха трябва да бъде главно основно течение в литературата…”

Заповедите на Сталин са продължение и са изцяло в синхрон с идеите на Ленин за пролетарската литература и изкуство:
“Това ще бъде свободна литература, защото тя ще служи не на преситената героиня на скучаещите и страдащи от затлъстяване “горни десетина хиляди”, а на милионите и десетките милиони трудещи се, които съставляват цвета на страната, нейната сила, нейното бъдеще. Това ще бъде свободна литература, оплождаща последното слово на революционната мисъл на човечеството с опита и живата работа на социалистическия пролетариат, създавайки постоянно взаимодействие между опита на миналото (научният социализъм, завършващ развитието на социализма от неговите примитивни, утопични форми) и опита на настоящето (истинската борба на другарите работници).  
На работа, другари!..”  
"Новая Жизнь" №12, 13 ноември 1905 г. 
 Из "Съчинения на В.И. Ленин", 5 изд., том 12 

Цикълът изглежда завършен, а инструкциите на Ленин са претворени в дела, както гласи комунистическия лозунг. Според тези инструкции, изкуствата, в частност, литературата, трябва да се “слеят с движението на истински водещата и до край революционна класа…”

Ако все още не разбирате кое е основното качество на социалистическия реализъм, отговорът се крие в популярната шега:

Соцреализмът е възхвала на началството в достъпна за него форма.

вторник, 11 юли 2017 г.

За Петох*йника в комунистическия царедворчески контекст

Подпаленият кран за демонтажа на Петох*йника
Хайде малко предистория. В края на 70-те, с решение на ЦК на БКП, започва изграждането на паметника „Създатели на българската държава“, известен също като „1300 години България“ в Шумен. За целта се свиква конкурс и, както е известно, той е спечелен от скулптура Крум Дамянов...

Сега се пренасяме в София.

По това време Людмила Живкова вече е тотално превъртяла. Увлича се по някакъв странен модернизиран, приспособен за Запада мистицизъм. Влиянието му може да бъде видяно в странните ѝ идеи и най-вече във визуалните знаци на всичките проекти, инспирирани или одобрени от принцеса Людмила... 

В тази среда твори родната "худежествено-творческа интелигенция", към която принадлежи и авторът на Петох*йника – Старчев... Самият той вероятно е бил много, ама много недоволен от това, че Крум Дамянов – любимецът на Пенчо Кубадински – печели ко̀нкурса в Шумен. 

Стигаме до Недоразумението "681-1944-1981" пред НДК. То е възложено на Старчев без конкурс. Цената му е няколко – ако моите сведения са коректни – пет милиона лева, осигурени от профсъюзите. Издигнат е за няколко месеца и е абсолютна бутафория. 

Това недоразумение е приписвано към брутализма, но не е! Брутализмът (от френски "суров бетон") не предполага авторът му да го "облепи" с гранитни плочи, за да "блести" и наподобява "Планински кристал". Ако беше брутализъм, щеше най-малкото да е оставен на "суров бетон", както стилът изисква... 

Извън всички възможни сравнения с комунистическата символика (на мен лично петох*йникът най-много ми прилича на стилизиран, излизащ от земята "Сърп и чук", но това е друга тема), спиралата, с която защитниците му се заиграват, е отново странност, свързвана с "визиите" на Людмила Живкова. 

Авторът, а и защитниците на Недоразумението пред НДК държат отговор и на този въпрос – чия всъщност е идеята за Петох*йника? На Старчев или на Живкова? Защо е възложен без конкурс и изпълнен мърляшки, за 8 месеца?...

Дължат го и по причина, че за "онова време" се знаеше, че и Живков, Кубадински и принцеса Людмила имаха своите любими придворни автори. Някои от тях са все още сред живите и все така свързани с окултизма и "модернизирания, приспособен за Запада мистицизъм"... 

Та, за да може да оценим Петох*йника пред НДК, художниците, а и архитектите, свидетели на "онова време", трябва най-сетне да си извадят сливите на комфорта от устите и бананите от ушите и да проговорят. Да разкажат всичко за "Онова време". За комисиите, за ролите на придворните художници, за това, как се раздаваха поръчките, как се организираха конкурси, кой какви хонорари получаваше и т.н. и т.п... 

Иначе ще палим и гасим кранове в шизофренно опиянение...


 P.S. И не съм забравил за Войнишкия паметник, сринат от комунистите. Кощунството им е друга историческа несправедливост, която все още не е получила заслужено възмездие.

петък, 16 юни 2017 г.

Геополитикът Борисов и "ние те обичаме" журналистиката...

Геополитикът Борисов
Борисов се събуди малко преди шест. През отворения прозорец се носеха тихите летни песни на птичките. Магнолията му отдавана бе прецъфтяла и единствената миризма, процеждаща се през комарника, беше цигареният дим на дежурния от НСО. Бойко великодушно им беше разрешил да пушат на смяна. И те са хора. От време на време се изкушаваше да им пусне от онова "домашно" видео, дето го нима с две камери в кабинета си на "Дондуков" №1, ама не беше сигурен дали момчетата нямаше да му се подиграват, когато не са на смяна. Все пак, не е първа младост. Може да не спи с баби, ама си е дядо. А и килцата вече са множко...

Стана. Протегна се. Отиде да се изпикае. "Добре че съм само по слипове. Няма къде да ми сложат микрофона, ако решат пак да ме записват..." — каза си Борисов и се усмихна на продължението на тази мисъл. Застана пред огледалото, почеса се под слиповете, плесна се няколко пъти по корема. "Хубаво, че вкарахме "Тигрите" в елита. С тези килограми не два пъти, а по пет пъти ще трябва да ми преиграва съдията дузпите..." – прокрадна се нотка самокритичност в главата му. По-скоро, запълни липсата на други мисли в момента. "Ще трябва да поръчам един гладиатор и лежанка на Дондуков – нахлу в главата му втората мисъл за деня – само да видя кой кабинет могат да освободят, да ми е наблизо..."

"Днес няма да се бръсна! Репортерките по- ме харесват лъмбър сексуален!" – третата мисъл за деня. Протегна се и пусна плазмата, за да види Ани, Виктор и Хекимян какви са ги забъркали за днес и докато чакаше да минат рекламите се протегна към вестника, дето НСО го бяха оставили под дистанционното. Денят му започваше добре. Някакво момче с козя брадичка – Виктор някой си, беше написал статия за него: "Борисов - геополитикът". Предпочиташе да  беше писала някоя репортерка. Можеше да я покани за интервю на "Дондуков"...

— Господин премиер, време е да тръгваме. След малко почва трафика... – почука дискретно на вратата бодигардът. Бойко леко се раздразни. Беше се зачел. "Борисов Отмъстителят, който си го връща на всички втръснали политици, докато строи магистрали... Бойко Умиротворителят, който помирява всички, в името на стабилността... Бойко геополитикът... 'Баси балъците, помисли си Борисов, ако знаеха само к'ва далавера е с асфалта и фракциите..." Борисов прогони четвъртата мисъл за деня, защото не му се мислеше за февруари 2013 г. "Как само ги изпързалях с оставката онази зима. После балъците сами ме върнаха. Маршируваха, маршируваха... А после реформаторите 'баси трика им изиграха!" — отново се усмихна Борисов.

На излизане се заслуша за минутка какво говореха по телевизора. "Хубаво стана! Вече не канят неудобни. Нема кой да ме плюе, а аз после да звъня по редакциите. Да похваля пиарката и оня, от пресслужбата на МС. Само наши хора коментират. Е, не може без хората на Корнелия, ама те са по-кротки. Нали са в парламента, нема да играят срещу интереса си, я! С общи усилия ще закрепим стабилността четири години!... Хахахаха!" – засмя се в ума си Борисов, а ехото от гръмогласния смях кънтеше в главата му, докато стигна до джипката.

— Момче, я бегай отзад. Аз ще карам!
— Г-н премиер, протоколът не позволя...
— Аз съм протоколът! – смигна му Борисов закачливо. Още си мислеше за геополитиката. Преди време му се беше наложило да им обяснява икономиката. "Днеска ще им обясня и геополитиката!.."

За колана дори не си и помисли. Законите са за говедата – да се блъскат в тях, като в бариера. "Лъвовете прескачаме бариерата!" – припомни си Бойко, народната мъдрост.

