Асен Генов

8.2.10

След нас, с посланик Фуентес се среща и МВР!

Днес, минавайки покрай МВР, с удоволствие видях колата на испанския посланик паркирана пред главния вход. По-късно, от достоверен източник разбрах, че срещата е била между зам.-министър Вучков (юрист, един от основните защитници на милиционерските промени в ЗЕС) и посланик Фуентес. Темата, естествено, е била предстоящите промени в Закона за електронните съобщения. Сценарият е ясен: МВР са дочули за срещата ни с посланика и са решили да "информират" дипломата "правилно и обективно", а не някакви си там граждани да го дезинформират за действията на МВР, целящи да превърнат страната ни в оазис на законността, реда, сигурността и спокойствието.

Учудващо, на страницата на МВР до сега, 20:30 ч. на 08 февруари 2010, няма и следа от съобщение за срещата. Нищо! И утре е ден...

Ето снимка на колата на посланика, чинно паркирана пред сградата на МВР:

Отговор от ГЛОБУЛ на твърдение на Борисов.

Наскоро зададох ясен въпрос на Глобул, дали има изтичане на данни и дали наистина за 50-100 лева могат да бъдат "напазарувани" трафични данни, както твърди премиерът Борисов в свое интервю пред Канал 3, при Сашо Диков.

Днес, след 14 дни, прекарани в трескаво търсене на "политически коректна" формулировка, която да не раздразни премиера, получих следния тъпоумен и бюрократичен отговор от Глобул:

Уважаеми Г-н Генов,

Бихме искали да Ви уведомим, че съгласно действащото законодателство Глобул има право да съхранява само данни, необходими за предоставяне на далекосъобщителни услуги (трафични данни) и данни, необходими за разплащане при предоставяне на далекосъобщителни услуги и формиране на абонатните сметки.

Моля да имате предвид, че за да се свържете с представител на Дирекция „Връзки с обществеността”, е необходимо да изпратите Вашето писмо на имейл адрес: PR@globul.bg

Препратих писмото на PR отдела, със следното допълнение:

Уважаеми господа, моля да отговорите ЯСНО и КАТЕГОРИЧНО дали думите на премиера на България, че за 50-100 лева могат да бъдат купени данни за разпечатките, са верни. Ще направите ли официално изявление? Има ли случаи във вашата компания, при които служители са злоупотребили с данни на клиентите на Глобул и какви наказания са получили, ако е имало такива случаи? Какви мерки е предприела компанията за предотвратяване на нови злоупотреби и защита на потребителите?

Описвам случая по-долу, в моето писмо до "Обслужване на клиенти" и в моя блог.

Now we wait, както се казва...

6.2.10

Брех, таз национална сигурност!

Ципов е неуморен!

Не жали сили депутатът да изпълни повелята на Големия добър. От девет кладенци вода носи за да ни увери, че няма никакъв проблем с промените в Закона за електронните съобщения. Вярно е, че гражданите успяха да извоюват доста победи, свързани с откровено милиционерските клаузи, предвиждани в първоначалния вариант на законопроекта. Вярно обаче и това, че в одобрения в Комисията по националната сигурност и вътрешен ред вариант останаха доста притеснителни неща, които все още са неприемливи за младата демокрация в България. Сред тях са:

Невъзможността да бъдете информирани, ако сте следени законно, но сте чисти;
Липса на адекватни санкции за МВР, сравнени със санкциите за операторите и доставчиците, при нерегламентуран достъп;
Липса на достатъчно ефективни мерки за зашита на правата и неприкосновеността на гражданите;
Липса на ясна мотивация, финансова оценка, оценка за съвместимост и ефективен диалог с гражданското общество, при изготвянето на този законопроект;
Неучастие на професионалисти в сферата на IT и цифровата сигурност, които да допринесат за ефективността на предлаганите промени...

