AdSense Top

петък, 17 февруари 2017 г.

"Федералистът" – За разделението на властите и обществения интерес

Всеки, който внимателно разсъждава за различните разделения на властта разбира, че при управление, в което те са разделени една от друга, съдебната власт, предвид същността на функциите ѝ, винаги ще бъде най-безопасната за политическите права, закрепени в Конституцията, тъй като има най-малка способност да ги накърни или наруши. Изпълнителната власт не само раздава привилегии, но и държи меча на обществото. Законодателното тяло не само се разпорежда с кесията, но и създава правилата, които регулират правата и задълженията на всеки гражданин. За разлика от тях, съдебната власт няма влияние нито над меча, нито над кесията; никак не ръководи силата или богатството на обществото и не може да взема каквито и да било общозадължителни решения. С основание може да се каже, че тя не притежава нито сила, нито воля, а само способност да отсъжда; и в края на краищата трябва да търси помощта на изпълнителната власт, дори за изпълнението на своите решения.

Този опростен поглед върху нещата навежда на няколко важни извода. Той безспорно доказва, че съдебната власт е несъмнено най-слабата от трите власти, че тя не може успешно да атакува никоя от другите две и че са необходими най-големи грижи, за да й се даде възможност да се защитава от техните атаки. Той доказва също, че въпреки възможността съдилищата по едно или друго време да потискат индивида, свободата на целия народ не може да бъде застрашена от тази страна – имам предвид дотогава, докато съдебната власт е наистина отделена от законодателната и изпълнителната власт. Защото съм съгласен, че „не съществува свобода, ако съдебната власт не е отделена от законодателната и изпълнителната власт".

Той на последно място доказва, че тъй като свободата не е застрашена от съдебната власт като такава, но има основание да се страхува от сливането ѝ с коя и да е от другите две власти; че тъй като всички последствия от такова сливане ще настъпят и от зависимостта на първата от втората, въпреки формалното и привидното им разделение; че тъй като поради присъщата си слабост, съдебната власт се намира под постоянната заплаха да бъде подчинена, да ѝ се внуши страх или да бъде повлияна от другите две власти; и тъй като единствено постоянното назначение може да допринесе за нейната устойчивост и независимост, това условие основателно може да се разглежда като задължителен компонент на нейното устройство и, в по-голям мащаб, като цитадела на обществената справедливост и обществената безопасност.

Пълната независимост на съдилищата е изключително важна при ограничена Конституция. Под "ограничена Конституция" имам предвид такава, която съдържа някои конкретни изключения за законодателната власт; такива, като например, че тя не трябва да приема закони, отнемащи всички граждански права на осъден на смърт или за измяна; закони с обратна сила и подобни. Ограничения от такова естество могат да бъдат предотвратени на практика по един-единствен начин – с посредничеството на съдилищата и правосъдието, чийто дълг трябва да бъде да обяви всички решения, противоречащи на духа на Конституцията, за невалидни. Без това, всички права и привилегии ще бъдат сведени до нула.

Известно недоумение по отношение на правата на съдилищата да обявят законодателни актове за невалидни, защото противоречат на Конституцията се поражда от представата, че това схващане предполага върховенство на съдебната власт над законодателната. Възразява се, че авторитет, който може да обяви акт на друг авторитет за невалиден, задължително трябва да е висшестоящ спрямо този, чиито актове са обезсилени.

Тъй като това схващане е от огромно значение за всички американски закони, кратка дискусия на основанията, върху които то лежи, не е неприемлива.

Из "Федералистът", №78 от Александър Хамилтън

От тази гледна точка по въпроса може да се стигне до заключението, че чистата демокрация, както аз я разбирам – общество, състоящо се от малка група граждани, които са се събрали и администрират правителството лично, може признае, че няма лек срещу зловредните клики. Общи страсти или интереси, при почти всички случаи, могат да бъдат изпитвани от мнозинството от цялото, обвързаност и съгласие, като резултат от формата на самото правителство и няма нищо, което да препятства подбудите да се жертва по-слабата група или омразния индивид. Следователно, тези демокрации, които някога са били сцени на бури и конфликти; които са били определяни като несъвместими с личната сигурност, правото на собственост и са, общо погледнато, краткотрайни, са били изпълнени с насилие при смъртта си. Политици теоретици, които покровителстват тези видове правителства, погрешно предпоставят, че свеждайки човечеството до перфектното равенство в политическите му права, те в същото време ще бъдат съвършено равни и асимилирани в притежанията, мненията и страстите си.

