МИГРИРАМ КЪМ WORDPRESS Посетете новия ми блог там!

вторник, 5 юни 2012 г.

Може ли бирата да изпере нечиста съвест?


Трудно приемам етикета "Блогър", защото не ми е съвсем ясно какво точно означава това. Така или иначе, фактът, че пиша нещо понякога в този блог кара мнозина да ме определят така.

Като "блогър" понякога получавам покани за редовни блогърски сбирки на по бира. Не пия, но 1-2 пъти съм ходил на такива събития да се видя с приятели.

Вчера научих, че наскоро, на 14 юни се организира такава среща. Това, което ме изненада неприятно е, че Първа инвестиционна банка щяла да плати бирите.

Чел съм много критики към блогърите, вкл. и към мен, че се продавали на политици и корпорации. Такива критики не бяха спестени към тези, които отидоха на среща с М. Кунева преди време и на среща с Прошко Прошков миналото лято-есен, когато беше кметската кампания в София.

Били се продали за едно кафе. 

Няма да добавям линкове. Гугъл помни.

Вчера научих, че ПИБ ще плати бирите на блогърите тези дни. Лошо няма. Жега е. Блогърите, не всички, де, обичат бира.

Лошото за мен е в това, че една общност, която се самоопределя като общност с устойчива имунна система, си позволява да се въвлече в начинание със съмнителни характеристики: 

Банка с перфектно обслужване, но рисков и недолюбван от мнозина собственик, който не желае да отговори на въпроси, свързани с неговия бизнес, определян от ЦРУ като човек, "свързан с най-тъмните сфери на престъпния свят" и съмнителни офшорни сметки, управлявани от мениджъри на ПИБ, да плати веселбата на групата иначе чувствителна към всякаква форма на лицемерие.

Именно лицемерие, защото същият пиар отдел на банката, който сега ще плати услужливо бирите за стотина лева, отказва да отговори на въпроси за това, как нейният собственик ще управлява ресурси за стотици милиони, а според някои, дори за милиарди левове...

В това е цялото лицемерие на въпросната банка и нейния собственик и пиар отдел. А аз по тази свирка не играя...

понеделник, 28 май 2012 г.

Мартин Павлов, бивш собственик на Замундата за торентите и загубите на индустрията

Източник
Вчера изгледах предаването на бТВ репортерите с Асен Блатечки, посветено на торентите.

Няма да коментирам в детайл едностранчивата и спекулативна позиция на Репортерите. Това вече направиха Йовко, Емил Георгиев и други. 

Подразних се от позицията на Стефан Минчев, собственик на кината Арена и член на Българското сдружение за борба с незаконното използване на защитени произведения, за огромните "загуби", които развлекателната индустрия и правоносителите търпели заради т. нар. пиратство и торентите...

Мисля, че един от най-подходящите опоненти на Стефан Минчев е човек, свързан с тази част от глобалната мрежа, срещу която индустрията роптае, оплаквайки хипотетичните си загуби и ограбените творци... Човек, чиито предполагаеми печалби изчисляват кибер-ченгетата и правоносители, често, излизайки извън всякаква логика и рамки, които здравият разум налага...

Това е разговорът ми с Мартин Павлов:

— Ще публикувам разговора ни в блога си. Как да те представя?
— Бивш собственик на www.zamunda.net

— Още ли си свързан със Замундата и ако да, колко печелиш на месец от реклами и СМС-и?
— Какви смс-и в Замунда, каква печалба? Ето ти едно мнение на страничен наблюдател: БТВ Репортерите: „индустрията с българския торент“ – кое е истина и кое лъжа?

— Защо са те нарочили за пират №1 на републиката, най-голямото зло за културата и творците?
— Е, че кой друг? На тях им трябват врагове. Щом трябва, ще съм виновен и за атомната бомба над Хирошима...

— Кои са тези "тях"?
— Носителите на права… :)

— Отчитат ли развлекателната и индустрията на съдържанието загуби заради торентите и споделянето в Интернет?
— Тук влизаме в дълбокото. Малката справка, която всеки може да си направи в сайта на НСИ и на bls.gov (статистическото бюро към Департамента на труда в САЩ), ще покаже направо стресиращи факти:

Българите дават по-голям процент пари от доходите си за развлечения от американците. За Entertainment, както те му викат.

