AdSense Top

неделя, 26 март 2017 г.

Вместо "Аз нали ви казах..."


Вместо “Аз нали ви казах” — няколко думи за резултата от изборите – отговорни за негативните последствия са лидерите на “Да, България”, въпреки предстоящите уверения, че са постигнали пробив и невероятен успех... Ето защо:
  • Защото нарцистично решиха да експериментират с електората в най-неподходящото време във външнополитически контекст за експерименти и допринесоха за това, да няма нормално проевропейско и пронатовско политическо представителство в Народното събрание, което да не се подложи услужливо на псевдодясната соцносталгична партия ГЕРБ. Най-вече, защото Борисов няма "топките" да води независима от Кремъл политика, а Реформаторски блок – Глас народен най-вероятно с удоволствие ще подкрепят Борисов за трети мандат (ако влязат в 44-тото НС); 
  • За това, че компрометираха очакванията и надеждите на десетки хиляди за ефективни действия срещу шуробаджанащината в политиката и продаваха илюзии за фикцията “съдебна реформа”. 
  • За това, че с тези си действия попречиха на възможността да има нормална център-дясно формация, различна от патерицата на ГЕРБ – реформаторите (да ме прощават личните ми приятели в ГН и РБ, но формацията ви е именно патерица. Съществува, по думите на ваши членове, за да подкрепи ГЕРБ); 
  • Заради нарцистичната самоувереност, с която изолираха и пренебрегваха съвети и критика от хора, които можеха да са им от полза;
  • За това, че в последния момент промениха "правилата" на играта, след повече от година преговори с хора от ДСБ и Нова Република – преговори, водени повече от година (минимум);
  • Заради това, че употребиха и злоупотребиха с партия Зелените, само за да реализират личните си егоцентрични амбиции, а зелените политики са крайно необходими в България, но отново ще са извън парламента;
  • Заради това, че заради егоцентричните си амбиции не се обединиха с формацията на Р. Кънев и попречиха на възможността за адекватно присъствие на личности и политици в НС, доказали с действията си своята проевропейска, пронатовска и антикомунистическа позиция;
  • Заради това, че по този начин помогнаха (съзнателно или не) на ГЕРБ; 
  • Заради демонстративната самоувереност, с която не се вслушваха в критичните, но добронамерени коментари за неадекватните си политически позиции и действия; 
  • Заради нелепата глупост “няма ляво, няма дясно”; 
  • Заради безотговорното игнориране и омаловажаване на темата за лустрацията (почти през цялата кампания); 
  • Заради това, че не заеха до края на кампанията си ясна позиция срещу руското политическо и криминално икономическо влияние в България… 
Персонално отговорни за това са лидерите на "да, България" (партията, която видимо доминираше в коалицията между Зелените и ДЕОС), които подхранваха илюзията и надуваха балона "Да, България". И за това, че партията хамелеонстваше вдясно, вместо да заяви ясната си център-ляво ориентация, с единствената цел да “хване” заблуден или лековерен десен електорат.

Съжалявам, че с тези свои думи може да засегна мои приятели, сред които са Комитата, Бебо и други. Лично им се извинявам. Те са извън “кръга на заподозрените”, защото познавам лично мотивите и убежденията им.

Всички останали – помислете как да се реабилитирате пред десетките хиляди, които ви се довериха!

събота, 25 март 2017 г.

В деня за размисъл: какво точно ще реформираме и кое точно ще борим?

На заем от Офнюз
Някой може ли да ми даде дефиниция на “корупция”? Не бързайте да разлиствате Наказателния кодекс и да цитирате съставите по главата “Подкуп”...

Пиша тези редове като гражданин. Като потърпевш на обещанията за ефективна борба с корупцията. Има ли правна дефиниция на понятието “корупция”, че да се борим с явлението? Не може, защото няма.

Корупция ли е министър да има роднини, които участват във фирми, печелещи обществени поръчки? Корупция ли е да назначиш свой роднина на държавен пост? Корупция ли е кантората на политик да подпише договор с държавно предприятие? Корупция ли е пиар да спазари участие на висш политик в бизнес форум? Корупция ли е частни търговски обекти да се окичат, дойдат ли избори, с плакати с лика на Лидера или местното му протеже? Корупция ли е министър да се обади или да получи СМС от магистрат? Корупция ли е министър и депутат-бизнесмен да пият кафе в уютно, скрито кафене? И култовия въпрос – корупция ли е да назначат Пеевски за шеф на ДАНС?