Има и други проблеми, но и тези не са малко. Как се оправдават огромната част от тези, смело ще ги нареча УМИШЛЕНО допуснати пропуски и слабости? Извинението винаги е едно, удобно и страховито: Националната сигурност! Ето ви пример от интервюто на Ципов пред Дневник:

Ще се уведомяват ли гражданите, когато е имало нерегламентиран достъп до данни за тях?
- Гражданите ще се уведомяват служебно от парламентарна комисия, но не при всички случаи, а само при нерегламентиран достъп. Имаше предложения това да става при всички случаи, но аргументите да не бъде подкрепено това предложение в комисията бяха свързани с възможност за застрашаване например на националната сигурност.
Кога ще е готова новата концепция за националната сигурност?
- В момента се работи по министерства и ведомства. Намерението е до няколко месеца да се сглоби и да се внесе в Народното събрание. Идеята на документа е да определи най-вече ролята и функциите на министерствата и ведомствата в сектора "сигурност" в условията на членство в НАТО и Европейския съюз. Проблем е, че няма закон за Националната разузнавателна служба и Националната служба "Охрана". Другото, което предстои, е работа по нови закони за МВР и ДАНС.

Да обобщим:

Защо не се отварят досиетата: националната сигурност!
Защо гражданите няма да могат да научават, че ги подслушват и следят: националната сигурност!
Защо няма да има протести в близост до народните избраници: националната сигурност!
Защо информацията по редица знакови дела е класифицирана: националната сигурност!

Каква обаче е тази "национална сигурност"? Ципов казва - ТЕПЪРВА ЩЕ Я ПИШАТ!

За да ни е ясна картинката, понеже все още не знаем каква е концепцията на ГЕРБ за националната сигурност, предлагам ви, навсякъде в текста да заменим "национална сигурност" с "ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ"... Това ще отговори на много въпроси, които Ципов премълчава или не знае!

Снимка: ДНЕВНИК

4.2.10

Среща с испанския посланик по повод промените в Закона за електронните съобщения

Днес имахме възможността да се срещнем с испанския посланик, като представител на страната, председателсваща Европейския съюз в момента. Срещата, както се казва, премина в делови дух и приятелска атмосфера. :-)

Присъстващите бяхме: Константин Павлов - Комитата - "Електронна граница" и "България е наша"; Мария Капон - ЕНП, Минчо Спасов - НДСВ и аз, като представител на Зелените.

По-важното е следното:

На срещата, посланик Фуентес изслуша с интерес и внимание опасенията, свързани с предстоящите промени в Закона за електронните съобщения, които могат да бъдат сведени до следното:

Рестриктивна и недемократична законодателна програма и политика на управляващата партия ГЕРБ - последите три законодателни инициативи (Законът за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ); промените в НПК и промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС)) водят до отдалечаване на гражданите от управляващите; ограничаване на възможността им да изразят своя протест и несъгласие ефективно; увеличаване на риска и възможностите гражданските права и неприкосновеност да бъде нарушена, на базата на промените в ЗЕС; възможността негодни или косвени доказателства да бъдат използвани в съда, в резултат на което да се стига до осъдителни присъди.
Липсата на ефективни гаранции в предлаганите промени в ЗЕС за защита на правата на гражданите - ниски санкции за МВР при неправомерна употреба на тези данни; огромен брой личности, които имат право да издадат разрешение за достъп до данни (според Минчо Спасов във Франция магистратите, които подписват подобни разрешения са 8, в момента у нас са около 20, а с новите промени ще станат около 800, при което не е ясно какво точно се случва с тези данни и разрешения, издадени от районните съдилища, където няма секретни деловодства); липса на възможност гражданите да проверят дали са били проследявани, ако достъпът до трафични данни е бил правомерен, но те са "чисти"; широк кръг престъпления (под 5 години наказателна отговорност), при които се дава разрешение за достъп до трафичните данни (според М. Спасов, това на практика включва повече от 90% от престъпленията).
Липса на необходимост, породена от директива 24/2006 и опит на законодателя да "оправдае" неприемливи или недемократични законодателни промени с "изисквания" на ЕС (подобно на опита да бъдем убедени, че либерализиране на режима за ГМО е изискване на ЕС) - посланик Фуентес бе информиран, че Директивата вече е приложена в българското законодателство нееднократно.
Поставено бе под съмнение съществуването на самата директива 24/2006, срещу която има сериозни правни действия в страни, като Германия и Румъния.
Изразено бе опасение, че подобни промени в българското законодателство създават възможност за профилиране на гражданите; за нарушаване на редица професионални тайни: лекарска, адвокатска, професионална и бизнес или просто лична тайна; създават възможност и за нарушаване на основни човешки права; влизат в противоречие с Конституцията и Европейската харта за правата на човека; тъй като самият достъп до трафичните данни има по-скоро разузнавателен, от колкото разследващ характер, тези промени създават реална опасност от "електронна ДС" и нови "електронни досиета" на гражданите.
Изразено бе и очакването, че в резултат на срещата, европейското председателство и страните-членки на ЕС ще бъдат информирани за сериозните опасности пред младата българска демокрация и слабото гражданско общество.

