вторник, 5 юни 2012 г.

Може ли бирата да изпере нечиста съвест?


Трудно приемам етикета "Блогър", защото не ми е съвсем ясно какво точно означава това. Така или иначе, фактът, че пиша нещо понякога в този блог кара мнозина да ме определят така.

Като "блогър" понякога получавам покани за редовни блогърски сбирки на по бира. Не пия, но 1-2 пъти съм ходил на такива събития да се видя с приятели.

Вчера научих, че наскоро, на 14 юни се организира такава среща. Това, което ме изненада неприятно е, че Първа инвестиционна банка щяла да плати бирите.

Чел съм много критики към блогърите, вкл. и към мен, че се продавали на политици и корпорации. Такива критики не бяха спестени към тези, които отидоха на среща с М. Кунева преди време и на среща с Прошко Прошков миналото лято-есен, когато беше кметската кампания в София.

Били се продали за едно кафе. 

Няма да добавям линкове. Гугъл помни.

Вчера научих, че ПИБ ще плати бирите на блогърите тези дни. Лошо няма. Жега е. Блогърите, не всички, де, обичат бира.

Лошото за мен е в това, че една общност, която се самоопределя като общност с устойчива имунна система, си позволява да се въвлече в начинание със съмнителни характеристики: 

Банка с перфектно обслужване, но рисков и недолюбван от мнозина собственик, който не желае да отговори на въпроси, свързани с неговия бизнес, определян от ЦРУ като човек, "свързан с най-тъмните сфери на престъпния свят" и съмнителни офшорни сметки, управлявани от мениджъри на ПИБ, да плати веселбата на групата иначе чувствителна към всякаква форма на лицемерие.

Именно лицемерие, защото същият пиар отдел на банката, който сега ще плати услужливо бирите за стотина лева, отказва да отговори на въпроси за това, как нейният собственик ще управлява ресурси за стотици милиони, а според някои, дори за милиарди левове...

В това е цялото лицемерие на въпросната банка и нейния собственик и пиар отдел. А аз по тази свирка не играя...

понеделник, 28 май 2012 г.

Мартин Павлов, бивш собственик на Замундата за торентите и загубите на индустрията

Източник
Вчера изгледах предаването на бТВ репортерите с Асен Блатечки, посветено на торентите.

Няма да коментирам в детайл едностранчивата и спекулативна позиция на Репортерите. Това вече направиха Йовко, Емил Георгиев и други. 

Подразних се от позицията на Стефан Минчев, собственик на кината Арена и член на Българското сдружение за борба с незаконното използване на защитени произведения, за огромните "загуби", които развлекателната индустрия и правоносителите търпели заради т. нар. пиратство и торентите...

Мисля, че един от най-подходящите опоненти на Стефан Минчев е човек, свързан с тази част от глобалната мрежа, срещу която индустрията роптае, оплаквайки хипотетичните си загуби и ограбените творци... Човек, чиито предполагаеми печалби изчисляват кибер-ченгетата и правоносители, често, излизайки извън всякаква логика и рамки, които здравият разум налага...

Това е разговорът ми с Мартин Павлов:

— Ще публикувам разговора ни в блога си. Как да те представя?
— Бивш собственик на www.zamunda.net

— Още ли си свързан със Замундата и ако да, колко печелиш на месец от реклами и СМС-и?
— Какви смс-и в Замунда, каква печалба? Ето ти едно мнение на страничен наблюдател: БТВ Репортерите: „индустрията с българския торент“ – кое е истина и кое лъжа?

— Защо са те нарочили за пират №1 на републиката, най-голямото зло за културата и творците?
— Е, че кой друг? На тях им трябват врагове. Щом трябва, ще съм виновен и за атомната бомба над Хирошима...