Съпоставено с американските пропорции, българите би трябвало да плащат по 1,06 лева от доходите си за кино. Ние обаче харчим по-голям процент от приходите си от тях.

Според НСИ, българинът може да отдели около 4% от приходите си за "entertainment" или към 12 лева месечно. Американците отделят 5.49% от личния си бюджет. За нашите доходи това са 16.32 лева. Това реално е и максимумът за България.

Ако сметнем и всички неща, които влизат в така наречения "entertainment", ще се окаже, че българите харчат 2 пъти повече пари от американците за развлечения, като киното!..

Та какво викаш, загуби, ли?!

— Има ли данни в какви размери са приходите на киноиндустрията в България и колко биха печелили, ако ги нямаше торент тракерите Замунда и Аренабг?
— Да. От пряка дейност към 46 Милиона лева за 2009 година (според НСИ). От странична още толкова. Не могат да печелят повече, защото така и така Българинът дава повече, отколкото може да си позволи!

Трябва да поясня, че коментираме статистически данни са от 2009г., тъй като по-новите са непълни.

— Все пак, ако не свалят филми от Замундата и Арената, българите ще ходят ли повече в кината на Стефан Минчев?
— Не, както и да го гледаш, той си има своя максимум от 16.32 лева на месец и това е...

— Има ли, според тем зависимост между пиратството в интернет и индустрията?
— Има, разбира се, пиратството реално рекламира индустрията. Тя би била в пъти по-малка, ако го нямаше пиратството. Това не го казвам аз, а GAO.gov (Сметната палата на САЩ).

Да не говорим за обучените кадри и т.н.

— Какви обучени кадри?
— Това са практически всички хора в България, които работят на Фотошоп, Аутокад , програми за конвертиране и монтаж на видео, как мислиш, че са ги изучили? С курсове ли?

— Как, според теб, може и трябва да се промени бизнес моделът на развлекателната индустрия, отчитайки ролята на Интернет?
— Българинът предпочита да дава пари за LIVE изпълнения, не за записи. Митко Пайнера е гений! Тъй де! Просто моделът на този човек работи…

— Какъв е моделът му?
— Моделът му е, че не му пука какво има в мрежата! Това за него е само реклама. Той печели от LIVE изпълненията…

— Да, но как това се отнася към киното, литературата?
— Литературата сама по себе си е нещо, от което се учиш, нали така?.. Това трябва да е достъпна по подразбиране! Хартията си е хартия, но ако е online, то трябва да е безплатна! Демокрит, Платон, Аристотел , Ницше, Айзък, Адамс, Пратчет… За пари ли са писали?..

Пратчет, например, в гроба ли ще си ги носи правата и парите?

— Тоест? Хората няма да спрат да си купуват хартиени книги?
— Да! А, за филмите си е експеримент, кефи те, ходиш да го гледаш на кино, не те кефи изтриваш го.

— Наистина ли смяташ, че ако някой свали и хареса филм от някой торент сайт, той ще иде да го гледа в салона?
— Ако им го позволява бюджетът и им харесва, защо да не отидат?!
--------

Тези дни ще довърша разговора си с Мартин...

четвъртък, 24 май 2012 г.

PolitiKat пред студенти-политолози

Комитата пред студенти-политолози
Вчера вечерта, въпреки очакванията, че предстоящият дълъг уикенд ще осуети срещата ни със студенти по политология в СУ, все пак интересуващи се да чуят какво имаме да им кажем с Комитата имаше.

Бате Косьо започна пръв с изложение на тема "Партията на Телевизора срещу Партията на Интернет." Амбициозна тема, която ще оставя на него да коментира в блога си. Ще си позволя да обобщя част от тезите, които Комитата разви, по отношение на ролята на Интернет:
  • Интернет спомага за засилване на личните връзки между хората, той ги нарече "хоризонтални";
  • До скоро, медиите се изявяваха като единствен или поне доминиращ посредник между институциите и гражданското общество, а Интернет разби този монопол;
  • Благодарение на "намесата" на Интернет в информационния монопол на традиционните медии, обществено-политическите процеси се ускоряват...

Така аз разбрах оста на разделение между политическата власт, поддържана от "средствата за масово осведомяване" и проявите на "спонтанна демокрация", често катализирани с посредничеството на Интернет.

Бойкометърът...
Моята роля беше да разясня един от проектите, по които работим с колегата — politikat.net, или както ние сме го назовали: "гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие"...