Републиката, имам предвид правителството, чрез което схемата на представителството се реализира, открива различна перспектива и обещава лек, към който всички се стремим. Нека изследваме моментите, в които тя се разминава с чистата демокрация и ще разберем двете – същността на лечението и неговата ефикасност, които трябва да извлечем от Съюза.

Двете съществени различия между демокрацията и републиката са, първо, делегирането на управлението на малка група граждани, избрани от останалите и по-големия брой граждани и по-голямата част от страната, върху които то се разпростира. Ефектът от първата разлика от една страна е, че пречиства и разширява обществените възгледи, прекарвайки ги през посредничеството на избрано тяло от граждани, чиято мъдрост може най-добре да различи истинския интерес на страната си и чийто патриотизъм и любов към справедливостта е най-малко вероятно да бъдат пожертвани заради временни или пристрастни съображения. При тези правила може да се случи така, че общественото мнение, изразено от представителите на народа да бъде по-съответстващо на общественото благо, отколкото ако бъде изразено от самите хора, събрано с тази цел.

От друга страна, ефектът може да бъде обратен. Хора с подмолни нрави или местни предразсъдъци или с престъпни идеи, биха могли с интриги, чрез корупция или с други средства да спечелят гласовете и после да предадат интересите на другите.

“Федералистът”, №10 от Джеймс Мадисън

неделя, 12 февруари 2017 г.

Жълтопаветно-протестърски текст

Въпросът не е градски ли си или селски. Въпросът не е колко си умен и имаш ли диплома от Харвард. Въпросът не е претакал ли си зелето в мазето или се храниш само със суши от "Раковска" и "Царя". Въпросът не е ходиш ли на село да пълниш колата със зимнина или отскачаш до Халкидики и се връщаш с само 2 бурканчета сладко от смокини и литър Върджин олив оил, щото така или иначе другите дълги празници пак ще отскочиш, ако ония селяни не блокират границата с тракторите си...

Въпросът е в систематичните усилия на една специфична категория политици да вземат властта в София, дистанцирайки от софиянци, за да се харесат на хората от селата и градовете.

През 2013-2014 г. Мая Манолова, Валери Жаблянов и компания, подпомагани от част от екипа на президента Радев (тогава журналисти-фриленсъри) ползваха умело и пейоративно фразата за "умните и красивите". Те пуснаха и лафа "протестъри", за да внушат връзката със САЩ, ЦРУ и Сорос. Пак на тях, конкретно на Мая Манолова дължим и лафа за "новата форма на временна заетост" и "протестите в София се плащат".

Целта им бе да ни разделят на хората от страната и хората от Жълтите павета. Така наречената "провинция" от капризните софиянци, за да се харесат на широките електорални маси.

Същото се случи и в петък вечерта (10 февруари), в предаването “Панорама”, когато видяхме и чухме усилията на лидера на една политическа формация (коалиция между две партии и половина) да си скъса "жълтопаветната” и “протестърска" опашка и да се хареса на хората от народа. Разбирай, хората от страната, които "не се припознават с драмата на дясното".

Това поведение кореспондира и с “няма ляво, няма дясно” идеологията. Идеология в кавички. Едни още по-стари протести, от началото на 2013 г., т. нар. “Февруарски” и “антимонополни” протести. Тогава също нямаше “идеология”. Вееха се основно български знамена, но тук-таме се срещаха и партийни символи.

Моето лично убеждение бе, че търговската икона с образа на Че Гевара и свързаната с нея идеология се приемаше отлично, но това е отделен дълъг разговор. Факт е, че идеите за безкласово и безпартийно общество са… Социалистически, но и това е друга тема.

По същество:

Жълтите павета не са десни или леви. На Жълтите павета е властта в държавата. Ако беше в Пловдив, щеше да е под Тепетата. Ако беше в Стара Загора, щеше да е край Аязмото или Бедечка. Но властта е в София и затова протестите срещу корумпираната власт са там – на Жълтите павета. Затова протестите са жълтопаветни. В Пловдив щяха да са подтепетни, а в Стара Загора – аязмаджийни или бедечни. Но в София са жълтопаветни.

Нито една политическа сила не може да игнорира Жълтите павета, освен ако не планира да изнесе административния център на България в ж.к. "Люлин", някоя къща в Банкя или извън София. Но и тогава скоро ще се роди ново определение, заместващо “жълтопаветните протестъри”. Просто защото властта има това свойство – да се отдалечава от хората, да злоупотребява с доверието им и да ги провокира да протестират срещу нея.

И пак по тази причина, ако някой мисли, че е обидил една група хора, свалила и протестирала срещу не една власт – трябва да им се извини. Подходящо. Особено, ако са те катапултирали в политиката. Може да им се извини и от някоя бензиностанция, на път за поредната среща с избиратели из страната, далеч от Жълтите павета. Но трябва. Ако не иска те да го свалят от власт с протести. А протестите ще са там – на Жълтите павета.