Очевидно корупцията е нещо различно от подкупа. Различно от това, да дадеш 20 лева, за да не ти напишат акт, да поискаш, приемеш или да дадеш дар или облага за да бъде извършено или не извършено определено действие по служба.

Корупцията или това, което корумпира общественополитическия живот е липсата на интегритет и стремежът към властта с цел осъществяване на схеми за забогатяване. Не задължително незаконни, но най-често в конфликт на интереси, в противоречие със самата декларация за борба с корупцията. И това в никакъв случай не е задължително да е класическият и добре познат подкуп, започващ с думите “Кво ше прайм ся?…”

Това, което ви продават по изборите като борба с корупцията всъщност има друго, много по-чисто обяснение: става дума за достъп до механизмите за контрол и преразпределение на обществен ресурс. И в този разговор дясното и лявото имат огромно значение. Колкото по-близо, през регулации или чрез преразпределяне на средства е държавата до бизнеса, толкова по-благоприятна е средата за корупция. И обратното – колкото по-малка и по-далеч от бизнеса и пазарите е държавата, толкова по-неблагоприятни са условията за корупция. Това включва и обществените поръчки и еврофондовете. У нас доказано двете са мощен корумпиращ фактор…

Казвал съм го и другаде – убеден съм, че водеща роля трябва да има разговора за границите, предела на държавата и нейната намеса в частната инициатива, в бизнеса или в предприемачеството. Изключително порочна е ситуацията, при която държавата играе ролята на основен инвеститор през еврофондовете и обществените поръчки. Това генерира корупция!

Колкото по-назад се отдръпне държавата по отношение на влиянието си върху бизнеса, толкова по-свободни ще бъдат предприемачите, а това със сигурност ще рефлектира върху бедността и върху нашето благосъстояние и върху цената на труда ни. Разговорът за борбата с корупцията включва и въпроса за размера на данъците, които определят възможността на държавата да преразпределя и управлява финансов ресурс. Колкото по-големи са тези възможности, толкова по-благоприятна е средата за корупция.

Някой политик обясни ли ви това? Гласувайте за него.

Да си поговорим и за съдебната реформа. Отново като граждани, като “потърпевши” или клиенти на правосъдието.

Какво значи съдебна реформа? Каква е целта ѝ? Да пренастрои механизмите за влияние? Да капсулира и изолира, излагайки на риск системата? Да изхвърли “неподходящите” и да назначи “подходащите” магистрати? Да изпълни политически цели чрез закъсняло, но “справедливо” и “правилно правосъдие”? Да обедини законодателната и съдебната власт в някакъв уродлив Конвент, пишещ законите и раздаващ “ефективно правосъдие”? 

Като коментирате или слушате за съдебна реформа, питате ли се какво точно означава това? Повишаване на ефективността на съда? Намаляване на броя на престъпленията? Повишаване на разкриваемостта им?

Разкриваемостта на престъпленията не е работа на съда, а на МВР, Следствието и Прокуратурата. През 2014 г. МВР публикува данни за разкриваемостта на престъпленията. От 2009, до 2013 тя е спаднала с близо 8% (от 45.5% на около 37%). Това няма общо със съда.

По данни на Евростат броят на убийствата, изнасилванията и кражбите в България устойчиво спада за последните 5 години? Спадът е с близо една четвърт, при това устойчиво!

Ефективността на съда е измерим показател, но той не дава качествена оценка. По официални данни на НСИ от общо 31,551 дела през 2015 г. близо 84% са завършили с осъдителни (ефективни или условни) присъди. Оправдателните са само 2.6% от всички. Прекратени са само 0.2% от делата. Тоест, по всички показатели съдът е ефективен…

Според статистиката, през 2015 г. обвиняеми са били 32,985 лица, от които с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 14,567 лица, или 44.2% от общия брой на обвиняемите; условно осъдени са 13,220 (40.1%) лица; освободени от наказателна отговорност са 4,298 (13.0%) лица; оправдани са 820 обвиняеми лица (2.5%); на 80 лица делата са прекратени (0.2%), по данни на НСИ.

