AdSense Top

петък, 16 юни 2017 г.

Геополитикът Борисов и "ние те обичаме" журналистиката...

Геополитикът Борисов
Борисов се събуди малко преди шест. През отворения прозорец се носеха тихите летни песни на птичките. Магнолията му отдавана бе прецъфтяла и единствената миризма, процеждаща се през комарника, беше цигареният дим на дежурния от НСО. Бойко великодушно им беше разрешил да пушат на смяна. И те са хора. От време на време се изкушаваше да им пусне от онова "домашно" видео, дето го нима с две камери в кабинета си на "Дондуков" №1, ама не беше сигурен дали момчетата нямаше да му се подиграват, когато не са на смяна. Все пак, не е първа младост. Може да не спи с баби, ама си е дядо. А и килцата вече са множко...

Стана. Протегна се. Отиде да се изпикае. "Добре че съм само по слипове. Няма къде да ми сложат микрофона, ако решат пак да ме записват..." — каза си Борисов и се усмихна на продължението на тази мисъл. Застана пред огледалото, почеса се под слиповете, плесна се няколко пъти по корема. "Хубаво, че вкарахме "Тигрите" в елита. С тези килограми не два пъти, а по пет пъти ще трябва да ми преиграва съдията дузпите..." – прокрадна се нотка самокритичност в главата му. По-скоро, запълни липсата на други мисли в момента. "Ще трябва да поръчам един гладиатор и лежанка на Дондуков – нахлу в главата му втората мисъл за деня – само да видя кой кабинет могат да освободят, да ми е наблизо..."

"Днес няма да се бръсна! Репортерките по- ме харесват лъмбър сексуален!" – третата мисъл за деня. Протегна се и пусна плазмата, за да види Ани, Виктор и Хекимян какви са ги забъркали за днес и докато чакаше да минат рекламите се протегна към вестника, дето НСО го бяха оставили под дистанционното. Денят му започваше добре. Някакво момче с козя брадичка – Виктор някой си, беше написал статия за него: "Борисов - геополитикът". Предпочиташе да  беше писала някоя репортерка. Можеше да я покани за интервю на "Дондуков"...

— Господин премиер, време е да тръгваме. След малко почва трафика... – почука дискретно на вратата бодигардът. Бойко леко се раздразни. Беше се зачел. "Борисов Отмъстителят, който си го връща на всички втръснали политици, докато строи магистрали... Бойко Умиротворителят, който помирява всички, в името на стабилността... Бойко геополитикът... 'Баси балъците, помисли си Борисов, ако знаеха само к'ва далавера е с асфалта и фракциите..." Борисов прогони четвъртата мисъл за деня, защото не му се мислеше за февруари 2013 г. "Как само ги изпързалях с оставката онази зима. После балъците сами ме върнаха. Маршируваха, маршируваха... А после реформаторите 'баси трика им изиграха!" — отново се усмихна Борисов.

На излизане се заслуша за минутка какво говореха по телевизора. "Хубаво стана! Вече не канят неудобни. Нема кой да ме плюе, а аз после да звъня по редакциите. Да похваля пиарката и оня, от пресслужбата на МС. Само наши хора коментират. Е, не може без хората на Корнелия, ама те са по-кротки. Нали са в парламента, нема да играят срещу интереса си, я! С общи усилия ще закрепим стабилността четири години!... Хахахаха!" – засмя се в ума си Борисов, а ехото от гръмогласния смях кънтеше в главата му, докато стигна до джипката.

— Момче, я бегай отзад. Аз ще карам!
— Г-н премиер, протоколът не позволя...
— Аз съм протоколът! – смигна му Борисов закачливо. Още си мислеше за геополитиката. Преди време му се беше наложило да им обяснява икономиката. "Днеска ще им обясня и геополитиката!.."

За колана дори не си и помисли. Законите са за говедата – да се блъскат в тях, като в бариера. "Лъвовете прескачаме бариерата!" – припомни си Бойко, народната мъдрост.