Започнах с това, че Интернет и съвременните технологии могат да служат като инструмент за упражняване на свободата на словото за намаляване на лицемерието и политическите лъжи. За пример дадох бунтовете и протестите в арабските страни от Средния Изток.

Според Wall Street Journal, Египетските власти са помолили Водафон (55% от най-големия доставчик в Египет) да спрат “тотално мрежата”... New York Times пък пише, че сирийското правителство препятства достъпа на протестиращите до социалните медии и Интернет с цел да популяризират бунта си, само три месеца след като са разрешили достъп до фейсбук и Ютюб...

Това е така, защото Facebook и Twitter с групите си и с кратките си съобщения станаха основни средства за обмен на информация между протестиращите и общодостъпен начин за организация на протестите.

Обърнах внимание и на това, че правилният въпрос (както е формулиран от нюйоркския професор по журналистика Мичъл Стивънс) не е какво се публикува в гневните антиправителствени сайтове или какво пише в туитовете на протестиращите, а да се замислим

какво научават потребителите на глобалната мрежа в повече и какво им дава тя, което ги прави по-трудни за контрол и управление...


Припомних отново и едно много показателно изказване на Тони Блеър, според когото:
"През 60-те години се е случвало кабинетът да се оттегли на двудневно съвещание, преди да излезе с изявление по даден важен въпрос. Такова нещо не може да се случи днес - още по обяд на първия ден кабинетът ще трябва да си е събрал багажа. Днес всичко е въпрос на минути. Не можеш да си позволиш да реагираш дори със секунда закъснение. Ще кажа нещо, което обикновено няма да чуете от нито един политик или обществена фигура, но повечето от тях знаят, че това е самата истина: голяма част от работата ни – освен истински важните решения, които ни се налага да вземаме – се състои в това да се опитваме да останем в крак с темпото на медиите и с тяхната хиперактивност..."
В това, според мен, е и един от отговорите на въпроса за ролята на Интернет в обществено-политическите процеси — светкавичен обмен на доказуема и актуална информация. Земетресението го доказа — първата телевизия, започнала да предава репортажи, направи това часове, след като Twitter и Facebook вече разпространяваха информация за засегнатите региони, магнитуда на земетресението и евентуалните му поражения. В тази среда медиите са заставени да се адаптират към новата (за тях) среда, която дори у нас влияе на политическия живот макар все още не в мащаб, подобен на страните от арабския свят, но със сигурност по аналогичен начин.

Примерът, който дадох е със сайта Отворен парламент — граждански гласове, който повдигна темата за приходите на БФСки, оглавявана от Цеко Минев, която обеща да дари половината от приходите си за пострадалите от наводнението в село Бисер и за едни 3.6 милиона лева държавни пари, дадени за организация на събитие на частна фирма... Само няколко дни по-късно темата влезе и в мейнстрийм медиите — Капитал писа "кой е на пързалката"...

Казано просто — Интернет има силата и възможностите да влияе на вида и качеството на информацията, както и да участва във формирането на обществено-политическите процеси.

Партията на Интернет ще победи Партията на телевизора. Въпрос на време е това да се случи дори и в България.

politikat.net и студенти политолози, София, 23 май 2012



вторник, 8 май 2012 г.

Адаш, за един салам да лежиш в затвора не си струва...

Адаш, за един салам, бате, не си струва!.. От 1 до 10 години ти се полагат, защото глупаците, измислили кампанията на бТВ срещу пиратството, те набутаха в този курт капан...
Чл. 194. (1) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.
(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.
(3) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Чл. 195. (1) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;
Та, драги ми Асене, колкото и да си гладен, едно предполагаемо, недоказано и спорно, от правна гледна точка действие, набедено от тези, които печелят луди пари на ТВОЯ гръб, за престъпление, не може да бъде "изправено" с друго ОЧЕВИДНО престъпление, което ти извършваш в рекламното клипче на въпросната телевизия и нейната, меко казано, крайно нескопосана кампания...

Назаем от Д. Цонев
Преди време, ако си спомняш, твои приятели им пиеха мозъка със сламки до там, че ги накараха и голи да се съблечат даже, за да илюстрират, колко са ограбени...