Не намесвайте субективното чувство за справедливост! За роднините на жертвата или пострадалия наказанието никога няма да е достатъчно сурово, а за извършителя – винаги ще е прекалено тежко.

Усещането за липса на справедливост може да бъде обяснено с един прост факт. През 2014 г. престъпленията, завършили с осъждане са били 28,880, според националната статистика. По данни на Евростат обаче убийствата, изнасилванията и кражбите в България са били 44,967 или съдът е разгледал само 64% престъпления, спрямо отчетените от европейската статистика…

Давам си сметка разбира се, че данните не са фиксирани твърдо година по година, а обхващат и предходни периоди, но все пак мисля, че е достатъчно ясно и показателно, че проблемът с усещането за липса на правосъдие не се дължи на работата на съда, а именно на досъдебната фаза. Престъпленията, влезли в съда в огромния си процент завършват с присъда. Тези, които не стигат до съда или не биват разкрити – за тях не може да виним съда!

Говорейки за усещането за правосъдие няма как да не засегнем въпроса за достъпа до правосъдие и неговата цена. Правосъдието в България е скъпо. Скъпо е не заради нерегламентирани плащания, а именно заради таксите, които трябва да бъдат заплатени, за да получите достъп до правосъдие. Пишещият тези редове си дава сметка, че трябва да “затвори” поне десетина хиляди лева за не по-малко от година, ако иска да осъди всички медии, които са си позволявали да го клеветят или обиждат. Това често е сериозно препятствие пред търсещите съдебна справедливост. Но отново – това не е порок в дейността на съда. Просто правилата са такива. 

Дясната политика би била тази, която ще намали финансовата тежест пред търсещия правосъдие. Влезли в съда, делата, които авторът на тези редове води – завършват с присъди. Правилни. Дори делото, което загубих.

Има ли политик или партия, която ви предлага намаляване на съдебните такси? Гласувайте за нея, това би била ефективна реформа!

Така стигаме до “черешката на тортата” – прокуратурата. Мога да ви дам още една идея за съдебна реформа, която би облекчила дейността на прокуратурата. Какво ще кажете за това, да се декриминализират някои дребни престъпления, без последствия? Например, управлението на моторно превозно средство в нетрезво състояние?

В момента криминализираното количество алкохол в кръвта е 1.2 промила. Не оправдавам употребата на алкохол ни най-малко. Нито казвам, че трябва да сме снизходителни. Самият аз съм твърд въздържател. Но ще ви дам един разбираем пример – литър бира с алкохолно съдържание 5%. При мъж с тегло 80 кг. Промилите ще са 0.71, а при жена с тегло 55 кг. промилите скачат на 1.21 на хиляда… По силата на чл. 343 б от Наказателния кодекс дамата е заплашена да лежи в затвора от една до три години. Дори да не е причинила катастрофа или по-тежки последици.

Ето ви още един статистически пример: през 2008 г. 25,604 души са управлявали автомобил с наличие на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а от тях – 11,666 са били с алкохолно съдържание над 1.2 промила. През същата година 1061 души са загинали на пътя. 2008 г. е рекордьор в черната статистика за смърт на пътя до днес. За сравнение, по данни на МВР, през 2016 г. На пътя са намерили смъртта си 702 души.

Въпросът дали да не се облекчи работата на прокуратурата като се декриминализират случаите на управление с алкохол в кръвта над 1.2 промила, в които няма последствия подлежи на дискусия и е пряко свързан с ефективността на съдебната система или по-скоро, с натовареността ѝ. Дали висока и бързо наложена глоба – примерно 2000 лева и отнемане на книжката за продължителен период от време няма да е по-ефективна санкция? Дали това няма да даде повече възможности на прокуратурата да се занимава с други престъпления, чиято ниска разкриваемост създава усещането за липса на правосъдие?..