Докато се усети, вече беше стигнал Министерския съвет. Смигна на дежурния, приемайки отдадените почести и се замисли за новините от миналата нощ. Жертвите в Лондон наближаваха 30, а някой му беше споменал, че една от възможните причини може да е ново поставената външна изолация. "Некадърници..." – помисли си Бойко. "Нито санират като хората, нито противопожарната им служба е като хората" – ядоса се геополитикът почти на глас.

— Добро утро, г-н премиер! Едно кафенце? – изправи се като струна секретарката пред личния му кабинет. Оня, дето бесепето му бяха изнесли портретите. Въпросът го подразни. Той се сети за кафеварката, дето комунистите му я откраднаха в парламента. Същите, дето убили дедо му, а в неговото досие написали, че е внук на враг на народа...

Гневът му растеше.

— Колко пъти съм ти казвал? При нас е "добър ден!" – тросна се Борисов и ако знаеше за Луи XIV Слънцето, щеше да се сети за него...

Но не знаеше.

Влезе в кабинета си и засече кой министър ще му звънне пръв.

четвъртък, 15 юни 2017 г.

Едно държавническо пътуване до Анкара


"Колко пъти съм идвала в Турция..., мислеше си Екатерина, то кой ли българин не е ходил по алъш-вериш до Капалъ Чарши!"

Зад затъмнените прозорци на автомобила, отразяващи синьо-червените светлини на полицията, тя се бе облегнала удобно в кожения салон и се усмихваше на щастливите хора по улиците на Анкара, веселящи се по ресторантите. "Кой би си помислил, че тук текат репресии? Че преследват журналисти?!.." – недоумяваше външният министър в дългия път от аерогарата до официалната резиденция. Нищо че се бяха погрижили кортежът да има "зелен коридор". Пак си е дълъг път...

Екатерина най-сетне взе да превъзмогва умората от полета. Тя се замисли за инструкциите на Ангела. "Бойко трябва да бъде мост... Не! Звучи някак непълноценно. Трябва да е посредник между Европа и нашия най-голям съсед. Турция всъщност е най-големият съсед на ЕС!", каза си замислено Екатерина и се зарадва на тази мисъл – "колко ли добре ще се продаде репликата в България? Кой ли ще ме покани първа, като се върна? – мислеше си тя. Сигурно Ани. С нея си говорим добре. Хекимян малко ми левее, все към БСП го дърпа и той ще е по-агресивен. Да не забравя да помоля Севда да се погрижи за един хубав отчет в сутрешния на Нова..." 

След като премиерът нахлу в мислите ѝ, Екатерина се изпълни с патриотично чувство. Тя изпита стабилност, докато турската правителствена лимузина сигурно се плъзгаше по пътя. "Борисов – спасителят на Европа!", възкликна в ума си Екатерина, оценявайки мислено предстоящите заглавия на медиите в България. 

Усети се, че не трябва да се усмихва чак толкова широко. Все пак, тук не е за алъш-вериш, а по държавнически дела и погледът ѝ отново стана сериозен и по министерски умислен. Тя разсъждаваше за тоалетите си: "Добре, че взех онази пъстра рокличка с флоралния десен. Кое ли сако ще ѝ отива повече? Розовото?.." Щеше да вземе решението, когато стигнеха мястото, където щяха да нощуват. Все пак до първата официална среща имаше няколко часа. 

"Сигурно онези обувчици, охрата със средно високия ток, ще си паснат добре на ансамбъла, върна се сред проблемите си Екатерина, не са "Маноло Бланик" или "Лубутен", но и тези стават. Дано не се изпусна да си извадя петата на някоя официална среща, че точно там е щампата на производителя, притеснено си помисли тя. Нищо де! Ще видят, че дори министърката допринася за стокооборота между България и Турция", усмивката ѝ грейна дори по-силно на лицето.

"А! Май наближаваме... Чакай да си припомня! Как се излизаше от правителствена лимузина", помисли си тя в края на дългото пътуване от самолета до резиденцията...

събота, 10 юни 2017 г.

"Русофилията", "русофобията" и Достоевски

За тези, които считат аргумента "аз чета Достоевски, не съм русофоб" за валиден, ще дам пример, че май Достоевски е бил българофоб или поне славянофоб... Интересно е как Руската православна църква гледа на съвременна България (РПЦ). Цитатът е от авторитетно учебно пособие на РПЦ:

 “Русия никога не е имала и няма да има такива ненавистници, завистници, клеветници и даже открити врагове, като всичките тези славянски племена, веднага, след като Русия ги освободи, а Европа се съгласи да ги признае за свободни! …Ще започнат те (освободените славянски народи) задължително от това, вътрешно, ако не и направо на глас да се обявяват и убеждават в това, че не дължат на Русия ни най-малка благодарност, напротив – от властолюбието на Русия те едва са се спасили, сключвайки мир с намесата на европейския концерт, а без намесата на Европа, Русия, отнемайки ги от турците, щеше веднага да ги погълне, “имайки предвид разширяването на границите и основаването на Великата славянска империя чрез поробването на славяните от алчното, хитро и варварско великоруско племе” Дълго, о, дълго още те няма да са в състояние да признаят безкористието на Русия и великото, святото и нечувано в света, издигнато от нея знаме на величайшата идея измежду тези идеи, от които човекът живее и без които човечеството, ако тези идеи спрат да съществуват, се вкочанява, изражда се и умира в язви и в безсилие…”*
Времето доказа правотата на Достоевски. Почти веднага след утвърждаването на българската държавност (да отбележим – благодарение на Русия), започнаха недоразуменията между българите и руснаците, а нещата приключиха с това, че при правителството на Стамболов русофилите ги тровеха, затваряха в затвори и гонеха от страната. В момента на смъртта на Александър III България беше единствената страна в Европа, с която Русия нямаше дипломатически отношения. В крайна сметка, Русия воюваше срещу България в две световни войни…"

Цитатът е от:
Русская Православная Церковь 
Сретенская Духовная Семинария 
CРЕТЕНСКИЙ СБОРНИК 
Москва 2012 г. 

Разговорът в никакъв случай не е по оста "фѝлия-фобия", а за обективен прочит на историята и за истинската независимост на суверенна България. Официална Русия – от руската империя, през СССР, до днес, гледа на България както метрополията гледа на колонизираните територии.

---
*  Ф.М. Достоевски. "Дневник на писателя". 1877 (септември–демекври) – 1880 (август).

петък, 19 май 2017 г.

За моралния релативизъм, нацизма и комунизма


За моралния релативизъм: нацизмът и комунизмът са Зло, отговорно за десетки милиони отнети човешки животи.

Де факто, комунизмът е по-големият брат на нацизма – Хитлер е придобил някои "умения" от комунистите. Например, първата газова камера е "изобретена" от НКВД – специално приспособен за целта камион със затворена каросерия, в която са натиквали завързаните жертви със запушена уста. След това двигателят на камиона е бил запалван, а отработените газове са вкарвани в каросерията, докато жертвите бъдат умъртвени... Мога още да ви разказвам, но няма смисъл, сигурен съм...

Та, ако приемаме, че темата за лустрацията е актуална и днес по отношение не само на ченгетата и доносниците от Държавна сигурност и Военното разузнаване, но и по отношение на апарата на БКП, ДКМС, ОФ и др. подобни структури...

Ако приемаме, че рецидивите и пропагандирането на комунистическата идеология е недопустима като антидемократична...

Ако отхвърляме аргументите от рода: "Живков беше голям държавник, построил три Българии..."

Ако, защитавайки нуждата от лустрация, твърдим, че всички, обвързани по определен начин с комунистическия режим, не трябва да бъдат назначавани или избирани на определени административни постове в държавата и в местното самоуправление...

Ако приемаме денацификацията за необходима и смятаме, че декомунизацията е нужна и у нас...

Тогава трябва да приложим същите стандарти и към рецидивите и пропагандирането на нацистката идеология.

А аргументите от рода "ама той е добър професионалист, направил толкова много" би бил валиден и по отношение на Хитлер – на фюрера дължим Фолксвагена и километрите Райхсаутобани, ползвани и до днес в Германия...

За моралния релативизъм ми е думата.

Дано ме разбрахте.

четвъртък, 27 април 2017 г.

Българските медии – дами и господа, да ги аплодираме!

109-то място по свобода на медиите...

Това означава, че информацията не достига до вас, изкривявана е или е невярна и манипулативна.

Нещо стои на пътя ѝ...