Сега, твоите хора те вкараха директно в престъпление. Преодоляваш препятствия (проникваш с взлом, казано по-просто). За какво? За парче салам и за това, че някой си е свалил "Стъкления дом", за който ти си си получил хонорара, който тези, които са ти платили, са излъчили вече и са реализирали печалби от рекламите в праймтайма... А някой, който не е успял да изгледа филма по телевизията, сега си го е свалил, за да те гледа теб!

Какво правиш обаче ТИ?


Проникваш с взлом в дома на своя фен, за да си откраднеш парче салам...

И за да реализираш нова печалба за тези, които вече са спечелили от теб и сега услужливо те набутаха в престъпление...

Въпросите, на които Цеко Минев не пожела да отговори

Източник
След 2-3 седмично чакане моята "връзка" в ПИБ, един от пиарите на Цеко Минев, ми се обади и ми каза: "Г-н Генов, за съжаление, няма да мога да Ви съдействам за интервю с г-н Минев. Ако желаете, може след месец пак да опитаме. Може и с други въпроси..."

Това беше същността на любезния отказ, на още по-любезната покана от моя страна, Скиор номер едно на Републиката да отговори на няколко въпроса, които аз и мои приятели, сред които Тома Белев, формулирахме.

Тъй като обаждането на пиара на Цеко Минев може да се разтълкува с много по-кратки думички, примерно: "Разкарай се, кой си ти, че ще смущаваш Негово Банкерско Скиорчество", реших да публикувам въпросите, които вероятно няма нито един журналист, акредитиран да отразява разточителните олигархично-правителствени вакханалии по ски курортите, няма да му ги зададе.

Това са питанките, на които Цеко Минев не пожела да отговори дори писмено:

  1. Г-н Минев, какво е Вашето мнение - на какво законово основание спряха тази зима лифтовете на Витоша, тъй като ограничаенията в закона от март 2011 са същите, като при стария?
  2. Защо, според Вас, не работеше лифт "Заека", свързан и, ако не греша, е собственост на МФВС?
  3. Ако станете министър на спорта за 1 година, какво бихте направили?
  4. Г-н Минев, в медиите се спекулира че вие сте реалният собственик на фирмите Юлен и Витоша ски. Каква е истината -  имате ли участие в тяхната собственост? 
  5. Г-н Минев, в медиите излезе информация, че Федерацията по ски е сключвала договори с фирми управлявани от членове на управителният съвет на федерацията или техни близки. Каква е истината - има ли действително такива договори?
  6. Г-н Минев, вестник 7 дни спорт публикува Ваше мнение, че Тома Белев е престъпник. Това наистина ли е Ваше мнение и в какви престъпления смятате, че е извършил?
  7.  Г-н Минев, Федерацията по ски организира няколко пъти инициативата "научи се да караш ски". Кой помогна финансово за тази инициатива и колко деца до момента е обхванала тя?
  8.  Кога ще имаме световни и олимпийски шампиони в алпийските ски?
  9. Има ли у нас условия за провеждане на зимна олимпиада и къде?
  10. Г-н Минев, кое, според Вас, може да върне българите по ски-курортите в България, тъй като много от нашите сънародници предпочитат да карат ски в чужбина, на по-евтини места, при получават по-качествена услуга?
  11. И последният ми въпрос е по-скоро стратегически и хипотетичен. Как виждате бъдещето на ски спорта и туризма в България в условията на климатични промени и очаквания годините да стават все по-сухи, топли и непредвидими?

петък, 20 април 2012 г.

Съветите към президента през погледа на един Интернет потребител


Оня ден, на 18 април, беше обявен първият Консултативен съвет при президента по развитие на регионите и инфраструктурата. Бях чул, че сред темите щяло да бъде и електронното правителство...

Съветът беше обявен като първия, който щял да бъде излъчван на живо в Интернет. С това влезе в новините.

Според мен, нищо друго нямаше.

Прежалих 3 часа и седнах пред компютъра с намерението да изгледам цялата емисия. Ще коментирам събитието като обикновен, средностатистичеки потребител, който професионално, или от граждански интерес бе решил да чуе какво ще си говорят президента, министрите, областните управители, депутатите и другите, присъствали на събитието.

Формат

Няма как форматът да е работещ при наличието на толкова много хора, които имат своите 3 минути за изказване. Лично на мен, опитът да събереш 30 участници в управлението под една или друга форма, да им зададеш една толкова обширна тема и да им дадеш техните 3 минути за изказване е нещо, като да организираш много продължителен брейнсторминг, резултатите от който ще анализираш впоследствие.