Държа обаче да подчертая, че съм по-скоро склонен да приема аргументите за необходимостта от децентрализация в прокуратурата и въвеждането на длъжностите заместник-главен прокурор за борба с корупцията и заместник-главен прокурор за борба с тероризма. Но отново ще спомена, че основният проблем у нас не е функционален, а в манталитета. В липсата на правосъзнание и принизената обществена търпимост. Ще повторя отново неща, които вече съм писал:

През 2012 г. германският президент подава оставка, защото преди години изтеглил с жена си 500 хиляди евро кредит при преференциални условия. През февруари 2014 г. британският имиграционен министър подава оставка заради чистачката си, която била с неуреден статут в страната, защото не й бил проверил достатъчно добре документите. В началото на 2013 г. пък немската министърка на образованието си отива, щото преписвала и отиде да доказва морала си в съда… Японците често са ми любимци! В края на 2014 г. техният министър на правосъдието си отишъл сам, защото раздавал ветрилца на избирателите, на които имало негова снимка. През септември 2014 г. пак във Великобритания си отиде сам министър, защото пратил секс снимчици на журналистка. И американците не са по-назад. През 2011 техният Секретар по отбраната си отива, защото водил свой приятел по срещи, на които вторият се представял за негов съветник…

Всичко това се е случило заради общественото неодобрение и недоверие към въпросните политици. Най-вероятно, без да има записани законови норми за повечето от тези случаи.

Очевидно, нещата опират до правосъзнанието – отношението на Homo sapiens към правото, въз основа на познанието на закона и субективното - чувствено възприятие за законност и установен правов ред, както пише дори в Уикипедия...

И понеже днес е ден за размисъл, обмислете добре кой политик и коя политическа сила е най-близо до всичко това, ако разбира се сте съгласни с мен, и гласувайте именно за нея.

петък, 24 март 2017 г.

Руският контекст в българските избори или удобното мълчание на политиците у нас

Напоследък премъдрият ни екс-премиер Борисов, сякаш позабравил добруджанския урок по история, който му преподаде журналистът Коритаров (виж видеото, след текста), си позволява да плещи глупости за "пияния Хрушчов, който подарил Крим на Украйна". С това премиерът Слънце услужливо обслужва официалната руска доктрина, довела до инвазията и анексията на полуострова. Тази теза на Борисов по своята цинична същност обслужва и позицията на руската (разбирай кремълската прокуратура), че Хрушчов е "подарил Крим незаконно" на Украйна.

Незнанието на Борисов по отношение на елинската, византийската и османската част от историята на полуострова и свързването му само и единствено с руската (след присъединяването му през 1783 г. към империята на Екатерина Велика) щеше да е просто въпрос на личната му непросветеност, ако въпросният не беше двукратен, с амбиции за трети мандат като премиер.

Позицията на Борисов е недопустима и заради факта на съществуването на Будапещенския меморандум (от 1991 г.), според който Русия (както и САЩ и Великобритания) се отказва от каквито и да било териториални претенции към Украйна, а тя от своя страна се отказва от ядреното си оръжие...

Тезата на Борисов е политически нелепа и несъстоятелна и ще си позволя да му припомня, че:

На 30 март се навършват 150 години откакто руският император продава Аляска на САЩ. Съществуват мнения, основно в руските медии, че Аляска е дадена под аренда на САЩ за период от 90 (100) години...

По силата на "логиката" на Бойко Борисов, няма никакви пречки за анексия и връщане на "Руска Америка" във владение на Путиновата империя...

В същото време, руски разузнавач дава инструкции на БСП за изборите и им посочва кандидата за президент, който печели изборите. ДАНС знае за случая. Информира висши политици и нищо повече. Никаква реакция. Никакви последици. Никакви политически коментари. Борисов мълчи услужливо, без да дразни излишно Москва.

Премиерът Слънце обаче се обижда, че Йончева и Нинова казали, че ГЕРБ крадат от т.нар. саниране и много, ама много се ядосва, чак ще съди Корнелчето. Но мълчи като комунист на разпит за зетя на Делянчо Добрев (мъж на братовчедка му), чиято фирма в консорциум с други две, спечелила сто милиона от обществени поръчки именно за саниране...

Корнелия Нинова ни се кара, че демокрацията й отнела много, но обяснява, че живее с 2500 лева на месец (сигурен съм, че стойността е занижена за пред телевизора), а сина ѝ учи в американски университет с десетки хиляди долари такси и разходи на всеки семестър.

Същата тази Нинова си кани застъпник в студиото, който в ефир се изцепва, че "с други ченгета от ДС се уговаряли чий дядо да измъчват", докато Корни го потупва майчински по рамото с усмивка блага...