Случвало ли ви се е сутрин или вечер да се чудите къде да прочетете новините? 

А питали ли сте се колко души работят в "медии", като Телеграф, Монитор, Уикенд, Таблоид, Шок, Пик, Блиц, Стандарт, Ретро, Шоу, Галерия, Калоян Стоев и анонимните дописки в Труд, анонимният автор на адверториали в 24 часа и мн. други... 

Колко от тях познавате или сте чували имената им? Колко от тях, с много малко положителни изключения, популярни основно във Фейсбук, сте чули да защитават позициите си лично и да носят отговорност за думите си?.. 

Ето това е "нещото" между вас и информацията. Ще ви го опиша цветно – вече сме в червено, в същите цветове, в които са Турция и Русия...

Тези "знайни и незнайни труженици и труженички на тихия фронт" се грижат за вашата дезинформация. На тях дължим сто и деветото място! 

Да ги аплодираме!

Те просто изкарват прехраната си - с тези ръце хранят себе си и децата си.

събота, 22 април 2017 г.

Седмицата в песни – от сряда до събота

Предлагам ви моя музикален подбор за тази седмица, по дни.

Тази сряда беше динамична. Откриха 44-тото Народно събрание и изборът ми се колебаеше между "Politician" на Cream и родната естрада:

Hey now baby, get into my big black car
I wanna just show you what my politics are...
...
I support the left, tho' I'm leanin' to the right
But I'm just not there when, when it's coming to a fight.

Все пак, в сряда надделя рожденият ден на Сидеров и на върха патриотично се изкачи "Та-ри-ри-рам" на Марус Куркински:

Вълшебна нощ се спуска над града
красиви хора търсят нежността...


Четвъртък – екс-журналистът от Нова Васил Иванов заговори за шушукане в редакциите на медиите. Моят избор е "Шушу мушу" на Лея Иванова:

Нима не знаеш, нима не разбра,
че край си има всяка игра.
Какво ми казваш, не чувам?
Ах, това е шу-шу-шу. Обичам те!..


Петък... Скандалът със срещата на Дончев, Цацаров и Гергов в ЦУМ безспорно качи на върха песента "ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ" на Лея Иванова:

Пълно ми е портмонето и със него ми е леко,
ще проходя този друм сред витрините на ЦУМ!
От аванса за жената и за мен и за децата
нещичко ще купя аз!
ЦУМ, ЦУМ ЦУМ! Заповядайте във ЦУМ! 

Събота беше денят на Георги Гергов. Той изстреля "Панаири, панаири" на Лили Иванова на върха:

Ах, да можех... Ала вече
циркът своя скъсан шатър е прибрал.
И в една дъждовна вечер
оня толкоз смешен клоун е умрял.

петък, 21 април 2017 г.

И все пак... Васил Иванов дължи няколко отговора

Снимка от екрана по време на пресконференцията на Иванов и Трифонов
Така... Хубаво е нещата да се казват докрай. И когато има нещо неясно – то трябва да бъде изяснено. Естествено.

Та, изгледах пресконференцията на Васил Иванов, след нереализирания епизод от "Шоуто на Слави" точно 4 пъти, без да броя десетките превъртания, за да си изясня неясни за мен моменти...

Накратко, Иванов казва няколко неща, основните от които за мен са:

  1. Някъде в началото на 2016 (2-3 месеца след местните избори в края на 2015 г.) шефката на новините на Нова дава на Васил Иванов (ВИ) да разбере, че не иска повече разследвания на обществени поръчки (ОП) и местни кметове;
  2. Самият ВИ посочи, че четири пъти тя "не му е искала" разследвания за ПО и местни кметове; 
  3. За да докаже това, той пусна части от свои разговори със свои колеги от Нова, които потвърждават тезата, че Дарина Сарелска иска от него и други разследвания, не единствено такива, свързани с ОП и кметове.
Това само по себе си не означава все още, че му е наложена цензура. Напълно валидна е хипотезата, че ръководството на новините (в лицето на Сарелска) е искало да внесе разнообразие в разследванията. 

За да засили тезата си ВИ даде за пример нееднократно излъчваното негово разследване на кмета на Неделино. Иванов "подправи" разказа си с "пикантна" информация за негова и на Силва Зурлева (член на борда на Нова) среща с прокурорка от Специализираната прокуратура, предполагаемо нейде из коридорите на ДАНС. На срещата обвинителката му подала листче с името на "къртица" в Нова, която "всяка вечер си говори с този, когото разследва". Това била пак тя – Сарелска. Самият Иванов сподели, че това е секретна информация, оставяйки съмнения (поне у мен) доколко е редно да изнася такава информация публично и защо осветява информатора си... Но по-любопитно е защо с него е Силва Зурлева, която по това време е член на Управителния съвет на Нова Броудкастринг Груп. Вероятно има основание да присъства точно тя, а не някой, който е пряко отговорен за програмното съдържание на телевизията.

След този епизод, Васил Иванов започна нов разказ – пренесе слушателите в Златоград. По неговите думи – за да провери "защо и по какви канали Сарелска е решила да манипулира" него и колегите му. 

И неочаквано се пренесохме в съвсем друг, паралелен сюжет, при който стана ясно, след проверка в съответните регистри, че братът на мъжа на Сарелска е получил обществена поръчка от кмета на Златоград. Градоначалникът е възложил обществената поръчка при условията на пряко възлагане на девера ѝ, защото общата стойност е малко под 60 хил. лв. Това не е незаконно, но несъмнено е морално укоримо.

Историята за кмета на Неделино и предполагаемата случка в ДАНС леко и някак незабележимо се сляха с наратива за кмета на Златоград и девера на Сарелска.

С това разказът сякаш се затвори, а у мнозина (включително и у пишещия тези редове) остана впечатлението, че "разследването" за кума и кумеца-девер е сред спрените разследвания. А "лошият вкус" бе подсилен от сюжета за "къртицата" и спорните от морална гледна точна записи на телефонните разговори с колегите на Васил Иванов.

Описвам всичко това за да подчертая факта, че основното твърдение – Сарелска цензурира разследванията на Иванов все пак остава недоказано – журналистът не посочи нито едно конкретно разследване на кмет или обществена поръчка, спряно от Сарелска. Това, с кмета на Неделино е излъчвано нееднократно, а последното му разкритие – зa девера на шефката на новините не е било обсъждано по никакъв начин в редакцията или със самата Сарелска. Поне самият Иванов не каза нищо, за да опровергае това. 

Твърдението, че Сарелска е "къртица" подлежи на доказване единствено в съда или ако мобилният ѝ оператор пази трафичните данни от 2014 г. и може да предостави разпечатка от разговорите ѝ.

В заключение ще кажа, че по никакъв начин не се отмятам от думите си, че в "редакциите на медиите се шушука за това, какво може и какво не", както казва и самият Иванов. Нито пък, че описаната от него схема, при която кметът на Златоград възлага странна обществена поръчка на девера на Сарелска, а жената на градоначалника е счетоводителка във фирмата на бъдещия бивш депутат от ГЕРБ е невалидна, но...

Участието на Дарина Сарелска остана недоказано... Не и на пресконференцията, след "скандално" спряното "Шоу" на Трифонов.

Дължа това обяснение, в името на истината. 

сряда, 19 април 2017 г.

Моделът #КОЙ - All Explained

Кметът-кум и депутатът-младоженец
След като протестите от 2013 г. затихнаха, медийната пропагандна машина около семейството на Пеевски и около ГЕРБ положи известни усилия да внуши на обществото, че Моделът КОЙ не съществува. Дори повече! Той е измислица на Кръга Капитал, Агнешките главички, Клуб З или кой ли още не... Това били измислици на хранениците на американски фондации, грантаджиите и протестърите...

Е, май се оказва, че не е точно така. Една пресконференция на журналист от Нова очерта ясно как работи Моделът КОЙ. По-скоро една от неговите основни технологии:

Най-голямата партия ГЕРБ си има кмет, в случая на Златоград. Градоначалникът е кум на депутат, също от ГЕРБ. Народният представител си има брат, който пък е женен за шефката на новините в Нова телевизия. Кметът възлага обществена поръчка на депутата (преди вторият да стане такъв), а жената на кмета пък е счетоводител във фирмата, получила поръчката. А самата поръчка е за 57 хиляди лева, за да може да се възложи без конкурс. Малка е, но схемата е универсално приложима както за "дребни" суми, така и за далеч по-крупни суми, измервани в десетки или стотици милиони. Това са "порционите на властта", насочвани към "обръчите от от фирми"... А на мястото на ГЕРБ може да е всяка друга партия, която през своите кметове, да раздава обществени средства на фирми, близки до членове (кмет и депутат) на партията.