Докато се усети, вече беше стигнал Министерския съвет. Смигна на дежурния, приемайки отдадените почести и се замисли за новините от миналата нощ. Жертвите в Лондон наближаваха 30, а някой му беше споменал, че една от възможните причини може да е ново поставената външна изолация. "Некадърници..." – помисли си Бойко. "Нито санират като хората, нито противопожарната им служба е като хората" – ядоса се геополитикът почти на глас.

— Добро утро, г-н премиер! Едно кафенце? – изправи се като струна секретарката пред личния му кабинет. Оня, дето бесепето му бяха изнесли портретите. Въпросът го подразни. Той се сети за кафеварката, дето комунистите му я откраднаха в парламента. Същите, дето убили дедо му, а в неговото досие написали, че е внук на враг на народа...

Гневът му растеше.

— Колко пъти съм ти казвал? При нас е "добър ден!" – тросна се Борисов и ако знаеше за Луи XIV Слънцето, щеше да се сети за него...

Но не знаеше.

Влезе в кабинета си и засече кой министър ще му звънне пръв.

четвъртък, 15 юни 2017 г.

Едно държавническо пътуване до Анкара


"Колко пъти съм идвала в Турция..., мислеше си Екатерина, то кой ли българин не е ходил по алъш-вериш до Капалъ Чарши!"

Зад затъмнените прозорци на автомобила, отразяващи синьо-червените светлини на полицията, тя се бе облегнала удобно в кожения салон и се усмихваше на щастливите хора по улиците на Анкара, веселящи се по ресторантите. "Кой би си помислил, че тук текат репресии? Че преследват журналисти?!.." – недоумяваше външният министър в дългия път от аерогарата до официалната резиденция. Нищо че се бяха погрижили кортежът да има "зелен коридор". Пак си е дълъг път...

Екатерина най-сетне взе да превъзмогва умората от полета. Тя се замисли за инструкциите на Ангела. "Бойко трябва да бъде мост... Не! Звучи някак непълноценно. Трябва да е посредник между Европа и нашия най-голям съсед. Турция всъщност е най-големият съсед на ЕС!", каза си замислено Екатерина и се зарадва на тази мисъл – "колко ли добре ще се продаде репликата в България? Кой ли ще ме покани първа, като се върна? – мислеше си тя. Сигурно Ани. С нея си говорим добре. Хекимян малко ми левее, все към БСП го дърпа и той ще е по-агресивен. Да не забравя да помоля Севда да се погрижи за един хубав отчет в сутрешния на Нова..." 

След като премиерът нахлу в мислите ѝ, Екатерина се изпълни с патриотично чувство. Тя изпита стабилност, докато турската правителствена лимузина сигурно се плъзгаше по пътя. "Борисов – спасителят на Европа!", възкликна в ума си Екатерина, оценявайки мислено предстоящите заглавия на медиите в България. 

Усети се, че не трябва да се усмихва чак толкова широко. Все пак, тук не е за алъш-вериш, а по държавнически дела и погледът ѝ отново стана сериозен и по министерски умислен. Тя разсъждаваше за тоалетите си: "Добре, че взех онази пъстра рокличка с флоралния десен. Кое ли сако ще ѝ отива повече? Розовото?.." Щеше да вземе решението, когато стигнеха мястото, където щяха да нощуват. Все пак до първата официална среща имаше няколко часа. 

"Сигурно онези обувчици, охрата със средно високия ток, ще си паснат добре на ансамбъла, върна се сред проблемите си Екатерина, не са "Маноло Бланик" или "Лубутен", но и тези стават. Дано не се изпусна да си извадя петата на някоя официална среща, че точно там е щампата на производителя, притеснено си помисли тя. Нищо де! Ще видят, че дори министърката допринася за стокооборота между България и Турция", усмивката ѝ грейна дори по-силно на лицето.

"А! Май наближаваме... Чакай да си припомня! Как се излизаше от правителствена лимузина", помисли си тя в края на дългото пътуване от самолета до резиденцията...