Трима "патриоти" не забелязват нищо от случващото се и броят 200-300 автобуса (15,000 хиляди души, под 0.5% от потенциалните избиратели), с които не може да се избере и един депутат в Кърджали, където има общо 5 мандата от 240... Но си трайкат за ДС и КГБ агентурата...

Накрая впечатляващо и съмнително спокойният и индиферентен Сидеров прочете некролога на ЕС и с бляскащи искри в погледа очертава световните пазари за българските кисели корнишони.

Евразийските пазари...

На фона на всичко това от вас се очаква само и единствено безкритично да гласувате... Без да мислите има ли ляво, има ли дясно; приоритет ли е Русия; колко "традиционно добри и братски" трябва да са отношенията ни с Кремъл; кой ще крепи на Борисов стабилността в 44-тото НС...

И има ли партия или коалиция, която ясно дефинира национална позиция в защита на суверенитета и независимостта на България в рамките на ЕС и НАТО?

---

Борисов и българската история:


Крум Зарков БСП от се шегува с жертвите на Държавна сигурност:

петък, 17 март 2017 г.

Кошмарните автобусни сънища на патриотите...

Автобуси с контрапротестиращи в София (източник: нет инфо)
Вчера беше един забавен ден. Много се смях на патриотичните автобусни кошмари... Първо Ангел Джамбазки обяви, че "десетки хиляди" български граждани, живеещи в Турция се канели да гласуват у нас, с което щели да повлияят на изборите у нас... 

В отговор, шеговито написах:

За патрЕотичната пропаганда и гласовете от Турция: Стандартният автобус MAN Lion’s Coach клас C с три оси е дълъг 13.2 метра и идва екипиран с 55 седалки. Това е популярен туристически автобус. Тази сутрин Гелето Джамбазки обясняваше за едни “десетки хиляди”, които щели да дойдат да гласуват от Турция. Заради аргумента, нека са 10 хиляди. При 10,000 души, ангажирани в изборен туризъм става дума за почти 200 автобуса, или около 3 километра автобусна потеря. При 20 хиляди души автобусите са 400, а километрите шест. При 30 хиляди изборни туристи вече говорим за 600 автобуса и почти 9 километра автобусна колона… Геле, къде да спра? Междувременно, давам 5 лева на всеки репортер, който покаже дрон видео репортаж с 200, 400 или 600 автобуса, пътуващи от Турция и покриващи колона по пътя, с дължина от 3, 6 или 9 километра…
Вечерта Ангел отново беше в телевизора. Подозирам, че ме беше прочел, защото този път беше по-конкретен. Уточни, че става дума за 1000 автобуса, подготвени от Ердоган, с които той ще завземе България... Наложи се да отговоря отново с доза хумор:
Джамбазки пак фърга пиратки... "Турската държава е подготвила 1000 автобуса" (за да се намеси на изборите в България)... За сведение, един автобус е средно 13.5 на 2.5 метра, или около 34 кв. метра. Общо, около 34,000 кв. метра. За сравнение, Централната софийска автогара дава възможност за едновременно обслужване на 50 заминаващи автобуса от 50-те си сектора. Казано просто, 1000-те автобуса на г-н Джамбазки се нуждаят от 20 софийски автогари...
Ако обаче се освободим от емоциите или опитите да се извлече максимална политическа изгода и ако се опитаме да разгледаме фактите обективно и реалистично, ето какво ще получим:

От отлично осведомен източник, в чиито думи нямам основание да се съмнявам, научавам, че максималната пропускливост на пункта в Свиленград не надхвърля предполагаемана бройка автобуси, посочена от Джамбазки, но в общ брой превозни средства. Това включва включва и камионите, които се движат непрекъснато почти всеки ден. 1000 автобуса е невъзможно физически да преминат границата. Твърдя, че Ангел Джамбазки говори небивалици. 

Казвам го с увереност, че при максимално добра и оптимална организация на дейността на ГКПП, пикът в бройката на автобусите, които могат да влезнат в страната в рамките на един ден няма да надвиши 200, при това при супер оптимална организация и ефективност на граничните служители.

Тази невероятна за българската (липса на) дисциплина хипотеза включва и конспиративната теория, че българската държава съдейства с всички средства за навлизането на "турските" автобуси, превозващи български граждани за изборите.

Отново, основано на проверена от мен информация, максимумът на автобуси, способни безпроблемно да навлязат в България в рамките на един ден е не повече от 60-70.