За да е завършена схемата, от думите на журналиста става ясно, че роднината на депутата, която му е шеф, спира излъчването на разследването срещу кмета - кум на брата на нейния мъж, а от думите на самия журналист става ясно, че сред коментарите около материала му е бил и въпросът, дали ще се хареса на Борисов.

Съвсем просто казано, Моделът КОЙ е тази порочна обвързаност между криминални икономически интереси, политика и медии, при която властта пренасочва обществен ресурс, републикански средства, местен бюджет или евросредства към фирми на "свои хора", а медиите се грижат това да остане скрито-покрито и да не се наруши комфорта на овластените...

Не по-малко притеснителни са обаче други неща, които останаха извън акцентите от разкритията на Васил Иванов, които така или иначе си знаем. Първото е, че журналистът каза, а никой в залата, пълна със журналисти не възрази, че "колегите си шушукат по редакциите какво може и какво не може..." Тоест, неговият случай далеч не е частен и изолиран. Тишината в залата потвърди думите му.

Второто, дори по-притеснително нещо е фактът, че този иначе титулуван разследващ топ-журналист е "абсолютно сигурен, че Борисов не знае" за схемите на кмета и депутата и затова бил гласувал за него, "защото е мъжкар и прави разни неща..." Това бе казано в отговор на друг журналист – Беновска, която пък настояваше Иванов да отговори "дали смята, че Борисов е забелязал този човек и ако не го е забелязал, ти, като съвестен човек, защо не го сезира"?...

И отново никой не възрази. Разследващ топ-журналист допуска, че Борисов не знае, че такива схеми се осъществяват от партията му, свързана с не един скандал именно с обществени поръчки.

Без коментари засега е и искрената, граничеща с глупост наивност, че някой е длъжен да "сезира" лидера на ГЕРБ, разследвайки злоупотреби на функционери на неговата партия.

А нещата ще се променят само и единствено когато "шушукащите колеги" на Васил Иванов проговорят.

сряда, 5 април 2017 г.

Фашизъм ли е уседналостта?..

От Интернет
Голяма па̀ра се вдигна покрай някаква идея, предложена от Служебния кабинет за въвеждане на уседналост при националните избори в България. Много шум се вдигна, много обвинения във фашизъм се чуха…

Няма да скрия, че участието на Стоил Стоилов при Милен Цветков ме провокира да се замисля върху идеята за уседналостта при парламентарните избори, която доскоро считах за ерес по отношение на демокрацията. От него си припомних или научих някои нови неща. Едно от тях е, че подходът към избирателните права може да е без ограничения – тоест, всеки български гражданин има правото да гласува. Има и вариант, при който това право може да бъде ограничено. Например, уседналостта при местните избори. Макар и оспорван, вкл. и от конституционна гледна точка, този принцип бе възприет от обществото и сега на местни избори гласуват само български или чужди граждани, живели в съответното населено място най-малко 6 месеца преди изборите за кмет или общински съветници.

Въпросът бе повдигнат заради идеята да се въведе принцип на уседналост и при изборите за Народно събрание на България… Съпротивата сведе аргументите си до равните права по Конституция и нелепи нападки в шовинизъм, патриотарство или откровени обвинения във фашизъм.

Стоил Стоилов
При обсъждане на въпроса с уседналостта при гласуване за парламента на България – идеята да бъдат наложени някакви ограничения на българите зад граница, трябва да се вземе предвид факта, че тези наши сънародници в най-общия смисъл са се отделили трайно от правната територия на страната (цитирам Стоилов), от която черпят своите права, но и задължения като български граждани.

Самият аз съм давал за пример паричните транзакции на българите в чужбина към свои роднини или близки в страната, но приемам аргумента, че това е лично решение, а не задължение, от което те да черпят права. Приемам мнението, че имуществените аргументи не би следвало лековерно да пораждат политически права – иначе ще се наложи да решаваме въпроса с близо 300 хиляди руски граждани, които притежават имоти в България. Трябва ли и те да имат избирателни права у нас?

Слепите, без аргументи обвинения в недемократичност са несъстоятелни, най-малкото заради примера на развити и утвърдени демокрации, като Великобритания и Германия, които имат въведен принцип за уседналост в националните избори. Ще си позволя да повторя и допълня примера на Стоил Стоилов: освен Канада, Австралия и Великобритания, където има ограничения да не си отсъствал повече от съответно 5, 6 или 15 години от страната, за да имаш право да гласуваш, в Германия правилото е да си живял поне три месеца непрекъснато в страната през последните 25 години, след като си навършил 14 години.

Въпросът за уседналостта при националните избори е свързан и с лоялността. Самата Конституция на България, в своя чл. 65 въвежда ограничение по отношение на двойното гражданство – за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. Очевидно е, че обществото се е съгласило с това ограничение пред българите, които желаят да упражнят пасивното си избирателно право – да нямат двойно гражданство. Плуралистичният подход предполага да обсъдим въпроса с двойното гражданство при упражняването на активното избирателно право - да избираме народни представители.

Може да бъде повдигнат и въпроса за лоялността по отношение на участието в избори в България и в другата държава, от която придобивате второ гражданство. Един пример, който веднага изплува в съзнанието ми е български граждани, гласуващи за партията на Путин в Русия и правото им да влияят върху легитимността на изборите в България. Или тези, които ще гласуват на референдума на Ердоган в Турция

Да продължим нататък:

Не само Германия има ясно дефиниран принцип на уседналост. Такъв има и в Италия. Там италианските граждани, живеещи извън страната се регистрират в служба на италианските граждани, живеещи извън страната (AIRE), с цел да могат да гласуват. След което получават по пощата изборните книжа и ги връщат обратно с пощенски плик с предплатена услуга.

За Великобритания вече стана дума – всеки британски гражданин, който е бил регистриран да гласува на изборите през последните 15 години, като този период започва не когато са напуснали страната, а от последната регистрация в списъците за гласуване.

Очевидно е, че разговорът за уседналостта е немислим без дискусия по други базисни за изборния процес и механизъм въпроси:
  • Дистанционно гласуване (по поща и в Интернет);
  • Гласуване с пълномощник;
  • Наличие на адекватен регистър на гласоподавателите;
  • Динамична регистрация на изборите и изчистването им от т.нар. Мъртви души...
И все пак, понеже част от истерията се подхранва и от националпопулистите, кичещи се с термина патриоти, ще завърша с една поредна, но не и последна възможност – възможността да се заложи изискване за неучастие в изборите в страната, в която пребивава българският гражданин, ако иска да гласува за родния парламент – декларация, която да поставя избирателя отговорен пред Закона при нарушаването ѝ...

И изгледайте видеото:

понеделник, 3 април 2017 г.

RIP десница, Long live десница!

На заем от БНР
Изминалите избори показаха недвусмислено, че в България няма модерна десница, основана на идеи и политически възгледи. Изборите изхвърлиха зад борда паразитиращата чрез присъствието си във властта групичка партии със затихващи функции. Част от тях, свързани с обещаната още в зората на несъстоялия се преход алтернатива "с малко, но завинаги". Друга група политици са остатъците на царската алтернатива "800 дни"...

Днес тези остатъци се борят със зъби и нокти да се вкопчат по един или друг начин във властта и, възползвайки се от произтичащите от това икономически облаги, да оцелеят от избори до избори.

Съдбата е благосклонна към дясното. На последните избори всичките тези партии със затихващи функции не само останаха под чертата, но останаха и без субсидии.

Някой може да попита – ама как така няма модерна десница? Ами ГЕРБ какви са? ГЕРБ не са десница. ГЕРБ са всеядна партия, създадена от шофьорите и секретарките на БКП, без идеология. Клиентела, създадена на етатистки принцип, която се стреми към контрол и монополно участие на държавата в икономиката, разпределяйки обществените поръчки и европейските фондове. ГЕРБ, без парите на данъкоплатците и еврофондовете, без клиентелата и служителите и семействата на държавната и местните администрации би се свела до поредната лидерска партия, по подобие на Марешки. ГЕРБ, лишена от възможността да  харчи пари по европейски и републикански проекти, би отмряла, а част лидерите ѝ вероятно ще бъдат привлечени под обвинение, съдени или просто елиминирани от конкурентни криминални кръгове.