събота, 10 юни 2017 г.

"Русофилията", "русофобията" и Достоевски

За тези, които считат аргумента "аз чета Достоевски, не съм русофоб" за валиден, ще дам пример, че май Достоевски е бил българофоб или поне славянофоб... Интересно е как Руската православна църква гледа на съвременна България (РПЦ). Цитатът е от авторитетно учебно пособие на РПЦ:

 “Русия никога не е имала и няма да има такива ненавистници, завистници, клеветници и даже открити врагове, като всичките тези славянски племена, веднага, след като Русия ги освободи, а Европа се съгласи да ги признае за свободни! …Ще започнат те (освободените славянски народи) задължително от това, вътрешно, ако не и направо на глас да се обявяват и убеждават в това, че не дължат на Русия ни най-малка благодарност, напротив – от властолюбието на Русия те едва са се спасили, сключвайки мир с намесата на европейския концерт, а без намесата на Европа, Русия, отнемайки ги от турците, щеше веднага да ги погълне, “имайки предвид разширяването на границите и основаването на Великата славянска империя чрез поробването на славяните от алчното, хитро и варварско великоруско племе” Дълго, о, дълго още те няма да са в състояние да признаят безкористието на Русия и великото, святото и нечувано в света, издигнато от нея знаме на величайшата идея измежду тези идеи, от които човекът живее и без които човечеството, ако тези идеи спрат да съществуват, се вкочанява, изражда се и умира в язви и в безсилие…”*
Времето доказа правотата на Достоевски. Почти веднага след утвърждаването на българската държавност (да отбележим – благодарение на Русия), започнаха недоразуменията между българите и руснаците, а нещата приключиха с това, че при правителството на Стамболов русофилите ги тровеха, затваряха в затвори и гонеха от страната. В момента на смъртта на Александър III България беше единствената страна в Европа, с която Русия нямаше дипломатически отношения. В крайна сметка, Русия воюваше срещу България в две световни войни…"

Цитатът е от:
Русская Православная Церковь 
Сретенская Духовная Семинария 
CРЕТЕНСКИЙ СБОРНИК 
Москва 2012 г. 

Разговорът в никакъв случай не е по оста "фѝлия-фобия", а за обективен прочит на историята и за истинската независимост на суверенна България. Официална Русия – от руската империя, през СССР, до днес, гледа на България както метрополията гледа на колонизираните територии.

---
*  Ф.М. Достоевски. "Дневник на писателя". 1877 (септември–демекври) – 1880 (август).

петък, 19 май 2017 г.

За моралния релативизъм, нацизма и комунизма


За моралния релативизъм: нацизмът и комунизмът са Зло, отговорно за десетки милиони отнети човешки животи.

Де факто, комунизмът е по-големият брат на нацизма – Хитлер е придобил някои "умения" от комунистите. Например, първата газова камера е "изобретена" от НКВД – специално приспособен за целта камион със затворена каросерия, в която са натиквали завързаните жертви със запушена уста. След това двигателят на камиона е бил запалван, а отработените газове са вкарвани в каросерията, докато жертвите бъдат умъртвени... Мога още да ви разказвам, но няма смисъл, сигурен съм...

Та, ако приемаме, че темата за лустрацията е актуална и днес по отношение не само на ченгетата и доносниците от Държавна сигурност и Военното разузнаване, но и по отношение на апарата на БКП, ДКМС, ОФ и др. подобни структури...

Ако приемаме, че рецидивите и пропагандирането на комунистическата идеология е недопустима като антидемократична...

Ако отхвърляме аргументите от рода: "Живков беше голям държавник, построил три Българии..."

Ако, защитавайки нуждата от лустрация, твърдим, че всички, обвързани по определен начин с комунистическия режим, не трябва да бъдат назначавани или избирани на определени административни постове в държавата и в местното самоуправление...

Ако приемаме денацификацията за необходима и смятаме, че декомунизацията е нужна и у нас...