В резултат на срещата, посланик Фуентес се ангажира да информира посланиците на всички страни-членки на ЕС в България за опасенията, изразени от представителите на гражданското общество и извънпарламентарната опозиция, което, от своя страна ще стигне и до правителството на България и до министър-председателя.

Посланикът бе информиран и за по-нататъшните планове на протестиращите да се срещнат с новите еврокомисари по правата на човека и вътрешния ред и правосъдието - Вивиан Рединг и Сесилия Малстрьом, както и Катрин Дей - генерален секретар и координатор на наблюдението на България за правосъдието, след което да дадат и пресконференция в Страсбург по повод предстоящите законодателни промени в страната.

Официално съобщение до медиите след срещата:

Представители на Обединения щаб на протеста „България не е Биг Брадър” се срещнаха днес с Н.пр. посланикът на Испания у нас Хорхе Фуентес Монсонис-Вилайонга, в качеството му на представител на страната председателстваща Европейския съюз. В срещата участваха Асен Генов – ПП ЗЕЛЕНИТЕ, Мария Капон – ЕНП, Константин Павлов – НПО „Електронна граница” и Минчо Спасов – НДСВ. На срещата бяха представени текстовете по Закона за електронните съобщения, които влизат в разрез с европейските норми и Конституцията на Република България.

„Запознахме посланика с основните проблеми, които поставят новите изменения в ЗЕС. На първо място опитът да бъдат разширени правомощията на изпълнителната власт под предлог, че отговаря на европейските изисквания. Опасенията ни са, че Директива 24/2006 на Европейския съюз вече е напълно приложена в България и разширяването на правата е напълно неоснователно. МВР не бива да злоупотребява с това като мотив, за да разширява правата си извън Конституцията”, каза Асен Генов.

Посланикът постави въпрос за това как промените в ЗЕС ще нарушат правата на гражданите. „Едната възможност е профилиране на гражданите според телефонните им контакти, местоположението им и електронната им кореспонденция. Ако ние все още имаме проблем с хартиените досиета, след 20 г. ще имаме проблем с електронните досиета”, каза още Генов.

Г-н Фуентес възприе нещата много сериозно, с разбиране и грижа и се ангажира да информира по темата колегите си посланици на европейските страни в България на следващата им работна среща.

В края на разговора уведомихме посланик Фуентес, че след гласуването на Европейската комисия, ще направим срещи с Вивиан Рединг, в качеството й на комисар по Правосъдие, основни права и гражданство, със Сесилия Малстрьом, в качеството й на комисар по вътрешни работи, както и с Катрин Дей, която координира наблюдението по правосъдие и вътрешни работи, каза Мария Капон.

Снимка: ЕКОН БГ