Ролята на десницата може(ше) и трябва да има за цел дисциплинирането на групировката ГЕРБ и плавното ѝ свиване до поне двойно по-малко народни представители, с което властовият нагон и криминалните икономически интереси на партийната камарила ще бъдат сериозно ограничени.

Това може да стане само и единствено с нова дясна алтернатива с ясна идеология и политически възгледи, които да са насочени към ограничаване на участието на държавата и контрола ѝ върху икономическия живот. Алтернатива, която ще предлага десни мерки, а не популярни или продаваеми по време на избори.

Алтернативата не трябва да стъпва върху лидери и партийна върхушка. Тя може да е електорална. А административните органи на подобен нов десен проект трябва да имат за своя основна, ако не единствена функция подготовката и участието в изборите. Пример може да бъде даден с начина, по който е структурирана републиканската или дори демократическата партия в САЩ.

Новата дясна алтернатива трябва да защитава интересите на гражданската нация, да гарантира върховенството на Закона, неприкосновеността на частната собсвеност и да отстоява свободата на словото, съвестта, мисълта, равните възможности и равенството пред Закона, както и правото на достоен живот. Икономическите политики на новата дясна алтернатива трябва да ограничават възможността на държавата да преразпределя или по друг начин да участва или да влияе на бизнеса, с което ще допринесе и за противодействието на корупцията във всичките ѝ форми. В сферата на правосъдието тази нова десница трябва да предлага политики, които ще допринесат за достъпно и ефективно правосъдие, ще повишат правосъзнанието на гражданите и не на последно място – промени, които да облекчат работата на органите в досъдебната фаза.

Националната сигурност трябва да е тясно обвързана с националния интерес – ненамеса и защита на суверенитета на страната по отношение на великоруските имперски интереси и интересите на Анкара. Отношенията ни със съседите трябва да се основават на добрите двустранни отношения и на прагматична основа в контекста на обощоевропейската политика и ясно дефиниран национален интерес. В този смисъл, НАТО и силното присъствие на алианса в България е от фундаментално значение за националната сигурност.

Ако се върнем на структурата на новата дясна алтернатива, видимо от подхода на отмиращите партии на прехода, тя трябва да дава възможност за конкурентно политическо развитие на личности, на базата на техните качества. Това би била полезна крачка по пътя към мажоритарната ера в България. Идеята за гражданския съвет на Реформаторския блок и структурата на Нова Република, без да ги оценявам, подсказват, че силните граждански кандидатури са умишлено търсена алтернатива на партийните парашутисти в листите.

Проблемът на остатъците от Синята идея от зората на т. нар. преход, както и люспите от царската алтернатива обаче е именно в самоцелното присъствие във властта и все по-увеличаващата се пропаст между партиите и електоратите им. 

Казано просто, дясна алтернатива в България няма да има докато има остатъци от партиите на прехода. Те трябва да отмрат и да се саморазпуснат. Никой не пречи на "читавите" политици от тези партии да търсят участие в новата дясна алтернатива. Но не като личности, лидиращи процесите, а в конкуренция с други равнопоставени им кандидати.

А първата стъпка за това е разпускането на ДСБ, СДС, ДБГ и подобни – всички партийки лилипути с десетина хиляди гласа, участвали активно в политическия живот вдясно през целия т.нар. преход.

неделя, 26 март 2017 г.

Вместо "Аз нали ви казах..."


Вместо “Аз нали ви казах” — няколко думи за резултата от изборите – отговорни за негативните последствия са лидерите на “Да, България”, въпреки предстоящите уверения, че са постигнали пробив и невероятен успех... Ето защо:
  • Защото нарцистично решиха да експериментират с електората в най-неподходящото време във външнополитически контекст за експерименти и допринесоха за това, да няма нормално проевропейско и пронатовско политическо представителство в Народното събрание, което да не се подложи услужливо на псевдодясната соцносталгична партия ГЕРБ. Най-вече, защото Борисов няма "топките" да води независима от Кремъл политика, а Реформаторски блок – Глас народен най-вероятно с удоволствие ще подкрепят Борисов за трети мандат (ако влязат в 44-тото НС); 
  • За това, че компрометираха очакванията и надеждите на десетки хиляди за ефективни действия срещу шуробаджанащината в политиката и продаваха илюзии за фикцията “съдебна реформа”. 
  • За това, че с тези си действия попречиха на възможността да има нормална център-дясно формация, различна от патерицата на ГЕРБ – реформаторите (да ме прощават личните ми приятели в ГН и РБ, но формацията ви е именно патерица. Съществува, по думите на ваши членове, за да подкрепи ГЕРБ); 
  • Заради нарцистичната самоувереност, с която изолираха и пренебрегваха съвети и критика от хора, които можеха да са им от полза;
  • За това, че в последния момент промениха "правилата" на играта, след повече от година преговори с хора от ДСБ и Нова Република – преговори, водени повече от година (минимум);
  • Заради това, че употребиха и злоупотребиха с партия Зелените, само за да реализират личните си егоцентрични амбиции, а зелените политики са крайно необходими в България, но отново ще са извън парламента;
  • Заради това, че заради егоцентричните си амбиции не се обединиха с формацията на Р. Кънев и попречиха на възможността за адекватно присъствие на личности и политици в НС, доказали с действията си своята проевропейска, пронатовска и антикомунистическа позиция;
  • Заради това, че по този начин помогнаха (съзнателно или не) на ГЕРБ; 
  • Заради демонстративната самоувереност, с която не се вслушваха в критичните, но добронамерени коментари за неадекватните си политически позиции и действия; 
  • Заради нелепата глупост “няма ляво, няма дясно”; 
  • Заради безотговорното игнориране и омаловажаване на темата за лустрацията (почти през цялата кампания); 
  • Заради това, че не заеха до края на кампанията си ясна позиция срещу руското политическо и криминално икономическо влияние в България… 
Персонално отговорни за това са лидерите на "да, България" (партията, която видимо доминираше в коалицията между Зелените и ДЕОС), които подхранваха илюзията и надуваха балона "Да, България". И за това, че партията хамелеонстваше вдясно, вместо да заяви ясната си център-ляво ориентация, с единствената цел да “хване” заблуден или лековерен десен електорат.

Съжалявам, че с тези свои думи може да засегна мои приятели, сред които са Комитата, Бебо и други. Лично им се извинявам. Те са извън “кръга на заподозрените”, защото познавам лично мотивите и убежденията им.

Всички останали – помислете как да се реабилитирате пред десетките хиляди, които ви се довериха!

събота, 25 март 2017 г.

В деня за размисъл: какво точно ще реформираме и кое точно ще борим?

На заем от Офнюз
Някой може ли да ми даде дефиниция на “корупция”? Не бързайте да разлиствате Наказателния кодекс и да цитирате съставите по главата “Подкуп”...

Пиша тези редове като гражданин. Като потърпевш на обещанията за ефективна борба с корупцията. Има ли правна дефиниция на понятието “корупция”, че да се борим с явлението? Не може, защото няма.

Корупция ли е министър да има роднини, които участват във фирми, печелещи обществени поръчки? Корупция ли е да назначиш свой роднина на държавен пост? Корупция ли е кантората на политик да подпише договор с държавно предприятие? Корупция ли е пиар да спазари участие на висш политик в бизнес форум? Корупция ли е частни търговски обекти да се окичат, дойдат ли избори, с плакати с лика на Лидера или местното му протеже? Корупция ли е министър да се обади или да получи СМС от магистрат? Корупция ли е министър и депутат-бизнесмен да пият кафе в уютно, скрито кафене? И култовия въпрос – корупция ли е да назначат Пеевски за шеф на ДАНС?


Очевидно корупцията е нещо различно от подкупа. Различно от това, да дадеш 20 лева, за да не ти напишат акт, да поискаш, приемеш или да дадеш дар или облага за да бъде извършено или не извършено определено действие по служба.