— Кои са тези "тях"?
— Носителите на права… :)

— Отчитат ли развлекателната и индустрията на съдържанието загуби заради торентите и споделянето в Интернет?
— Тук влизаме в дълбокото. Малката справка, която всеки може да си направи в сайта на НСИ и на bls.gov (статистическото бюро към Департамента на труда в САЩ), ще покаже направо стресиращи факти:

Българите дават по-голям процент пари от доходите си за развлечения от американците. За Entertainment, както те му викат.

Съпоставено с американските пропорции, българите би трябвало да плащат по 1,06 лева от доходите си за кино. Ние обаче харчим по-голям процент от приходите си от тях.

Според НСИ, българинът може да отдели около 4% от приходите си за "entertainment" или към 12 лева месечно. Американците отделят 5.49% от личния си бюджет. За нашите доходи това са 16.32 лева. Това реално е и максимумът за България.

Ако сметнем и всички неща, които влизат в така наречения "entertainment", ще се окаже, че българите харчат 2 пъти повече пари от американците за развлечения, като киното!..

Та какво викаш, загуби, ли?!

— Има ли данни в какви размери са приходите на киноиндустрията в България и колко биха печелили, ако ги нямаше торент тракерите Замунда и Аренабг?
— Да. От пряка дейност към 46 Милиона лева за 2009 година (според НСИ). От странична още толкова. Не могат да печелят повече, защото така и така Българинът дава повече, отколкото може да си позволи!

Трябва да поясня, че коментираме статистически данни са от 2009г., тъй като по-новите са непълни.

— Все пак, ако не свалят филми от Замундата и Арената, българите ще ходят ли повече в кината на Стефан Минчев?
— Не, както и да го гледаш, той си има своя максимум от 16.32 лева на месец и това е...

— Има ли, според тем зависимост между пиратството в интернет и индустрията?
— Има, разбира се, пиратството реално рекламира индустрията. Тя би била в пъти по-малка, ако го нямаше пиратството. Това не го казвам аз, а GAO.gov (Сметната палата на САЩ).

Да не говорим за обучените кадри и т.н.

— Какви обучени кадри?
— Това са практически всички хора в България, които работят на Фотошоп, Аутокад , програми за конвертиране и монтаж на видео, как мислиш, че са ги изучили? С курсове ли?

— Как, според теб, може и трябва да се промени бизнес моделът на развлекателната индустрия, отчитайки ролята на Интернет?
— Българинът предпочита да дава пари за LIVE изпълнения, не за записи. Митко Пайнера е гений! Тъй де! Просто моделът на този човек работи…

— Какъв е моделът му?
— Моделът му е, че не му пука какво има в мрежата! Това за него е само реклама. Той печели от LIVE изпълненията…

— Да, но как това се отнася към киното, литературата?
— Литературата сама по себе си е нещо, от което се учиш, нали така?.. Това трябва да е достъпна по подразбиране! Хартията си е хартия, но ако е online, то трябва да е безплатна! Демокрит, Платон, Аристотел , Ницше, Айзък, Адамс, Пратчет… За пари ли са писали?..

Пратчет, например, в гроба ли ще си ги носи правата и парите?

— Тоест? Хората няма да спрат да си купуват хартиени книги?
— Да! А, за филмите си е експеримент, кефи те, ходиш да го гледаш на кино, не те кефи изтриваш го.

— Наистина ли смяташ, че ако някой свали и хареса филм от някой торент сайт, той ще иде да го гледа в салона?
— Ако им го позволява бюджетът и им харесва, защо да не отидат?!
--------

Тези дни ще довърша разговора си с Мартин...

четвъртък, 24 май 2012 г.

PolitiKat пред студенти-политолози

Комитата пред студенти-политолози
Вчера вечерта, въпреки очакванията, че предстоящият дълъг уикенд ще осуети срещата ни със студенти по политология в СУ, все пак интересуващи се да чуят какво имаме да им кажем с Комитата имаше.

