AdSense Top

сряда, 5 април 2017 г.

Фашизъм ли е уседналостта?..

От Интернет
Голяма па̀ра се вдигна покрай някаква идея, предложена от Служебния кабинет за въвеждане на уседналост при националните избори в България. Много шум се вдигна, много обвинения във фашизъм се чуха…

Няма да скрия, че участието на Стоил Стоилов при Милен Цветков ме провокира да се замисля върху идеята за уседналостта при парламентарните избори, която доскоро считах за ерес по отношение на демокрацията. От него си припомних или научих някои нови неща. Едно от тях е, че подходът към избирателните права може да е без ограничения – тоест, всеки български гражданин има правото да гласува. Има и вариант, при който това право може да бъде ограничено. Например, уседналостта при местните избори. Макар и оспорван, вкл. и от конституционна гледна точка, този принцип бе възприет от обществото и сега на местни избори гласуват само български или чужди граждани, живели в съответното населено място най-малко 6 месеца преди изборите за кмет или общински съветници.

Въпросът бе повдигнат заради идеята да се въведе принцип на уседналост и при изборите за Народно събрание на България… Съпротивата сведе аргументите си до равните права по Конституция и нелепи нападки в шовинизъм, патриотарство или откровени обвинения във фашизъм.

Стоил Стоилов
При обсъждане на въпроса с уседналостта при гласуване за парламента на България – идеята да бъдат наложени някакви ограничения на българите зад граница, трябва да се вземе предвид факта, че тези наши сънародници в най-общия смисъл са се отделили трайно от правната територия на страната (цитирам Стоилов), от която черпят своите права, но и задължения като български граждани.

Самият аз съм давал за пример паричните транзакции на българите в чужбина към свои роднини или близки в страната, но приемам аргумента, че това е лично решение, а не задължение, от което те да черпят права. Приемам мнението, че имуществените аргументи не би следвало лековерно да пораждат политически права – иначе ще се наложи да решаваме въпроса с близо 300 хиляди руски граждани, които притежават имоти в България. Трябва ли и те да имат избирателни права у нас?

Слепите, без аргументи обвинения в недемократичност са несъстоятелни, най-малкото заради примера на развити и утвърдени демокрации, като Великобритания и Германия, които имат въведен принцип за уседналост в националните избори. Ще си позволя да повторя и допълня примера на Стоил Стоилов: освен Канада, Австралия и Великобритания, където има ограничения да не си отсъствал повече от съответно 5, 6 или 15 години от страната, за да имаш право да гласуваш, в Германия правилото е да си живял поне три месеца непрекъснато в страната през последните 25 години, след като си навършил 14 години.

Въпросът за уседналостта при националните избори е свързан и с лоялността. Самата Конституция на България, в своя чл. 65 въвежда ограничение по отношение на двойното гражданство – за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. Очевидно е, че обществото се е съгласило с това ограничение пред българите, които желаят да упражнят пасивното си избирателно право – да нямат двойно гражданство. Плуралистичният подход предполага да обсъдим въпроса с двойното гражданство при упражняването на активното избирателно право - да избираме народни представители.

Може да бъде повдигнат и въпроса за лоялността по отношение на участието в избори в България и в другата държава, от която придобивате второ гражданство. Един пример, който веднага изплува в съзнанието ми е български граждани, гласуващи за партията на Путин в Русия и правото им да влияят върху легитимността на изборите в България. Или тези, които ще гласуват на референдума на Ердоган в Турция

Да продължим нататък:

Не само Германия има ясно дефиниран принцип на уседналост. Такъв има и в Италия. Там италианските граждани, живеещи извън страната се регистрират в служба на италианските граждани, живеещи извън страната (AIRE), с цел да могат да гласуват. След което получават по пощата изборните книжа и ги връщат обратно с пощенски плик с предплатена услуга.

За Великобритания вече стана дума – всеки британски гражданин, който е бил регистриран да гласува на изборите през последните 15 години, като този период започва не когато са напуснали страната, а от последната регистрация в списъците за гласуване.

Очевидно е, че разговорът за уседналостта е немислим без дискусия по други базисни за изборния процес и механизъм въпроси:
  • Дистанционно гласуване (по поща и в Интернет);
  • Гласуване с пълномощник;
  • Наличие на адекватен регистър на гласоподавателите;
  • Динамична регистрация на изборите и изчистването им от т.нар. Мъртви души...
И все пак, понеже част от истерията се подхранва и от националпопулистите, кичещи се с термина патриоти, ще завърша с една поредна, но не и последна възможност – възможността да се заложи изискване за неучастие в изборите в страната, в която пребивава българският гражданин, ако иска да гласува за родния парламент – декларация, която да поставя избирателя отговорен пред Закона при нарушаването ѝ...

И изгледайте видеото:

Няма коментари:

Публикуване на коментар