Корупцията или това, което корумпира общественополитическия живот е липсата на интегритет и стремежът към властта с цел осъществяване на схеми за забогатяване. Не задължително незаконни, но най-често в конфликт на интереси, в противоречие със самата декларация за борба с корупцията. И това в никакъв случай не е задължително да е класическият и добре познат подкуп, започващ с думите “Кво ше прайм ся?…”

Това, което ви продават по изборите като борба с корупцията всъщност има друго, много по-чисто обяснение: става дума за достъп до механизмите за контрол и преразпределение на обществен ресурс. И в този разговор дясното и лявото имат огромно значение. Колкото по-близо, през регулации или чрез преразпределяне на средства е държавата до бизнеса, толкова по-благоприятна е средата за корупция. И обратното – колкото по-малка и по-далеч от бизнеса и пазарите е държавата, толкова по-неблагоприятни са условията за корупция. Това включва и обществените поръчки и еврофондовете. У нас доказано двете са мощен корумпиращ фактор…

Казвал съм го и другаде – убеден съм, че водеща роля трябва да има разговора за границите, предела на държавата и нейната намеса в частната инициатива, в бизнеса или в предприемачеството. Изключително порочна е ситуацията, при която държавата играе ролята на основен инвеститор през еврофондовете и обществените поръчки. Това генерира корупция!

Колкото по-назад се отдръпне държавата по отношение на влиянието си върху бизнеса, толкова по-свободни ще бъдат предприемачите, а това със сигурност ще рефлектира върху бедността и върху нашето благосъстояние и върху цената на труда ни. Разговорът за борбата с корупцията включва и въпроса за размера на данъците, които определят възможността на държавата да преразпределя и управлява финансов ресурс. Колкото по-големи са тези възможности, толкова по-благоприятна е средата за корупция.

Някой политик обясни ли ви това? Гласувайте за него.

Да си поговорим и за съдебната реформа. Отново като граждани, като “потърпевши” или клиенти на правосъдието.

Какво значи съдебна реформа? Каква е целта ѝ? Да пренастрои механизмите за влияние? Да капсулира и изолира, излагайки на риск системата? Да изхвърли “неподходящите” и да назначи “подходащите” магистрати? Да изпълни политически цели чрез закъсняло, но “справедливо” и “правилно правосъдие”? Да обедини законодателната и съдебната власт в някакъв уродлив Конвент, пишещ законите и раздаващ “ефективно правосъдие”? 

Като коментирате или слушате за съдебна реформа, питате ли се какво точно означава това? Повишаване на ефективността на съда? Намаляване на броя на престъпленията? Повишаване на разкриваемостта им?

Разкриваемостта на престъпленията не е работа на съда, а на МВР, Следствието и Прокуратурата. През 2014 г. МВР публикува данни за разкриваемостта на престъпленията. От 2009, до 2013 тя е спаднала с близо 8% (от 45.5% на около 37%). Това няма общо със съда.

По данни на Евростат броят на убийствата, изнасилванията и кражбите в България устойчиво спада за последните 5 години? Спадът е с близо една четвърт, при това устойчиво!

Ефективността на съда е измерим показател, но той не дава качествена оценка. По официални данни на НСИ от общо 31,551 дела през 2015 г. близо 84% са завършили с осъдителни (ефективни или условни) присъди. Оправдателните са само 2.6% от всички. Прекратени са само 0.2% от делата. Тоест, по всички показатели съдът е ефективен…

Според статистиката, през 2015 г. обвиняеми са били 32,985 лица, от които с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 14,567 лица, или 44.2% от общия брой на обвиняемите; условно осъдени са 13,220 (40.1%) лица; освободени от наказателна отговорност са 4,298 (13.0%) лица; оправдани са 820 обвиняеми лица (2.5%); на 80 лица делата са прекратени (0.2%), по данни на НСИ.

Не намесвайте субективното чувство за справедливост! За роднините на жертвата или пострадалия наказанието никога няма да е достатъчно сурово, а за извършителя – винаги ще е прекалено тежко.

Усещането за липса на справедливост може да бъде обяснено с един прост факт. През 2014 г. престъпленията, завършили с осъждане са били 28,880, според националната статистика. По данни на Евростат обаче убийствата, изнасилванията и кражбите в България са били 44,967 или съдът е разгледал само 64% престъпления, спрямо отчетените от европейската статистика…

Давам си сметка разбира се, че данните не са фиксирани твърдо година по година, а обхващат и предходни периоди, но все пак мисля, че е достатъчно ясно и показателно, че проблемът с усещането за липса на правосъдие не се дължи на работата на съда, а именно на досъдебната фаза. Престъпленията, влезли в съда в огромния си процент завършват с присъда. Тези, които не стигат до съда или не биват разкрити – за тях не може да виним съда!

Говорейки за усещането за правосъдие няма как да не засегнем въпроса за достъпа до правосъдие и неговата цена. Правосъдието в България е скъпо. Скъпо е не заради нерегламентирани плащания, а именно заради таксите, които трябва да бъдат заплатени, за да получите достъп до правосъдие. Пишещият тези редове си дава сметка, че трябва да “затвори” поне десетина хиляди лева за не по-малко от година, ако иска да осъди всички медии, които са си позволявали да го клеветят или обиждат. Това често е сериозно препятствие пред търсещите съдебна справедливост. Но отново – това не е порок в дейността на съда. Просто правилата са такива. 

Дясната политика би била тази, която ще намали финансовата тежест пред търсещия правосъдие. Влезли в съда, делата, които авторът на тези редове води – завършват с присъди. Правилни. Дори делото, което загубих.

Има ли политик или партия, която ви предлага намаляване на съдебните такси? Гласувайте за нея, това би била ефективна реформа!

Така стигаме до “черешката на тортата” – прокуратурата. Мога да ви дам още една идея за съдебна реформа, която би облекчила дейността на прокуратурата. Какво ще кажете за това, да се декриминализират някои дребни престъпления, без последствия? Например, управлението на моторно превозно средство в нетрезво състояние?

В момента криминализираното количество алкохол в кръвта е 1.2 промила. Не оправдавам употребата на алкохол ни най-малко. Нито казвам, че трябва да сме снизходителни. Самият аз съм твърд въздържател. Но ще ви дам един разбираем пример – литър бира с алкохолно съдържание 5%. При мъж с тегло 80 кг. Промилите ще са 0.71, а при жена с тегло 55 кг. промилите скачат на 1.21 на хиляда… По силата на чл. 343 б от Наказателния кодекс дамата е заплашена да лежи в затвора от една до три години. Дори да не е причинила катастрофа или по-тежки последици.

Ето ви още един статистически пример: през 2008 г. 25,604 души са управлявали автомобил с наличие на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а от тях – 11,666 са били с алкохолно съдържание над 1.2 промила. През същата година 1061 души са загинали на пътя. 2008 г. е рекордьор в черната статистика за смърт на пътя до днес. За сравнение, по данни на МВР, през 2016 г. На пътя са намерили смъртта си 702 души.

Въпросът дали да не се облекчи работата на прокуратурата като се декриминализират случаите на управление с алкохол в кръвта над 1.2 промила, в които няма последствия подлежи на дискусия и е пряко свързан с ефективността на съдебната система или по-скоро, с натовареността ѝ. Дали висока и бързо наложена глоба – примерно 2000 лева и отнемане на книжката за продължителен период от време няма да е по-ефективна санкция? Дали това няма да даде повече възможности на прокуратурата да се занимава с други престъпления, чиято ниска разкриваемост създава усещането за липса на правосъдие?..

Държа обаче да подчертая, че съм по-скоро склонен да приема аргументите за необходимостта от децентрализация в прокуратурата и въвеждането на длъжностите заместник-главен прокурор за борба с корупцията и заместник-главен прокурор за борба с тероризма. Но отново ще спомена, че основният проблем у нас не е функционален, а в манталитета. В липсата на правосъзнание и принизената обществена търпимост. Ще повторя отново неща, които вече съм писал:

През 2012 г. германският президент подава оставка, защото преди години изтеглил с жена си 500 хиляди евро кредит при преференциални условия. През февруари 2014 г. британският имиграционен министър подава оставка заради чистачката си, която била с неуреден статут в страната, защото не й бил проверил достатъчно добре документите. В началото на 2013 г. пък немската министърка на образованието си отива, щото преписвала и отиде да доказва морала си в съда… Японците често са ми любимци! В края на 2014 г. техният министър на правосъдието си отишъл сам, защото раздавал ветрилца на избирателите, на които имало негова снимка. През септември 2014 г. пак във Великобритания си отиде сам министър, защото пратил секс снимчици на журналистка. И американците не са по-назад. През 2011 техният Секретар по отбраната си отива, защото водил свой приятел по срещи, на които вторият се представял за негов съветник…

Всичко това се е случило заради общественото неодобрение и недоверие към въпросните политици. Най-вероятно, без да има записани законови норми за повечето от тези случаи.