Бате Косьо започна пръв с изложение на тема "Партията на Телевизора срещу Партията на Интернет." Амбициозна тема, която ще оставя на него да коментира в блога си. Ще си позволя да обобщя част от тезите, които Комитата разви, по отношение на ролята на Интернет:
  • Интернет спомага за засилване на личните връзки между хората, той ги нарече "хоризонтални";
  • До скоро, медиите се изявяваха като единствен или поне доминиращ посредник между институциите и гражданското общество, а Интернет разби този монопол;
  • Благодарение на "намесата" на Интернет в информационния монопол на традиционните медии, обществено-политическите процеси се ускоряват...

Така аз разбрах оста на разделение между политическата власт, поддържана от "средствата за масово осведомяване" и проявите на "спонтанна демокрация", често катализирани с посредничеството на Интернет.

Бойкометърът...
Моята роля беше да разясня един от проектите, по които работим с колегата — politikat.net, или както ние сме го назовали: "гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие"...

Започнах с това, че Интернет и съвременните технологии могат да служат като инструмент за упражняване на свободата на словото за намаляване на лицемерието и политическите лъжи. За пример дадох бунтовете и протестите в арабските страни от Средния Изток.

Според Wall Street Journal, Египетските власти са помолили Водафон (55% от най-големия доставчик в Египет) да спрат “тотално мрежата”... New York Times пък пише, че сирийското правителство препятства достъпа на протестиращите до социалните медии и Интернет с цел да популяризират бунта си, само три месеца след като са разрешили достъп до фейсбук и Ютюб...

Това е така, защото Facebook и Twitter с групите си и с кратките си съобщения станаха основни средства за обмен на информация между протестиращите и общодостъпен начин за организация на протестите.

Обърнах внимание и на това, че правилният въпрос (както е формулиран от нюйоркския професор по журналистика Мичъл Стивънс) не е какво се публикува в гневните антиправителствени сайтове или какво пише в туитовете на протестиращите, а да се замислим

какво научават потребителите на глобалната мрежа в повече и какво им дава тя, което ги прави по-трудни за контрол и управление...


Припомних отново и едно много показателно изказване на Тони Блеър, според когото:
"През 60-те години се е случвало кабинетът да се оттегли на двудневно съвещание, преди да излезе с изявление по даден важен въпрос. Такова нещо не може да се случи днес - още по обяд на първия ден кабинетът ще трябва да си е събрал багажа. Днес всичко е въпрос на минути. Не можеш да си позволиш да реагираш дори със секунда закъснение. Ще кажа нещо, което обикновено няма да чуете от нито един политик или обществена фигура, но повечето от тях знаят, че това е самата истина: голяма част от работата ни – освен истински важните решения, които ни се налага да вземаме – се състои в това да се опитваме да останем в крак с темпото на медиите и с тяхната хиперактивност..."
В това, според мен, е и един от отговорите на въпроса за ролята на Интернет в обществено-политическите процеси — светкавичен обмен на доказуема и актуална информация. Земетресението го доказа — първата телевизия, започнала да предава репортажи, направи това часове, след като Twitter и Facebook вече разпространяваха информация за засегнатите региони, магнитуда на земетресението и евентуалните му поражения. В тази среда медиите са заставени да се адаптират към новата (за тях) среда, която дори у нас влияе на политическия живот макар все още не в мащаб, подобен на страните от арабския свят, но със сигурност по аналогичен начин.

Примерът, който дадох е със сайта Отворен парламент — граждански гласове, който повдигна темата за приходите на БФСки, оглавявана от Цеко Минев, която обеща да дари половината от приходите си за пострадалите от наводнението в село Бисер и за едни 3.6 милиона лева държавни пари, дадени за организация на събитие на частна фирма... Само няколко дни по-късно темата влезе и в мейнстрийм медиите — Капитал писа "кой е на пързалката"...

Казано просто — Интернет има силата и възможностите да влияе на вида и качеството на информацията, както и да участва във формирането на обществено-политическите процеси.

Партията на Интернет ще победи Партията на телевизора. Въпрос на време е това да се случи дори и в България.

politikat.net и студенти политолози, София, 23 май 2012