Освен това, минимум 30% от времето премина в благодарности към домакина, което допълнително разводни обстановката.

Лично аз, за времето, в което имах нормална свързаност и можех да гледам и слушам, не успях да разбера или да откроя някоя от темите. Нито път забелязах да се стигне до идеи за конкретни решения или действия.

До тук с формата.

Като разбрах, че нищо няма да науча или разбера, се замислих за

Техническото обезпечаване

И то беше далеч от приемливото за институция, като Президентството.

Бих откроил следните сериозни технически проблеми, които всеки администратор, особено, ако поддържа и обезпечава сайта на Президента, трябва да ограничи:

  1. Използването на продуктите на Microsoft (Media Player и Microsoft Media Player) сериозно ограничава възможността на потребителите, ползващи все по-популярната Mac OS и други платформи, тъй като, в общия случай, това предполага инсталирането на допълнителен (платен или безплатен) софтуер и, въпреки това, не гарантира нормалното възпроизвеждане на излъчвания видео поток от сайта на Президента. Вместо това, можеха да се постараят да изградят, за времето, с което разполагаха, видео раздела на сайта според съвременните HTML5 стандарти или поне да ползват други плейъри, които биха гарантирали достъпа на много по-широк кръг потребители на мрежата;
  2. Освен това, тази конфигурация на излъчвания видео поток изолира и все по-широкия спектър мобилни устройства и платформи, които завземат все по-голям дял от потреблението на Интернет;
  3. Недопустимо е, при подобна реклама и заявка за "отваряне" на управлението и институцията, администраторите да не са предвидили и да не са изчислили върхови натоварвания на съвръра, поради големия брой зрители, което доведе до нееднократно сриване и "увисване" на предаването от офиса на Президента;
  4. Редно е, при подобна заявка за "отворено управление", особено, ако една от заявените теми е "електронното правителство", администраторите на сайта да помислят и за алтернативни канали за излъчване на съвета. Нещо, което липсваше на 18 април и за което всеки средно компетентен потребител би се досетил;
  5. Въпреки желанието на оператора на камерата, не всичко бе достъпно за зрителите, като например презентацията на Секретаря на Президента по икономиката и развитието на регионите и инфраструктурата, Елица Николова, която остана извън кадър.
Въпреки всичко, похвално е желанието на г-н Плевнелиев да отвори институцията и да направи заседанията на консултативните съвети публично достояние.

Похвално е и това, че сайтът на Президента е с отворен лиценз (Creative Commons).

Надяваме се, че оставащите дни до следващия съвет през май ще позволят на IT отдела на Президентството да изгладят и отстранят проблемите, които попречиха на желаещите граждани и журналисти да се информират за случващото се на Дондуков 2. 

четвъртък, 5 април 2012 г.

За половината чаша с... мръсна вода

Снимка с неизвестен източник... (#stopACTA)
Спорът около вредите и ползите от това, "да знаем, дали България разполага с индустриални количества шистов газ" прилича на спора между оптимиста и песимиста дали чашата с вода е наполовина пълна или наполовина празна.

С едно малко изключение.

Водата на оптимиста и песимиста тук е чиста.

Да разгледаме примера с водата, в контекста на добива на шистов газ по метода хидравлично разбиване.

Когато дискутираме вредите и ползите от това "да знаем дали България разполага с количества шистов газ, достатъчни за индустриален добив" няма как да не си зададем въпроса за чистотата на водата в чашата на оптимиста и песимиста, които спорят.

Оптимистът, в случая с шистовия газ, твърди, че водата е чиста или, че няма никакви рискове замърсената да се смеси с чистата. Тоест, за него чашата е до половината пълна. Ако бъде потвърден фактът, че разполагаме с огромни залежи на шистов газ, оптимистът твърди, че чашата ще се препълни толкова, че цената на газа да се доближи до американската — четири пъти по-евтин от руския.

Добре, но не съвсем.

От месеци се опитвам да разбера как точно оптимистът си представя това "доближаване" в условия, в които България се намира, където Газпром контролира огромната част от пазара, а делът от евентуалния добив на шистов газ, който България ще получи, в зависимост от концесионния договор, може да бъде от 1.5 до 30%. Не е ясно как добитият на територията на България от американската корпорация Шеврон шистов газ ще е в състояние да повлияе на 400% по-високите цени на газа от Газпром. Ако някой желае да закупи газ, извън договорените проценти, ще трябва да плати пазарни цени в среда, контролирана отново от Газпром. 