Тогава трябва да приложим същите стандарти и към рецидивите и пропагандирането на нацистката идеология.

А аргументите от рода "ама той е добър професионалист, направил толкова много" би бил валиден и по отношение на Хитлер – на фюрера дължим Фолксвагена и километрите Райхсаутобани, ползвани и до днес в Германия...

За моралния релативизъм ми е думата.

Дано ме разбрахте.

четвъртък, 27 април 2017 г.

Българските медии – дами и господа, да ги аплодираме!

109-то място по свобода на медиите...

Това означава, че информацията не достига до вас, изкривявана е или е невярна и манипулативна.

Нещо стои на пътя ѝ...

Случвало ли ви се е сутрин или вечер да се чудите къде да прочетете новините? 

А питали ли сте се колко души работят в "медии", като Телеграф, Монитор, Уикенд, Таблоид, Шок, Пик, Блиц, Стандарт, Ретро, Шоу, Галерия, Калоян Стоев и анонимните дописки в Труд, анонимният автор на адверториали в 24 часа и мн. други... 

Колко от тях познавате или сте чували имената им? Колко от тях, с много малко положителни изключения, популярни основно във Фейсбук, сте чули да защитават позициите си лично и да носят отговорност за думите си?.. 

Ето това е "нещото" между вас и информацията. Ще ви го опиша цветно – вече сме в червено, в същите цветове, в които са Турция и Русия...

Тези "знайни и незнайни труженици и труженички на тихия фронт" се грижат за вашата дезинформация. На тях дължим сто и деветото място! 

Да ги аплодираме!

Те просто изкарват прехраната си - с тези ръце хранят себе си и децата си.

събота, 22 април 2017 г.

Седмицата в песни – от сряда до събота

Предлагам ви моя музикален подбор за тази седмица, по дни.

Тази сряда беше динамична. Откриха 44-тото Народно събрание и изборът ми се колебаеше между "Politician" на Cream и родната естрада:

Hey now baby, get into my big black car
I wanna just show you what my politics are...
...
I support the left, tho' I'm leanin' to the right
But I'm just not there when, when it's coming to a fight.

Все пак, в сряда надделя рожденият ден на Сидеров и на върха патриотично се изкачи "Та-ри-ри-рам" на Марус Куркински:

Вълшебна нощ се спуска над града
красиви хора търсят нежността...


Четвъртък – екс-журналистът от Нова Васил Иванов заговори за шушукане в редакциите на медиите. Моят избор е "Шушу мушу" на Лея Иванова:

Нима не знаеш, нима не разбра,
че край си има всяка игра.
Какво ми казваш, не чувам?
Ах, това е шу-шу-шу. Обичам те!..


Петък... Скандалът със срещата на Дончев, Цацаров и Гергов в ЦУМ безспорно качи на върха песента "ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ" на Лея Иванова:

Пълно ми е портмонето и със него ми е леко,
ще проходя този друм сред витрините на ЦУМ!
От аванса за жената и за мен и за децата
нещичко ще купя аз!
ЦУМ, ЦУМ ЦУМ! Заповядайте във ЦУМ! 

Събота беше денят на Георги Гергов. Той изстреля "Панаири, панаири" на Лили Иванова на върха:

Ах, да можех... Ала вече
циркът своя скъсан шатър е прибрал.
И в една дъждовна вечер
оня толкоз смешен клоун е умрял.

петък, 21 април 2017 г.

И все пак... Васил Иванов дължи няколко отговора

Снимка от екрана по време на пресконференцията на Иванов и Трифонов
Така... Хубаво е нещата да се казват докрай. И когато има нещо неясно – то трябва да бъде изяснено. Естествено.

Та, изгледах пресконференцията на Васил Иванов, след нереализирания епизод от "Шоуто на Слави" точно 4 пъти, без да броя десетките превъртания, за да си изясня неясни за мен моменти...