Сами може да есктраполирате за колко дни 1000 автобуса биха могли да влезнат в България...

Друг много важен въпрос, свързан с евентуалната визита на 1000 автобуса от Турция в България е тяхната видимост. Снимката към този текст, заимствана от НЕТ ИНФО, показва струпването на автобусите, използвани отг БСП за превоз на т.нар. "контрапротестиращи" по време на протестите #ДАНСwithme в София през 2013-2014 г. Тогава, по данни в медиите, ставаще дума за около 50 автобуса, извозили 2000-3000 души към София, в защита на кабинета "Орешарски". Всички помним задръстванията тогава...

Трети много важен елемент е себестойността на тази операция. 1000 автобуса означава не по-малко от 55 хиляди души. Билетът от Истанбул до София е малко по-малко от 100 лв. Само билетите са повече от 5.2 милиона лева. Добавете и поне още стотина лева за пътни разходи около "изборния туризъм" и вече сте над 10 милиона лева. Добавете и загубата за бизнеса от отсъствието на 55 хиляди души (нека са не по-малко от 100 евро на ден) за поне един работен ден от общо 3, нужни за нормален круиз от Турция до България и получавате още поне десетина милиона лева.

Тотал, до този момент, някой в Турция трябва незабелязано и безпроблемно да инвестира около 20 милиона лева (10 милиона евро) за няколко мандата в България. През 2013 г. един мандат в Пловдив е струвал малко под 15 хиляди гласа. Това означава, че при максимално оптимистична теория, всичките 55 хиляди турски "изборни туристи" ще купят на Ердоган (ако приемем внушенията на националпопулистите) 3 мандата.

20 милиона инвестиция в 3 мандата, при условие, че целите извънредни парламентарни избори след десетина дни, на които ще се изберат 240 депутати, ще струват 30 милиона. 

Вие луди ли сте?!

понеделник, 13 март 2017 г.

Поптодорова – как работи Държавна сигурност (и днес)

Поптодорова в Нова телевизия
Независимо, че не членува в БКП, Елена Поптодорова се издига в дипломатическата кариера във времето на комунистическия режим и достига до поста Пълномощен министър на НРБ в Рим и генерален консул в Сан Марино. Била е преводач на Живков и депутат от БСП. Обясненията ѝ за инцидента на летището в Варшава са (вече) безинтересни. Всички факти около технологията на това, как кремчето се е озовало в нея и как тя е била заловена три дни по-късно вече са известни. Доста по-важно е обяснението на Поптодорова за начина, по който функционира Държавна сигурност. Не се съмнявам в думите ѝ, защото смятам, че именно принадлежността ѝ към средите на БКП елита (пълномощен министър в Рим и консул в Сан Марино – нали не се съмнявате, че такива постове няма как да са били заемани от случайни "непроверени" другари по това време, в края на 80-те), както и факта, че е била изключително близо до Тодор Живков. Поптодорова разкрива тежките зависимости в мрежата на ДС и днес:

— Емоционално споменахте ДС. Това беше емоционално или имате какво да кажете?

— Тези 40%, които съдържат фалшивите новини обикновено стъпват на неназовани свидетели, бивши служители от ДС. Аз не искам да изпадам в тази параноя. Смятам, че това трябва да е отдавна отминал етап за държавата. Не искам да кажа, че това е много, много сериозен заговор, едва ли не специално измислен заради мен. Фактът, че въпросните медии, нямайки други доказателства, нямайки източници, които да застанат с лицата си, освен може би един човек, с когото разговорът ще бъде различен, всички те се позоваваха на някакви бивши служители на Държавна сигурност, които разказали едикакво си от 70-те и от 80-те години… Описваше се как мой бивш приятел от ДС говорил с мен много пъти… Аз съм била безкрайно разстроена, спряла съм да отговарям на телефона и той алармира чрез този мъничък вестник, че аз мога да посегна на себе си…

— Вие имате ли приятели и неприятели в Държавна сигурност?



— Аз твърдя, че във всяко професионално съсловие има и много свестни и читави хора и разбира се нечитави хора. Това важи и за Държавна сигурност. Смятам обаче, че там Омертата е много по-тежка. Много по-силна като задължение на всеки, който е част от съсловието. Не знам до каква крайност, до каква екстремност това може да бъде доведено…

— Вие с какво я нарушихте (в оригиналния текст: заслужихте - предполагам, че е лапсус на водещата) тази Омерта?