Ако мисли, че не ги е обидил – толкова по-зле. Катализира процеса.

събота, 10 декември 2016 г.

АЕЦ Белене 1990: "Свищов – градът на обречените"

Това е много интересен документ, който прочетох в Държавния архив. Обръщението е от края на 1989 или началото на 1990 г. и е заведено в деловодството на Деветото (комунистическо) народно събрание. Подписано е от свищовските БКП, ОФ и ДКМС шефове. АЕЦ "Белене" е описван като катастрофа, която ще обезлюди региона. Като проект с "фатални отклонения" и като проект, започнат в противоречие на експертни становища от експерти и БАН.


ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ОТ ГРАДА НА ОБРЕЧЕНИТЕ

Драги съотечественици,

Всички обществени организации, партии и сдружения, гражданството на Свищов се обръщат към Вас за подкрепа в борбата за спиране на строителството на АЕЦ - Белене.

Нашите основателни опасения и тревоги засягат целия български народ. Нека обедимим силите си! Строителството на АЕЦ - Белене е в противоречие с екологическите, икономическите и хуманни интереси на нашето общество.

Строежът на АЕЦ - Белене е започнат въпреки заключението на екологическата експертна комисия на БАН от 1980 г., която определя района Белене-Изток като неподходящ за изграждане на АЕЦ.

Една АЕЦ в СССР, дала през 1989 г. тринадесет аварии, е изведена от експлоатация поради липса на екологическа експертиза, разрешаваща строителството ѝ. арменската АЕЦ също е изведена от експлоатация поради силната сеизмичност в района.

Вече е известно, че изборът на площадката е възможно най-неподходящ за строителството на АЕЦ поради силната сеизмичност на района, льосовия фундамент, свлачищата и поради посочената от някои специалисти тектонска пукнатина.

При строителството на АЕЦ - Белене са допуснати съществени слабости – “фатални отклонения”.

В международен мащаб не е решен въпросът за съхраняване на радиоактивните отпадъци. Съветските учени и обществеността енергично се противопоставят на унизителната практика да се поема в СССР отработеното ядрено гориво от чуждестранните АЕЦ, съоръжени със съветско оборудване.

Къде в нашата малка и гъсто населена България ще се намерят достатъчно отдалечени от двете АЕЦ площи за погребването на тези крайно опасни отпадъци? Кой ще носи моралната и материална отговорност за обезплодяването и обезлюдяването на цели райони?

Експлоатацията и погребването на АЕЦ ще бъде колосално бреме за нашата изтощена икономика!

Една съществена част от най-плодородните земи – над три милиона декара, от които половината в съседна Румъния, при експлоатацията на АЕЦ ще бъде загубена за селското стопанство.

Преките последствия от радиацията ще засегнат селищата от 30-километровата зона. В нея живеят 300 хил. души в градовете Свищов, Никопол, Белене, Левски, Турну Мъгурели, Зимнич и още десетки села. Тези мъртви селища ще бъдат заличени от картата.

В Гърция вече са издадени инструкции за защита на населението при авария в АЕЦ-Козлодуй!

Построяването на АЕЦ-Белене с реактори ВВЕР-1000 ще блокира за близките 40-50 години възможността да се въвеждат други, по-сигурни и икономически по-изгодни реактори.

Мъртвите за многo десетилетия територии около Чернобил и Южен Урал са уникални резервати на смъртта и сериозно предупреждение за съдбата на България!

Драги съотечественици, драги свищовци, живущи извън нашия град, чуйте тревожния и повик за солидарност в борбата срещу строителството на втора АЕЦ. В името на живота на нашето и на бъдещите поколения – подкрепете ни!

Драги учени и специалисти, апелираме към Вас, към Вашата гражданска съвест за активно участие при решаване на проблема АЕЦ-Белене. Парламентарната група работи при отворена врата. Подкрепете ни!

подписи:

Общински народен съвет - Свищов
председател Цв. Цветанов

Общински комитет на БКП - Свищов
първи секертар доц. к.и.н. Г. Николов

Общинско ръководство на БЗНС - Свищов
председател П. Русев

Зелена партия - Свищов
секертар к.и.н. Ас. Радев

Общински комитет на ОФ - Свищов 
председател М. Мусакова

Общински комитет на ДКМС
секертар Ив. Попов

Общински комитет за еколого-икономическа защита на Свищов
за комитета А. Георгиева

Екогласност - Свищов
председател ст. ас. Ив. Върбанов