Очевидно, нещата опират до правосъзнанието – отношението на Homo sapiens към правото, въз основа на познанието на закона и субективното - чувствено възприятие за законност и установен правов ред, както пише дори в Уикипедия...

И понеже днес е ден за размисъл, обмислете добре кой политик и коя политическа сила е най-близо до всичко това, ако разбира се сте съгласни с мен, и гласувайте именно за нея.

петък, 24 март 2017 г.

Руският контекст в българските избори или удобното мълчание на политиците у нас

Напоследък премъдрият ни екс-премиер Борисов, сякаш позабравил добруджанския урок по история, който му преподаде журналистът Коритаров (виж видеото, след текста), си позволява да плещи глупости за "пияния Хрушчов, който подарил Крим на Украйна". С това премиерът Слънце услужливо обслужва официалната руска доктрина, довела до инвазията и анексията на полуострова. Тази теза на Борисов по своята цинична същност обслужва и позицията на руската (разбирай кремълската прокуратура), че Хрушчов е "подарил Крим незаконно" на Украйна.

Незнанието на Борисов по отношение на елинската, византийската и османската част от историята на полуострова и свързването му само и единствено с руската (след присъединяването му през 1783 г. към империята на Екатерина Велика) щеше да е просто въпрос на личната му непросветеност, ако въпросният не беше двукратен, с амбиции за трети мандат като премиер.

Позицията на Борисов е недопустима и заради факта на съществуването на Будапещенския меморандум (от 1991 г.), според който Русия (както и САЩ и Великобритания) се отказва от каквито и да било териториални претенции към Украйна, а тя от своя страна се отказва от ядреното си оръжие...

Тезата на Борисов е политически нелепа и несъстоятелна и ще си позволя да му припомня, че:

На 30 март се навършват 150 години откакто руският император продава Аляска на САЩ. Съществуват мнения, основно в руските медии, че Аляска е дадена под аренда на САЩ за период от 90 (100) години...

По силата на "логиката" на Бойко Борисов, няма никакви пречки за анексия и връщане на "Руска Америка" във владение на Путиновата империя...

В същото време, руски разузнавач дава инструкции на БСП за изборите и им посочва кандидата за президент, който печели изборите. ДАНС знае за случая. Информира висши политици и нищо повече. Никаква реакция. Никакви последици. Никакви политически коментари. Борисов мълчи услужливо, без да дразни излишно Москва.

Премиерът Слънце обаче се обижда, че Йончева и Нинова казали, че ГЕРБ крадат от т.нар. саниране и много, ама много се ядосва, чак ще съди Корнелчето. Но мълчи като комунист на разпит за зетя на Делянчо Добрев (мъж на братовчедка му), чиято фирма в консорциум с други две, спечелила сто милиона от обществени поръчки именно за саниране...

Корнелия Нинова ни се кара, че демокрацията й отнела много, но обяснява, че живее с 2500 лева на месец (сигурен съм, че стойността е занижена за пред телевизора), а сина ѝ учи в американски университет с десетки хиляди долари такси и разходи на всеки семестър.

Същата тази Нинова си кани застъпник в студиото, който в ефир се изцепва, че "с други ченгета от ДС се уговаряли чий дядо да измъчват", докато Корни го потупва майчински по рамото с усмивка блага...

Трима "патриоти" не забелязват нищо от случващото се и броят 200-300 автобуса (15,000 хиляди души, под 0.5% от потенциалните избиратели), с които не може да се избере и един депутат в Кърджали, където има общо 5 мандата от 240... Но си трайкат за ДС и КГБ агентурата...

Накрая впечатляващо и съмнително спокойният и индиферентен Сидеров прочете некролога на ЕС и с бляскащи искри в погледа очертава световните пазари за българските кисели корнишони.

Евразийските пазари...

На фона на всичко това от вас се очаква само и единствено безкритично да гласувате... Без да мислите има ли ляво, има ли дясно; приоритет ли е Русия; колко "традиционно добри и братски" трябва да са отношенията ни с Кремъл; кой ще крепи на Борисов стабилността в 44-тото НС...

И има ли партия или коалиция, която ясно дефинира национална позиция в защита на суверенитета и независимостта на България в рамките на ЕС и НАТО?

---

Борисов и българската история:


Крум Зарков БСП от се шегува с жертвите на Държавна сигурност:

петък, 17 март 2017 г.

Кошмарните автобусни сънища на патриотите...

Автобуси с контрапротестиращи в София (източник: нет инфо)
Вчера беше един забавен ден. Много се смях на патриотичните автобусни кошмари... Първо Ангел Джамбазки обяви, че "десетки хиляди" български граждани, живеещи в Турция се канели да гласуват у нас, с което щели да повлияят на изборите у нас... 

В отговор, шеговито написах:

За патрЕотичната пропаганда и гласовете от Турция: Стандартният автобус MAN Lion’s Coach клас C с три оси е дълъг 13.2 метра и идва екипиран с 55 седалки. Това е популярен туристически автобус. Тази сутрин Гелето Джамбазки обясняваше за едни “десетки хиляди”, които щели да дойдат да гласуват от Турция. Заради аргумента, нека са 10 хиляди. При 10,000 души, ангажирани в изборен туризъм става дума за почти 200 автобуса, или около 3 километра автобусна потеря. При 20 хиляди души автобусите са 400, а километрите шест. При 30 хиляди изборни туристи вече говорим за 600 автобуса и почти 9 километра автобусна колона… Геле, къде да спра? Междувременно, давам 5 лева на всеки репортер, който покаже дрон видео репортаж с 200, 400 или 600 автобуса, пътуващи от Турция и покриващи колона по пътя, с дължина от 3, 6 или 9 километра…
Вечерта Ангел отново беше в телевизора. Подозирам, че ме беше прочел, защото този път беше по-конкретен. Уточни, че става дума за 1000 автобуса, подготвени от Ердоган, с които той ще завземе България... Наложи се да отговоря отново с доза хумор:
Джамбазки пак фърга пиратки... "Турската държава е подготвила 1000 автобуса" (за да се намеси на изборите в България)... За сведение, един автобус е средно 13.5 на 2.5 метра, или около 34 кв. метра. Общо, около 34,000 кв. метра. За сравнение, Централната софийска автогара дава възможност за едновременно обслужване на 50 заминаващи автобуса от 50-те си сектора. Казано просто, 1000-те автобуса на г-н Джамбазки се нуждаят от 20 софийски автогари...
Ако обаче се освободим от емоциите или опитите да се извлече максимална политическа изгода и ако се опитаме да разгледаме фактите обективно и реалистично, ето какво ще получим:

От отлично осведомен източник, в чиито думи нямам основание да се съмнявам, научавам, че максималната пропускливост на пункта в Свиленград не надхвърля предполагаемана бройка автобуси, посочена от Джамбазки, но в общ брой превозни средства. Това включва включва и камионите, които се движат непрекъснато почти всеки ден. 1000 автобуса е невъзможно физически да преминат границата. Твърдя, че Ангел Джамбазки говори небивалици. 

Казвам го с увереност, че при максимално добра и оптимална организация на дейността на ГКПП, пикът в бройката на автобусите, които могат да влезнат в страната в рамките на един ден няма да надвиши 200, при това при супер оптимална организация и ефективност на граничните служители.

Тази невероятна за българската (липса на) дисциплина хипотеза включва и конспиративната теория, че българската държава съдейства с всички средства за навлизането на "турските" автобуси, превозващи български граждани за изборите.

Отново, основано на проверена от мен информация, максимумът на автобуси, способни безпроблемно да навлязат в България в рамките на един ден е не повече от 60-70.

Сами може да есктраполирате за колко дни 1000 автобуса биха могли да влезнат в България...

Друг много важен въпрос, свързан с евентуалната визита на 1000 автобуса от Турция в България е тяхната видимост. Снимката към този текст, заимствана от НЕТ ИНФО, показва струпването на автобусите, използвани отг БСП за превоз на т.нар. "контрапротестиращи" по време на протестите #ДАНСwithme в София през 2013-2014 г. Тогава, по данни в медиите, ставаще дума за около 50 автобуса, извозили 2000-3000 души към София, в защита на кабинета "Орешарски". Всички помним задръстванията тогава...