— Вижте, аз още от 1990 съм била абсолютно последователен привърженик на западната ориентация на България. Бях единствената от Левицата, която участва в организационен комитет за създаването на Атлантическия клуб. Последователно съм защитавала тази позиция, вкл. и членството в НАТО. Бях единствената в тогавашната ми парламентарна група, която настояваше да се подкрепи това членство...
---

Вижте целия разговор:

събота, 11 март 2017 г.

Досието на Борисов: "Подчертано с червено..."


“Трябва да вляза в личната си драма – майка и татко, Бог да ги прости, те никога не ми бяха казали какво се е случило с моя дядо. В Симеоново курсантите ставаха членове на БКП. Това беше като едно задължително условие. Аз като станах главен секретар отидох, намерих си досието. В него на едно 16-годишно дете са написали отгоре – внук на враг на народната власт, монархофашист… И подчертано с червен фулмастер, ще го видите: никога да не се допуска до ръководни постове…“  – Бойко Борисов по бТВ, 09 март 2017 г.
Онзи ден Борисов осведоми за пореден път драгия телевизионен зрител за интересни моменти от личната си биография (виж видеото по-долу). Отговаряйки на саркастични обвинения от страна на лидерката на БСП Корнелия Нинова Борисов произнесе записаното в горния цитат. Акцентът е, че той още от невинна детска възраст е бил "неудобен" за комунистическия режим – факт, отразен в "досието му", подчертано с червен фулмастер – "внук на монархофашист, враг на народа". Тогава, казва самият Борисов, "дедо" е бил на 16 години...

Ето я моята хипотеза, аспектите от която са напълно проверими: Борисов е роден на 13 юни 1959 г. Кандидатства в школата на МВР през 1977 г. През същата година, по времето, когато е подавал документи за кандидатстване, най-вероятно през април, Борисов е бил на навършени 17 г. и е карал 18-тата си година. През септември Борисов вече е бил на 18. Интересното е, че подавайки документи той е бил задължително проучван. При проучването най-вероятно той е получил характеристика от местната БКП организация (или тази, на ОФ). Напълно възможно е в тази характеристика да пише нещо за дядо му. Какво – това е въпрос на друга дискусия. Ако иска да докаже думите си, Борисов може сам да публикува въпросния документ, ако законът позволява!

Да се върнем на досието. Това не е досие от Държавна сигурност, с което е бил разработван един от 18-те категории "бивши хора", за които се образува Дело за оперативно наблюдение (ДОН). Това най-вероятно е Личното кадрово дело (ЛКД) на служител на МВР. Влизайки в школата в Симеоново, всеки курсант има такова ЛКД... 

Тоест, не става дума за досие на потомък на "враг на народа", а за най-обикновен личен служебен картон.

Борисов не е бил "неблагонадежден". Това е сигурно. Кариерата на Борисов го потвърждава – приет за курсант в школата на МВР в Симеоново; офицер от МВР; доктор на науките и преподавател Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Това е невъзможна кариера за внук на "враг на народа". А и не само той – бащата на Борисов също е старши офицер от МВР по време на комунистическия режим. Това също е невъзможно за наследник на "бившите хора".

Тази хипотеза се потвърждава и от самия Борисов, с казаното от него: "И подчертано с червен фулмастер, ще го видите: никога да не се допуска до ръководни постове…" Тук най-вероятно Борисов преувеличава. Приемам, че е прав, че в личното му кадрово дело е имало нещо подчертано. Вярвам на Борисов, че е било подчертано с червено. И точно това е изобличителното за него.

Наистина в някои досиета разработчиците са подчертавали части от текста с червено или синьо. Но червеният цвят е бил ползван само за неща, които са били положителни за БКП. А със синьо – негативите. Тоест, ако Борисов е имал червени подчертавания в характеристиката си, приложена към личното му кадрово дело, те са били негов позитив пред БКП, а не обратното! Аз нямам основание да се съмнявам в думите му - дори един син ред в биографията му щеше да го остави извън системата на МВР. 

И не на последно място, най-вероятно Борисов е нарушил закона, прочитайки Личното си кадрово дело в МВР. А понеже е бил главен секретар, напълно възможно е да е злоупотребил със служебно положение. 