Накратко, Иванов казва няколко неща, основните от които за мен са:

  1. Някъде в началото на 2016 (2-3 месеца след местните избори в края на 2015 г.) шефката на новините на Нова дава на Васил Иванов (ВИ) да разбере, че не иска повече разследвания на обществени поръчки (ОП) и местни кметове;
  2. Самият ВИ посочи, че четири пъти тя "не му е искала" разследвания за ПО и местни кметове; 
  3. За да докаже това, той пусна части от свои разговори със свои колеги от Нова, които потвърждават тезата, че Дарина Сарелска иска от него и други разследвания, не единствено такива, свързани с ОП и кметове.
Това само по себе си не означава все още, че му е наложена цензура. Напълно валидна е хипотезата, че ръководството на новините (в лицето на Сарелска) е искало да внесе разнообразие в разследванията. 

За да засили тезата си ВИ даде за пример нееднократно излъчваното негово разследване на кмета на Неделино. Иванов "подправи" разказа си с "пикантна" информация за негова и на Силва Зурлева (член на борда на Нова) среща с прокурорка от Специализираната прокуратура, предполагаемо нейде из коридорите на ДАНС. На срещата обвинителката му подала листче с името на "къртица" в Нова, която "всяка вечер си говори с този, когото разследва". Това била пак тя – Сарелска. Самият Иванов сподели, че това е секретна информация, оставяйки съмнения (поне у мен) доколко е редно да изнася такава информация публично и защо осветява информатора си... Но по-любопитно е защо с него е Силва Зурлева, която по това време е член на Управителния съвет на Нова Броудкастринг Груп. Вероятно има основание да присъства точно тя, а не някой, който е пряко отговорен за програмното съдържание на телевизията.

След този епизод, Васил Иванов започна нов разказ – пренесе слушателите в Златоград. По неговите думи – за да провери "защо и по какви канали Сарелска е решила да манипулира" него и колегите му. 

И неочаквано се пренесохме в съвсем друг, паралелен сюжет, при който стана ясно, след проверка в съответните регистри, че братът на мъжа на Сарелска е получил обществена поръчка от кмета на Златоград. Градоначалникът е възложил обществената поръчка при условията на пряко възлагане на девера ѝ, защото общата стойност е малко под 60 хил. лв. Това не е незаконно, но несъмнено е морално укоримо.

Историята за кмета на Неделино и предполагаемата случка в ДАНС леко и някак незабележимо се сляха с наратива за кмета на Златоград и девера на Сарелска.

С това разказът сякаш се затвори, а у мнозина (включително и у пишещия тези редове) остана впечатлението, че "разследването" за кума и кумеца-девер е сред спрените разследвания. А "лошият вкус" бе подсилен от сюжета за "къртицата" и спорните от морална гледна точна записи на телефонните разговори с колегите на Васил Иванов.

Описвам всичко това за да подчертая факта, че основното твърдение – Сарелска цензурира разследванията на Иванов все пак остава недоказано – журналистът не посочи нито едно конкретно разследване на кмет или обществена поръчка, спряно от Сарелска. Това, с кмета на Неделино е излъчвано нееднократно, а последното му разкритие – зa девера на шефката на новините не е било обсъждано по никакъв начин в редакцията или със самата Сарелска. Поне самият Иванов не каза нищо, за да опровергае това. 

Твърдението, че Сарелска е "къртица" подлежи на доказване единствено в съда или ако мобилният ѝ оператор пази трафичните данни от 2014 г. и може да предостави разпечатка от разговорите ѝ.

В заключение ще кажа, че по никакъв начин не се отмятам от думите си, че в "редакциите на медиите се шушука за това, какво може и какво не", както казва и самият Иванов. Нито пък, че описаната от него схема, при която кметът на Златоград възлага странна обществена поръчка на девера на Сарелска, а жената на градоначалника е счетоводителка във фирмата на бъдещия бивш депутат от ГЕРБ е невалидна, но...

Участието на Дарина Сарелска остана недоказано... Не и на пресконференцията, след "скандално" спряното "Шоу" на Трифонов.

Дължа това обяснение, в името на истината.