Трети много важен елемент е себестойността на тази операция. 1000 автобуса означава не по-малко от 55 хиляди души. Билетът от Истанбул до София е малко по-малко от 100 лв. Само билетите са повече от 5.2 милиона лева. Добавете и поне още стотина лева за пътни разходи около "изборния туризъм" и вече сте над 10 милиона лева. Добавете и загубата за бизнеса от отсъствието на 55 хиляди души (нека са не по-малко от 100 евро на ден) за поне един работен ден от общо 3, нужни за нормален круиз от Турция до България и получавате още поне десетина милиона лева.

Тотал, до този момент, някой в Турция трябва незабелязано и безпроблемно да инвестира около 20 милиона лева (10 милиона евро) за няколко мандата в България. През 2013 г. един мандат в Пловдив е струвал малко под 15 хиляди гласа. Това означава, че при максимално оптимистична теория, всичките 55 хиляди турски "изборни туристи" ще купят на Ердоган (ако приемем внушенията на националпопулистите) 3 мандата.

20 милиона инвестиция в 3 мандата, при условие, че целите извънредни парламентарни избори след десетина дни, на които ще се изберат 240 депутати, ще струват 30 милиона. 

Вие луди ли сте?!

понеделник, 13 март 2017 г.

Поптодорова – как работи Държавна сигурност (и днес)

Поптодорова в Нова телевизия
Независимо, че не членува в БКП, Елена Поптодорова се издига в дипломатическата кариера във времето на комунистическия режим и достига до поста Пълномощен министър на НРБ в Рим и генерален консул в Сан Марино. Била е преводач на Живков и депутат от БСП. Обясненията ѝ за инцидента на летището в Варшава са (вече) безинтересни. Всички факти около технологията на това, как кремчето се е озовало в нея и как тя е била заловена три дни по-късно вече са известни. Доста по-важно е обяснението на Поптодорова за начина, по който функционира Държавна сигурност. Не се съмнявам в думите ѝ, защото смятам, че именно принадлежността ѝ към средите на БКП елита (пълномощен министър в Рим и консул в Сан Марино – нали не се съмнявате, че такива постове няма как да са били заемани от случайни "непроверени" другари по това време, в края на 80-те), както и факта, че е била изключително близо до Тодор Живков. Поптодорова разкрива тежките зависимости в мрежата на ДС и днес:

— Емоционално споменахте ДС. Това беше емоционално или имате какво да кажете?

— Тези 40%, които съдържат фалшивите новини обикновено стъпват на неназовани свидетели, бивши служители от ДС. Аз не искам да изпадам в тази параноя. Смятам, че това трябва да е отдавна отминал етап за държавата. Не искам да кажа, че това е много, много сериозен заговор, едва ли не специално измислен заради мен. Фактът, че въпросните медии, нямайки други доказателства, нямайки източници, които да застанат с лицата си, освен може би един човек, с когото разговорът ще бъде различен, всички те се позоваваха на някакви бивши служители на Държавна сигурност, които разказали едикакво си от 70-те и от 80-те години… Описваше се как мой бивш приятел от ДС говорил с мен много пъти… Аз съм била безкрайно разстроена, спряла съм да отговарям на телефона и той алармира чрез този мъничък вестник, че аз мога да посегна на себе си…

— Вие имате ли приятели и неприятели в Държавна сигурност?



— Аз твърдя, че във всяко професионално съсловие има и много свестни и читави хора и разбира се нечитави хора. Това важи и за Държавна сигурност. Смятам обаче, че там Омертата е много по-тежка. Много по-силна като задължение на всеки, който е част от съсловието. Не знам до каква крайност, до каква екстремност това може да бъде доведено…

— Вие с какво я нарушихте (в оригиналния текст: заслужихте - предполагам, че е лапсус на водещата) тази Омерта?


— Вижте, аз още от 1990 съм била абсолютно последователен привърженик на западната ориентация на България. Бях единствената от Левицата, която участва в организационен комитет за създаването на Атлантическия клуб. Последователно съм защитавала тази позиция, вкл. и членството в НАТО. Бях единствената в тогавашната ми парламентарна група, която настояваше да се подкрепи това членство...
---

Вижте целия разговор:

събота, 11 март 2017 г.

Досието на Борисов: "Подчертано с червено..."


“Трябва да вляза в личната си драма – майка и татко, Бог да ги прости, те никога не ми бяха казали какво се е случило с моя дядо. В Симеоново курсантите ставаха членове на БКП. Това беше като едно задължително условие. Аз като станах главен секретар отидох, намерих си досието. В него на едно 16-годишно дете са написали отгоре – внук на враг на народната власт, монархофашист… И подчертано с червен фулмастер, ще го видите: никога да не се допуска до ръководни постове…“  – Бойко Борисов по бТВ, 09 март 2017 г.
Онзи ден Борисов осведоми за пореден път драгия телевизионен зрител за интересни моменти от личната си биография (виж видеото по-долу). Отговаряйки на саркастични обвинения от страна на лидерката на БСП Корнелия Нинова Борисов произнесе записаното в горния цитат. Акцентът е, че той още от невинна детска възраст е бил "неудобен" за комунистическия режим – факт, отразен в "досието му", подчертано с червен фулмастер – "внук на монархофашист, враг на народа". Тогава, казва самият Борисов, "дедо" е бил на 16 години...

Ето я моята хипотеза, аспектите от която са напълно проверими: Борисов е роден на 13 юни 1959 г. Кандидатства в школата на МВР през 1977 г. През същата година, по времето, когато е подавал документи за кандидатстване, най-вероятно през април, Борисов е бил на навършени 17 г. и е карал 18-тата си година. През септември Борисов вече е бил на 18. Интересното е, че подавайки документи той е бил задължително проучван. При проучването най-вероятно той е получил характеристика от местната БКП организация (или тази, на ОФ). Напълно възможно е в тази характеристика да пише нещо за дядо му. Какво – това е въпрос на друга дискусия. Ако иска да докаже думите си, Борисов може сам да публикува въпросния документ, ако законът позволява!

Да се върнем на досието. Това не е досие от Държавна сигурност, с което е бил разработван един от 18-те категории "бивши хора", за които се образува Дело за оперативно наблюдение (ДОН). Това най-вероятно е Личното кадрово дело (ЛКД) на служител на МВР. Влизайки в школата в Симеоново, всеки курсант има такова ЛКД... 

Тоест, не става дума за досие на потомък на "враг на народа", а за най-обикновен личен служебен картон.

Борисов не е бил "неблагонадежден". Това е сигурно. Кариерата на Борисов го потвърждава – приет за курсант в школата на МВР в Симеоново; офицер от МВР; доктор на науките и преподавател Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Това е невъзможна кариера за внук на "враг на народа". А и не само той – бащата на Борисов също е старши офицер от МВР по време на комунистическия режим. Това също е невъзможно за наследник на "бившите хора".

Тази хипотеза се потвърждава и от самия Борисов, с казаното от него: "И подчертано с червен фулмастер, ще го видите: никога да не се допуска до ръководни постове…" Тук най-вероятно Борисов преувеличава. Приемам, че е прав, че в личното му кадрово дело е имало нещо подчертано. Вярвам на Борисов, че е било подчертано с червено. И точно това е изобличителното за него.

Наистина в някои досиета разработчиците са подчертавали части от текста с червено или синьо. Но червеният цвят е бил ползван само за неща, които са били положителни за БКП. А със синьо – негативите. Тоест, ако Борисов е имал червени подчертавания в характеристиката си, приложена към личното му кадрово дело, те са били негов позитив пред БКП, а не обратното! Аз нямам основание да се съмнявам в думите му - дори един син ред в биографията му щеше да го остави извън системата на МВР. 

И не на последно място, най-вероятно Борисов е нарушил закона, прочитайки Личното си кадрово дело в МВР. А понеже е бил главен секретар, напълно възможно е да е злоупотребил със служебно положение. 

Пиша всичко това, за да защитя хипотезата, че Борисов е бил удобен за БКП, а не обратното, както се опитва да ни обясни днес. А истината можем да разберем дори само от първата страница на цитираното от Борисов досие. За досието "Буда" ще пиша друг път, но най-важното е, че подобни "схеми" са ползвани през мутренските години за "чадъросване" на хора от подземния свят. 

Ще обясня как другия път...