Пиша всичко това, за да защитя хипотезата, че Борисов е бил удобен за БКП, а не обратното, както се опитва да ни обясни днес. А истината можем да разберем дори само от първата страница на цитираното от Борисов досие. За досието "Буда" ще пиша друг път, но най-важното е, че подобни "схеми" са ползвани през мутренските години за "чадъросване" на хора от подземния свят. 

Ще обясня как другия път...

сряда, 1 март 2017 г.

Различна гледна точка за случката с Поптодорова

новината в полските медии
Мислех темата за приключена, но не би. Неглижирани бяха няколко основни факта, свързани със случката с Елена Поптодорова на летището във Варшава.

Със сигурност разбирам положението ѝ и изразявам разбиране и съчувствие за проблема с болната ѝ майка. Но няма как да не спомена тези няколко елемента.

Първо, в най-общия случай, ако някой бъде задържан по подозрение за кражба в магазин – това става извън магазина. Тоест, сигурно е, че луксозното кремче е било в нея. Тя не го и отрича.

Втори важен момент е това, че медиите у нас настойчиво ни внушават, че тя не била арестувана, а била задържана. Технически, двете думи са синонимни, а разликата е важна само за наказателен адвокат и за задържания, в смисъл на това, какви са евентуалните последици за него/нея. В конкретния случай, Елена Поптодорова е била задържана от полицията, докато не плати глоба и след това е била пусната да си ходи по живо, по здраво.

Трети важен елемент е фактът, че тя се легитимира с дипломатически паспорт. Тук мненията са две: тя има право да ползва пожизнено такъв паспорт заради  дългогодишните ѝ "принос" към дипломацията, а вторара е, че тя няма право. Аз приемам версията на българското МВнР, разпространена в медиите, че тя има пожизнен дипломатически паспорт, но смятам, че би било далеч по-разумно от нейна страна да си беше извадила личната карта, а не да ползва дипломатическия си статус като параван. Това, според мен, предизвика широкия медиен отзвук, който неминуемо ще се отрази и на нейната кариера.

Четвърти много важен елемент е внушението, което се прави през българските медии, че става дума за хибридна акция срещу Поптодорова защото видите ли тя се била изказала твърдо и заела силна актируска позиция по отношение на шистовия газ, НАТО и други чувствителни за Кремъл теми. Това твърдение има за цел да наложи личната преводачка на Тодор Живков като приемлива, преминала през десен катарзис личност, с ярка, дори неудобна за официална Москва антируска позиция. Дори това да е така за днешната Елена Поптодорова, мнозина, сред които е и пишещият тези редове, я смятат за напълно неприемлив представител на България в международната политика, именно заради комунистическия ѝ генезис и кариера, стартирала като верен и предан на БКП кадър. Сравнението с Бокова е напълно релевантно.

Това внушение се подкрепя от една чиста лъжа – новината била разпространена първо от руските медии. Невярно! Новината бе разпространена първо от полските медии, сред които и авторитетният "Жечпосполита". А часове по-късно бе препечатана от руската агенция РИА. Следете ги тези неща, колеги, не се излагайте!

Последно нещо по темата: любопитен съм да науча от застъпниците на тезата, че Поптодорова е жертва на хибридна атака, как точно ще обястят факта, че жената, за която твърдят, че има антируска позиция и е неудобна за Кремъл, бе атакувана от медиите в Полша? Полша, която е в много напрегнати отношения именно с Русия. Елементарната логика подсказва, че Поптодорова е по-скоро приемлива за Полша, ако твърденията за нейната антируска позиция са верни. Това е несъстоятелно и нелогично твърдение.

Казусът и името на Елена Поптодорова може лесно да бъде изчистен от съмнения с три елементарни действия от нейна страна:

  1. Да покаже разпечатка от телефона си, за да стане ясно, че във времето на ареста е говорила по телефона с Бъглария;
  2. Да покаже протокола от задържането или друг документ, удостоверяващ часа на ареста;
  3. Да изиска видео запис от охранителните камери на магазина. Вярвам, че като дипломат и личност, заемаща такива високи постове, това не би било невъзможно именно за да бъде изчистено всяко съмнение.
Вярвам, че не е невъзможно и това вероятно би спасило кариерата ѝ. Стига тя да иска.