За сведение, цената на собствения ни газ от Галата, добиван от Мелроуз рисърсиз е 400 долара, при 470 на руския който внасяме.

Ако вземем за пример Полша, там цената на шистовия газ, добиван на същата дълбочина като у нас, между 5 и 7 км, е била с пъти по-висока от цената в САЩ.

Ако добивът на шистов газ в САЩ е на дълбочина 2.5 - 3 км, то двойно по-големи дълбочини увеличават себестойността на добива не с проценти, а с пъти... По тази причина гиганти като Exxon Mobile си тръгват от Полша, отчитайки наличието на газ, при условия за добив, които са търговски неизгодни.
Освен това, според Exxon Mobile, изградената инфраструктура и характеристиките на скалите и газа при тези условия допълнително оскъпяват добива.

Песимистът твърди, че има достатъчно заключения, че добивът на шистов газ по метода хидравлично разбиване крие много рискове за околната среда, живота и здравето на хората в регионите, където тази технология се ползва. 

Според песимиста:
  1. Всепризнат и публично известен е фактът, че компаниите, ползващи този метод, "обогатяват" водата, която се използва, с коктейл от стотици химикали, голяма част от които са или фирмена или търговска тайна;
  2. Според официални доклади на американското геоложко дружество, а и други от Великобритания, без съмнение съществува връзка между хидравличното разбиване (фракинг) и земетресенията в Охайо и Блекпул — региони, които преди добива са били несеизмични.
  3. Могат да бъдат намерени и официални доклади за влиянието на хидравличния разрив върху здравето на хората — риск от заболявания от рак, астма, невропатии в района на сондажите. При някои от изследванията в кръвта на пострадалите са открити бензен и тулол — химикали, съдържащи се във фракинг флуидите.
Тоест, песимистът твърди, че водата в половината чаша или е замърсена вече, или съществуват достатъчно основания да се притесняваме, че вероятността това да се случи е много голяма...

От всичко до тук става ясно едно — и оптимистът и песимистът боравят основно с хипотези, но хипотезата на песимиста почива на факти, а не на хипотетични положителни ефекти от находища със съмнителна икономическа ефективност.

Въпреки това, оптимистът твърди, че проблеми няма, че рискове не съществуват и, че икономическият ефект ще е "незабавен и несимволичен", извинете ме за цитата... Тоест, цените на газа, а от там и на редица услуги и стоки ще паднат.

За оптимиста чашата е наполовина пълна. Песимистът твърди, че тя е пълна с отрова.

Вие оптимисти ли сте и ще изпиете ли половината чаша с шистова вода? Само половината!..  Риск няма, и получавате другата половина 4 пъти по-евтино, твърдят оптимистите...

събота, 24 март 2012 г.

Моля, преведете ми и на мен един милион!..

снимка
Борисов помолил Искров, той щял да помоли директорите на СИБанк и Банка ДСК да върнат служителите си на работа в събота и неделя...

Междувременно, в петък вечер ПИБ щяла да преведе едни 1,200,000 лв...

Надява се Борисов, че работниците ще си получат парите. Благодарен бил на всички страни, защото "добруването на работниците му е важно"...

Аз пък се надявам някога да науча отговорите на следните въпроси:

  1. От къде са се взели парите?
  2. На какво законово основание Борисов твърди, в петък вечерта, че ПИБ ще преведе сумата от 1.2 милиона лева? Ще помоли собствениците на банката ли?
  3. Преводите към работниците най-вероятно ще минат през системата БИСЕРА, при която, ако преводът е направен след 15:45 на единия работен ден, ще бъде на разположение за получаване на СЛЕДВАЩИЯ работен ден след 10:30, сиреч, понеделник... И на БИСЕРА ли ще се обадят господата Борисов и Искров, за да задвижат преводите през почивните дни?
  4. При толкова много молби, към СИБанк, Банка ДСК и, евентуално, ПИБ, какви молби ще трябва да изпълни в замяна Борисов, когато дойде време да си върне "услугите"?
И, в крайна сметка, ако става с молби, моля ви, господа Минев, Андролов и госпожо Маринова, що не вземете да ми преведете и на мен 1 милион...